Решение № 1131 от 20.3.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 961/2024 г.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че РС – Червен бряг е събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в тяхната цялост в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.

От фактическа страна безспорно е установено, че Н. Г. Н. към момента на подаване на искането по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, въз основа на което е образувано административното производство, е бил собственик на имот 16540 – 012002 в землището на с. Горник, общ. Червен бряг. Същият се е легитимирал като собственик на земеделския имот с нотариален акт № 102, том III, рег. № 4754, нотариално дело № 702/2008 г. на нотариус рег. № 022 на Нотариалната камара.

По делото не се спори, че в хода на съдебното производство Н. Г. Н. е продал процесния земеделски имот с идентификатор № 16540.12.2, с площ от 2945 кв.м., находящ се в землището на с. Горник, Община Червен бряг, в местността „Трите локви“ с трайно предназначение на територията – земеделска и трайно ползване на имота – нива, с пета категория на земята, с нотариален акт № 139, том II, рег. № 3906, дело № 311 / 2022 г. на нотариус рег. № 768 в регистъра на Нотариалната камара Административното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ е започнало пред кмета на Община Червен бряг с Искане вх. № 44-Н-300 / 01.10.2021 г. от Н. Н., което е направено след като същият е установил извършване на почвена обработка в имота си. Към искането са представени два бр. декларации по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал.1 от ЗСПЗЗ, от които е видно, че ответникът по касация е декларирал, че не желае имотът му или части от него да се включват в масиви за ползване.

По делото е безспорно, че по така подаденото искане е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, с оглед непроизнасяне от страна на административния орган в законовия срок, който отказ е оспорен пред Районен съд – Червен бряг от Н. с жалба, подадена на 03.11.2021 г., във връзка с която е образувано гр. д. № 1342/2021 г. по описа на Районен съд – Червен бряг. Междувременно по подаденото искане е постановен и изричен отказ, обективиран в Писмо рег. № 44-Н-300-

На първо място касационния съдебен състав намира за неоснователни доводите за липса на правен интерес от страна на ответника по касация от оспорване на процесния административен акт, тъй като е отчуждил земеделските си земи в хода на съдебното производство. Този въпрос е разгледан задълбочено от първоинстанционния съд, който е изложил обосновани мотиви, подкрепени със съдебна практика. Настоящият съд е съгласен с тях и не намира за необходимо да ги повтаря в решението си, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях.

На следващо място в касационната жалба се твърди, че в разпоредбата на чл.34, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС са регламентирани изчерпателно правомощията на кмета, свързани с установяване на неправомерното ползване и те се изчерпват до изискване и преценка на информацията от три държавни институции, изброени не кумулативно, а алтернативно.Сочи се, че от получените данни не е установено неправомерно ползване на процесните земеделски земи, поради което както мълчаливия отказ, така и изричния такъв са законосъобразни. Настоящият съд намира тези доводи за неоснователни. Действително съобразно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС, за установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Този ред обаче не изключва приложението на общите правила на АПК, касаещи провеждането на което и да е административно производство по издаване на индивидуален административен акт, противно на твърденията на касатора.

Следва да се отбележи, че в изисканата от административния орган справка от Общинска служба по земеделие – Червен бряг рег. № 42-00-466-(1)/29.10.2021 г. освен наличието на представени декларации от собственика по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал.1 от ЗСПЗЗ е посочено и че обстоятелството ползва ли се имотът неправомерно може да се установи само след проверка на място.

По делото няма данни касаторът да е определил комисия за извършване на такава проверка, което е в разрез с изискванията на чл.35 от АПК.

Събраните в хода на административното производство писмени доказателства и установените с тях обстоятелства не могат да се тълкуват като доказателство, че имотът не се ползва без правно основание от лице, /физическо или юридическо/, различно от собственика. Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящето решение, наличието на особени правила за провеждане на административното производство не изключва приложението на общите такива по АПК. Нормата от чл. 36 АПК доразвива заложения в чл.9 АПК принцип на служебното начало и разписва ясно задълженията на административния орган при упражняване на законовите му правомощия по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, които в случая не са били реализирани в пълнота, което е довело и до неточно прилагане на материалния закон. Установяването на релевантното за производството обстоятелство, а именно налице ли е неправомерно ползване на земеделски имот, собственост на подателя на искането по чл.34 от ЗСПЗЗ би могло да се осъществи чрез способите за събиране на доказателства, регламентирани в чл.37 и сл. от АПК, които административния орган е длъжен да събере служебно с оглед разпоредбата на чл.36, ал.1 от АПК. Ето защо съдът намира за неоснователни доводите на касатора, че административният орган е събрал всички относими и необходими доказателства за установяване на обективната истина.

Неоснователни и некореспондиращи с нормативната уредба са твърденията на касатора, че при сезиране на кмета с искане за издаване на заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ молителят е длъжен да посочи лицето, което ползва земята му без правно основание. Ако това беше така, то административният орган е следвало да приеме, че е налице нередовност в подаденото искане и да даде указания за отстраняване на тази нередовност по реда на чл.30, ал.2 от АПК, респективно да прекрати производството, ако нередовността не бъде отстранена, но такива действия не са извършвани. Освен това от мотивите на ТР № 1/2013 г. на ВАС е видно, че с разписването на процедурата по чл. 34 ЗСПЗЗ целта на законодателя е била да създаде единен и бърз ред за изземване на земеделски земи, без оглед на това кой е титуляра на права върху тях, като по този начин се гарантира стабилност при ползването им. Акцентът е в това, че обект на защита са всички земеделски земи по смисъла на закона, без оглед основанието, на което те се ползват. Ето защо за започване на административното производство е достатъчно наличие на искане от лице, което е собственик на земеделски земи, съдържащо твърдение, че същите се ползват без правно основание от другиго. Установяването на визираните от закона предпоставки за издаване на заповед по чл.34, ал.1 от ЗАНН, включително и това кой следва да е адресат на същата, е задължение на административния орган по аргумент от чл.35 от АПК. С оспорения изричен отказ не са постигнати посочените в ТР № 1/2013 г. на ВАС цели на закона, с оглед което е налице основание за неговата отмяна по смисъла чл. 146, т. 5 от АПК.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила.

При този резултат от производството следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с настоящето съдебно производство. Претенцията е за присъждане на такива по чл. 38 от ЗА, тъй като от представеното по делото пълномощно и договор за правна помощ е видно, че адв. Б. Д. е защитавала ответника по касация безплатно, позовавайки се на посочената по-горе разпоредба от ЗА. Съобразно чл. 38, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.8, ал.3 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокат Б. Д. от АК следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.