Решение № 41 от 17.2.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 1390/2020 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на нарочно упълномощения за това защитник на осъдения Д. В. Д., с което се претендира за възобновяване на наказателното дело с аргумент, че решението на Окръжен съд – Кюстендил (КОС), постановено по в.н.о.х.д. № 19/2020 г., следва да бъде отменено заради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. С въззивното решение е изменена осъдителната присъда на Районен съд - Кюстендил по н.о.х.д. № 1913/18 г., с която осъденият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за което е санкциониран, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и с глоба от 500 лева, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение наложеното наказание по предходно осъждане, възлизащо на една година и три месеца лишаване от свобода. По протест на прокурора и по въззивна жалба е било образувано въззивно производство за проверка на присъдата и с въззивно решение № 260011 от 15.9.2020 г. КОС е изменил съдебния акт като е отменил наложената глоба и е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В искането, изготвено от адвокат Д. М., се твърди, че съдът нарушил разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НК, тъй като не анализирал защитните доказателства и доводи, а ги отхвърлил декларативно, изразявайки абстрактно своето несъгласие с тях. Наведеният довод за нарушение на материалния закон е аргументиран с твърдение за несъставомерност на деянието от субективна страна, което пък е обосновано с убеждението, че съдилищата неправилно са приели за доказано наличието на знание у осъдения за всички фактически обстоятелства, включени в състава на престъплението. Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание, въпреки приложението на чл. 55 НК, е мотивирана с виждането, че определената санкция е прекомерна и би следвало да се наложи общия минимум от три месеца лишаване от свобода при отчитане на данните за ниската степен на обществена опасност на престъплението и на личността на дееца. Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на нов с оправдателен характер, а алтернативно – за намаляване размера на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане. В проведеното пред САС съдебно заседание осъденият се представлява от адвокат Т. Р., надлежно упълномощен от адвокат Д. М.. В хода на съдебните прения упълномощеният защитник поддържа искането за възобновяване по аргументите, изложени в него, които по същество преповтаря. Допълва, че дори да се приеме съставомерност на деянието, то би следвало да се обсъди приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Осъденият се присъединява към казаното от защитника си. Твърди, че не знаел, че за „скутерчето“ се изисквала „книжка“, както и че не би се качил, ако знаел, че е нужен документ за управлението му. Прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането и пледира да бъде оставено без уважение. Счита, че при разглеждане на делото не са било допуснати нарушения. В предоставената му последна дума осъденият заявява, че искрено съжалява за случилото се, че му е много трудно, защото очаква дете и декларира, че няма да повтори грешката си. След като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното: С присъда № 50 от 24.10.2019 г. на Районен съд - Кюстендил по н.о.х.д. № 1913/18 г., Д. В. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за което е санкциониран, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и с глоба от 500 лева, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение наложеното наказание по предходно осъждане, възлизащо на една година и три месеца лишаване от свобода. По протест на прокурора и по въззивна жалба е било образувано въззивно производство за проверка на присъдата и с въззивно решение № 260011 от 15.9.2020 г. КОС е изменил съдебния акт като е отменил наложената глоба и е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С протеста се е искало увеличаване на наказанията и определянето на строг режим. С въззивната жалба са били релевирани всички основания за неправилност на присъдата – допускане на съществени процесуални нарушения (намерили израз в твърдения за игнориране на част от доказателствения материал и за приемане на фактическата обстановка в разрез със събраните доказателства); нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. С определението по чл. 327 НПК (от 23.1.2020 г.) КОС е приел, че не се налага преразпит на подсъдимия и на свидетелите. В проведеното на 5.8.2020 г. съдебно заседание окръжният съд дал ход на делото, докладвал го, приел като писмени доказателства преписи от бюлетините за съдимост на Д. и след приключването на съдебните прения обявил, че ще се произнесе с решение. С решението от 15.9.2020 г. КОС изменил присъдата в частта за наказанието, както е посочено по-горе, а в останалата я потвърдил. Видно от съдебния акт на въззивния съд, прието е, че районният съд е изяснил подробно фактическата обстановка, като събрал доказателства в необходимия обем и в съответствие с процесуалния ред. Контролиращата инстанция на свой ред е анализирала доказателствата в отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, посочвайки с кои доказателствени съждения на първата инстанция се солидаризира и защо. При извършване на дължимата служебна проверка КОС не съзрял неотстраними от него съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, нито пък отстраними от въззивната инстанция. Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от влизане в сила на въззивното решение и срещу акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество е основателно, макар и не по всички изтъкнати в него съображения. Предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт. Обсъждането на първоинстанционния поначало е през призмата на решението, с което е извършена въззивната проверка. В съответствие с ревизионното начало въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от посочените от страните основания, а дори и в необжалваните части. В случая във въззивната жалба е бил наведен общ довод за това, че първостепенният съд е приел за установена фактологията в разрез със събраните доказателства. Окръжният съд го е обсъдил и е мотивирал становището си да го отхвърли. Пропуснал е обаче допуснатото от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, свързано със събирането на доказателствата. За да приеме за установен факта на управлението на моторното превозно средство, районният съд се е основал на показанията на свидетелите К. и Г., които, извън обясненията на Д., са и единствените доказателствени източници за соченото обстоятелство. Свидетелите К. и Г. обаче не са били разпитани в хода на съдебното следствие пред районния съд. А показанията им от досъдебното производство не са били приобщени чрез прочитането им, по която и да е от предвидените в НПК процедури. Видно от протокола от 11.3.2019 г., в проведеното разпоредително заседание прокурорът е изразил становище, че следва да се насрочи разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваването на свидетелите от списъка, приложен към обвинителния акт. Защитникът на осъдения Д. - адвокат А. П. – П., направила изявление, че защитата не държи на разпит на свидетелите, а единствено на вещото лице, като е съгласна показанията на свидетелите да се прочетат в производство по общия ред. Съдът не е приканил защитника да уточни позицията си и по-конкретно да заяви дали желае провеждане на процедура по чл. 371, т. 1 НПК, а и не е постановил определение, от което да е изводимо, че делото е насрочено за разглеждане по реда на диференцираната процедура. Същевременно, в разрез с изискванията на чл. 252, ал. 3 НПК, съдът указал призоваването само на вещото лице, въпреки че производството е протекло по общия ред. Коментираният пропуск не е бил отстранен и по-късно, защото свидетелите не са били призовани за разпит. Техните показания от досъдебното производство не са били и приобщени чрез прочитането им. Впрочем, при положение че свидетелите изобщо не са били призовани, не е имало и възможност за това, тъй като не е налице нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 281, ал. 1 НПК. Същевременно районният съд се е основал на показанията (очевидно от досъдебното производство) на свидетелите К. и Г.. Това е недопустимо, защото изобщо не ги е събрал. Окръжният съд не е констатирал това съществено нарушение на процесуалните правила и на свой ред е пропуснал да го отстрани като призове и разпита двамата свидетели, а вместо това се е позовал на показанията им. Тъй като нарушението е свързано със събирането на доказателства, то е отстранимо от втората инстанция, действаща като „втора първа“ и такава по фактите. Вярно е, че подсъдимият не е отрекъл факта на управлението, но присъдата не може да се основава само на самопризнанието му (чл. 116, ал. 1 НПК). Констатираният порок на съдебния акт е от категорията на съществените процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия, и представлява самостоятелно основание за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, което определя като безпредметно обсъждането на останалите оплаквания, наведени в искането за възобновяване. Възобновяването на делото и възстановяването на висящността на процеса по необходимост водят до преустановяване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, което е започнало. Настоящето решение следва да се съобщи на началника на Затвор – гр. Бобов дол и подсъдимият да се освободи незабавно, ако не се задържа на друго основание, различно от това по делото. С оглед изложеното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Софийски апелативен съд