Решение № 2383 от 28.5.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 259/2025 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

1. Образувано е по жалба на К. Г. В. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Белово, ул. Георги Бенковски №19, чрез адв. Д. С., с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. И. В., № 1, ет. 1, кантора № 1, срещу Решение № 27 от 28.01.2025г., постановено по а. н. дело № 20245220201011 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление №11-01-170 от 17.06.2024 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София с което за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки(в редакцията обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), на К. Г. В. [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000, 00 лв.

1. Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т и т. 2 от НПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Поддържа се, че нарушението е квалифицирано от административно наказващия орган, като такова по чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, но тази правна норма, бидейки общо правило за поведение, не може да бъде възприета като самостоятелен състав на административно нарушение, доколкото не съдържа, конкретно посочена санкция.

Счита се, че в Акта за установяване на административно нарушение не е посочена не само санкционната част на нарушената правна норма, но и част от диспозицията - не е посочено и изпълнителното деяние, което разпоредбата на чл. 250 от ЗОП въвежда. Счита се също така, че съставителя на акта, в нарушение на изискването на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, не посочил впълнота законните разпоредби, които са нарушени, в случая не е посочил разпоредбата на чл. 250 от ЗОП.

Според жалбоподателя, в случая са налице предпоставките да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН, които обаче не са били обсъдени от административно наказващия орган. В този контекст се сочи, че за Община Белово не са настъпили никакви вредни последици.

Поддържа се най-сетне, че към настоящия момент, разпоредбата на чл. 250 от ЗОП (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) не предвижда наказание за провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, а само за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7 от закона. Жалбоподателят обаче е санкциониран именно за провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8, без да са налице условията, посочени в закона, а не за сключването на договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, какъвто е текста на действащата понастоящем разпоредба на чл. 250а от ЗОП. Счита се, че при това положение е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тоест преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по- благоприятна за дееца, като в случая е отпаднала наказуемостта по административен ред на извършеното деяние.

В писмената защита по същество е добавено твърдението, че в случая, провеждането на процесната процедура от 18.02.2021 г., несъмнено е било сторено в условията на неотложност, макар и не такава дължаща се на „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП и това състояние е продължило, включително до момента на сключване на договора за изпълнение.

Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, като съответно се отмени процесното наказателно постановление и се присъдят сторените разноски по производството.

1. Ответната Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, ул. „Леге“, № 2, чрез процесуалния представител гл. юрк. М., в представено по делото писмено становище, счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие е материалния закон и процесуални правила.

Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че не са били налице законовите предпоставки по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП за провеждане на процесната процедура на договаряне без предварително обявление по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП.

Счита се, че описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, като са обхванати всички съставомерни елементи от състава на нарушението - жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност за това, че в качеството си на кмет на Община Белово и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП е открил и провел процедура за възлагане на обществена поръчка „договаряне без предварително обявление“ по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, с предмет: „Основен ремонт на централната градска част, град Белово, с обхват района около СУ „Ал. Иванов Чапай“, автогара Белово и жп. гара Белово“, без да са налице законовите условия, посочени в чл. 79. аз. 1, т. 4 от ЗОП. Според ответната администрация, неизпълнението на въпросните материално правни норми е въздигнато в състав на административно нарушение съобразно чл. 250 от ЗОП, в редакцията относима към момента на извършване на процесното нарушение (ДВ. бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) и преди измененията на закона (ДВ. бр. 88/2023 г.), която е санкционна разпоредба, и на основание на която е наложено наказанието на жалбоподателя.

Поддържа се, че понастоящем, макар и разпоредбата на чл. 250 от ЗОП да е изменена в частта относно процедурите по чл. 18, ал. 1, то със същите изменения в закона е приета нова разпоредба на чл. 250а от ЗОП, в която са включени извадените от състава на чл. 250 процедури на договаряне. Поради това, според ответната администрация е неправилно да се счита, че този вид процедури са деинкриминирани, респективно е отпаднала наказуемостта на нарушения от вида на процесното.

Сочи се, че случая административно наказващия орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 250 от ЗОП, в редакцията (ДВ, бр. 13/2016 г.), относима към момента на извършване на нарушението, тъй като същата се явява по-благоприятна в сравнение с новоприетата разпоредба на чл. 250 а от ЗОП (в сила от 22.12.2023 г.), която макар и да транспонира чл. 250 от ЗОП, предвижда по -висок размер на предвидените наказания.

Счита се, че в случая не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.

Иска се обжалваното решение на районен съд да бъде оставено в сила, като на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се относно исканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай, че то е по-високо от 1300, 00лв.

1. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че обжалваното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

1. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

1. Районния съд е бил сезиран с жалба от К. Г. В., срещу НП №11-01-170 от 17.06.2024 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София с което за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП на основание чл. 250 от ЗОП(ред. ДВ, бр. 13 от 2016 г.), нему е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000, 00 лв.

Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-170 от 12.02.2024 г., съставен от Р. М., на длъжност държавен финансов инспектор от Четвърти отдел, Дирекция „Инспекционна дейност“ на Агенцията. Обективираните във въпросния акт констатации си свеждат до следното:

В периода от 18.02.2021 г. до 26.02.2021 г., в гр. Белово, област Пазарджик, К. Г. В., на длъжност кмет на Община Белово, в качеството си на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки, е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП - договаряне без предварително обявление, с предмет: „Основен ремонт на централната градска част, град Белово, с обхват района около СУ „Ал. Иванов Чапай“, автогара Белово и жп. гара Белово“, открита с Решение № Р92729 (изх. № РОП-32) от 18.02.2021 г., без да са налице законовите условия, посочени в чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.

В резултат на проведената процедура на договаряне без предварително обявление по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без да са били налице условията за провеждане по чл. 79, ал. 1 т. 4 от ЗОП е сключен договор № АРД -17 от 02.03.2021 г. с „Д. инженеринг" ЕООД, гр. Пазарджик.

Прието е, че „… С деянието, на 18.02.2022 г. е нарушен чл. 79, ал. 1, т, 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП (Обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 т.) ….“.

Актът е връчен на жалбоподателя на 12.02.2024 г. и е подписан от него без възражения.

1. Административно наказващия орган е възприел изцяло е възпроизвел фактическите констатации и правната квалификация на деянието, така както са изложени в акта за установяване на административно нарушение.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочена, че с Решение № F 92729 (деловоден изх. № РОП-32) от 18.02.2021 г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Основен ремонт на централната градска част, град Белово, с обхват района около СУ „Ал. Иванов Чапай“, автогара Белово и жп. гара Белово“. Видът на процедурата съгласно решението за откриване на обществената поръчка е договаряне без предварително обявление, а правното основание за нейното възлагане е чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Възложител на обществената поръчка е К. В. - кмет на Община Белово, в качеството му на публичен възложител съгласно чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП. Обект на обществената поръчка съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, б, „а“ от ЗОП е строителство с основен CPV код 45000000 - Строителни и монтажни работи. Прогнозната стойност на поръчката е 958 000 лв. без ДДС, а продължителността й - 150 дни.

Приложимостта на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, според възложителя, е обвързана с възникване на обстоятелства при които не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне, както и с обстоятелства, които сочат на наличието на неотложност от извършване на дейността. Непредприемането на действия, според възложителя, могат да доведат до ситуация, застрашаваща и водеща до опасност за живота или здравето на хората, за околната среда при пропукване и/или срутване на част от подпорните стени, за които има предписани дейности в разработените проектни разработки.

Със Заповед № 78 от 24.02.2021 г. на възложителя е назначена комисия в състав от шестима членове, която да проведе процедурата на договаряне. На 26.02.2021 г., на основание чл. 103, ал. 3, във връзка с чл. 181, ал. 4 от ЗОП и чл. 67, ал. 6 от ППЗОП, комисията е изготвила доклад до възложителя относно разглеждането, оценката и класирането на постъпилите за участие в процедурата оферти, който е утвърден от възложителя на 26.02.2021 г. С Решение № РОП-39 от 26.02.2021 г. на К. В., на длъжност кмет на общината е обявено класирането на участниците и е определен изпълнител на обществената поръчка - класираният на първо място участник „Д. инженеринг“ ЕООД, гр. Пазарджик, с предложена обща цена на изпълнението на стойност 952 918, 30 лв. без ДДС.

Договор № АРД -17 за възлагане на обществената поръчка с предмет: „Основен ремонт на централната градска част, град Белово, с обхват района около СУ „Ал. Иванов Чапай“, автогара Белово и жп. гара Белово“-етап 1, е сключен с „Д. инженеринг“ ЕООД, гр. Пазарджик на 02.03.2021 г. След анализ на данните по преписката, административно наказващия орган е приел, че описаните в решението за откриване на процедурата факти и обстоятелства, с които се обуславя наличието на „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, не се характеризират с непредвидимост при настъпването и неочакваност, а напротив, били са известни на възложителя още през 2018 г. Все в този контекст е счетено, че в конкретния случай не е налице и хипотеза в която възложителя в кратък срок (в рамките на дни, дори часове), трябва да задоволи определена спешна нужда.

