Решение № 1892 от 27.2.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1289/2024 г.

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във вр. с чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. М. А., [ЕГН], уточнена с молба № 8579/19.08.2024 г., против изричен отказ за предоставяне на информация по т. 3 и т. 4 от заявление с рег. № 1720700572/11.07.2024 г., обективиран в Решение № 14/24.07.2024 г. на директора на РИОСВ гр. Бургас.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в оспорваната му част. Излагат се съображения, че в предоставената по т. 3 и т. 4 от решението информация се съдържат отговори, които са непълни и немотивирани, поради което се твърди изричен отказ по отношение на тези въпроси. Иска се да се отмени отказа на директора на РИОСВ и преписката да се върне на ответника с указание да отговори конкретно. Претендира присъждане на разноските в производството.

В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на решението в оспорената част. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на РИОСВ гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Административното производство е образувано по заявление на А. А. за достъп до обществена информация вх. № 1720700572/11.07.2024 г. (л. 26), с което е поискано по електронен път да бъде предоставена информация по зададените в заявлението въпроси, а именно:

1. Кой позволи поставянето на три билборда, два от които в неасфалтираната част по велоалеята до „Пода“, отляво по посока на „Пода“ и един – наскоро изграден, малко след неасфалтираната част, също отляво по посока „Пода“? Това съгласувано ли е с РИОСВ? Чия собственост на трите билборда в този участък от велоалеята? Поставянето на билбордове, за които беше разкопано с багер и се изля бетон, представлява ли строително – монтажни работи и попадат ли в защитената местност? 2. В кои случаи е допустимо навлизането на тежка строителна техника в защитената местност „Пода“ и какви строително – монтажни дейности са допустими? 3. Участъкът от втория знак Г14 в посока „Пода“ до края на неасфалтираната част от велоалеята в същата посока „Пода“ (прав участък, който се слива с асфалтираната част от велоалеята) представлява ли навлизане в защитената местност „Пода“? 4. Какво представлява и за какво служи зоната между двата знака Г14 по велоалеята до „Пода“, която велоалеята заобикаля и по която растат храсти и дървета? 5. Щеше ли да е допустимо изграждането на велоалеята на мястото по т. 4? 6. Растителността, непосредствено до велоалеята в посока „Пода“ и след билборда, указващ проект на РИОСВ за над 8 млн. лева, която пада върху велоалеята, представлява част от защитената местност и чии ангажимент е да я почиства, за да може да се използва велоалеята по предназначение? Въз основа на така подаденото заявление, директорът на РИОСВ – Бургас издал решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 14/24.07.2024 г., с което разпоредил предоставяне на пълен достъп до исканата информация (л.9). Към решението било приложено писмо изх. № ЗДОИ-20(1) от 24.07.2024 г., в което в шест последователни точки ответникът дал отговори на поставените въпроси (л. 10).

По отношение на въпросите по т. 3 и т. 4, които са предмет на настоящото производство, били дадени следните отговори: т. 3 Защитената местност „Пода“ включва територията, заключена между Черно море, стената на корабостроителницата, републикански път II-99 и канала на езерото „Мандра“, като съществуващата велоалея не е част от защитената местност. т. 4 В границите на защитената местност „Пода“ са обособени четири зони, граничещи с велоалеята: с висока консервационна значимост; за свободен достъп; за туризъм и с ограничено човешко въздействие.

Решението е връчено на жалбоподателя на 24.07.2024 г., а сезиращата съда жалба е подадена на 05.08.2024 г. (л.2).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България обхваща задължението на държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, да осигуряват достъп до общественозначима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ задължени субекти за предоставянето на обществена информация са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Директорът на РИОСВ е държавен орган в рамките на МОСВ, поради което същият е задължен субект. Следователно оспореното решение е постановено от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт и не е налице основание за обявяване на неговата нищожност.

Актът в оспорената част е издаден и при формално спазване на изискванията за форма, съгласно чл. 38 от ЗДОИ, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.

Не се установяват допуснати нарушения на админисративнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и съответно да мотивират отмяната на акта само на това основание.

Решението в оспорената част обаче е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, като съображенията за това са следните:

Положителните законови предпоставки за предоставяне на достъп до обществена информация са налице – директорът на РИОСВ има качеството на задължен субект по смисъла на ЗДОИ, както и исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, в частност – служебна по чл. 11 от с. з. и за нея не е налице някое от ограниченията по чл. 13, ал. 2 от закона.

Дефиницията на понятието "обществена информация" е дадена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която "обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. " Обществената информация съгл. чл. 9 от ЗДОИ е официална и служебна. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията според чл. 11 от същия закон, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации.

В случая, спорът по делото се свежда до това дали изчерпателно е отговорено на въпросите по т. 3 и т. 4 от заявлението.

Настоящият състав счита, че не се доказа в настоящото производство, че е налице произнасяне в пълнота по посочените въпроси, а предоставянето на неясна или частична информация без да е мотивиран изричен отказ за предоставяне на информация в искания обем противоречи на принципите прокламирани в чл. 6 от ЗДОИ. Изявленията на директора на РИОСВ, предмет на настоящото производство, не представляват отговор на поставените въпроси. По този начин се формира отказ, който е немотивиран и незаконосъобразен като противоречащ на чл. 26 и 27 от ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание. Предвид формата на решението привидно с позитивно за заявителя съдържание, оспореният акт не предоставя искания достъп в пълнота, а на практика липсват мотиви за отказ, свързани с основанията по чл. 37 от ЗДОИ или по чл. 8 или чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Макар да е прието, че искането е основателно, предоставената информация не дава отговор в пълнота на поставените въпроси, което прави акта незаконосъобразен. Ако задълженият субект има съмнения относно яснотата на търсената информация е следвало да проведе процедурата по чл. 29 от ЗДОИ, вместо да предостави информация каквато е преценил без да се съобрази с искането. АО следва да прецени коя част от исканата от заявителя информация попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като целта на ЗДОИ е да осигури информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от публичните субекти във връзка с тяхната дейност. Действително предоставянето на достъп до обществена информация касае случаите, когато същата е налична и ако по отношение на поставените въпроси се предполага събиране и обработване на сведения и данни, сезираният орган няма задължение да отговаря на тези въпроси, защото те не попадат в обхвата на ЗДОИ. Ако АО не разполага с исканата информация следва да уведоми заявителя в съответствие с разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ. Изискването обаче към АО е да мотивира акта, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че оспореното Решение № 14/24.07.2024 г. на директора на РИОСВ гр. Бургас, в частта му по т. 3 и т. 4 от подаденото заявление е незаконосъобразно.

Същото следва да бъде отменено, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за ново произнасяне, при което актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл. 3 от ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма - решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава трета на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 10 лева, представляващи държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, XXV състав,