Решение № 9476 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1895/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. чл.53а и чл.53, ал.1, т.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/. Образувано е по жалба на М. Б. Д. от [населено място], к-с. „С.“, [адрес]; К. З. М. от [населено място], к-с „С.“, [адрес] и Б. З. Ф. от [населено място], к-с „С.“, [адрес], против началника на Служба по геодезия, картография и кадастър/СГКК/ Бургас за извършено изменение в кадастралния регистър/КР/ относно предназначението на сграда с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на [населено място], община Бургас, от „жилищна сграда“ в „постройка на допълващото застрояване“. Жалбоподателите, редовно уведомени, чрез процесуалния си представител, поддържат сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност искат да се отмени извършеното вписване в КР на [населено място], община Бургас. Излагат съображения. Не ангажират доказателства. Претендират разноски. Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за неоснователност. Представя административната преписка. Претендира разноски. Заинтересованата страна Е. Ф. Р., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, алтернативно за неоснователна. Ангажира доказателства. Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лица с правен интерес, поради което е допустима. Изменението на данни в кадастралния регистър, когато не е свързано и не се изменят данни в кадастралната карта /какъвто е процесният случай/, се извършва по реда на чл. 53 ЗКИР без издаване на заповед - аргумент от чл. 53а, ал. 1 ЗКИР. Изменението в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ представлява извършено чрез действие волеизявление на административен орган, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения: Съобразно нот.акт № 7, том 4, рег.№ 632, дело № 647 от 21.08.1937 г. на Бургаски областен съд, Ф. Д. Ф. е собственик на поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на [населено място], община Бургас, с площ от 1000.00 кв.м./л.18 и 19 от делото/. Жалбоподателите и заинтересованата страна Р. са наследници на Ф. Д. Ф., починал през 1964 г., видно от удостоверение за наследници, изх.№ 94-01-10228/ 23.03.2021 г./л.7 и 8 от делото/. На 04.07.2023 г. заинтересованата страна Е. Р. е сезирала административния орган с искане за нанасяне промяна в кадастралния регистър за сграда с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на [населено място], община Бургас, [улица], със застроена площ от 31.00 кв.м., на един етаж и предназначение „жилищна сграда“/л.14 от делото/. Към заявление, вх.№ 01-375253/04.07.2023 г., е представила удостоверение за наследници/л.20 от делото/; нот.акт за собственост на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Бургас/л.18 и 19 от делото/ и удостоверение на правоспособно лице по чл.12, т. 8 ЗКИР от 05.06.2023 г., в което е отразено, че сграда с [идентификатор] в [населено място], община Бургас, [улица] вписано предназначение в действащата кадастрална карта като „жилищна сграда“ всъщност е „постройка на допълващото застрояване“/л.15 от делото/. Въз основа на представените документи началникът на СГКК Бургас е извършил поисканото от заинтересованата страна изменение в кадастралния регистър и е вписал предназначение на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Бургас - „постройка на допълващото застрояване“. При тези факти се налагат следните правни изводи: На първо място, обжалваното изменение на КР на [населено място], изразяващо се във вписване промяна предназначението на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] е извършено от компетентен орган - началника на СГКК Бургас. На второ място, е спазена предвидената от закона форма. Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на нарочна заповед в случаите по чл. 52 и чл. 53. В настоящия случай предмет на оспорване е извършено действие в кадастралния регистър/КР/чл.53, ал.1, т.3, вр. чл.53а ЗКИР/, което по смисъла на чл.21 АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, изразено с действие - волеизявление на административен орган. Този вид изменение на КР/без изрична заповед/ е въведено след изменението на ЗКИР/ДВ, бр.49/13.06.2014 г./, но само в изрично уредени в закона хипотези. На трето място, при извършеното вписване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна. В хипотезата на изменение на КРНИ на основание чл.53а, изр. първо, вр. чл.53, ал.1, т.3 ЗКИР, не е предвидено съобщаване на заинтересованите лица по арг. от чл.53, ал.3 ЗКИР, поради което възражението на жалбоподателите в тази насока е неоснователно. Същите са оспорили изменението на КРНИ, поради което не е нарушено правото им на защита. На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното: Изменението на КРНИ, както бе посочено е с правно основание чл.53а, изр.първо, вр.чл.53, ал., 1, т.3 ЗКИР, съгласно която измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Началникът на СГКК е извършил процесното вписване на основание представените от заинтересованата страна документи сред които удостоверение на правоспособно лице по чл.12, т.8 ЗКИР от 05.06.2023 г., в което е отразено, че сграда с [идентификатор] в [населено място], община Бургас, [улица] вписано предназначение в действащата кадастрална карта като „жилищна сграда“ всъщност е „постройка на допълващото застрояване“- стопанска сграда, за която не са налични строителни книжа. Издателят на удостоверението, разпитан като свидетел, сочи, че при огледа на място, сградата не е жилищна, както е записано в КР, а представлява паянтова стопанска постройка, която няма нито прозорци, нито ток и вода и по която не са извършвани никакви дейности поне от петдесет години. В този смисъл са и показанията на свидетеля Р., внук на наследодателя, който заявява, че сградата никога не е ползвана за живеене, а само като лятна кухня; в същата няма и никога не е имало ток и вода, а към настоящия момент дори е трудно да се каже, че представлява сграда, тъй като едната и част няма цели четири стени, другата е с четири стени, но няма прозорци и подови настилки, а най-дясната и част представлява бивш кокошкарник. По правилата на разпределение на доказателствената тежест жалбоподателите не са ангажирали доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. При безспорно установено несъответствие между първоначалното вписване на предназначението на сграда с [идентификатор] в [населено място], община Бургас, [улица] действащата кадастрална карта и кадастрален регистър като „жилищна сграда“ и действителното фактическо положение „постройка на допълващото застрояване“- стопанска сграда, за която не са налични строителни книжа, правилно административният орган е извършил заявеното от Е. Р. изменение на КРНИ. Всъщност се касае само за вписване в КР, което да отрази действителното положение на сграда с [идентификатор] в [населено място], и което не би се отразило негативно на жалбоподателите и заинтересованата страна с оглед неприключилото между тях съдебно производство за делба на съсобствения им поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор] в [населено място], каквито данни са налични по делото. При промяна на обстоятелствата касаеща цитирания ПИ и построените в него сгради, няма пречка да се инициира последващо изменение, както от собствениците на ПИ, така и от заинтересованите лица. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този резултат разноски на жалбоподателите не се следват. В полза на ответника и заинтересованата страна се следват разноски. Ответникът не е представил доказателства за извършени такива, а заинтересованата страна не е заявила претенция за разноски. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,