РЕШЕНИЕ

№ 466

гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20221100900455 по описа за 2022 година Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 394 вр. чл. 405, ал. 1 от от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът „Е.Т.А.“ АД твърди, че между него и ответника ЗАД „А.” АД е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско и злополука”, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0618334, валидна от 01.02.2021 г. до 31.01.2022 година, с която е застрахован товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. № •••••••, рама № WDB93231510006254 и първоначална дата на регистрация 29.10.2015 година. Твърди, че застрахователната полица е сключена със застрахователно покритие клауза „Пълно Каско“, съгласно Общите условия на застраховката. Застрахователната полица е сключена при застрахователна сума в размер на 145550 левa, при застрахователна премия от 2561.68 лева, разсрочена на четири вноски, които ищецът твърди да е заплатил изцяло. В срока на застрахователно покритие – на 30.07.2021 г., около 12.40 ч., застрахованият товарен автомобил, управляван от правоспособен водач, реализира ПТП, при което извършвайки маневра „захождане“ на заден ход към депо за разтоварване на скална маса в село Шишманци – „Европейски пътища Пловдив“, след преустановяване на движението на автомобила и след вдигане на коша, поради авария на една от ключалките на коша, довела до блокирането на същата, автомобилът самокатастрофира, преобръщайки се на лявата си страна. В резултат са получени множество увреждания на лявата страна на кабината, предна лява врата, счупване на челно стъкло, счупване на ляво огледало за обратно виждане, увреждания по тавана на кабината, ляв стоп, задна ос на автомобила, мост на товарни основи, товарен кош, прозорец на предна дясна врата, предпазители на резервоар, хидравлично устройство на товарен кош. Преобръщането на автомобила на една страна е довело до невъзможност маслото в масления картер да бъде засмукано от смукателя на маслената помпа, поради което двигателят е започнал да работи при лошо смазване или дори липса на такова, в резултат на което температурата на триещите се елементи се повишава и води до цялостно блокиране на двигателя. Поддържа, че така описаните увреждания обосновават наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Поддържа, че е уведомил в уговорения срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което е образувана щета № 26021030103598. Поддържа, че са представени всички изискуеми документи, доказващи настъпилото застрахователно събитие и нужни за изплащане на застрахователното обезщетение и определяне на неговия размер. Посочва, че с писмо от 18.08.2021 година ответното дружество уведомява ищеца, че отказва да заплати застрахователно обезщетение по щетата, позовававайки се на т. 14.20 от ОУ, съгласно която, застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение при лошокачествена и недостатъчна опаковка, неправилно стифиране /укрепване/ или подреждане на превозвания товар, както и повреди, настъпили при или по повод на товаро-разтоварни действия. Другият посочен от застрахователя мотив за отказ е, че вредите са пряк резултат от използването на МПС, извън регламентираната пътна мрежа или в участъци в повишен риск от увреждане. Предвид несъгласието на ищеца с така посочените основания за отказ е подадена жалба на 3.11.2021 г., която не е уважена и на 04.01.2022 г. ответникът изпраща писмо на ищеца, с което го уведомява, че потвърждава отказа за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че не са налице посочените от ответника основания за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинените на застрахованото МПС вреди не са в пряка причинно- следствена връзка от лошокачествена или недостатъчна опаковка, неправилно стифиране или подреждане на превозвания това, по повод на товаро- разтоварни действия или при използването на автомобила извън регламентираната пътна мрежа. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 110 278 лева, предявена частично част от цялата дължима сума от 145550 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополука”, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0618334, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното му изплащане, както и сумата от 1473.33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната първоначално /преди допуснатото с протоколно определение от 17.05.2023 г. изменение в размера на иска за главницата/ сума в размер на 26000 лева за периода от 18.08.2021 година /датата на постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение/ до 09.03.2022 г. /завеждането на исковата молба в съда/. Претендира направените в производството разноски. В молба от 13.04.2022 г. е посочена банкова сметка на ищеца, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответникът ЗАД „А.” АД оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва наличието на описаното в исковата молба застрахователно правоотношение, но поддържа, че настъпилото събитие не е покрит риск по процесната застраховка, тъй като е изключен изрично от застрахователното покритие то т. 14.20 и т. 14.5 от ОУ на застрахователя. Твърди още, че е налице изключен риск и по т. 14.11 от ОУ. Сочи, че застрахователно обезщетение не се дължи и на основание чл. 16.9 от ОУ, както и предвид клаузите на т. 16.4 и т. 14.10 от ОУ. Оспорва и причинната връзка между твърдяното ПТП и претендираните вреди. Оспорва и размера на предявените искове, като посочва, че претендираната от ищеца сума не отговаря на средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди. При условията на евентуалност, поддържа, че от стойността на обезщетението за тотална щета следва да се приспадне стойността на запазените части, както и да се съобрази обстоятелството, че не са представени доказателства, че МПС е снето от отчет от съответния сектор КАТ-Пътна полиция. Липсата на доказателства за прекратяване на регистрацията обосновава и извод за недължимост на претендираната лихва за забава. Прави и възражение за намаляване на претенцията с не по-малко от 90 процента поради проявената от водача на застрахованото МПС груба небрежност. Посочва още, че ищецът не е заплатил четвъртата разсрочена вноска от дължимата застрахователна премия, поради което размерът на тази вноска от 640.42 лева също следва да бъде приспаднат от дължимото застрахователно обезщетение.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените в производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, ако то надхвърля предвиденото минимално такова в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Между ищеца и ответника е сключена застрахователна полица № 0306Х0618334 от 25.01.2021 г. за имуществено застраховане „Каско и злополука”, клауза „пълно каско”, на товарен автомобил - марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. № •••••••, рама № WDB93231510006254 и първоначална дата на регистрация 29.10.2015 година, за застрахователната сума 145550 лева, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 01.02.2021 г. до 23.59 ч. на 31.01.2022 г., при уговорена застрахователна премия по застраховката от 2561.68 лева, платима на четири вноски от по 640.42 лева. Уговорено е, че застрахованият дължи и данък от 2 % върху застрахователната премия или общо 51.23 лева, платим на четири вноски, първите три от по 12.81 лева, а четвъртата от 12.80 лева. Падежите на дължимите вноски премия и данък са следните: 31.01.2021 г.; 03.05.2021 г.; 03.08.2021 г. и 02.11.2021 г, като Съдът приема, че ответникът не оспорва, че първите три вноски от дължимата застрахователна премия са платени. Този извод съдът прави въз основа на заявеното при условията на евентуалност от ответника възражение за прихващане /иска се да бъде прихваната само четвъртата неплатена застрахователна вноска в размер на 640.42 лева/, независимо от обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за плащане от страна на застрахованото лице на уговорените със застрахователната полица разсрочени вноски.

