Решение № 650 от 18.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 14087/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 786281-F7768887 от 29.08.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/, на жалбоподателя „Емили Геймс“ ЕООД с ЕИК 202424640 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗХ. В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършването на процесното нарушение с твърдение, че жалбоподателят е действал при стриктно спазване на законовите разпоредби на ЗХ. Твърди се, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на датата, на която е извършено деянието, както и на това в какво точно се е изразило конкретното нарушение. Последното възпрепятствало правото на санкционирания субект да разбере за какво е ангажираната административнонаказателната му отговорност и съставлявало основание за прекратяване на производството. На следващо място се извежда твърдението, че с наказването на жалбоподателя за закъснението му в плащането на дължимата такса за отговорен хазарт е допусната двойна наказуемост за едно и също деяние, тъй като в чл. 10а, ал. 3, изр. 2 от ЗХ било предвидено задължение за заплащане на лихва върху размера на невнесените в срок вноски. Изразено е несъгласие още и с възприетия от наказващия орган извод, че несвоевременното плащане е затруднило трансфера на парични средства в полза на Министерството на младежта и спорта. В допълнение към това е изразено становище за нарушение на материалния закон, тъй като санкционираното дружество било изрядно към бюджета и било внесло дължимата от него вноска ведно с дължимата законна лихва. В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Т., който в хода по същество пледира за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу възприетия от наказващия орган процесуален ред за санкциониране на процесното нарушение и навежда съждения, свързани с непознаване на закона от страна на АНО. Поддържа доводите си за непосочване на датата на извършване на деянието, както и тези за отсъствие на извършено нарушение. Претендира разноски съгласно представен списък. Въззиваемата страна – изпълнителен директор на НАП, редовно призована, се представлява в съдебното заседание от юрк. Г. Последният намира описаното нарушение за безспорно доказано, и по съображения за законосъобразност на проведеното производство и законоустановеност на наложената санкция, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и твърди, че поисканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно. По повод на последния аргумент, защитникът на жалбоподателя се възползва от правото си на реплика, като заявява, че претендираният от него адвокатски хонорар е уговорен от страните в минимален размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното: По допустимостта на жалбата: На 01.07.2024 г. екип от инспектори по приходите от ЦУ на НАП предприели проверка на основание чл. 89, ал. 3 от ЗХ в спрямо игрална зала за организиране на хазартни игри „Нерон“, находяща се в гр. Карнобат, ул. „Георги Димитров“ № в която се провеждали хазартни игри с игрални автомати на стопанисващото обекта дружество „Емили Геймс“ ЕООД, с ЕИК 202424640. На видно място в залата било поставено притежаваното от дружеството Удостоверение за издаден лиценз № 000030-2627/07.03.2024 г., издадено въз основа на Решение № 000030-813 от 30.01.2023 г. на изпълнителния директор на НАП. Лицензът бил валиден към момента на извършване на проверката и по същество оправомощавал юридическото лице да организира хазартни игри от вида „игри с игрални автомати“. В хода на инспекцията е установено пълно видово и количествено съответствие между физически наличното игрово оборудване и това, отразено в удостоверението за издадения лиценз. От заварен в обектa служител е изискано и представено копие на платежно нареждане, документиращо факта, че на 13.05.2024 г. е бил внесен данъкът за задължителната годишна вноска на организатора на хазартните игри за 2024 година в размер на 5000 лева, дължим за социално отговорното поведение по повод на издадения му лиценз. По повод на горното обстоятелство, длъжностните лица от НАП са приели, че крайният срок за внасяне на годишната вноска за отговорно социално поведение за конкретно издадения лиценз е изтекъл на 31 март от съответната година. Съобразявайки датата на извършеното плащане, органите по приходите са констатирали, че организаторът на хазартни игри не е спазил този нормативно установен срок, съответно не е изпълнил задължението си по чл. 10а, ал. 3 от ЗХ да направи годишна вноска за 2024 година. В конкретиката на този случай е съобразено, че срокът за това е изтекъл на 31.03.2024 г., а годишната вноска е заплатена чак на 13.05.2024 г. Установявайки тези обстоятелства, свидетелят М. М на длъжност „старши инспектор по приходите“ при НАП намерил, че е налице извършено административно нарушение от дружеството-жалбоподател, което е квалифицирано по чл. 10а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ЗХ. Ето защо, на 04.07.2024 г. М съставил на „Емили Геймс“ ЕООД с ЕИК 202424640 АУАН № F776887/04.07.2024 г. за извършеното от него административно нарушение, препис от който бил връчен на негов упълномощен представител срещу подпис на същата дата. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 786281-F7768887 о т 29.08.2024 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което основание чл. 118 от ЗХ и чл. 53 от ЗАНН на дружеството- жалбоподател „Емили Геймс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършеното от него нарушение на чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗХ. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел М. М, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното: Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма на изискванията на ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права. По повод на нарочно отправените от страна на жалбоподателя отбранителни аргументи, касаещи допуснати при описанието на деянието нарушения, рефлектирали в накърняване на правото му да разбере срещу какви факти следва да се защитава, съдът намира следното: Възражението за неяснота в конкретния вид на нарушението се оценява от настоящата съдебна инстанция като несъстоятелно и напълно неправдоподобно, тъй като от съдържанието на АУАН, впоследствие пресъздадено и в НП, са изводими всички характерни особености за фактическия състав на административно нарушение по чл. 10а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ЗХ, в това число не само с изчерпване на словесния му израз в съответствие със законовия текст, но още и с прецизиране на приложимата цифровата формулировка, кореспондираща на възведеното правило за поведение. На следващо място, аргументираната позиция за непосочване на дата на извършване на нарушението също се явява неиздържана. Това е така, дори и в АУАН практически да не се съдържа отбелязване на точната дата, на която актосъставителят е приел, че е изпълнен съставът на процесното административно нарушение. Този пропуск от една страна е неутрализиран с индивидуализирането на датата в последващо издаденото наказателно постановление, а от друга – не съставлява такова процесуално нарушение, което да обуслови отмяната на НП на процесуално основание. Безспорно датата на извършване на нарушението попада сред реквизитите, които законът предписва като задължително съдържание както на АУАН, така и на НП, доколкото разкриването й служи за обстоятелствено описание на разглежданото деяние в темпорален аспект, а същевременно способства и за проследяването на изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Следва обаче да се държи сметка за трайно установеното практическо схващане, че непосочването на датата, на която нарушението е извършено, не винаги представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Изключението от горния принцип касае случаите, в които датата на нарушението е определяема от наличните данни по преписката или от съдържанието на самия процесуален документ (в този смисъл е възприетото в съдебната практика разбиране, намерило израз в Решение № 3087 от 13.05.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 1415/2021 г., Решение № 656 от 08.02.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 12474/2020 г., Решение № 6562 от 10.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7178/2021 г., Решение № 1234 от 26.02.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12310/2023 г., Решение № 928 от 17.02.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 9838/2016 г., Решение № 7280 от 03.06.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1432/2024 г. и много други). Става въпрос за деяния, което се реализират посредством форма на неправомерно бездействие, което винаги е скрепено със спазването на определено поведение в изрично предписан краен срок. В настоящия случай този срок е ясно и безусловно посочен, като е прието, че организаторът на хазартни игри е следвало да направи дължимата си годишна вноска до 31.03.2024 г., а с неизпълнението си на това задължение е извършил вмененото му административно нарушение. Тази словесна формулировка, намерила израз както в АУАН, така и в НП, гарантира достатъчна фактическа изчерпателност при описанието на нарушението, която да позволи правилното определяне на релевантната дата. В този случай състоянието на неправомерно бездействие е настъпило на 01.04.2024 г. - първият ден, следващ изтичането на срока, през който дружеството е следвало да внесе годишната си вноска за социално отговорно поведение. Следователно, с непосочването на датата на нарушението в съдържанието на АУАН, не е породена неяснота при очертаването на фактическите рамки на обвинението, и допуснатият пропуск не може да бъде приет за съществено процесуално нарушение, опорочаващ административнонаказателното производство. На следващо място, не се споделят от съда възраженията на процесуалния представител на въззивника за опороченост на производството посредством следването на неправилен процесуален ред за санкциониране на този тип прояви. Това е така, доколкото реализацията на контролните механизми по налагане на наказание за извършено административно нарушение не е поставена в зависимост на субсидиарност, а още по-малко – на алтернативност, спрямо налагането на принудителни административни мерки. Съображения в подкрепа на този извод съдът черпи от систематичното позициониране на двата разнородни типа форми на държавна принуда в различни глави от Закона за хазарта. Следва също да се отчете и присъщо превантивният характер на принудителните административни мерки, който далеч не съответства на понятието за административно наказание и не се ръководи от преследването на някоя от целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН. Както еднозначно се приема в съдебната практика, принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение (така Решение № 5226 от 03.05.2016 г. по адм. д. № 8650/2015 г., VII о. на ВАС). Ето защо настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган е подбрал относимия, адекватен и приложим към случая ред за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за неизпълнението на неговото законово задължение по ЗХ, което само по себе си не съставлява нормативна пречка за прилагане и на ПАМ – в случай, че са установени нормативните предпоставки за това, и е направена положителна преценка за необходимост от налагане на такава. Въз основа на извършена служебна проверка по спазването на материалния закон, съдът установи следното: Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Той е и материално компетентният орган в процедурите по издаване, прекратяване и отнемане на лицензи за организиране на хазартни игри, като разполага още и с правомощия да се произнася и по други въпроси в областта на хазарта и свързаните с него дейности. Всяка хазартна игра и дейност може да се организира на територията на Република България само с лиценз, издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник- изпълнителен директор. Процедурата по издаване на лиценза за организиране на хазартни игри е уредена в Глава ІІ от Закона за хазарта. След констатация за съответствие с условията, които законът залага спрямо организаторите на хазартни игри, по тяхно заявление изпълнителният директор на НАП се произнася с решение, с което издава лиценз за извършване на дейности по ЗХ. След влизане в сила на решението се издава удостоверение за издадения лиценз за организиране на хазартни игри. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗХ, организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз. Съобразявайки предмета на текущия лиценз и вида на организираните игри с игрални автомати, стойността на годишната вноска, дължима от организатора на игрите, възлиза на 5000 лева, като този размер произтича от т. 3 на горепосочената алинея в актуалната й към датата на извършване на процесното деяние редакция - (изм. и доп., обн. в ДВ, бр. 69 от 2020 г.). Приходите от тези годишни вноски постъпват по бюджета на Националната агенция за приходите и се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта и Министерството на здравеопазването в съотношение 50 на 50. Според чл. 10а, ал. 3 от ЗХ, вноските за социално отговорно поведение се внасят в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, внасят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва. За случаите на нарушаване на правилата на посочените разпоредби с неспазване на сроковете за изпълнение на съответното задължение, чл. 118 от ЗХ предвижда да се налага административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 5 000 лева, освен ако субектът на отговорност не подлежи на по-тежко наказание. Нарушенията от този тип са от категорията на формалните. Същите се извършват чрез бездействие от страна на законово задължения субект по изпълнение на задължението му да прави годишни вноски за социално отговорно поведение за издадения му лиценз в срок до 31 март на съответната година. В случая е безспорно доказано, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да внесе годишната си вноска за социално отговорно поведение в срок до 31 март 2024 година. Признание за допуснатото забавяне проличава и от писмените обяснения, депозирани срещу АУАН, в които управителят на дружеството-организатор на хазартни игри, оправдава бездействието си със затрудненото финансово положение на юридическото лице. От наличните по административнонаказателната преписка материали става ясно, че с платежно нареждане от 13.05.2024 г., осчетоводено на същата дата, жалбоподателят е изпълнил законовото си задължение по чл. 10а, ал. 1 извън установения за това законов срок. Доколкото отговорността на юридическите лица е безвиновна, то изобщо не следва да бъдат излагани мотиви относно субективната страна на деянието. Съдът намира, че процесният случай не може да се окачестви като маловажен, като съображенията на този състав са следните: Най-напред, следва да се отбележи, че закъснението е от 44 дни и същото не може да се приеме за незначително. Трайното състояние на неправомерно бездействие в случая е продължило дълъг период от време, което само по себе си не може да обуслови занижение в обществената опасност на разглежданото деяние спрямо тази, характерна за други сходни прояви. Освен това, дружеството е било задължено да прояви съобразителност при финансовото си планиране, с цел обезпечаване на способността си да поеме задължението за вноската си за социално отговорно поведение, която се внася на годишна основа и това допълнително предполага възможност за предвидимост като проявление на грижата на добрия търговец. На следващо място, допуснатото нарушение пряко засяга дейността по финансиране на проекти за младежки дейности, одобрени от Министерството на младежта и спорта, както и разходването на средства за лечение и превенция на хазартни зависимости, организирани от Министерството на здравеопазването. Поради това съдът намира, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и не представлява маловажен случай. При горните изводи, съдът намира, че следва да потвърди наказателното постановление като издадено при стриктно спазване на нормите на процесуалния и материалния закон. По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията на въззиваемата страна, тъй като издаденото НП следва да се потвърди. Ето защо, предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на Националната агенция за приходите, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото, обема на приобщените материали и приключването на производството в рамките на едно открито съдебно заседание. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът