Решение № 769 от 6.2.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 9161/2016 г.

Предявен е иск по чл.49 ЗЗД. Ищецът Е.Д.М. ЕГН •••••••••• ••• иска да се осъди Специализиран наказателен съд /СпНС/ гр.София да му заплати на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от това, че не са взети необходимите мерки от съдебния състав по н.о.х.д.№646/15 г М. да бъде лекуван от очен лекар и психолог вкл.че не е удовлетворено искане на М. от 26.10.2015 г. Ищцата твърди, че на 26.10.2015 г е направил искане до ответника да отиде на очен лекар, но с цел да му сломят волята му отказват. Ослепял е и е унизен и уплашен. Ответникът оспорва иска като недопустим, респ.неоснователен. Счита, че не е легитимиран да отговаря по ЗОДОВ, а самото „задържане под стража“ не е отменено; както и н.о.х.д.№646/15 г на СпНС е висящо. Според чл.255 ЗИНЗС затворническата администрация следи за здравословното състояние на обвиняемите. Освен това ответникът многократно е воден на лекар поради различни оплаквания, включително е прегледан от офталмолог и от психиатър. От фактическа страна съдът приема за установено следното: Не се спори между страните, че ищецът е задържан под стража, а н.о.х.д.№646/15 г на СпНС, по което е подсъдим е висящо. На 26.10.2015 г ищецът е направил искане по наказателното дело до съдебен състав на ответника да бъде заведен на очен лекар. Ищецът представя медицинска справка от 29.10.2015 г относно артериална хипертония издадена от началник на Затвора София. Ответникът представя доклад до него от началник на Затвора София, че на 09.09.2016 г ищецът е прегледан от външен специалист-офталмолог. Ответникът прилага експертни становища на психиатри, медицински справки и медицински картон за проследяване на здравословното състояние на ищеца. При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното: По допустимостта на иска Съдът счита иска за допустим. Същият е извън приложното поле на ЗОДОВ, доколкото ищецът визира неправомерни действия на състав от съдии /служители на ответника, на които е възложена определена работа –чл.49 ЗЗД/ да вземат необходимите мерки по време на задържането под стража М. да бъде лекуван от очен лекар и от психиатър. Действително, в молба от 28.09.2016 г и в о.с.з ищецът излага доводи и относно незаконното му задържане. Гражданският съд обаче не може да осъществява контрол по отношение на наказателния съд, още повече, че наказателното дело е висящо и още не е приключило. Ако ищецът бъде оправдан, той ще може да предяви иск по ЗОДОВ относно незаконно обвинение и задържане. Настоящият иск е с друг предмет - за виновни действия и бездействия на съдебен състав на ответника по време на задържането под стража и законосъобразното му изтърпяване. Касае се – според твърденията на ищеца - за съдебна дейност по висящо дело, а не за упражняване на административни правомощия. Както е посочено в определение №111 от 09.03.2015 г по ч.гр.д.№6711/14 г на ВКС, I ГО, определение №383 от 12.06.2013 по ч.гр.д.№3266/13 г на ВКС, III ГО, определение №220 от 20.03.2012 г по ч.гр.д.№23/12 г на ВКС, IV ГО и др.; няма пречка извън хипотезите на ЗОДОВ ищецът да предяви иск срещу държавата или държавно юридическо лице по чл.49 ЗЗД. Подобен иск на деликтно основание е допустим на общо основание срещу всяко лице възложило работа. Ответникът е процесуално легитимиран. По основателността на иска. Искът е неоснователен - заведен е срещу лице, което няма материално-правна легитимация като ответник. СпНС е постановил мярка да неотклонение „задържане под стража“ на ищеца, но няма правомощия и пряк контрол относно фактическото изтърпяване на мярката вкл.по медицинското обслужване на задържания. Съгласно чл.255 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, задължението да се следи здравословното състояние на подсъдимите с мярка „задържане под стража“ е на затворническата администрация. Същият извод следва и от чл.128 и сл. ЗИНЗС във вр.чл.240 ЗИНЗС, според които медицинското обслужване на задържаните под стража е в правомощията на затворническата администрация. Не е предвидено в закона и не е фактически възможно съдебните състави да осъществяват оперативен контрол върху медицинското обслужване на задържаните. Следователно, няма как да има виновни и неправомерни действия на служители на ответника; както и основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл.49 ЗЗД. Искът е неоснователен и трябва да се отхвърли. Водим от горното, СЪДЪТ