В застрахователна полици и в попълнения от застрахования при подписване на полицата въпросник е посочено, че застрахованият автомобил ще се ползва за производствена дейност.

За автомобила – предмет на застрахователната полица е издадено свидетелство за регистрация № 009628967, в което като собственик на автомобила е посочено дружеството ищец „Е.Т.А.“ АД.

При подписването на полицата застрахованият декларира, че е запознат с общите условия на застрахователя и е получил същите, като тези общи условия са представени по делото.

Съгласно клауза „пълно каско” от общите условия на застрахователя, последният покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „минимално каско”, „частично каско“ и „Кражба“. Сред посочените в ОУ рискове, които не се покриват от уговореното застрахователно покритие попадат и следните: умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие - т. 14.5 от ОУ; повреждане на отделни детайли и възли на МПС в резултат на констатирана техническа неизправност /в и извън гаранционен срок/ - т. 14.10 от ОУ; грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване на предписанията на компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др./ - т. 14.11 от ОУ; лошокачествена и недостатъчна опаковка, неправилно стифиране /укрепване/ или подреждане на превозвания товар, както и повреди, настъпили при или по повод на товаро-разтоварни действия -т. 14.20 от ОУ; увреждане на самоходни, селскостопански, горски, строителни, военни, вътрешнозаводски и други колесни или верижни машини със специално предназначение, настъпило в процеса на използване според техническото им предназначение, освен ако за това не е заплатена допълнителна премия и при специални условия – т. 16.4 от ОУ и повреди по МПС, които са пряк резултат от използването на МПС извън регламентираната пътна мрежа или в участъци с повишен риск от увреждане като междублокови площадки и тревни площи, пешеходни и велосипедни алеи, планински, горски участъци или черни пътища, нива, канавки и др. – т. 16.9 от ОУ.

