Решение № 955 от 10.12.2025 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 978/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10, вр.с чл.23 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г. и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП за нищожност на клаузите на чл.3, ал.2, т.6 и чл.18 на чл.5 от договора за потребителски кредит №••• от •••г. Искът е допустим, тъй като е със страни - страните по договорно правоотношение, и при наличие на правен интерес от търсената искова защита, доколкото при положително съдебно решение, правните последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца. В това производство в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за заем между страните, както и твърденията си, че процесния договор е нищожен поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Установи се, че между „К.“ ЕООД като заемодател и Г. Р. М., в качеството на заемател, е възникнало заемно правоотношение, основано на сключения между тях Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г. по силата на който заемодателят предоставил на ищеца паричен заем, а последният се е задължил да го върне. Заемодателят „К.“ ЕООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищеца Г. Р. М. е физическо лице, като при сключването на договора за заем е действало именно като физическо лице. Тъй като страните по договора за паричен заем имат качествата на кредитор съгласно на чл.9, ал.4 от ЗПК и на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, то този договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи /арг.