Решение № 6894 от 7.8.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 842/2024 г.

Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ отм.), във вр. с § 5, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК). С Решение № 9645/02.09.2024 г. по адм. д. № 12265/2023 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, е отменено Решение № 799/02.11.2023 г. по адм. д. № 296/2023 г. на Административен съд - Хасково, с което по жалба на В. П. К. е отменено Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на решението на касационната инстанция. В жалбата са развити доводи за нищожност и неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради неправилно приложение на материалния закон. Най-напред се твърди, че от изпратения на жалбоподателя екземпляр от обжалваното решение не ставало ясно кои били членовете на комисията, която го постановила, тъй като били посочени три лица, изписани само с две имена, без длъжност и връзката им с КПКОНПИ, а и липсвали подписи на лицата, както и печат. С оглед липсата на подписи от всички членове на комисията не можело да се прецени дали било изпълнено условието на чл. 13, ал. 2 ЗПКОНПИ решенията на Комисията да се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове. В цитирания в решението текст на чл. 58 ЗПКОНПИ се съдържали няколко хипотези, съгласно които лице, заемащо висша публична длъжност, нямало право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес, поради което не ставало ясно какъв бил частният интерес на жалбоподателя, както и в коя хипотеза попадало осъщественото от него, като по този начин било накърнено правото му на защита. Освен това не били посочени конкретен диспозитив на нарушение, време, място и начин на извършването му, а и не то било съотнесено към конкретна хипотеза от разпоредбата на закона. Сочи се и че с решението в полза на държавата се отнемала сума в размер на 198, 25 лева, представляваща получено нетно дневно възнаграждение за 20.05.2022 г., както и сума в размер на 4 830, 59 лева с ДДС, представляваща материална облага, реализирана в резултат на конфликта на интереси, но постановеното отнемане било неясно, неправилно и неоснователно, като жалбоподателят не бил получил материална облага. Поддържа се и че в решението не били обсъдени основни факти и обстоятелства от значение за делото, а именно не било посочено кой бил собственик на описаното „служебно жилище“, както и кога започнал ремонтът му. Комисията едностранно интерпретирала фактите, като не посочила, че ремонтът започнал преди сключване на договора за наем, дори преди заемане на длъжността от В. К., нито как установила, че резолюцията била поставена именно и само за ремонта. В решението липсвали мотиви относно най-съществения факт, а именно какво се случило с отпуснатите средства и къде били вложени. В случая финансовите средства били вложени изцяло в жилището, собственост на МВР, което било държавна собственост. В тази връзка изложеното в решението, че жалбоподателят поставил резолюция „Да“ в свой частен интерес, било абсолютно несъстоятелно. Комисията не обсъдила и още един факт - какво се случило с вложените в служебното жилище средства след прекратяване на служебното правоотношение. Освен това едностранно обсъдила и клаузите на наемния договор, като посочила единствено тези, които можело да бъдат тълкувани във вреда на жалбоподателя. В същото време не взела предвид, че съгласно клаузите на договора той влизал в действие, след като жилището бъде предадено на наемателя, за което се изготвяли предавателно-приемателни протоколи, като към 20.05.2022 г. В. К. не бил приел имота. На следващо място, липсвали мотиви на комисията защо счита, че той се облагодетелствал или по какъв начин имал възможност да се облагодетелства. Изразява се несъгласие с изложеното от комисията, че следвало да си направи самоотвод, като не одобри исканите разходи, след като те били предназначени за ремонтни дейности на служебното жилище, от което той ще се ползва. По тази логика той не следвало да разписва лимити за гориво или средства за ремонт на служебния автомобил, за профилактика на служебния климатик или подмяна на служебния телефон, за разходи за почистване на служебния кабинет. Не на последно място се твърди и че служебното жилище реално не било ползвано от него. Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на КПКОНПИ, като се претендират направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител – ст. юрк. К. С., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № 8121К-83/07.01.2022 г. на Министъра на вътрешните работи В. К. е назначен за Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), като на същата дата е встъпил в длъжност. На 21.01.2022 г. жалбоподателят е подал заявление до Министъра на вътрешните работи с искане за временно ползване на служебно жилище от ведомствения фонд на Министерство на вътрешните работи (МВР), находящо се в гр.София. С Докладна записка на директора на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) в МВР е предложено на Министъра на вътрешните работи да бъде променено предназначението на избраното от В. К. жилище от „жилище за отдаване под наем“ в „служебно жилище“ и в него да бъде настанен подалият заявлението ръководен служител. Със Заповед № 812з-134/04.02.2022 г. на Министъра на вътрешните работи е утвърдено предназначението на „служебно жилище“ на недвижим имот от ведомствения жилищен фонд на МВР, находящо се в [населено място], [жк], [адрес] (т. 1 от заповедта). Със същата заповед главен комисар В. К., на длъжност „Директор на ГДНП-МВР“ и членовете на семейството му, временно за срока на заемане на длъжността, са настанени в имота, считано от датата на подписване на двустранен протокол – опис за фактическото предаване на имота на наемателя за ползване (т. 2). Директорът на ДУССД е упълномощен от името на МВР да сключи писмен договор за наем с наемателя (т. 3), да го запознае със заповедта (т. 4) и да извърши необходимите действия за фактическото предаване и приемане на жилището (т. 5). На 23.03.2022 г. е сключен Договор рег. № 5785р-9235/23.03.2022 г. за наем на жилище от ведомствения жилищен фонд на МВР, между МВР, представлявано от директора на ДУССД, като наемодател, и В. К., наемател, с предмет – жилище, със статут „Служебно жилище“, находящо се в [населено място], [жк], [адрес]. В чл. 26, ал. 1 от Договора е посочено, че договорът за наем влиза в сила от датата на подписване на протокол-опис по чл. 12 за предаване на имота, като действието му е за срока на заемане на длъжността директор на ГДНП. С писмо peг. № 5785p-14358/16.05.2022 г. директорът на ДУССД е уведомил директора на ГДНП - главен комисар В. К., че Дирекцията няма възможност да закупи и подмени вратите, фаянсовите и теракотни плочки на жилището, поради ограничен финансов ресурс в бюджета на ДУССД за 2022 г. Във връзка с това писмо е изготвена Докладна записка рег. № 3286р-24907/23.05.2023 г. от началник на сектор „Управление на собствеността“ в ГДНП и съгласувана с началник на сектор „Финансово-счетоводно осигуряване“ в ГДНП на 20.05.2022 г., до Директора на ГДНП „за сведение и разпореждане“. В нея се обосновава необходимостта от финансиране на стойност до 9 000 лв. от бюджета на ГДНП за обезпечаване на дейността на дирекцията. В първия параграф от докладната е посочено, че съгласно писмо peг. № 5785р-14358/16.05.2022 г. от ДУССД са необходими финансови средства за доставка и монтаж на врати в размер до 4 200 лв. по подпараграф 10-302 „Текущ ремонт на недвижимо имущество“ и в размер до 800 лв. за закупуване на фаянсови и теракотни плочи, сифони и други по подпараграф 10-155 „Материали, консумативи и резервни части за строителство“. Посочва се, че същите са за доставка и монтаж в служебно жилище, находящо се в [населено място], ••• [адрес]. В същата докладна записка се обосновава необходимостта от финансови средства и за други разходи – за закупуване на резервни части за ремонт на автомобили по щата на ГДНП и за закупуване на бензинова моторна коса, ножици за рязане на храсти и др. На 20.05.2022 г. В. К., в качеството си на директор на ГДНП, е поставил резолюция „Да“ с дата и подпис върху Докладна записка с peг. № 3286р-24907 от 23.05.2022 г. Разходът за закупуване на фаянс, гранитогрес, сифон и фуга, в размер на 713, 59 лв. с ДДС е одобрен от финансовия контрольор на ГДНП с контролен лист № 120 за извършване на предварителен контрол преди извършване на разход, а този за закупуване на 9 броя врати, аксесоари за тях и монтаж в размер на 4 117, 00 лв. с ДДС с контролен лист № 139. Към доказателствения материал по делото са приобщени още фактура № 0010318988 от 25.05.2022 г. на стойност 713, 59 лв. и проформа фактура № 9112000088 от 01.06.2022 г. на стойност 4 117, 00 лв., с получател ГДНП с МОЛ В. К.. На проформа фактурата има поставен щемпел на ГДНП, Утвърдил разхода по параграф - директор и положен подпис на В. К., както и ръкописен текст, че разходът е извършен по ДЗ рег.