В срока на действие на застрахователния договор – на 30.07.2021 г., е настъпило застрахователно събитие, при което на застрахования товарен автомобил са нанесени щети. Във връзка със заявлението на застрахованото лице от 04.08.2021 г., във връзка с това събитие е образувана щета № 26021030103598, по която са извършени три огледа на застрахованото МПС – на 05.08.2021 г.; на 13.08.2021 г. и 25.08.2021 г. На 02.09.2021 г. застрахованият е представил на застрахователя и писмени обяснения на управлявалото МПС-то към настъпване на събитието лице. По така образуваната щета е взето решение да не се изплаща застрахователно обезщетение, поради наличието на изключен в т. 14.20 от ОУ риск.

Изложеното се установява от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

От показанията на свидетеля Т. В. Б. се установява, че свидетелят е управлявал процесният автомобил при настъпване на ПТП на 30.07.2021 г. Към този момент свидетелят е бил служител на ищцовото дружество. Б. си спомня произшествието, настъпило на кариера Шишманци, където разтоварвал камъните. Товарният автомобил е бил пълен с инертни материали, които са натоварени от кариера Клокотница и превозени за „Пътища“ АД до кариера Шишманци, където се мелят тези камъни. В деня на инцидента свидетелят направил 3 курса. Теренът е кариерски път, с камъни, времето било топло. Камионът бил нормално натоварен, както при другите курсове, но свидетелят не може да посочи до къде е бил пълен. Дейността по натоварване на скалната маса се извършвала от багеристите и началниците на обекта, като багеристът отговаря за натоварването, поради което свидетелят няма как да види колко и как е натоварено и няма представа колко големи са били скалните късове. Тези скални късове се взривяват на място и щом може да се натоварят от багера свидетелят предполага, че няма как да са огромни камъни и са с размери към 30: 30 см. Дейността по разтоварването изисква да се паркира на мястото, където се разтоварва и там има лост, с който шофьорът извършва дейността за товарене и разтоварване, като свидетелят счита, че при разтоварването не се е отворила отзад куката. Инертните материали се изсипвали на плац в кариерата, на нормално място, а не да се запълва изкоп. Свидетелят не успял да разтовари, усетил че нещо става, не се е отворило отзад, почнал да пуска да предотврати разтоварването и да не стане белята, но било късно. Не усетил неустойчивост, но усетил, че се накланя на една страна камиона. Накланянето започнало по средата, преди да се изсипят самите инертни материали. Кошът бил вдигнат, но не се изсипвало и свидетелят разбрал, че нещо става, но било късно. В момента, в който разбрал, че губи устойчивост и камионът се накланя започнал да пуска коша да предотврати обръщането на камиона. Друго не могъл да направи. В този момент бил захлупен на една страна. Обадил се на брат си по телефона, той дошъл и изкъртили предния прозорец, за да може да излезе свидетелят. В този момент нямало други превозни средства с товари там. После като станал инцидента дошли и други шофьори, но вече било късно. Свидетелят заявява, че има опит като шофьор 30 години, нямал е такива инциденти и не е имал забележки към техническата изправност на превозното средство.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б., като непротиворечиви, логически обосновани и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и отчитайки обстоятелството, че показанията се основават на лични и непосредствени възприятия на свидетеля, който не е пряко заинтересован от изхода на делото.

Представените от ищеца файлове на електронен носител – флаш памет, от разоборудването на двигателя на процесния товарен автомобил и снимковия материал, съдържащ се в образуваната застрахователна преписка по щетата, са анализирани от вещото лице Й., при изготвяне на допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа експертиза.

