Решение № 1 от 9.2.2021 г. на Административен съд - Перник по дело № 755/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на потребителите, със седалище гр. София, ул. Врабча № 1, представлявана от председателя Д.М.Й. срещу Решение № 260038/28.09.2020 г., постановено по АНД № 320/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е отменено наказателно постановление № К – 14529/01.12.2017 г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „•••” ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. •••, представлявано от В.М.И. – управител са наложени както следва: на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 5 от ЗПК имуществена санкция в размер на 3000 лв.; на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗПК имуществена санкция в размер на 3000 лв.; на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК имуществена санкция в размер на 3000 лв. В частта, в която наказателното постановление е потвърдено, досежно наложената на основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 4 от ЗПК имуществена санкция в размер на 3000 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилно приложение на закона – касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че не съответстват на установената фактическа обстановка изводите на районния съд за непълна правна квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 5 от ЗПК, за несъобразяване с чл. 18 от ЗАНН при налагането на санкция за нарушението по чл. 10, ал. 4 от ЗПК и за отсъствие на нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Подробно аргументирано е становище за законосъобразност на проверяваното по касационен ред наказателно постановление. Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен съд – Перник в обжалваната му част и да потвърди наказателното постановление. Заявено е възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за юрисконсултско, респективно – адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е връчена на ответника – „•••” ООД. В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК е постъпил отговор, в който същата е оспорена като неоснователна. Наведени са съображения за правилност на решението в обжалваната му част. Искането към касационния състав е да го остави в сила и да присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не е изпратил представител. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не е представляван. Докладвано е становище от процесуалния му представител – юрисконсулт Кастадинова, с което касационната жалба е оспорена. Искането към съда е да остави в сила решението на Районен съд – Перник, в обжалваната му част и да присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението, предмет на касационен контрол. Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо. За да го постанови Районен съд – Перник е приел, че във връзка с подадена жалба на потребител по повод сключен от него с „•••” ООД договор за паричен заем № 18254/21.09.2016 г., на 17.05.2017 г. инспектори в РД – София, към КЗП – свидетелите Е.Г. и С.Б. са извършили проверка в офис на дружеството, находящ се в гр. Перник, ул. •••. Констатациите от нея са обективирали в протокол за проверка на документи № К – 0101607/25.05.2017 г. и констативен протокол № К – 0241132/17.05.2017 г. В тях е отразено, че на потребителя по договор за заем № 18254/21.09.2016 г., на 21.09.2016 г. е предоставена преддоговорна информация във формуляр, който не е попълнен изцяло – по т. 8 от част ІІ/”Описание на основаните характеристики на съответния кредит”/ - липсва описание на обезпечението, което следва да се предостави и по т. 2 от част ІІІ /”Разходи по кредита”/ - липсва представителен пример, който посочва използваните допускания за изчисляване на лихвения процент. Прието е, че е извършено нарушение по чл. 5, ал. 5 от ЗПК. Отразено е също, че т. 8 от договора за паричен заем № 18254/21.09.2016 г., която предвижда, че с подписването му, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 обезпечение или то не отговаря на изисквания в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, дължи на заемодателя неустойка в размер на 1379.28 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в приложение № 2, представлява уговорка за едностранна промяна на общия разход по кредита без да са налице едновременно изискванията на т. 1 и т. 2 от чл. 10, ал. 4 от ЗКП. Прието е, че посоченото представлява нарушение по чл. 10, ал. 4 от ЗПК. При проверката е констатирано и неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като договор за заем № 18254/21.09.2016 г. не съдържа задължителни реквизити – не е посочен лихвения процент по кредита, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит, а е посочен месечен лихвен процент и не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. За така установените нарушения по чл. 5, ал. 5 от ЗПК, по чл. 10, ал. 4 от ЗПК и по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, в присъствието на един свидетел и упълномощен представител на „•••” ООД, свидетелката Е.Г. – главен инспектор в РД – София към КЗП е съставила АУАН № К – 14529/25.07.2017 г., който е подписан от присъстващите, предявен е и е връчен на нарушителя чрез упълномощения му представител, без последният да е изложил възражения. Въз основа на така съставения АУАН директорът на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при КЗК е издал наказателно постановление № К – 14529/01.12.2017 г., с което на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК за всяко от посочените по-горе три нарушения е наложена имуществена санкция от по 3000 лв. При така установеното от фактическа страна, районният съд е извел, че наказателното постановление в обжалваната му част е незаконосъобразно. Посочил е, че дадената правна квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 5 от ЗПК е непълна, тъй като не е направена привръзка с ал. 2 и ал. 1 от същата норма. Приел е, че деянието, квалифицирано по чл. 10, ал. 4 от ЗПК осъществява състава на две отделни нарушения, поради което наложеното едно административно наказание за него е в нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Мотивирал е, че от приложените договор за заем и общи условия не се установява осъществен състав на нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Решението, като краен резултат е правилно в частта му, в която е отменено наказателното постановление досежно нарушението по чл. 10, ал. 4 от ЗПК, но по различни от приетите от районния съд съображения. Нормата урежда условията, при които е допустима е дностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя, а именно едновременното наличие изрично предвидена в договор възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и описание на обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, които да са обективно обосновани и да не зависят от волята на кредитора. Ал. 5 на същата разпоредба предвижда нищожност на всяка уговорка, която нарушава правилото на ал. 4 или го заобикаля. В случая е прието, че неустойката от 1379.28 лв., дължима от заемателя, в случай, че не представи договореното в чл. 6, ал. 2 обезпечение или последното не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, представлява клауза за едностранно изменение на общия разход по кредита без да са налице едновременно предпоставките на чл. 10, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗПК. Легално определение на „общ разход по кредита“ е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно предвидената в чл. 8 от договора за заем неустойка не представлява общ разход по кредита. Освен това тя е резултат и от уговорка между страните по двустранен договор и дори да се приеме, че представлява неравноправна клауза по чл. 143, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на потребителите, то е акт на индивидуално договаряне без да са налице данни, че потребителят не е имал възможност да се запознае с условията на договора, респективно да влияе върху тях, включително да откаже да сключи допълнителното споразумение. Поради изложеното, настоящият състав намира, че неустойката не се включва в размера на общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и условията на чл. 10, ал. 4, вр. ал. 5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими. Затова и клаузата, която урежда дължимостта и не противоречи на посочената норма и следователно не е извършено нарушението по чл. 10, ал. 4 от ЗПК, за което на „•••“ ООД на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Крайният извод на настоящия касационен състав за незаконосъобразност на наказателното постановление в посочената част, съвпада с приетото от Районен съд – Перник, затова в тази му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Неправилни, обаче са правните изводи на районния съд относно незаконосъобразността на наказателното постановление в останалите части.