Според административния орган, с дейностите предмет на процесната процедура, не се цели преодоляване на конкретно възникнала критична ситуация и то в най-кратък срок, а трайно решение на вече съществуващ проблем и постигане на окончателен резултат, свързан с цялостно изпълнение на първи етап на строителството, при което ще се изпълнят всички дейности по част „Конструктивна“ и част „Хидротехническа“, съгласно изготвен технически проект, както и дейности по част „Архитектура“ съгласно изготвен идеен проект (включващи СМР по укрепване в основа на съществуващите подпорни стени в обхвата на СУ „Ал. Иванов Чапай“ и покриване на речното корито на река Яденица в обхвата на Автогара - Белово и оформяне на площадно пространство пред жп. гара Белово). Фактът, че изпълнението на СМР се възлага през 2021 г. след определена подготовка (било е необходимо време за изготвяне на технически проект и КСС към него през 2018 г.), изключва според административния орган хипотезата, възложителят да цели единствено посрещане на преки и най-належащи потребности от възникнало извънредно обстоятелство по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП.

Формиран е окончателния извод, че причините за прилагане на нормата на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, не произтичат от наличието на извънредно обстоятелство и с възлаганите дейности не се преодолява негативен ефект от настъпването му, а става реч за дейности, които могат да се възложат по общия ред, тъй като с тях се цели трайно/цялостно решение на проблема - изпълнение на първи етап от строителство, за което има изготвен технически проект в предходни години, което не е свързано с най-належащи потребности, и за които е възможно провеждане на конкурентна по вид процедура.

1. Въз основа на този извод, административно наказващия орган е приел, че „… в периода от 18.02.2021 г. до 26.02.2021 г. К. Г. В., в качеството си на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП - договаряне без предварително обявление, с предмет: „Основен ремонт на централната градска част, град Белово, с обхват района около СУ „Ал. Иванов Чапай“, автогара Белово и жп. гара Белово“, без към датата на откриване на процедурата с Решение № F 92729 (изх. № РОП 32) от 18.02.2021 г. да са били налице законовите условия, посочени в чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП …“.

Според административно наказващия орган „…. С деянието, на 18.02.2021 г. е нарушен чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП (Обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) …“.

При това положение, след като са цитирани разпоредбите на чл. 250 от ЗОП (ред. ДВ. бр.13 от 16.02.2016г.) и чл. 250 а от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г.) и при съпоставката на двата нормативни текста, административно наказващия орган е приел, че в случая разпоредбата на чл. 250а от ЗОП (ДВ. бр. 88 от 2023 г.) не се явява „по-благоприятна“ за нарушителя, поради което следва да се приложи правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, съответно разпоредбата на чл. 250 от ЗОП (ред. ДВ. бр. 13 от 16.02.2016г.).

Въз основа на тези констатации и правни изводи, основание чл. 250 от ЗОП (ред. ДВ. бр.13 от 16.02.2016г.), във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, на К. Г. В. е наложено процесното административно наказани – глоба в размер на 10000, 00лв.

1. За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, районния съд е приел, че осъществяването на противоправното деяние от страна на В. е несъмнено установено, административно наказващия орган е приложил правилно материалния закон, като не са допуснати съществени нарушение на административно производствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.

Според решаващия съд, съдържанието на приложените по преписката документи и съображенията изложени в решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка относно мотивите за възприетия вид на проведената процедура, както от контролният, така и от наказващият орган са формирали правилни и обосновани изводи за липсата на действително основание за провеждане на процедурата по процесния вид договаряне без предварително обявление. Посочено от съда е, че в решението на възложителя липсва информация за настъпване на конкретно събитие с непредвидим характер, което да е довело до възникване на „изключителни” по смисъла на ЗОП обстоятелства, като от страна на възложителя не са ангажирани доказателства нито в хода на финансовата инспекция, нито при разглеждане на делото за наличие на събитие с непредвидим характер.

Прието от първоинстанционния съд е, че недоказано в случая е и второто нормативно установено условие за откриване на „процедурата на договаряне без предварително обявление“ - реална необходимост в кратък срок (в рамките на дни, дори часове) да бъде задоволена определена спешна нужда.

В този контекст са възприети изцяло констатациите и изводите формирани от административно наказващия орган.

Според решаващия съд „… Прецизното фактическо и правно обсъждане, каквото има дори в акта и в НП, категорично сочи, че за процесната процедура на договаряне без предварителна обявление не са били налице условията но чл. 79, ал, 1, т. 4 от ЗОП ….“. При това положение, съдът е приел, че нарушението на жалбоподателя правилно е било квалифицирано и е такова по чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП.

За законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, решението на наказващия орган за неприлагане, като по-неблагоприятна на нарушителя, на действащата от 22.12.2023 г. разпоредба на чл. 250 а от ЗОП.

Счетено от съда е, че данните по делото изключват възможността да бъде приложено правилото на чл. 28 от ЗАНН.

ІV. За правото:

1. Според чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, процедурите по този закон са договаряне без предварително обявление.

Съобразно чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, публичните възложители могат да прилагат процедура на договаряне без предварително обявление само в следните случаи: когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя.

1. Съобразно чл. 108 от ЗОП, процедурите по този закон завършват с решение за: определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен въз основа на ДСП или квалификационна система; определяне на изпълнители по рамково споразумение; класиране на участниците и/или присъждане на награди и/или други плащания в конкурс за проект; прекратяване на процедурата.

Според чл. 68, ал. 1 от ППЗОП, след влизането в сила на решението за определяне на изпълнител страните уговарят датата и начина за сключване на договора.

Според чл. 112, ал. 1 от ЗОП, възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител представи посочените в закона документи, гаранции и извърши съответна регистрация, представи документ или изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт или е поставено от възложителя в условията на обявената поръчка.

1. Съобразно чл. 250 от ЗОП(Изм. – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв.

Според чл. 250 от ЗОП( редакция ДВ, бр. 13 от 2016 г.), възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв.

Съобразно чл. 250а от ЗОП(нов – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от 24 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13.

1. Според чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, а когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

Съобразно чл. 46, ал. 3 от ЗНА, наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.

1. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове налага да се посочи следното:

Очевидно, провеждането на процедура от вида посочен в чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП по реда установен в чл. 79 от ЗОП и сключването на договор в резултат на проведена процедура от вида посочен в чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП са два различни етапа от административното производство по възлагане на обществена поръчка за строителство, доставки или услуги и за провеждане на конкурси за проект от възложители.

Както се посочи, съобразно чл. 108 от ЗОП, процедурите по този закон завършват с решение за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка. Едва когато процедурата е завършила с влязло в сила решение(съобразно изричното указание на чл. 568, ал. 1 от ППЗОП), страните в административно производство пристъпват към следващия етап от възлагането на обществената поръчка, а именно - сключване на договора с определения изпълнител. Все в тази насока трябва да се добави, че хипотезите при които е възможно процедурата по избор на изпълнител на обществената поръчка да е завършила, но да не се стигне до подписване на договор за изпълнение на поръчката са също така нормативно уредени в ЗОП.

1. Тези именно съображения, налагат да се приеме също така за очевидно, че изпълнителното деяние възведено в хипотезата на чл. 250 от ЗОП в действащата от 01.01.2024 г. редакция е „…който проведе процедура (курсива наш) по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона…“, а изпълнителното деяние посочено в хипотезата на чл. 250а от ЗОП е „….който сключи договор (курсива наш) в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона…“.

Казано с други думи, административно санкционните разпоредби на чл. 250 от ЗОП и чл. 250а от ЗОП, предвиждат две различни деяния – „ проведе процедура “ и „ сключи договор “, които са осъществени в нарушение на съответните изисквания на ЗОП и обявяват същите за наказуеми с различни по начин на определяне и размер административни наказания, налагани по административен ред.

Съображенията относно някаква форма на транспониране на предходната редакция на чл. 250 от ЗОП в новоприетият текст на чл. 250а от ЗОП в случая са несъстоятелни. „Провеждането на процедура“ по ЗОП, не е деяние, което е съставомерно по смисъла на чл. 250а от ЗОП, а „провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона“, не е деяние, което е съставомерно след изменението на чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.).

Правилата установени в чл. 46 от ЗНА изключват каквато и да е възможност, за някакво разширително тълкуване на разпоредбите на чл. 250 в предходната и сегашната ѝ редакция и чл. 250а от ЗОП, доколкото в случа става реч за обосноваване на административно наказателна отговорност на жалбоподателя.

1. Според чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая, с изменението на чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), деянието „провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона“ е отпаднало като такова, което е за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, сиреч то не е административно нарушение.

V. За разноските:

1. С оглед констатираната незаконосъобразност на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, на жалбоподателя се дължат сторените разноски в производството. Те съобразно направеното в тази насока искане и представени платежни документи са в размер на 1200, 00лв.

Ето защо, Съдът