Решение № 388 от 16.10.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 482/2021 г.

С Присъда 32/28.03.2023 г., постановена по НОХД 20225300201663 на ОС – Пловдив, влязла в сила на 13.04.2023 г., М. Ц. е признат за виновен в това, че на 02.03.2021 г. на път II-66 в зоната на километър 125+00 в землището на с.Поповица, Пловдивска област, при управление на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• е нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2, изр.1-во ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. К., което съставлява престъпление по чл.373, ал.1 във връзка с чл.372, ал.3 във връзка с чл.371, т.1 НК. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца. От показанията на свидетеля И. Г., които Съдът кредитИ. К.ато непосредствени и незаинтересовани, се установява, че С. К. и И. К.. приживе са живели в едно домакинство пет-шест години преди да настъпи смъртта на И. К... Отношенията им били спокойни и изпитвали уважение като •••• и ••••. Заедно ходели до Асеновград, за да помагат при отглеждането на внучето на С. К., С. К. се грижела за домакинството – пазарувала, готвела, грижела се за хигиената. Като дошла да живее съвместно с И. К.., обновила дома. След смъртта на •••• си С. била тъжна, плачела, била разстроена. От заключението на СМЕ с в.л. Д-р Б. П., което Съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че причината за настъпването на смъртта на И. К.. е тежка, съчетана, открита и несъвместима с живота черепно-мозъчна, лицево-челюстна, гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно- двигателна травма и е налице причинно-следствена връзка между смъртта на И. К.. и настъпилото на 02.03.2021 г. ПТП. От заключението на СТЕ с в.л. М., което Съдът кредитИ. К.ато компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: водачът М. Ц. е управлявал товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• по платното за движение от с. Милево към с.Поповица, в посока от изток на запад. През това време пешеходецът И. К.. е била или е навлизала на платното за движение и в един момент е настъпил удар в предната част на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ ••••. В.л. М. е изработил варианти на заключението относно причините за настъпването на ПТП по следния начин: -ако пешеходецът К. е навлязла на платното за движение отдясно наляво и се е движела с бърз ход със средна и висока скорост, то причина за настъпване на произшествието е навлизането на платното за движение пред автомобила на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с наближаващия автомобил; -ако пешеходецът К. е навлязла на платното за движение отдясно наляво и се е движела с бавен, спокоен или бърз ход с ниска скорост, то причина за настъпване на произшествието е навлизането на платното за движение пред автомобила на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с наближаващия автомобил, както и движението на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• с водач М. Ц. с технически несъобразена скорост при движение на къси светлини; -ако пешеходецът И. К.. се е движела по платното за движение попътно или насрещно на автомобила, то причина за произшествието е движението на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с приближаващия автомобил, както и движението на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• с водач М. Ц. с технически несъобразена скорост при движение на къси светлини; Установено е от вещото лице, че на мястото на настъпване на ПТП няма пътни знаци; от протокола за оглед на ПТП на платното маркировката е единична прекъсната линия. Посочва се в заключението, че според европейската асиметрична система на късите светлини средната дължина на осветената зона пред автомобила е около 70-80 метра, а на дълги светлини – над 150 метра. ПТП е настъпило при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове. При липса на друг източник на светлина пешеходецът е станал видим след осветяване от фаровете на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“. Посочва се, че светлоотразителната жилетка би увеличила видимостта към пешеходеца, но предвид това, че няма данни за направлението и скоростта на движение на пешеходеца И. К.., не може да се определи с колко би се увеличила видимостта към пешеходеца. Скоростта на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• преди задействане на спирачната му система и в момента на удара е около 93 км/ч. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на товарния автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 93 км/ч е 100.68 метра. В заключението се посочва, че ударът е настъпил върху северната лента на платното за движение. Вещото лице посочва че, ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен ход с ниска и средна скорост, то при навлизането на платното за движение отдясно, мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила при движение със скорост 93 км/ч. Ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен ход с ниска и средна скорост, то при навлизането на платното за движение отдясно, водачът на автомобила при своевременна реакция е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране. Ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен ход с висока скорост, спокоен или бърз ход, то при навлизането и на платното за движение отдясно, мястото на удара е в опасната зона на автомобила при движение със скорост 93 км/ч. Ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен ход с висока скорост, спокоен или бърз ход, то при навлизането и на платното за движение отдясно, водачът на автомобила при своевременна реакция е нямал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране. Ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен, спокоен или бърз ход с ниска и средна скорост, то при навлизането на платното за движение отдясно, водачът на автомобила при своевременна реакция би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост, по-малка от 74 – 118 км/ч. Ако пешеходецът И. К.. се е движела с бърз ход със средна и висока скорост, то при навлизането на платното за движение отдясно, водачът на автомобила при своевременна реакция би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост, по-малка от 60-67 км/ч. Т.е., при бърз ход със средна и висока скорост на пешеходеца водачът може да спре, ако се движи със скорост по-малка от 60-67 км/ч, а същевременно технически съобразената скорост е 72 км/ч, което означава, че при бърз ход със средна и висока скорост на пешеходеца водачът на автомобила не може да спре преди мястото на удара, дори и да се беше движил с технически съобразената скорост на къси светлини. По делото няма данни за направлението и скоростта на движение на пешеходеца И. К.. преди момента на удара, нито дали се е движела по платното за движение или е навлязла в него отляво или отдясно, поради което не може да се отговори на въпроса от кой момент най-рано водачът на автомобила е могъл да осъществи зрителен контакт с пешеходеца и какво е било времето за реакция за предотвратяване на удара. От обясненията на в.