№ 3286р-24907/23.05.2022 г. с подпис на началник сектор „Управление на собствеността“. От Протокол-опис от 21.07.2022 г. е видно, че на 21.07.2022 г. е извършено фактическо предаване и приемане на недвижимия имот, отдаден под наем, между В. И. и Д. К. – служители в ДУССД – МВР, от една страна, и В. К., от друга. С Акт за встъпване в длъжност от 10.08.2022 г. В. К. - директор на ГДНП-МВР, е временно преназначен на ръководна длъжност Директор в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР“ към Ръководството на МВР. Със Заповед № 8121К-10093 от 19.08.2022 г. на Министъра на вътрешните работи служебното правоотношение на жалбоподателя с МВР е прекратено. В докладна записка рег. № 5785р-23 830/11.08.2022 г. от Директора на ДУССД, до Заместник-министър на МВР са изнесени данни за извършени строително-монтажни работи и изразходвани средства от бюджета на МВР за ремонт на служебен апартамент на МВР, намиращ се в [населено място], [жк], [адрес]. Изготвен е и Доклад рег. № 4575р-1916/14.09.2022 г. от комисия в Дирекция „Инспекторат“ в МВР, в който са отразени резултатите от извършена проверка в ДУССД, съгласно МЗ № 8121з-1069/23.08.2023 г., като са дадени и предложения до министъра на вътрешните работи, сред които (т. 5) е докладът и част от събраните при проверката материали да се изпратят на КПКОНПИ за отношение по компетентност, с оглед установените в хода на проверката данни за наличие на конфликт на интереси и извършени нарушения на ЗПКОНПИ от В. К., в качеството му на директор на ГДНП към момента на деянията, респективно – лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 26 от закона. В КПКОНПИ е подаден сигнал рег. № ЦУ01/С-756/26.09.2022 г. от ВПД Директор на Дирекция „Инспекторат“ в МВР до Председателя на комисията за отношение по компетентност, към който са приложени горепосочения доклад и други писмени доказателства, относими към данни за наличие на конфликт на интереси и извършени нарушения на ЗПКОНПИ. На 06.10.2022 г. Комисията в състав: Заместник-председател: А. С., и членове: А. Ц., П. Й., С. К., е постановила Решение № КИ-283/06.10.2022 г. за образуване на производство за конфликт на интереси, с което във връзка с доклад на директора на дирекция „Конфликт на интереси“ на КПКОНПИ, и на основание чл. 71, ал. 1 ЗПКОНПИ, във връзка с чл. 33а, ал. 2, т. 3 ПУДКПКОНПИНА, е образувано производство за установяване конфликт на интереси по сигнал с вх. № ЦУ01/С-756/26.09.2022 г. срещу жалбоподателя, като директор на ГДНП и в това му качество лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 26 ЗПКОНПИ. Срокът за приключване на производството е продължен с Решение за продължаване срока на производството от 23.11.2022 г. с 30 дни – до 05.01.2023 г. включително. С Покана изх. № ЦУ01/10274#3 от 15.11.2022 г. на КПКОНПИ, връчена на 30.11.2022 г., В. К. е поканен за изслушване във връзка с образуваното срещу него производство за установяване на конфликт на интереси. Видно от Протокол № 1098/07.12.2022 г. от заседание на комисията - вътр. № РД-04-316/14.12.2022 г. на КПКОНПИ същият е изслушан по реда на чл. 72, ал. 5 ЗПКОНПИ на заседанието, проведено на 07.12.2022 г., на което се е явил лично и с адв. Т. Н. от Адвокатска колегия - Хасково. С Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на КПКОНПИ е установен конфликт на интереси по отношение на В. К., директор на ГДНП за периода от 07.01.2022 г. до 10.08.2022 г. и като такъв - лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 26 ЗПКОНПИ, за това, че е поставил резолюция „Да“ на 20.05.2022 г. на Докладна записка с peг. № 3286р-24907/23.05.2022 г, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо ЗПКОНПИ. С решението му е наложена глоба в размер на 5 000 лева на основание чл. 171, ал. 1 ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 ЗПКОНПИ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо ЗПКОНПИ, в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 26 