От приетите по делото основно и допълнително заключение по съдебно-автотехническата експертиза, които заключения Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадени, включително и от уточненията, направени при изслушването на вещото лице Й. по реда на чл. 200 от ГПК в съдебните заседания от 21.12.2021 г. и 28.04.2023 г., се установява, че на 30.07.2021 г., при разтоварни дейности на скална маса на асфалтова база „Европейски пътища – гр. Пловдив“, в района на кариера с. Шишманци, вследствие на технически проблем с механизма, който отваря товарния кош за разтоварване на скалната маса, под действието на тежестта на инертните материали при вдигнат кош, застрахованият при ответника товарен автомобил губи напречна устойчивост и се обръща на лявата си страна. Видимите щети по автомобила, отразени в уведомлението за щета са: челно стъкло; външно ляво огледало; ляво странично стъкло; товарен кош; бутало хидравлично подемно устройство заден кош; ляв стоп; лява врата кабина; кабина; двигател не работи. При така установения от вещото лице механизъм на настъпване на ПТП, вписаните при огледа на МПС видими щети и констатираното състояние от вещото лице при извършения от него оглед на товарния автомобил, който се съхранява в промишлена база в с. Стряма, вещото лице заключава, че щетите по застрахования автомобил се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 30.07.2021 г. произшествие на асфалтовата база. Липсват данни къде точно на кариерата за инертни материали – с. Шишманци е настъпило процесното ПТП, но от техническа гледна точка и от приложените по делото материали и показанията на свидетеля, вещото лице заключава, че причина за настъпване на процесното ПТП е получаване на техническа неизправност с механизма, който отваря товарния кош, при извършената разтоварна дейност на скална маса, вследствие на което, при вдигнат кош, товарният автомобил губи напречна устойчивост под действието на тежестта от инертните материали при вдигнат кош и се обръща на лявата си страна. Водачът не е имал техническа възможност да предотврати обръщането на лявата страна на процесното МПС. По делото няма данни автомобилът да е бил технически неизправен преди настъпване на процесното ПТП. От анализа на видео файлове от разоборудването на двигателя на товарния автомобил в сервизни условия, вещото лице констатира, че има задирания по противотежестите на коляновия вал на двигателя – най вероятно от деформирана биела. Вследствие на „хидравличен удар“ – навлизане на масло в горивната камера на двигателя, се изкривява биелата и нанася задирания по противотежестите на коляновия вал. Този хидравличен удар е настъпил при навлизане масло в горивната камера на двигателя в работещ режим, което не може да бъде компресирано, вследствие на което се е получило рязко увеличаване на напрежението в буталото, буталния болт, мотовилката, цилиндровата глава, картера, лагера и коляновия вал. Стойността, необходима за възстановяване на товарния автомобил, с включена подмяна на двигател, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 129983.64 лв., а стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег.№ ••••••• без включена подмяна на двигател е 29985.58 лв. Действителната стойност на процесното МПС, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 137848 лв., като стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, без включена подмяна на двигател /29985.58 лв./ не надхвърля 70% от тази действителна стойност и в този случай не е налице тотална щета на превозното средство. Стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, с включена подмяна на двигател /129983.64 лв./ надхвърля 70% от неговата действителна стойност /137848 лв./ и в този случай е налице тотална щета на превозното средство. Стойността на обезщетението за уврежданията по застрахования автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 110278 лв. След извършен от вещото лице оглед на двигателя на процесното МПС, вещото лице констатира ясни следи от задирания и работа при повишена температура и триене, изменение на цвета на детайлите от двигателния отсек, което технологично налага замяната на двигателя с нов, съответно в стойността, необходима за възстановяване на товарния автомобил, следва да се включи и подмяна на двигателя, като тази стойност, изчислена на база средни пазарни цени датата на ПТП възлиза на 129983.64 лева. Вещото лице разяснява, че при хидравличен удар, по техническо предписание на производителя, следва да се замени двигателят с нов, тъй като се получава задиране вътре в двигателната камера, отделят се стружки, които стружки се придвижват по целия маслен път и нарушават херметичността, поради което двигателят не може да функционира нормално и трябва да бъде сменен. Вещото лице отрича възможността промяната в цвета на двигателя да е резултат от нормалната експлоатация на превозното средство, тъй като промяната в цвета на двигателя се дължи обикновено при липсата на смазване. Тогава се повишава температурата и цветът става син. В случая задиране не може да стане в следствие на дълга експлоатация на превозното средство - 300 000 км не са чак толкова много за товарен автомобил, а промяната на цвета е свързана с липсата на смазване, т.е. работа при повишено триене, намалено смазване. При огледа вещото лице установява, че опората на шарнирната връзка отзад е скъсана и по нея личат следи от заваряване, а на местата на направените заварки има скъсване. Вещото лице уточнява, че шарнирната връзка е ставна връзка, която е подвижна и нейната функция е да осигурява движение на едно тяло спрямо друго. Има следи от заваряване в задната част на шасито на процесния товарен автомобил – самосвал и там има следи от скъсване, но не е възможно да се установи в следствие на какво е станало, дали куката е блокирала първоначално, натежала е скалната маса и чак тогава се е скъсала или първо се е скъсала, а след това е блокирала куката. Наличието на заваряване не е основание да се приеме категорично, че скъсването е настъпило първо и е причинило блокирането на куката. Няма как да бъде установено техническото състояние преди инцидента, тъй като всичко зависи от вида и качеството на заварката. С качествена заварка може да се управлява превозното средство 10 г. Затова вещото лице допуска, че е възможно скъсването на опората на шарнирната връзка да доведе до изкривяване на коша на товарния автомобил, което да е причинило изкривяването на превозното средство наляво, но не може да заяви това с категоричност. Техническите причини за настъпване на процесното ПТП могат да бъдат, както блокиране на куката, която задържа капака на товарния отсек, при разтоварването да е причинило изместване на масовия център на превозното средство наляво и то да падне върху лявата си страна, така и внезапно възникнала техническа неизправност в опората на шарнирната връзка, което да е довело до наклоняване на коша на товарния автомобил наляво, а е възможно и двете причини да са се появили при настъпване на събитието. Невъзможно е да се определи какво количество масло и с каква продължителност е навлизало в горивната камера, като технически не може да се определи и по никакъв начин кога е изгаснал двигателя на процесния товарен автомобил, колко време е работил преди след настъпване на ПТП преди да изгасне и в кой момент и дали е бил стартиран двигателя на процесния автомобил след настъпване на инцидента. От представените по делото доказателства и от огледа на процесния автомобил не може да се определи количеството на маслото, което е попаднало в горивната камера. Според вещото лице най-вероятно маслото е навлязло при преобръщането на камиона, като попадналото в самата двигателна камера масло не е било в голямо количество, тъй като не са описани много големи увреждания, но вещото лице не може да даде отговор колко масло е навлязло, тъй като не е присъствал на самото разоборудване на двигателя. От техническа гледна точка, при преобръщане на товарния автомобил не следва да се стартира двигателя на превозното средство. От техническа гледна точка увредите по двигателя могат да настъпят при преобръщането на процесния товарен автомобил. В момента на преобръщането, ако двигателят не е бил в режим на работа, най-вероятно задирания и промяна на цвета на детайлите от двигателния отсег е нямало да настъпят. Най-вероятно в момента на преобръщането двигателят е бил в режим на работа, като не може да бъде отговорено технически колко време е трябвало да работи двигателят, за да се получат тези увреждания, които да наложат подмяната на целия агрегат. Вещото лице пояснява, че понякога за това са достатъчни 30-40 сек., но в случая работата на двигателя е била повече, тъй като при обръщането на камион вътре е бил водачът и е необходимо време той да осъзнае какво се случва и да може да реагира и докато това стане ще минат поне 2-3 мин. За това време, ако е работил двигателя ще се стигне до това състояние, което е констатирало вещото лице. Според вещото лице не е възможно при обърнат камион водачът веднага да реагира и да изключи двигателя. Най-вероятно двигателят е работил поне 1-2 мин., след което е блокирал и изгаснал.

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор – чл. 394 от КЗ. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключената застрахователна полица № 0306Х0618334/25.01.2021 г. Разпоредбата на чл. 343, ал. 1 КЗ определя застрахователния договор като договор, с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Със същите правни белези се характеризира и договорът за имуществено застраховане по чл. 399 КЗ, който има за предмет оценими в пари права на застрахования.

Легалната дефиниция на договора сочи ясно, че целта и смисълът на застрахователния договор се свеждат до осигуряване на застрахователно покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка. С оглед целта на договора, от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди, определено при имуществените застраховки по правилото на чл. 404 КЗ. Осигуряването на застрахователно покритие формира съдържанието на дължимата от застрахователя престация, което означава, че възникването на задължението за носене на риска съвпада с момента на влизане на застрахователния договор в сила. Щом като е влязъл в сила, застрахователният договор осигурява застрахователно покритие и обратната хипотеза не е възможна. В случая сключеният от страните застрахователен договор е влязъл в сила, с плащането на договорената първа вноска от застрахователната премия /страните не оспорват обстоятелството че първата вноска от дължимата застрахователна премия е платена/. Затова спорно между страните се явява обстоятелството законосъобразен ли е отказът на ответника да заплати застрахователното обезщетение, основан на клаузите на т. 14.5, т. 14.10, т. 14.11, т. 14.20, т. 16.4 и т. 16.9 от приложимите към застраховката общи условия на застрахователя.

Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на горепосочените клаузи е върху страната, която се позовава на тяхното приложение - в случая застрахователят, който следва да установи с допустимите доказателства, че уврежданията са причинени от действия, извършени от водача на застрахования автомобил, съставляващи груба небрежност /основание по т. 14.5 от ОУ/ или че увреждането е резултат на техническа неизправност на застрахованото МПС /основание по т. 14.10 от ОУ/ или че има грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища /основание по т. 14.11 от ОУ/ или че е налице неправилно стифиране /укрепване/ или подреждане на превозвания товар, както и че повредите са настъпили при или по повод на товаро-разтоварни действия /основание по т. 14.20 от ОУ/ или че застрахованото МПС е такова със специално предназначение и увреждането му е настъпило в процеса на използване му според техническото му предназначение и затова не е заплатена допълнителна премия и застраховката не е сключена при специални условия /основание по т. 16.4 от ОУ/ или че повредите по МПС са пряк резултат от използването на МПС извън регламентираната пътна мрежа или в участъци с повишен риск от увреждане /основание по т. 16.9 от ОУ/.

Съдът намира, че ответникът не установи нито едно от горепосочените основания. Последователно установената от съдебната практика дефиниция на небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – модела на поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дължимата престация /дейността/ и условията на предоставянето й /условията за извършването й/. Грубата небрежност се отличава по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. В застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно.Според съдебната практика груба небрежност при управление на МПС е съзнателно виновно противоправно поведение на застраховния, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на водача, че е възможно да увреди застрахованото имущество. При съобразяване на всички събрани по делото доказателства /писмени, гласни и експертното заключение/, настоящият съдебен състав намира, че не се установява процесното ПТП да е настъпило поради проявена от водача Т. Б. груба небрежност. В случая се установи, че причина за настъпване на процесното ПТП е възникване на техническа неизправност с механизма, който отваря товарния кош, при извършената разтоварна дейност на скална маса, вследствие на което, при вдигнат кош, товарният автомобил е загубил напречна устойчивост под действието на тежестта от инертните материали при вдигнат кош и се е обърнал на лявата си страна. Не се събраха безспорни доказателства причината за тази възникнала техническа неизправност на този механизъм да се дължи на неправилно натоварване на товарния автомобил, на нарушение на правилата по разтоварване на товара или на експлоатацията на техническо неизправно превозно средство. Неоснователен се явява доводът на ответника, че при настъпване на ПТП автомобилът се е движил по нерегламентиран път. Съгласно събраните гласни доказателства и съдебно- автотехническата експертиза мястото, на което е станал инцидентът е специално обособено като кариера за инертни материали и има създадени условия за извършване на дейност по разтоварването на такива материали, при извършването на която дейност е настъпило и увреждането. Извършването на такава дейност не е необичайно за техническите характеристики, с които разполага застрахованият автомобил /самосвал/ и отговаря на обявеното при сключване на застрахователната полица обстоятелство, че автомобилът ще се ползва за производствена дейност. Следователно при сключване на застрахователния договор застрахователят е бил надлежно уведомен с какво предназначение ще бъде ползван автомобилът – предмет на застраховката, съответно може да се предположи, че това обстоятелство е съобразено и отчетено при определяне на дължимата по договора застрахователна премия.

Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават Съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Ето защо следва да се приеме, че не се установи правоизключващото възражение на ответника и не се доказа наличието на предпоставките по т. 14.5, т. 14.10, т. 14.11, т. 14.20, т. 16.4 и т. 16.9 от ОУ, при които застрахователят може да откаже плащането на застрахователно обезщетение.

При имущественото застраховане застрахователната сума представлява максималния размер на паричното задължение на застрахователя, максималната граница на неговата отговорност, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение, т.е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително претърпяната вреда. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност /в случая не се установява страните да са определили договорена застрахователна стойност по чл. 387 от КЗ/. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ, за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Разпоредбите са императивни и имат приоритет пред клаузите на общите условия, предвиждащи нещо различно. При положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи вещ със същото качество. Ето защо в подобна хипотеза - каквато именно е и настоящата - увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност –чл. 390, ал. 2 от КЗ, размерът на обезщетението е равен на действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането. Според заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, действителната стойност на процесния автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП е 137848 лв., а стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, с включена подмяна на двигател, е 129983.64 лв., съответно стойността необходима за възстановяване на автомобила надхвърля 70% от неговата действителна стойност. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че не е налице тотална щета, тъй като при извършения от вещото лице оглед на двигателя на застрахованото превозно средство се установяват ясни следи от задирания и изменение на цвета на детайлите от двигателния отсек, което технологично налага замяната на двигателя с нов, като вещото лице изрично заявява, че при хидравличен удар, по техническо предписание на производителя, следва да се замени двигателят с нов, тъй като се получава задиране вътре в двигателната камера, отделят се стружки, които стружки се придвижват по целия маслен път и нарушават херметичността, поради което двигателят не може да функционира нормално и трябва задължително да бъде сменен. Стойността на обезщетението за уврежданията по застрахования автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 110278 лв.

Следователно вземането на ищеца за застрахователно обезщетение е в размер на 110278 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 369, ал. 2 от КЗ, когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. В случая това право е заявено от застрахователя в отговора на исковата молба, под формата на възражение за прихващане с дължимата от ищеца четвърта вноска от 640.42 лева, с падеж 02.11.2021 г. Ищецът не представя доказателства за такова плащане, поради което направеното от ответника възражение за прихващане се явява основателно. След извършване на така заявеното прихващане, искът за главницата следва да бъде уважен за сумата от 109637.58 лева. За разликата до пълния предявен размер от 110 278 лева искът следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез прихващане с вземането на ответника за неплатената четвърта вноска за дължимата застрахователна премия.

В исковата молба се съдържа и искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като е предявен и иск за присъждане на обезщетение за забава за период преди датата на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Съгласно константната съдебна практика /решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 775/2014 г.; решение № 140 от 01.08.2018 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 2278/2017 г. и др./, предаването на застрахователя на удостоверение за дерегистрация на увреденото МПС с тотална щета е условие за поставяне в забава на застрахователя, но дължимостта на застрахователното обезщетение не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно /без да се провежда съдебно производство/ или в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. И в двата случая изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представяне пред застрахователя на доказателства за това, има значение единствено за началния срок на забавата. В случай че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в частта за законната лихва трябва да е съобразен с този факт, т.е. началната дата на законната лихва ще следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на това условие. Ето защо не се установява застрахователят да е изпаднал в забава да изпълни приетото за установено в настоящето производство задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, съответно неоснователен се явява и предявеният от ищеца иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за период преди датата на подаване на исковата молба.

Предвид изложеното предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, а законната лихва следва да се присъди, считано не от датата на исковата молба, а от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

При този изход на производството, ищецът има право на направените разноски, съразмерно на уважената част на исковете - арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК. В дължимите на ищеца разноски следва да бъдат включени тези за заплатена държавна такса в размер на 4411.12 лева /в тази сума не следва да се включват разноските за заплатена такса в размер на 50 лева за изцяло отхвърления иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/; за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9700 лева и за заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 650 лева; Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца възнаграждение поради прекомерност, ако то надхвърля предвиденото минимално такова в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. След постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, Съдът приема, че при извършването на преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, но доколкото в случая ответникът изрично обвързва разглеждането на направеното от него възражение с установяване на уговорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер, надхвърлящ предвидения минимален такъв в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то съдът следва да прецени дали е налице условието, при сбъдване на което дължи да се произнесе по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е под размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. §2а от ДР от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, действаща към момента на заплащане на възнаграждението/, съответно дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение не подлежат на намаляване. С оглед възприетите като подлежащи на възстановяване от ответника разноски, същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съразмерно уважената част на исковете, в размер на 14481.92 лева.

Ответникът е поискал присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно отхвърлената част на исковете му се дължат такива в размер на 26.29 лева /850 лева депозит за възнаграждение за вещо лице; 40 лева депозит за свидетел и 500 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ/.

Мотивиран от горното, Съдът