Решение № 236 от 10.11.2022 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 237/2022 г.
Окръжен съд - Шумен10.11.2022 г.докладчик Теодора Енчева Димитрова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 229/28.03.2022 г. по гр.д. № 743/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
производството по която било прекратено на основание чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК с прокурорско постановление от 29.12.2020 г., потвърдено с постановление от 12.02.2021 г. на прокурор при ШОП. Ищецът признава, че е предоставил скелето за послужване на третите лица, които след като го използвали му го върнали в разглобен вид и твърди, че както при сключване на наемния договор, така и впоследствие не се е запознавал с точния вид и количество на елементите, от които е било изградено скелето, но в хода на СМР по къщата му е установил, че е негодно за употреба, тъй като липсват голяма част от металните рамки. С нотариална покана от 02.11.2020 г., връчена на ответника на 05.11.2020 г., ищецът го поканил, в 7-дневен срок от получаването й, да му върне даденото му под наем секционно рамково скеле, състоящо се от 48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари - пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонтали, 96 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. и 4 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“ – 15 бр., тъй като срокът на договора за наем е до завършване полагането на изолация на фамилната му къща в с. Лозево, която към датата на поканата е завършена и скелето следва да бъде върнато, с оглед приключване на договора. Със същата покана ищецът поканил ответника, в посочения по-горе срок да му заплати наемните вноски за периода м. май – м. октомври 2020 г., в размер общо на 2 160.00 лева. В поканата било указано, че, ако не му е възможно да изпълни задълженията си в предоставения срок, ответникът следва да се яви в кантората на нотариуса на осмия ден след получаването й, за представяне на предложение за приключване на договорните им взаимоотношения или сключване на спогодба. Видно от констативен протокол от 13.11.2020 г., на посочената дата страните се явили пред нотариуса, изготвил поканата, с цел уреждане на спорните моменти във връзка с облигационното им правоотношение. На тази среща ответникът заявил, че е получил скеле, но то не е било окомплектовано с посочените от ищеца елементи, като са липсвали метални скари, както и, че фасадата на къщата не е завършена, поради което, ще върне скелето след завършването й, най-късно пролетта. Освен това заявил, че е предплатил дължимия наем. Във връзка с дадените от ответника обяснения, ищецът заявил, че, поради отказ на наемателя да заплаща договорения наем, прекратява предсрочно договора и му дава 10- дневен срок за връщане на скелето. С двустранно подписан протокол от 31.07.2021 г. ответникът предал на ищеца 38 бр. нормални рамки, 4 бр. стълбовидни рамки, 9 бр. метални скари - пътеки, 17 бр. тръбни хоризонтали, 73 бр. тръбни диагонали, 2 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“ – 5 бр., като не се спори, че те представляват елементи от скелето, предмет на наемния им договор. На л. 79 от първоинстанционното дело е приложен договор за покупко - продажба, съгласно който, на 10.07.2018 г. ищецът е закупил от С.Н.М. секционно скеле, втора употреба, съдържащо 83 бр. рамки и 15 бр. пътеки, за сумата от 2 700.00 лева. На л.81 и 82 са приложени сертификат за контрол и техническа спецификация на фасадно скеле от предварително изготвени градивни елементи, използвано в строителството, по отношение на които ищецът твърди, че се отнасят за процесното скеле. На л.84 – 93 са приложени снимки на имота на ответника с поставеното скеле, представени от ищеца. По делото са разпитани двама свидетели, като свид. И.Г. заявява, че през пролетта на 2019 г. е участвал при извършването на ремонтни дейности в собствената на ответника къща, включая и при поставянето на топлоизолация, под ръководството на ищеца. От двете страни на къщата имало окомплектовано скеле, на площ от около 200 кв.м., което останало там и след като той напуснал обекта. Свид. Н.К. заявява, че е участвал като общ работник при изграждане на скелето под ръководството на ищеца. То било поставено на трите стени на къщата на ответника и се състояло от крака „ пети „, 48 бр. рамки и напречни жабки. При така установените факти, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Между страните не се спори, че са сключили валиден договор за наем на движима вещ – секционно рамково скеле, въз основа на който вещта е била предадена от наемодателя на наемателя. По спорния въпрос възникнало ли е задължение за наемателя за връщане на вещта, поради прекратяване на наемния договор, като съобрази, че ответникът не твърди, нито доказва, че е заплатил наем за предоставеното му скеле за периода м. май – м. октомври 2022 г., съдът приема, че обективираното в констативния протокол от 13.11.2020 г. изявление на ищеца за предсрочно прекратяване на наемния договор е валидно и е породило целените с него правни последици по чл.87, ал.1 от ЗЗД, считано от деня, следващ последния ден от дадения на ответника 10-дневен срок, от което и на основание чл.88, вр. чл.233 от ЗЗД, следва, че към датата на депозиране на заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10/2021 г. по описа на ШРС задължението на ответника за връщане на наемната вещ е било изискуемо. Що се отнася до това какво е следвало да върне ответникът на ищеца към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и дължи ли връщане на нещо повече от това, което му е предал с протокол от 31.07.2022 г. / доколкото удостовереното в документа следва да бъде взето предвид от съда, на основание чл.235, ал.3 от ГПК /, взе предвид, че, съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр. последно от ЗЗД, до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл.233, ал.1, изр.4 от ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова. С оглед на горното и, че ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че скелето е било неокомплектовано и негодно за употреба съобразно изискванията за експлоатация и безопасност, приема, че възражението му за недостатъци на наетата вещ е неоснователно и следва да се отхвърли. От друга страна обаче от доказателствата по делото не се установи с категоричност, че предадената на ответника вещ по договора за наем е именно скелето, описано в договор за покупко-продажба от 10.07.2018 г. и, че то е било с характеристиките, посочени в приложените на л.81 и 82 сертификат за контрол и техническа спецификация. Предвид това и, че в договора и спецификацията са описани различни по вид и брой елементи от тези, които ищецът твърди, че е отдал под наем на ответника, намира за недоказано, че предмет на наемното правоотношение е било секционно рамково скеле, съдържащо посочените в исковата молба елементи, респ., че то е било съставено от повече елементи от върнатите от ответника с протокол от 31.07.2021 г.. В тази връзка, следва да се отбележи, че ако се приеме, че скелето поставено на фасадата на къщата на ответника е заемало около 200 кв.м. / според показанията на свидетелите /, съгласно приложената техническа спецификация, то е следвало да бъде изградено от 40 бр. рамки, 40 бр. хоризонтални разпорки и 80 бр. хоризонтални разпорки, плюс съответните скрепващи елементи, което не съответства на вида и броя на претендираните от ищеца елементи. На следващо място, от представения от ищеца снимков материал се вижда, че част от металните скари са били заменени с дървени. Независимо от това, следва се има предвид и, че по естеството си движимата вещ е сглобяема, съответно разглобяема и може да се ползва по предназначение на части, с оглед на което самия факт, че е предадена такава вещ не може да е индиция за броя на елементите, от които е била изградена в конкретния случай. В съответствие с изложеното и тежестта на ищеца да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е предал на ответника, по силата на сключения помежду им устен договор за наем, именно описаното в исковата молба секционно тръбно скеле, съставено от изброените в същата елементи, настоящата инстанция достига до извод, че претенцията за установяване задължение на ответника да върне на ищеца движими вещи, представляващи елементи от секционно рамково скеле, а именно 10 бр. нормални рамки, 4 бр. стълбовидни рамки, 6 бр. метални скари - пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 31 бр. тръбни хоризонтали, 23 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от по 4 м. укрепващи тръби, 2 бр. от по 1 м. укрепващи тръби и 10 бр. укрепващ механизъм тип „жабка“ се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Ето защо, приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, съдът
Цитирани разпоредби
16- чл. 233, ал. 1
- чл. 131 ГПК
- чл. 235, ал. 3 ГПК
- чл. 263, ал. 1 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 410 ГПК
- чл. 414 ГПК
- чл. 415, ал. 1 ГПК
- чл. 422 ГПК
- чл. 233 ЗЗД
- чл. 87 ЗЗД
- чл. 87, ал. 1 ЗЗД
- чл. 199 НПК
- чл. 213, ал. 1
- чл. 24, ал. 1, т. 1
- чл. 88