ЗПКОНПИ. На основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ от В. К. е отнета в полза на държавата сума в размер на 198, 25 лв., представляваща полученото нетно дневно възнаграждение за 20.05.2022 г., когато същият упражнил гореописаното правомощие в своя полза, както и сума в размер 4 830, 59 лв. с ДДС, представляваща материална облага, реализирана в резултат на конфликта на интереси. В обжалвания акт е посочено, че сред основните длъжностни задължения на В. К. е било да управлява бюджета на главната дирекция и да ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване, като не допуска нарушаване на бюджетната дисциплина. Като поставил утвърдителна резолюция „Да“ на 20.05.2022 г. върху Докладна записка с peг. № 3286р-24907/ 23.05.2022 г., той упражнил свое правомощие по служба във връзка със заеманата от него висша публична длъжност. Докладната записка била изготвена и подписана от началника сектор „Управление на собствеността“ за „сведение и разпореждане“ до директора на ГДНП, и обосновавала нуждата от отпускане на финансови средства за обезпечаване дейността в ГДНП, в това число разход за доставка и монтаж на врати в размер до 4 200 лв. и в размер до 800 лв. за закупуване на фаянсови и теракотни плочи, сифони и други за служебното жилище, в което В. К. бил настанен. В тази връзка е заявено, че без неговото одобрение и разпореждане за отпускане на необходимите финансови средства, би било невъзможно извършването на този разход от бюджета на Главната дирекция. Комисията е счела, че извършвайки горепосоченото действие, В. К. е нарушил разпоредбата на чл. 58, изречение първо ЗПКОНПИ, като поставената утвърдителна резолюция „Да“ на 20.05.2022 г. върху Докладна записка с peг. № 3286р-24907/ 23.05.2022 г., има характера на „акт“ по смисъла на чл. 58 ЗПКОНПИ. Прието е още, че утвърждавайки извършването на разход от ръководената от него структура за закупуването, монтажа и доставката на стоки, предназначени за служебното жилище, в което самият той бил настанен, той нарушил разпоредбата на чл. 58, изречение първо ЗПКОНПИ, като участвал в издаването на акт в свой частен интерес. Посочено е и че В. К. следвало да си направи самоотвод по отношение на поставената резолюция върху Докладна записка с peг. № 3286р-24907/23.05.2022 г., като не одобрява исканите разходи, след като те били предназначени за ремонтни дейности на служебното жилище, от което самият той щял да се ползва. Решението е връчено на адв. Т. Н. на 07.02.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне на куриерска, а жалбата срещу него е подадена в Административен съд – София град на 16.02.2023 г. В хода на настоящото съдебно производство като писмени доказателства по делото са приети още документи от МВР относно извършения ремонт в жилището, находящо се в [населено място], [жк], ••• (л. 55 – л. 94 и л. 163 - л. 171), сред които и посочените в отменителното решение на ВАС приемо–предавателни протоколи с рег. № 5785р-2261/01.08.2022г., рег. № 5785р-22944/03.08.2022 г. и от 21.07.2022 г. без рег. номер. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. И. М. и А. Ц. Д., посочени от жалбоподателя, както и на свидетелите С. С. П. и М. Н. Ж., посочени от ответника. От показанията на първата група свидетели – колеги на жалбоподателя, се установява, че процесното жилище било в лошо състояние и негодно за живеене, като ремонтът в него започнал по инициатива на министерството преди подписването на договора за наем. Освен това В. К. никога не бил живял в това жилище. От показанията на втората група свидетели – служители в сектор „Капитално строителство и ремонти“ към ДУССД в МВР, също се установява, че процесното жилище било в лошо състояние, като ремонтът в него бил нареден от зам. Директора и началника на сектора, като през месец януари била сменена дограмата, а през месец февруари започнала основната му част, свързана със смяна на старите настилка, плочки, врати, а впоследствие били извършени шпакловка и боядисване на стени и тавани, смяна на ВиК инсталация. Свидетелите сочат и че по искане на жалбоподателя дошли външни работници в жилището, които сложили нови плочки и правили промени по ВиК инсталацията. Освен това той поискал и да се премахне една стена. От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че за нормалната експлоатация на имота, находящ се в [населено място], [жк], [адрес], по предназначение - за жилищни нужди, и за запазването му като такъв, е била необходима подмяната на вътрешните и входната врати, както и на фаянсовите и теракотни плочки. Направените разходи за доставка и монтаж на вратите са били в рамките на средните пазарни цени към момента на извършването на ремонта, а тези за закупуването на фаянсови плочки за стенна облицовка и на гранитогрес за подови настилки - под средните пазарни цени. Стойността на извършените ремонтни дейности към момента на извършването им - м.юни 2022 г. е била 6 208, 55 лв., а към датата на обжалваното решение – 6 392, 24 лв., като с тях се е увеличила и стойността на имота. Относно състоянието на имота преди ремонтните дейности в него вещото лице се позовава на обяснението на жалбоподателя пред КПКОНПИ от 07.12.2022 г., с оглед липсата на протокол-опис на състоянието му в момента на съставане на заповедта за настаняване, а състоянието му след извършване на ремонта било съгласно протокол-опис от 21.07.2022 г. При така установената фактическа обстановка, като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и взе предвид указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на Решение № 9645/02.09.2024 г. по адм. д. № 12265/2023 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, а именно КПКОНП (понастоящем наименувана Комисия за противодействие на корупцията), в рамките на нормативно регламентираните ѝ правомощия по чл. 13, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 74 ЗПКОНПИ. Касае се за специализиран колективен административен орган, като оплакванията за нищожност на оспореното решение поради неяснота относно членовете на комисията и липсата на положени подписи и печат, са неоснователни. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗПКОНПИ, Комисията се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове, а в чл. 13, ал. 2, изр. 1 ЗПКОНПИ е предвидено, че решенията на Комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. Видно от приложеното по преписката Решение № РС-756-22-122/19.12.2022 г., същото е подписано от А. С. – заместник-председател на комисията и членовете: А. Ц. и П. Й.. Следователно, в случая е формирано изискуемото по чл. 13, ал. 2 ЗПКОНПИ мнозинство с три положителни гласа, които са повече от половината от всички членове на комисията. Действително с решение на Народно събрание от 02.02.2022 г. правоотношението на председателя на КПКОНПИ С. Ц. е предсрочно прекратено, считано от 01.03.2022 г., като не се твърди и липсват няма да е избран по надлежния ред нов председател на КПКОНПИ, нито пък да е бил определен друг, който временно да изпълнява тази длъжност. При това положение следва да се приеме, че изпълнението на съответните функции (за насрочване и ръководене на заседанията на комисията, участие в гласуването и вземането на съответните решения) е предприето от заместник-председателя на Комисията на основание чл. 14, ал. 3 ЗПКОНПИ в условията на заместване. В тази връзка е уместно да се отбележи, че необходимост от заместване е налице, не само когато титулярът отсъства временно по различни обективни причини, но и в период, когато председателят е освободен от длъжност и все още не е избран нов или временно изпълняващ тази длъжност. Следователно, по силата на закона, без да е необходимо изрично овластяване при отсъствие, функциите на председателя на КПКОНПИ се изпълняват от нейния заместник-председател. В този ред на мисли несподелими са и оплакванията за нередовност на провежданите заседания на Комисията в административното производство по издаване на процесното решение. Неоснователно е и възражението, че обжалваното решение е нищожно, тъй като било постановено по сигнал, който не отговарял на законовите изисквания. В случая производството е започнало във връзка със сигнал № ЦУ01/С-756/26.09.2022 г., подаден от ВПД Директор на Дирекция „Инспекторат“ при МВР, с приложени към него Доклад рег. № 4575р-1916/14.09.2022 г. относно резултатите от извършена проверка в ДУССД в МВР и приложенията към доклада. С оглед разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ, за КПКОНПИ не е било налице нормативно основание да откаже разглеждането на сигнала, като не е съществувала и пречка комисията да разшири обхвата на проверката за конфликт на интереси и служебно да събере информация, свързана с подадения сигнал, доколкото на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ, комисията събира, анализира и проверява сведения при или по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. Оспореното решение е постановено в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗПКОНПИ, респ. по чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са конкретни и ясни фактически и правни основания за постановяването му, които са достатъчни, за да бъде разбрана волята на органа от жалбоподателя, а оттам да се гарантира правото му на ефективна защита, респ. възможността на съда да извърши адекватен контрол за законосъобразност. Дали посочените в Решение № РС-756-22-122 от 19.12.2022 г. на КПКОНПИ фактически установявания отговарят на действително положение и дали са подведени под съответстващата им правни норми, обуславящи извод за установения конфликт на интереси по отношение на В. К. и за допуснато от лицето нарушение на чл. 58, изр. първо ЗПКОНПИ, са въпроси, свързани с преценката на неговата материална законосъобразност и ще бъдат разгледани на съответното място в мотивите на настоящото съдебно решение. На следващо място, не се установява при издаването на акта да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като релевираните в тази връзка оплаквания са неоснователни. Административният орган правилно е провел уредената в Глава Осма, Раздел V от ЗПКОНПИ процедура. Същата е започнала по валиден сигнал до Комисията, като жалбоподателят е бил уведомен за образуваното срещу него производство за установяване на конфликт на интереси, поканен е за изслушване и е бил изслушан на заседание на Комисията, проведено на 07.12.2022 г., били са му предоставени материалите по преписката, както и възможност да представя доказателства и да прави искания. Според настоящия съдебен състав процесното решение е в несъответствие с материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗПКОНПИ, за да се установи наличие на конфликт на интереси следва да са налице кумулативно три материалноправни предпоставки, а именно: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр. с чл. 54 ЗПКОНПИ и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. По делото не е спорно, а и се установява, че в периода от 07.01.2022 г. до 07.08.2022 г. жалбоподателят е заемал длъжността Директор на ГДНП, като това обстоятелство, съгласно нормата на чл. 6, т. 26 ЗПКОНПИ, му придава качеството на лице, заемащо висша публична длъжност, и предпоставя спрямо него приложимостта на забраните, въведени в чл. 55 – чл. 61 от с.з. Тук е уместно да се посочи, че законът не поставя изискване към момента на откриване на производството за установяване на наличието или липсата на конфликт на интереси лицето да заема съответната длъжност. Достатъчно е към момента на извършване на нарушението то да е заемало процесната публична длъжност и да не са изтекли сроковете за образуване на производство във връзка с извършеното нарушение, каквато е и настоящата хипотеза. Съгласно посочената като нарушена в случая разпоредба на чл. 58, изр. първо ЗПКОНПИ лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Според чл. 53 ЗПКОНПИ, частен интерес е този, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облага пък е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие - чл. 54 ЗПКОНПИ. Най-напред следва следва да се посочи, че съдът споделя доводите на Комисията, че поставената от В. К. на 20.05.2022 г. резолюция „Да“ върху Докладна записка с peг. № 3286р-24907/ 23.05.2022 г. има характера на „акт“ по смисъла на чл. 58 ЗПКОНПИ, чрез който е упражнил свое правомощие по служба във връзка със заеманата от него висша публична длъжност. Вярно е обаче и че смисълът на тази резолюция не би могъл да бъде изведен еднозначно от съдържанието на докладната записка, тъй като изразът „Да“ върху нея не може да бъде тълкуван по недвусмислен начин. В докладната записка е използван изразът „са необходими финансовите средства“, като процесната резолюция „Да“ не може да бъде преценена какво точно съгласие изразява. В докладната записка липсва посочване какво всъщност се цели със същата: дали се иска даване на разрешение за извършване на разходи, изразяване на съгласие за извършване на разходи или вземане на друг вид отношение. Очевидно поставянето на въпросната резолюция е част от сложен фактически състав по предприемане на вътрешно организационни действия, свързани с вътрешния финансов контрол в системата на МВР, чиято конкретна цел обаче не е безспорно установена по делото. В подкрепа на този извод е и липсата на уточнение от страна на административния орган в оспорения акт коя хипотеза на чл. 58, изр. първо ЗПКОНПИ е осъществил жалбоподателят с поведението си, като не е конкретизирано дали се касае за подготовка, обсъждане, приемане, издаване или пък постановяване на акт. По-същественото в случая е, че според съда от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява наличието на облага по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ за В. К. или за свързани с него лица според дефиницията на специалния закон. Това е така, защото в случая правният субект, в чийто патримонуим се е отразила (би се отразила) имуществената облага (увеличената стойност на недвижимия имот в резултат на вложените в него средства за ремонт - доставка и монтаж на врати и закупуване и плочки, сифони и др.), е Министерство на вътрешните работи, а не жалбоподателят, като наемател. В тази връзка е необходимо да се посочи, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че жилището е било в лошо състояние и негодно за живеене, а от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че за нормалната му експлоатация по предназначение и за запазването му като такова е била необходима подмяната на вътрешните и входната врати, както и на фаянсовите и теракотни плочки, а направените разходи в тази връзка не надвишават средните пазарни цени към момента на извършването на ремонтните дейности, като с тяхната стойност (6 208, 55 лв.) се е увеличила и стойността на имота. На следващо място, от събраните гласни доказателства се установява и че ремонтът е започнал през месец януари/февруари 2022 г. по инициатива на наемодателя, т.е. преди датата на подписване на договора за наем (23.03.2022 г.), както и преди датата на влизането му в сила с подписването на протокол-опис за неговото фактическо предаване (21.07.2022 г.), като не се установява посочените ремонтни дейности да са били поставени като условие за сключването именно от В. К.. При това положение позоваването на Комисията на чл. 14 и чл. 15 от договора за наем е неоснователно, тъй като както към момента на извършването на ремонтните дейности, така и към момента на поставяне на въпросната резолюция – 20.05.2022 г., В. К. не е имал качеството на наемател на жилището, доколкото съгласно чл. 26, ал. 1 от наемния договор същият влиза в сила с предаването му. След като жалбоподателят е имал право да бъде настанен под наем в служебно жилище, собственост на МВР, на което е било необходимо да бъде извършен ремонт за нормалната му ползване по предназначение и за запазването му, със стойността на който се е увеличила и стойността на самото жилище, като не се установява вътрешно-нормативна уредба, която да забранява прехвърлянето или ползването на финансови средства от една структура на МВР за нуждите на друга структура, не би могъл да се сподели изводът на Комисията, че облагата е била или би била получена от жалбоподателя. След като пък не е налице облага по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ за В. К. или за свързани с него лица според дефиницията на специалния закон, липсва и частен интерес по смисъла на чл. 53 от с.з., а липсата на релевантен частен интерес във връзка с упражненото от жалбоподателя правомощие по служба обуславя извод и за липсата на конфликт на интереси в случая. По тези съображения съдът счита, че жалбата на В. К. е основателна, респ. оспореното от него решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е заявил изрично искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 226, ал. 3 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер от 4 610, 00 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. Своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е справедлив и обоснован, защото е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и с обема и качеството на осъществената от упълномощения процесуален представител защита по него. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът