Решение № 4867 от 21.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2924/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от ответника Х. Д. Г., с ЕГН: •••••••••• чрез представителя му, срещу решение № 13787/01.12.2022 г. на Софийския районен съд, 175 с - в по гр. д. № 13965/2022 г., с което е осъден, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, да опразни от свои вещи и да предаде на Б. А. А., с ЕГН: ••••••••••, фактическата власт върху наетото помещение: Апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „•••••••, заедно е терасата над апартамента, предоставено за ползване по силата на Договор за наем на недвижим имот от 01.08.2008 г., ведно с допълнително споразумение от 03.08.2008 г. и да й заплати разноските по делото. Жалбоподателят излага съображения, че решението е недопустимо, а по същество - незаконосъобразно и необосновано. Счита, че правилно СРС е приел, че нотариалните покани за прекратяване на договора за наем за връчени в нарушение на нормите на чл. 47 ГПК. Поддържа, че неоснователно СРС е направил извод, че при иск за предаване държането върху имот, исковата молба може да се счита за предизвестие, тъй като в петитума на исковата молба ищцата изрично е поискала предаването да бъде постановено въз основа на прекратен договор за наем. Сочи, че СРС е приел, че договорът не е прекратен въз основа на нотариалните покани, а ищцата не е направила искане исковата молба да се счита за предизвестие, по смисъла на чл. 238 ГПК, поради което съдът се е произнесъл на непредявено основание. Моли да се отмени решението и да са отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна - ищцата Б. А. А., чрез процесуалния си представител, е депозирала в срока по чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че решението е допустимо, като СРС не се е произнесъл по непредявен иск, както счита ответника. Искът е бил за опразване и връщане на имот от наемател, който няма основание да го ползва. Сочи, че решението е законосъобразно и постановено при правилна преценка на събраните по делото доказателства. Обоснован и в съответствие с практиката на съдилищата е извода на СРС, че при иск за връщане на дължането на нает имот, исковата молба може да служи за предизвестие, по смисъла на чл. 238 ЗЗД, ако договорът е безсрочен, както в случая. Ищецът е депозирал искова молба на 16.03.2022 г., в която представлява по същество и предизвестие за прекратяване на договора, което предизвестие е изтекло в хода на делото. Ответникът не е възразил, че продължава да е в държане на имота. Законосъобразен е извода на съда, че след като процесният договор за наем се е трансформирал в безсрочен, а с изтичане срока на предизвестието за прекратяване, дадено с исковата молба, договорът е прекратен, а ответникът – наемател е длъжен да предаде държането на имота. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за въззивната инстанция, съгласно списък. Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното: Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване на имота след прекратяване на договор за наем. В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на императивни материално правни норми. При изясняване на делото СРС подробно е обсъдил фактите, за които са ангажирани доказателства по делото, поради което настоящият състав намира, че не следва да преповтаря фактическата обстановка, установена от СРС, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди само доказателствата относими към оспорванията във въззивната жалба. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК), за уважаване на иска за предаване на имота в тежестта на ищеца е да докаже: съществуването на наемно правоотношение, по което наетата вещ е предадена на наемателя и волеизявление от страна на ищеца за прекратяване (разваляне) на договора за наем, което е достигнало до ответника. Ответникът следва да докаже правопогасяващите и правоотричащите си възражения, включително, че е бил изправна страна по договора за наем, както и да установи факта, че е изпълнил задължението да върне имота след прекратяване на договора за наем. Между страните не е спорно, поради което, с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 01.08.2008 г. е сключен договор за наем на процесния недвижим имот със срок на действие до 01.08.2013 г., както и че след изтичане на срока на договора ответникът е продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето на ищцата, което фактическо положение продължава и в хода на процеса. Посочените обстоятелства се установяват и от обсъдените и приети пред СРС доказателства. В открито съдебно заседание на 22.11.2022 г. ответникът, чрез представителя си, не е оспорил, че продължава да ползва имота. Спорен е факта на прекратяване на договора за наем. По този въпрос в допълнение към изложеното от СРС и като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният състав намира следното: В нормата на чл. 238 ЗЗД е предвидено, че когато договорът е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него като предупреди другата един месец преди това. Тъй като в случая договорът за наем е продължил действието си и след изтичане на предвидения в него срок без противопоставянето на наемодателя, по смисъла на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, договорът се счита продължен за неопределен срок. Както е приел и СРС, в съответствие с материалния закон, съгласно нормата на чл. 238 ЗЗД, всяка от страните може да се откаже от наемното правоотношение, като предизвести другата страна един месец по-рано. Това право за прекратяване на безсрочния наемен договор от всяка страна, възниква по силата на закона без да е необходимо другата страна да е в неизпълнение на своите задължения по договора, както е приел и СРС. За да се осъществи прекратяването е необходимо единствено отправянето на писмено предизвестие до наемателя и изтичането на законоустановения едномесечен срок на предизвестието. Въззивният съд приема, че законосъобразно и при съвкупна преценка на доказателствата СРС е достигнал до извод, че по делото се установява прекратяване на договора за наем от страна на ищцата. Като е обсъдил доказателствата за връчване на отправената до ответника нотариална покана СРС е приел, че не се установява връчителят да е събрал данни от конкретно лице, че ответникът не живее на адреса, а надлежното връчване на нотариалната покана по смисъла на чл. 47, ал. 5 ГПК изисква връчителят да извърши поне три посещения на адреса с интервал от поне една седмица между всяко от тях, в присъствени и неприсъствени дни. Понеже процедурата не е спазена съдът е счел, че фикцията, уредена в чл. 47, ал. 5 ГПК, е приложена неправилно от нотариуса и нотариалната покана не е връчена редовно преди подаване на исковата молба. Настоящият състав споделя изводите на СРС, че дори да се приеме, че нотариалната покана за прекратяване на процесния договор за наем, изпратена до ответника, да не е редовно връчена от нотариуса преди подаване на исковата молба, няма пречка тя да бъде връчена с получаване преписа от исковата молба и книжата към него от страна на наемателя, което е станало на 04.10.2022 г. Поради това е обоснован извода на СРС, че изявлението на ищеца - наемодател за прекратяване на договора и освобождаване на имота е достигнало до насрещната страна по договора. В този случай 1 - месечния срок на предизвестието за прекратяване ще изтече в рамките на съдебното производство. Като факт с правно значение за спора, това обстоятелство следва да се съобрази от съда, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с практиката на съдилищата е и извода на СРС, че наемните отношения между страните са прекратени с факта на подаването на исковата молба по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, която по същество също има характер на предизвестие по смисъла на чл. 238, ал. 1 ЗЗД. (решение № 113 от 28.07.2009 г. по т. д. № 753/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). След прекратяване на наемните правоотношения, същите не могат да бъдат продължени или подновени едностранно от бившия наемател, при което положение съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД той е длъжен да върне наетата вещ, която задържа без правно основание. Изискуемостта на това задължение е настъпила, а наемателят е изпаднал в забава по отношение изпълнението. В обобщение настоящият състав се солидаризира с изводите на СРС, че доколкото ответникът – въззивник не твърди и не ангажира доказателства изискуемото задължение за връщане на наетия имот да е изпълнено, искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е основателен. Понеже решаващите изводи на съда съвпадат с тези на СРС, оспореното решение е законосъобразно постановено и обосновано, с оглед изразеното срещу него недоволство и следва да бъде изцяло потвърдено. Този извод се отнася и до присъдените с решението разноски в полза на ответника, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски пред СРС. По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора право на разноски има въззиваемата страна - ищцата. Съдът констатира, че в рамките на въззивното производство не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и представляващия я в производството адвокат, в който да е уговорен конкретен размер на възнаграждението и начинът на заплащането му. Поради това, претенцията за присъждане на разноски за адвокат за въззивното производство в общ размер на 1 800 лв. с ДДС не може да се уважи. Този извод следва и от разясненията, дадени в т. 1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД