РЕШЕНИЕ

№ 8923

гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110128106 по описа за 2021 година „ФИРМА” АД с ЕИК: .... (и с ново име на фирма „ФИРМА“ АД) е предявило срещу Б. Р. Р., с ЕГН: •••••••••• осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1520 лева, дължима по фактура №.../28.05.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 450, 55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва от 09.06.2018г. до 10.05.2021г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е налице правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия при общи условия, които съгласно чл. 98а ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане. Излага, че ответникът е обвързан и от общите условия на „ФИРМА“ АД, приети на основание чл. 98б ЗЕ. Сочи, че на 23.05.2018 г. е извършена техническа проверка на СТИ и на ел. инсталация, обслужващи процесния обект. Твърди, че в резултат на извършена проверка бил съставен констативен протокол №.../23.05.2018 г. в присъствието на полицай Д.М.И. и двама свидетели, които не са служители на „ФИРМА“ АД. Поддържа, че по време на проверката е установено, че е извършена манипулация, в резултат на която се е консумирала ел. енергия без същата да се измерва от електромер, ел. енергия е била отклонявана директно да захранва имота без да преминава през електромера. Сочи, че до ответника е изпратено писмо за уведомяване относно проверката и съставянето на констативен протокол, които били получени лично от него. Аргументира, че въз основа на констативния протокол и на основание чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ е била преизчислена сметката за доставена, неизмерена и незаплатена ел. енергия по партидата на ответника за периода 23.02.2018 г. до 23.05.2018 г., като самото количество потребена ел.енергия е доначислена по реда на чл. 48, ал.1, т.1, б. „б“, втора хипотеза. Сочи, че въз основа на „Предложение за корекция на сметка“ е издадена процесната фактура, за която се твърди, че ответникът също е уведомен. Излага подробни съображения в насока, че корекционната процедура е извършена в съответствие с действащите към процесния период нормативни изисквания. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Твърди, че към момента на съставянето на констативния протокол и предложението за корекция не са били в сила разпоредбите на ПИКЕЕ, във връзка с което оспорва ищецът да е имал законово основание за коригиране на сметката. Оспорва твърдението, че е използвана електрическа енергия, начислена с процесната фактура. Оспорва да е консумирал енергия, която да не е отчитана от СТИ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С молба от 10.05.2022г. ответникът е депозирал копие от справка за издадени фактури за ел.енергия от ФИРМА АД за периода от м. февруари 2017г. до м.март 2022, от която е видно, че сумата по процесната фактура №.../28.05.2018г. е платена на 15.02.2022г. Моли искът да бъде отхвърлен поради плащане, извършено в хода на процеса.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С извършеното от страна на ответника плащане на сумата по фактура №.../28.05.2018г, същият е признал наличието на облигационна връзка с ищеца и основанието за нейното издаване. По тази причина искът с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ за сумата от 1520 лева се явява основателен, но поради извършено плащане в хода на процеса, следва да бъде отхвърлен.

Искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 450, 55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва от 09.06.2018г. до 10.05.2021г., предвид акцесорния си характер и основателността на главната претенция, се явява основателен и следва да се уважи, така както и искането за присъждане на законна лихва върху претендираната главница считано от 19.05.2021г. до окончателното плащане – 15.02.2022г.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно на уважената, респ. – отхвърлена част от исковете.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 52, 29 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 308, 54 лева - разноски, сторено за адвокатско представителство.

Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав