РЕШЕНИЕ

№ 23738

гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110114245 по описа за 2025 година Предявени са от ищеца М. Г. Н., ЕГН ••••••••••, срещу •••••••••••••••••••, ЕИК •••••••••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 15000 лв., частично от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, както и и сумата от 2628, 10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на причинени телесни увреждания, произтекли от необезопасена входно/изходно врата на метростанция •••••••••••••••, намираща се във владение и експлоатация от дружеството – ответник, ведно със законната лихва от 16.03.2024 г. до окончателното й плащане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.03.2025 г., до окончателното й плащане.

Ищецът М. Г. Н., ЕГН ••••••••••, твърди, че на 16.03.2024 г. при движение от вътрешността на станцията в посока входно/ изходни врати, към бул. •••••••••••••, през врата № 3, предназначена за двупосочно преминаване, преминава през посочената врата, като лявото крило я блъска и събаря на земята. Ищецът установил, че в резултат на падането не може да си движи лявата ръка, поради което му помагат няколко минувачи да се изправи. Сочи се, че във връзка процесния инцидент била образувана пр.пр. № •••••/2024 г. по описа на СРП, по която било установено, че е причинена средна телесна повреда. Твърди, че след злополуката на ищеца бил направен преглед в ••••••••••••••••••••, като е поставена основна диагноза „счупване на горния край на раменната кост (хумерус)“. На 21.03.2024 г. на ищеца е била извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус, скапула, клавикула, във връзка която ищецът е сторил разходи за закупуване на медицинско изделие (винт) в размер на 2100 лв., 17, 40 лв. потребителска такса, 90 лв. за ортеза, 165, 42 лв. за два броя медикамента – ••••••••••••••••, 3, 99 лв. за медикамент ••••••, 34, 57 лв. – за медикаменти •••••••••, •••••• и ••••••••, 68, 47 лв. – за медикамент ••••••••••••••• и медикамент •••••••••, 53, 98 лв. – за медикамент •••••••••, 20, 09 лв. – за медикамент •••••••••, 26, 79 лв. – за медикамент •••••••••, 8, 80 лв. – за медикамент •••••••••••, и 33, 59 лв. – за медикамент •••••••••••. Поддържа, че след операцията е изписано медикаментозно лечение и рехабилитационни мероприятия за пълно възстановяване. Заявява, че след изписване от болницата ищецът е продължил лечението и възстановяването си в домашни условия, като в първите шест месеца е изпитал болки и страдания с по-висок интензитет, които наложили прием на болкоуспокояващи медикаменти и необходимост от чужда помощ при извършване на ежедневните си битови навици и нужди. Поддържа, че периодът на възстановяване продължава и към датата на подаване на исковата молба в съда. Вследствие злополуката ищецът изпитал силен стрес и тревожност; проявили се проблеми със съня. Поддържа, че ответното дружество отговаря за поддръжката на процесното съоръжение, като същото е следвало да осигури безопасното му функциониране. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът •••••••••••••••••••, ЕИК •••••••••, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. Г., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ищецът да е претърпял описаната в исковата молба злополука. Сочи се, че на 16.03.2024 г. в системата на ответника няма регистриран инцидент на територията на ••••••••••••••••. Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения не кореспондират на действителното положение, заснето от системата за видеонаблюдение в метрото. Твърди, че непосредствено преди ищцата през същата врата безпроблемно преминава друг пътник, като в следващия момент – сензорът за движение не отчита поява на други пътници и освобождава подвижните крила, които започват да се затварят. Сочи, че в този момент се появява ищецът, която се придвижва от вътрешността на метростанцията към входно/изходните врати, но е близо до отвореното подвижно дясно крило на преградната стена, което е започнало да се затваря. Твърди, че по този начин ищецът е допуснал груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание, както и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, поради което е съпричинила на 100 % последвалите вреди. Оспорва да е собственик на съоръженията в метростанциите, като поддържа, че упражнява надзор върху същите. Заявява, че не носи отговорност в случая, доколкото вещта е била обезопасена в необходимата степен, вкл. – преминала е техническо обслужване, и пострадалото лице е използвало същата при неспазване на правилата за нейната правилна експлоатация. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Посочената от ищеца в исковата молба квалификация не обвързва съда. Настоящият състав приема с оглед изложените от ищеца твърдения, че предявените искове са с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.

