Решение № 5752 от 4.6.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2067/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост. Производството е образувано по жалба на И. Д. П., [ЕГН] с адрес в [населено място] против заповед № 211/14.08.2023 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна за прекратяване на наемните правоотношения в жилище общинска собственост от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“, АОС № 4551/10.09.2007 г., находящо се в [населено място], [жк], [адрес], състоящо се от една стая, тераса и изба. В съдебно заседание страните не се явяват. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което директното оспорване пред съда е ДОПУСТИМО. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Постановено е освобождаване на общинско жилище от жалбоподателя поради неплащане на задължения. Ответникът не желае да се сключи споразумение. Излага доводи, които съдът не приема за обективни. По валидността на акта: При извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен акт, съдът съобрази следното: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието с целта на закона: С обжалваната заповед е наредено да напусне общинско жилище на лице инвалид, което няма друга недвижима или движима собственост. Заповедта е издадена в противоречие с нормата на чл.6 от АПК, практиката на Конституционния съд на Република България, практиката на Съда на Страсбург, практиката на ЕС и в пълно противоречие с общоприетите норми на човешко поведение. С оглед на изложеното съдът прецени, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, при допуснато грубо нарушение на принципа за съразмерност съгласно чл.6 АПК и следва да се отмени. Страните не са претендирали разноски и такива не се присъждат. Водим от горното Варненският административен съд, втори състав