л. М. в съдебно заседание на 06.10.2022 г. се установява, че пешеходецът К. не е лежала върху платното за движение. Посочва се, че пешеходецът И. К.. е имала техническа възможност да забележи товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ чрез светлината на неговите фарове и поради това е имала техническа възможност да избегне настъпването на удара, ако не е навлязла в платното за движение пред автомобила. Технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини е 56 км/ч. Предвид доказателствата Съдът приема, че на 02.03.2021 г. през време на действието на застрахователния договор, сключен между собственика на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Установява се също, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач са причинени вреди на С. К. в резултат на настъпилата при ПТП смърт на нейната •••• И. К.., изразяващи се в скръб, мъка, тъга, за които вреди се дължи обезщетение. Преди да определи размера на дължимото обезщетение, следва да се разгледа направеното от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД възражение за съпричиняване: С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата И. К.., изразяващо се в неправилно движение, престой или пресичане на пътното платно. ПТП е настъпило на междуселски път на 02.03.2021 г. около 19.05 часа в тъмната част на денонощието, като пешеходката се е движела без светлоотразителна жилетка. Същевременно не се е движела по банкета на пътното платно при наличие на такъв и значително е навлязла на пътното платно. Също така не се е движела по платното, противоположно на посоката на движение на ППС. Евентуално се твърди, че пострадалата не се е движела при обективна възможност за това най-близо до лявата граница на пътното платно, ако не е съществувал банкет или не е могъл да бъде използван, както е че пострадалата е предприела рязко и внезапно пресичане на пътното платно напълно необезопасено и без да се погрижи за собствената си сигурност, без да се огледа и да прецени разстоянието и скоростта на приближаващия автомобил, с което е поставила в техническа невъзможност водача на товарния автомобил да предотврати настъпването на ПТП. От заключението на СТЕ с в.л. М. се установява, че ПТП на 02.03.2021 г. е настъпило върху северната лента на платното за движение, както и че пешеходецът И. К.. е имала техническа възможност да възприеме товарния автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• чрез светлината от неговите фарове. От показанията на свидетеля А. К., които Съдът кредитИ. К.ато незаинтересовани и непосредствени, се установява, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, като движението на моторните превозни средства е ставало при включени светлини. Съобразно разпоредбите на чл. 108, ал.1 ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно и чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Съобразно разпоредбата на чл.113, ал.2 ЗДвП извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, а именно преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Същевременно на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение /чл.114, т.1 ЗДвП/. Доколкото се установява от заключението на СТЕ с в.л. М., че ПТП е настъпило на платното за движение, може да се обоснове изводът, че пешеходецът К. е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно – да се движи по възможност най- близо до лявата граница по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства и преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Като не е спазила посочените правила за движение по пътищата, пострадалата И. К.. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. От заключението на СТЕ с в.л. М. се установява, че водачът на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• се е движел към момента на настъпване на ПТП с 93 км/ч, като съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП максимално допустимата скорост за управление на товарен автомобил от категорията на „ИВЕКО 50С“ в извън населено място е 90 км/ч. Разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, т.е. водачът на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ •••• е могъл да съобрази скоростта на движение с конкретните условия, а именно с намалената видимост предвид времето от денонощието – през тъмната част от денонощието и да се осигури техническа възможност да избегне произшествието. При така изложеното Съдът приема, че пострадалата И. К.. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като определя съпричиняване в размер на 20%. При определяне размера на обезщетението Съдът взема предвид вида и интензитета на настъпилите вреди – касае за неимуществени вреди от смъртта на И. К.. – •••• на ищцата, изразяващи се в скръб, мъка от загубата на ••••; установява се, че ищцата и починалата И. К.. са имали отношения на разбирателство, уважение, обич, привързаност. Ето защо Съдът счита, че на ищцата следва да се определи обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, като след прилагане на установения принос от страна на пострадалата И. К.. в настъпването на вредоносния резултат от 20%, дължимото обезщетение остава в размер на 80 000 лв, като за разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли. Претендира се заплащане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 14.06.2021 г. – денят, следващ датата на изтичането на 15 работни дни от предявяване на застрахователната претенция от ищцата. Съобразно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обхваща и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. задължението на застрахователя да заплати обезщетение възниква от по-ранния момент между датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, като чл.497, ал.1 КЗ регламентира началният момент, от който застрахователят дължи законна лихва в случай на предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от увреденото лице, ако не го е определил и изплатил в срок обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ. По делото се представя молба от 21.05.2021 г. от ищцата чрез адв.Х. до ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД и се установява, че ищцата е сезирала на 21.05.2021 г. застрахователя с искане да и бъде заплатено обезщетение за претърпените от нея вреди, причинени от смъртта на нейната •••• при ПТП от 02.03.2021 г. С Писмо изх.№ 2670/01.06.2021 г. застрахователят е уведомил ищцата чрез адв.Х., че отказва изплащане на обезщетение. С оглед представените доказателства Съдът счита, че може да се приеме, че обезщетение за забава се дължи от 14.06.2021 г. – денят, следващ датата на изтичането на 15 работни дни от предявяване на застрахователната претенция от ищцата предвид разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 КЗ, до окончателното изплащане. Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства като неотносими. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса за производството в размер на 3200 лв и сумата 280 лв, представляваща разноски по делото, заплатени от бюджета на Съда. На основание чл.38 ЗА ответникът следва да се осъди да заплати на адв.Х. адвокатско възнаграждение в размер на 7050 лв, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004 г. /изм. ДВ 88/2022 г./ На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска, а именно 2645 лв. Предвид изложеното Съдът