Решение № 389 от 30.10.2023 г. на Районен съд - Дупница по дело № 527/2023 г.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, постъпила е молба с изразено становище по хода по същество.Претендират се разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 31.05.2022г., около 08.47 часа, на АМ Струма, км.48+700, посока на движение гр.София, жалбоподателя управлявал лек автомобил марка „Ф..............“, с рег.№.............. негова собственост, като автомобила е със служебно прекратена регистрация на 24.05.2022г., по чл.143, ал.10 от ЗДвП., видно от направена справка с техническо средство РСОД и ОД при РУ Дупница. По случаят е било образувано ДП вх.№2267/2022г., по описа на РУ Дупница, което с постановление за прекратяване на наказателно производство №4094/02.12.2021г., на РП Кюстендил ТО Дупница прекратено, а материалите изпратени на РУ за налагане на административно наказание. Във връзка с гореизложеното на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №564136 от 31.05.2022г., а въз основа на него, е издадено Наказателно постановление №22-5310-000774 от 04.07.2022г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, ”глоба”в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите-С. Л. Н., Н. Е. Т., които при разпита си са заявили, че не помнят конкретния случай, но потвърждават констатациите в акта. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел-, тъй като същите са обективни, логични и без противоречиви, и дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото. Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което следва да бъде отменено наказателното постановление. Съображенията за това са следните: Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, и такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които налагат неговата отмяна. В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушение.Нарушени са разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в издаденото наказателно постановление е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, на мястото където е било извършено, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.Видно е от наказателното постановление, че описанието на нарушението не съдържа признаците на чл.6 от ЗАНН, тъй като в него не е посочено изпълнителното деяние, с което се осъществява състав на административно нарушение.Описанието на нарушението съдържа само една констатация, която не визира нарушение на правно регламентирана норма, поради което не може да породи основание за налагане на санкция.Пропускът да се опише твърдяното административно нарушение с всички обективни и субективни признаци представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по начало крие неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на обвиненото лице.Налице е бланкетно обвинение.Допуснато е процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.В наказателното постановление като нарушена разпоредба е посочена-чл.140, ал.1 от ЗДвП, без да е конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена, която пък и правна квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението.В наказателното постановление е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и наложената санкция.Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, създава общо правило на поведение по пътищата отворени за обществено ползване да се управляват само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.За да е съставомерно деянието от обективна страна по посочената разпоредба управляваното МПС следва дда не е регистрирано и да е без табели, които условия следва да са налице при условията на кумулативност.Отсъствието на което и да е от тях обуславя неточна правна квалификация на деянието.В конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС макар и със служебно прекратена регистрация е било с регистрационни табели.Словесното описание на нарушението не може да бъде квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, и не може да бъде санкционирано по чл.175, ал.3, от ЗДвП.Липсват по делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателя е бил уведомен по някакъв начин за прекратената регистрация. Административно-наказващият орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на нарушението, както и последващото действие на жалбоподателя непосредствено след установяване на нарушението, за отстраняване на същото. При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената правна норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б" ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна. С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Дупнишкият районен съд