Решение № 16 от 3.2.2025 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 563/2024 г.

производство от над три десетилетия, единственият начин, по който може да бъде оценен размерът на същия, е като прекомерен. Наказателно дело с такава обща продължителност, каквато и да е фактическата и правната му сложност, каквито и обяснения да има за забавата, не може да е "проведено с дължимата грижа" /Cominggersoll SA v Portugal 2000/, така и решение № 306/22.10.2019 год. по гр.д.№ 4482/2017 год. на ВКС, ІV г.о. Тази продължителност надхвърляща два пъти срока на абсолютната давност, не може да бъде оправдана с характера и сложността на знаково за държавата дело, като критерии за превишаване на разумния срок. При ангажиране отговорността на държавата, съобразно правилото на чл. 4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, като неимуществените вреди, се определят от съда в размер с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 год.Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва като база тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване; освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на производството и доколко то се явява над "разумния" срок, предвид спецификите на конкретния казус; както и значението на делото за страната, претендираща обезщетението, вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот. Когато се претендира обезщетение за обичайните негативни преживявания, не е необходимо неимуществените вреди да бъдат подробно описани в исковата молба и доказвани в процеса. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива- така решение от 10.05.2011 год. на ЕСПЧ по делото на Д. и Х. срещу България, по жалби № 48059/2006 год. и № 2708/2009 год. и решение от 10.05.2011 год. на ЕСПЧ по делото на Фингър срещу България, по жалба № 37346/2005 год., решение № 72 / 18.05.2017 год. по гр. д. № 3619/2016 год. на ВКС, III г. о., решение № 48/06.04.2020 год. по гр.д.№ 1610/2019 год. на ВКС, IV г. о., решение № 306 / 22.10.2019 год. по гр. д. № 4482/2017 г. на ВКС, IV г. о. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ (чл. 51 от ЗЗД) трябва да се тълкува в смисъл, че се дължи обезщетение само за вредата, която е пряка и непосредствена последица от увреждането и в размера на адекватното обезщетение не следва да бъде калкулирана загубената поради бавене на делото възможност да се получи стойността на всички имуществени и неимуществени вреди по повод т.нар.възродителен процес, които не са обезщетени нито от държавата, нито от преките причинители и според стандартите на ЕСПЧ. По реда на чл. 2б от ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението. В приложното поле на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС не се включва правото за наказателно осъждане на трети лица и обезщетението не цели да репатрира претърпените вреди от деянието, предмет на забавеното наказателно производство. Вредите от престъплението (засегнатите блага) имат значение единствено за преценка за значението, което делото е имало за пострадалия.В този смисъл, фактите от значение за правото на ищеца на обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени) от престъплението, очертани в исковата молба като елементи от загубени възможности, не могат да бъдат критерии при определяне обезщетението за претърпените вреди от друг деликт - бавното правораздаване (така решение от 27.12.2016 год. на ВКС по гр.д.№ 2403/2016 год., ІV г.о.). Вредите, настъпили от самото престъпление и от неразкриване на извършителя, не съставляват вреди, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи и държавата не е длъжна да ги обезщети по реда на чл. 2б от ЗОДОВ (така решение № 161 от 15.03.2021 год. на ВКС по гр. д. № 105/2020 год., III г. о., ГК; определение № 916 от 02.05.2023 год. на ВКС по гр.д.№ 4593/2022 год., ІV г.о.). Разглежданото неизпълнение на задълженията на прокуратурата рефлектира неблагоприятно върху неимуществената сфера на ищеца, лишавайки го от възможността да се ползва пълноценно от предоставения му от закона обем на правото на пострадал. Основен елемент на това право е не само получаването на парично обезщетение за причинените вреди, но и поддържането на обвинението, наред с държавата, с цел получаване на възмездие и справедливост чрез наказване на виновния. Правото да се получи възмездие, справедливост и успокоение е толкова по-интензивно засегнато, колкото по-значими са накърнените с престъплението права, продължителността на накърняването им и целта, с която е предприето това. С престъплението са засегнати основни човешки права на ищеца-на свобода, на етническа принадлежност, правото на име, майчин език и на труд и то по насилствен, мъчителен и грубо потъпкващ човешкото достойнство начин. Безспорно както събитията по време на възродителния процес, така делото за тях, са сложили отпечатък както върху живота на ищеца за продължителен период от време. Когато става дума за блага от най-висша ценност като свободата, правото на име и на етническа идентичност, чувството за липса на справедливост, подкопава доверието в институциите, правосъдието и устоите на правовата държава като цяло.Накърненото с посочения по-горе интензитет на право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради пасивността на разследващите, има за неизменна последица силна тревожност и стрес, постоянно емоционално напрежение, усещане за безизходица, безпомощност, несигурност, песимизъм и безнадежност. При определяне размера на обезщетението съдът намира, че процесните неимуществени вреди са търпени от ищеца в продължителен период от време и са били със значителен интензитет, поради констатираната по делото негова ангажираност със събитията в периода на “възродителния процес“, а упражнената спрямо ищеца репресия е усилвала негативните му изживявания по повод липсата на справедливост.С оглед на горното, съдът определя размер на обезщетението от 20 000 лв., като взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната Прокуратура на РБ, като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди. Нарушението на правото на разглеждане на делото в разумен срок поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта, т.е. отговорността на държавата се подчинява на правилата на непозволено увреждане. Върху присъденото обезщетение по реда на чл. 52 от ЗЗД от 20 000 лева се дължи законна лихва След като неразумната продължителност на производството е част от фактическия състав за отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, не може да се присъди законна лихва върху обезщетението преди той да е осъществен. Макар и да не е необходима покана за изпадането на длъжника в забава за плащането на обезщетението (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД), тази забава не би могла да настъпи преди изтичането на целия процЕ. период, за който се дължи главното парично задължение – в случая до подаване на исковата молба (така решения на ВКС: решение № 50030 от 9.02.2023 год. по гр. д. № 785/2022 год., IV г. о.; решение № 50038 от 01.03.2023 год. по гр. д. № 2093/2022 год., IV г. о.; решение № 73/02.06.2022 год. по гр.д.№ 4038/2021 год., III г.о.; решение № 50240/16.12.2022 год. по гр.д.№ 4654/2021 год., IV г.о.; решение № 50060 от 31.03.2023 год. по гр. д. № 2528/2022 год., IV г. о.; определение № 916 от 02.05.2023 год. по гр.д.№ 4593/2022 год., ІV г.о.). Следователно сумата от 30 000 лева се присъжда ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024 год. На ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 10 лв.-заплатена ДТ за водене на производството.Доказателства за заплатен адвокатски хонорар по делото не са представени. По изложените съображения, съдът