Исковете са допустими, подадени от легитимирана страна. За уважаване на исковете по чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищеца да установи осъществяване на описаното в исковата молба протИ.правно действие или бездействие, в резултат на което са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, както и имуществени вреди, техния вид и размер, настъпване на вредите в причинна връзка с процесното действие/бездействие, наличие на задължение на ответника да упражнява надзор по функционирането и поддържането съоръженията в процесната метростанция, и обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните са станали причина за вредоносното деяние. В тежест на ответната страна е да докаже наведените в отговора на исковата молба възражения, включително за допринасяне на ищеца за причиняване на вредоносния резултат посредством поведението си, в частност допусната груба небрежност от страна на ищеца, а при установяване на фактическия състав на иска, че е заплатил претендираната сума. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В хода на производството с определение от 02.06.2025 г. между страните са отделени за безспорни следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, ответното дружество упражнява надзор над съоръженията, находящи се в метростанция ••••••••••••••.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число, прието по делото основно и повторно заключение на съдебно- техническа експертиза, изготвени съответно от в.л. П. М. и в.л. Н. Х., оглед на диск, съдържащ два видеозаписа от инцидента, извършен на осн. чл. 204 ГПК, както и съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице В. В., които съдът възприема като компетентни, обективни и безпристрастно изготвени, се установява, че на 16.03.2024 г. при излизане от метростанция ••••••••, ищцата се движи по периферията на автоматични плъзгащи се врати ( накратко АПВ), които към момента в който тя ги приближава са в отворена позиция. М. Н. приближава вратите на разстояние по-малко от метър, като се тя се намира в т.н. мъртва зона на АПВ и в момента в който тя подава крака си към рамката на АПВ, крилата започват да се затварят, тъй като сензорите не са успели да я уловят. Силата на затваряне при този тип врата е 15 кг. сила. Вследствие на това и неустойчивата позиция на тялото при стъпване, в което се е намирала, пострадалата пада на пода на лявата си страна. При изслушването на вещото лице В. В. по чл. 200 ГПК заявява, че всички сензори имат мъртва зона, в която са нечувствителни, като пострадалата навлиза в тази мъртва зона и там сензорите не могат да я уловят. Вещото лице установява, че на процесната врата има от вътрешна страна един поставен централно над рамката на вратата сензор и от външна страна отново още един. Вещото лице заключава, че мъртвата точка би могла да бъде неутрализирана, чрез поставяне на допълнителен сензор, каквито са монтирани по други метростанции и в други търговски обекти.

От приложена медицинска документация, в това число: амбулаторен лист от 16.03.2024 г. от •••••••••••••••••, епикриза от 23.03.2024 г. за болничен престой в периода от 20.03.2024 г. до 23.03.2024 г. поради извършена операция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация хумерус, скапула, клавикула, издадена от •••••••••••••••••••••, съдебно- медицинско удостоверение № •••/24 г., амбулаторен лист от 22.05.24 г., както прието и неоспорено заключение на вещо лице по допусната съдебно- медицинска експертиза се установява, че след инцидент на 16.03.24 г. на М. Г. Н. е установена травма на левия горен крайник изявена със закрито счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка. Според вещото лице, счупванията в горната част на раменната кост се причиняват по два възможни механизма. Единият е пряк от удар по рамото отпред отзад или отстрани, а вторият е непряк при падане на върху лакътя или китката на ръката при изпъната ръка. Хирургичната шийка е областта, където туберкуларният масив се стеснява и преминава към тялото на раменна кост. На това място костта е със слабо оформен кортикален слой. Точно тук е преходът от спонгиозното към компактното костно вещество. Вещото лице дава заключение, че травмата може да се причини по време и начин съобщени в искова молба. С оглед данните от видеозаписа за удар от дясно на пострадалата от затваряща се врата, в конкретния случай следва да се приеме, че счупването е причинено не от удар върху рамото, а индиректно при падане на ляво върху упорна лява ръка или лакът. Затварянето на вратата /което се вижда и от приложения по делото видеозапис/ в случая е довело до съприкосновение, обуславящо рязко отклонение от равновесие и поради това падане на пострадалата на ляво с упора на лява ръка. Травмата, регистрирана при пострадалата, причинява и се отнася към критериите на медико-биологичния признак трайно /за повече от 30 дни от инцидента/ затруднение движенията на левия горен крайник (по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК). След подобна травма е необходима имобилизация, а при разместено счупване и оперативно лечение с последваща имобилизация за около 5 – 6 седмици. Средностатистически при благоприятно протичане на оздравителен процес функционално възстановяване на ръката настъпва за около 2, 5 месеца от датата на травмата. В конкретния случай по делото и при извършения преглед не се представиха данни за установени възникнали усложнения и/или пролонгиран възстановителен процес. По делото са приложени медицински документи, последният от които е от 22.05.24 г. и от него е видно, че на М. Г. Н. при преглед са констатирани последици от счупване на лява раменна кост - ограничен обем на движение за ляво рамо, доказано с проведена ъглометрия и наличие на остатъчни белези от проведените хирургични интервенция за лечение. Както бе посочено средностатистически срок при благоприятно протичане на оздравителен процес за функционално възстановяване на ръката след такова счупване е около 2, 5 месеца от датата на травмата. Този срок не е бил изтекъл към този момент. При по-възрасти пациенти, както в конкретния случай е възможно и по-продължителен възстановителен процес. В такива случай се препоръчва провеждане на физиотерапия и рехабилитация за предотвратяване на възникване на усложнения – контрактура на раменна става, атрофия на мускулатура, адхезивен капсулит и др. Вещото лице приема, че между констатираната травма и съобщения инцидент е налице пряка причинноследствена връзка. Първоначално след инцидента, при констатиране на счупването е предприето лечение с имобилизация на лява ръка на пострадалата, като е назначено домашно лечение за обезболяване с •••• и ••••••• гастропротектор ••••••••. М. Г. Н. е потърсила медицинска помощ по повод продължаващи оплаквания и е приета за лечение в болница от 20.03. до 23.03.2024г. След проведени изследвания и консултативни прегледи, при информирано съгласие е прието, че може да се проведе хирургично лечение при умерено повишен риск. Под рентгенов контрол предоперативно е направена безкръвна репозиция на фрактурата. Оперативна интервенция е проведена на 21.03.24 г. под анестезия е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на счупената раменна кост. Хирургично е достигнато до костта, трепаниран е канала на костта в областта на най-висока точка на главата на раменната кост и е поставен CHN 150 мм под рентгенов контрол. Проксималио и дистално от фрактурата са поставени перкутанно застопоряващи винтове. Проверен е обема на движения в раменната става. Провеждано е и лечение с водно-солеви разтвори. •••••••, •••••••, •••••••••, ••••••••. Пациентката е изписана в добро общо състояние, с подобрение, афебрилна, без значими субективни оплаквания. Препоръчан е ХДР и медикаментозно лечение в дома и стерилна превръзка след 3 дни. Конците да се свалят на 14-ия следоперативен ден /04.04.24г./. Назначена е анти коагулантна профилактика до 30-ия следоперативен ден с Ксарелто, след което да се продължи с ••••••••• по за 2 месеца. Както бе посочено от амб. лист с контролен преглед от 22.05.24 г. е препоръчано и провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Към настоящия момент М. Г. Н. е в добро общо състояние, като от приложеното лечение е постигнато пълно функционално възстановяване на лява ръка, с остатъчни леки болки само в крайни фази на активни движения в лява раменна става. Доказано е пълно зарастване на костите, но до настоящия момент не е отстранена наложената метална остеоситнеза, като не са и налице индикации за това. Вещото лице се е запознал с приложените фискални бонове за заплатени медицински изделия, потребителска такса и медикаменти, като съобразно това и отчитайки сроковете на извършено заплащане, считам, че всички документално потвърдени извършени от ищцата разходи следва да се приемат, като присъщи и необходими за лечение на установената травма. От подобна травма за около 5 – 6 седмици е напълно нарушена основната функция на ръката – хватателната, което се обуславя от естеството на травмата и необходимото за нея лечение. След сваляне на имобилизацията и започване на постепенно раздвижване средно статистически функционално възстановяване настъпва до около 2- 2, 5 месеца. След такава травма натоварване на ръката с физически труд се разрешава не по-рано от 6 до 10 седмици след инцидента.

Приблизително за този период може да са налични и усилващи се болки при движения и при притискан на рамото в легнало ляво-странично положени за сън. Болките, усилващи се при натоварване на ръката и при промени във времето могат да са налични и по-продължително време вкл. и година след инцидента. Теоретично е възможно при продължителна имобилизация на едната ръка, от принудително натоварване само на здравата ръка да настъпят промени, като това се свързва с обостряне на симптоми на съществуващи дегенеративни промени в нетравмираната ръка. Експертизата следва да бъде кредитирана като компетнетно, обективно и безпристрастно изготвена.

По делото е разпитана св. Н. П. Н., съпруг на ищцата, от чиито показания се установява, че инцидентът се случил на 16 март. Съпругата му тръгнала сама да пазарува хляб с метрото, и му звъннала по телефона, да му каже, че се е случил инцидент с нея на излизане, ударила я е врата на станцията, не на самия влак, на станцията, при излизане от станцията. Един младеж с куче й помогнал да се изправи, но не успели да го открият впоследствие. Тя е тръгнала навътре към станцията, евентуално да потърси помощ, но за съжаление служителката, която е била на гишето, вероятно която продава билети се е нахвърлила грубо към нея, по нейните думи й е казала: •••••••••••••••••••••. Сама тръгнала с метрото до окръжна болница ••••••••• и там се срещнали. Чакали да я приемат лекарите, дошъл и служител, вероятно на МВР служител, който казал да изчакат и понеже не се появил дълго време, а лекарите казали, че е добре да се намери такова устройство, което да придържа ръката до момента на операцията, ортега, мисля че се нарича, свидетелят се обадил, че не могат да дочакат лицето, което трябва да снема показанията, взели едно такси, и намерили магазин до „•••••••“ за такива медицински изделия. Поставена била ортегата и след известно време й била направена операция. Операцията била направена не повече от 4-5 дни от инцидента. Тя не можела да спи след инцидента и дълго време, и след операцията. По отношение на нормални физиологични нужди на човек, тя се справяла с помощта на свидетеля. Болките продължавали до самата операция и след нея, може би около месец и половина два. И сега продължавали болките, и сега не можела да спи нормално, събуждала се нощем от болки. До ден днешен продължавали страховете, вече спирала пред всяка врата, която е такава отваряща и затваряща се, за да е сигурна, че ще се отвори и за да може да се премине. След инцидента имала нужда от чужда помощ да седне на тоалетната, за къпане, за обличане донякъде. Помагал съм една година за обличане след къпане на жена ми, не така както в началото. В хипотезата на свидетел заинтересовано лице, съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица./ Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК. Доколкото показанията на съпруга на ищцата се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал и взаимно се допълват, съдът приема, че следва да ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Безспорно, ответното дружество е търговец по чл. 1 от Търговския закон и извършва по занятие транспорт / основна дейност по НКИД съгласно ТРРЮЛНЦ: ж.п. транспорт/ и експлоатация на ••••••••••••••а в град •••••, в частност упражнява надзор над съоръженията, находящи се в метростанция ••••••••••••••. Съгласно чл. 369 ТЗ, чл. 79 от Закона за железопътния транспорт, превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието. Връзката с подземния транспорт се осъществява чрез метростанции. На територията на метростанциите се използват за вход/изход различни автоматизирани плъзгащи врати чрез осъществявания от ответника автоматизиран режим на пропускане на пътниците. Отговорността за безопасността на вратите е на служителите на •••••••••••••••, които е трябвало да обезопасят максимално преминаването през вратите, като осигурят монтирането на допълнителен сензор / виж СТЕ/ или поставят указателни табели, които да указват обхвата на сензора за движение на автоматичната плъзгаща се врата /АПВ/ за влизане и излизане от станцията / 111, ал. 4 от Наредба за съществени изисквания и оценяване съответствието на машините и чл. 2, т. 1 ЗТИП/. Служители на ответника или други лица, натоварени за изпълнението на задълженията за обезопасяването на метростанцията в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. В резултат от протИ.правното поведение на служители на ответника, ищцата е получила телесни повреди, от които е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Ето защо съдът приема, е по делото е доказан фактическия състав на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, поради което искът е установен по основание.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се съобрази принципа на справедлИ.ст, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и установените фактически обстоятелства по делото. Понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедлИ.ст /решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.

В разглеждания случай, при определяне размера на обезщетението, съдът отчита вида, броя и характера на травмите – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на раменната кост/ хумерус/, извършена операция – открито наместване и фиксация с винт, имобилизация, интензивността на болката непосредствено след инцидента, проведеното лечение, период на възстановяване около 3- 4 месеца, и продължаващи болки, както и това, че през време на лечебния и възстановителен период ищцата е била зависима в хигиенно- битовото си обслужване от чужда помощ /показанията на свид. Н. /, възрастта на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната към 16.03.2024 г., съдът намира, че справедлИ. обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 30 000 лв. При спазване на принципа по чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът приема, че частичната претенция за сумата от 15 000 лева се явява основателна.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Съобразно мотивите по Тълкувателно решение № 1/2021 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият "не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност". Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност.

Практиката приема, че груба небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, такава каквато би положил добрият стопанин, но квалифицирането на небрежността като груба се дължи на неполагането на грижата, която и най- небрежният човек, занимаващ се със съответната дейност, би положил. Грубата небрежност следователно е налице при неполагане на значително по- занижена степен на загриженост към извършваната дейност. / Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС/. В рамките на производството по настоящето дело ответникът, не доказа пострадалата да е допринесла за падането. Напротив, при излизане от метростанцията чрез автоматичната плъзгаща се врата същата е била отворена и при захождане на ищцата към вратата, същата започва да се затваря и блъсква ищцата, която пада на лявата си страна. Не се установи поведение на ищцата, което да обуслови принос или груба небрежност, проявена от нейна страна. Следователно възражението за съпричиняване/ груба небрежност е неоснователно.

По иска за имуществени вреди: Установява се от приложени фискални бонове по делото, че ищцата е направила разходи за закупуване на медицинско изделие (винт) в размер на 2100 лв., 17, 40 лв. потребителска такса, 90 лв. за ортеза, 165, 42 лв. за два броя медикамента – ••••••••••••••••, 3, 99 лв. за медикамент ••••••, 34, 57 лв. – за медикаменти •••••••••, •••••• и ••••••••, 68, 47 лв. – за медикамент ••••••••••••••• и медикамент •••••••••, 53, 98 лв. – за медикамент •••••••••, 20, 09 лв. – за медикамент •••••••••, 26, 79 лв. – за медикамент •••••••••, 8, 80 лв. – за медикамент •••••••••••, и 33, 59 лв. – за медикамент ••••••••••• или след математическо изчисление сума в общ размер на 2623, 10 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на деликта 16.03.2024 г. до окончателното изплащане. Това се отнася и до претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По разноските: Предвид уважаване на иска на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски, а именно: 3973 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, 706 лева – държавна такса, 1000 лева – депозити за експертизи или общо разноски в размер на 5679 лева.

Водим от гореизложеното, съдът