РЕШЕНИЕ

№ 35

гр. Харманли, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. СЛ. Г. при участието на секретаря И. АТ. И. като разгледа докладваното от Г. СЛ. Г. Гражданско дело № 20245630100665 по описа за 2024 година Съдът е сезиран с искова молба от М. С. С., ЕГН ••••••••••, гр. Х. ул. М. № ••, чрез пълномощник – адв.М.Г. против ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК •••••••••, гр. С бул. Дж. Б. № ••, представлявано от Ст. П. и Кр. Кр., чрез адв.М.Г., с цена на иска 6 152, 65 лв.

Ищецът твърди, че с решение по ГД№ 98/2022 г., Районен съд Харманли го е осъдил да заплати на Л. Д. сума в размер на 4 009.65 лева — обезщетение за имуществени вреди причинени от ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането — 22.05.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 645.47 лева — направени по делото разноски.Посочва се, че лекият автомобил, с който причинил ПТП-то, имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно полица № BG/02/120003029340 на ЗД „Бул Инс” АД и по заявление на пълномощника на увреденото лице Л. Д., адв. Б. Й. била образувана щета № •••••••••• за заплащане на обезщетение за имуществени щети причинени на автомобила му. На 15.10.2021 г. застрахователят заплатил на адв. Б. Й., сума в размер на 3 759.35 лева с посочено основание за плащане — номера на заведената претенция за имуществени вреди. Поради това, че изплатената сума не покривала реалната стойност на автомобила, който не подлежал на възстановяване, Л. Д., чрез пълномощника си, предявил иск против М. С. С. за заплащане на разликата между изплатеното обезщетение от застрахователя и реалната стойност на увреденото МПС, по който иск било образувано ГД№ 98/2022г., на Районен съд Харманли. В законоустановения срок, на основание чл. 430 ал. 2 КЗ М. С. привлякъл застрахователя ЗД „Бул Инс” АД ЕИК •••••••••, който бил конституиран като страна по делото и участвал в разглеждането му. Ищецът твърди, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по ГД№ 98/2022 г. на РС Харманли, на 29.01.2024 г. заплатил по сметка на адв. Б. Й., пълномощник на Л. Д. по гражданското дело и застрахователната преписка, сумата 5 850.18 лева, включваща: 4 009.65 лева — главница, 1195.06 лева — законна лихва за периода 22.05.2021 г. — 28.01.2024 г., 645.47 лева — разноски по делото. Ищецът посочва, че на основание чл. 435 КЗ, когато застрахованият е удовлетворил увреденото лице, има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума, т.е. за ищеца бил налице правен интерес да претендира от ответника възстановяване на сумата изплатена по съдебното решение в общ размер 5 850.18 лева. Наред с това, за осъществяване на защитата си по делото ищецът заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева по договор от 23.03.2022 г. С оглед изхода от делото, част от тези разноски — 597.33 лева, били присъдени в негова полза и били заплатени от адв. Б. Й., пълномощник на Л. Д., а остатъкът от направените от ищеца разноски — сумата 302.47 лева, по арг. от чл. 430 ал. З от КЗ и чл. 493 ал. I т. 4 КЗ, имал правен интерес да претендира, да бъдат заплатени от застрахователя.

За общия размер на сумата - 6152.65 лева, по заявление на ищеца, било образувано ЧГД № 12044/2024 г. по описа на СРС и издадена заповед № 7727/12.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради постъпило възражение от длъжника, че не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението, ищецът подал настоящата искова молба с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът - ЗД „Бул Инс” АД ЕИК ••••••••• му дължи заплащане на сумата 6152.65 лева, представляваща претенция срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за изплатено от застрахованото лице обезщетение за причинени имуществени вреди при ПТП по реда на чл. 435 КЗ и претенция за заплащане на разноски за защита по гражданското дело, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024 г. до окончателното й изплащане, както и да му присъди направените в заповедното производство по ЧГД № 12044/2024 г. по описа на СРС разноски в размер на 573.05 лева и разноските в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника чрез пълномощника си адв.М. Г. е депозиран писмен отговор на искова молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС „БМВ“ 525Д с рег. № Х•••• ВН, оспорва иска по размер. Ответникът твърди, че е платил сумата в размер на 3 759.35лв. на Л. Д. преди завеждане на дело ЧГД12044/24г. и ГД № 98/2022г. на РС — Харманли и с това плащане се издължили напълно към водача собственик на увреденото МПС. От друга страна, претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, нито на действителната стойност на автомобила, а в случаите на тотална щета, от действителната стойност на автомобила, следвало да бъде приспадната стойността на запазените части. Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ „...тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността разходите за необходимия ремонт надвишават 70% на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. Издадена от сервиз проформа фактура, при възстановяване в натура на вредите, или 2. Експертна оценка при изплащане на парично обезщетение”. От друга страна ответникът следвало да дължи на ищеца претендираните суми, единствено, ако те били заплатени на ищеца по предходното дело ЧГД 12044/24г. и № ГД 98/2022г. на РС — Харманли. По делото не били представени доказателства за заплатени суми по сметката на ищеца по ГД № 98/2022г. на РС — Харманли — Л. Д.. Не били представени и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по ГД № 98/2022г. на РС — Харманли, нито договор за правна помощ. Оспорва твърдението, че ответникът дължи разликата в заплатеното възнаграждение, на което бил осъден ищеца по предходното дело и счита за недължима разликата в тази сума, дотолкова иска бил уважен в една част, а в друга е отхвърлен. Ответникът ЗД „Бул Инс” АД (трето лице помагач по ГД № 98/2022г. на РС — Харманли ) следвало да възстанови единствено това, по което бил осъден ответника по ГД№ 98/2022г. на РС — Харманли и то само, в случай, че ответника заплати тези суми по предходното дело, за което следвало да бъдат представени и надлежните документи за плащане В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа исковата претенция, изложените доводи за уважаване на иска като основателен и доказан, предвид всички събрани по делото доказателства. Моли съда да присъди сторените разноски в настоящото производство и заповедното производство по представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, чрез пълномощника си претендира отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски и представя писмено становище в тази насока.

От фактическа и правна страна съдът установи следното: Установи се, че на 22.05.2021г. е настъпило ПТП около 18: 30 часа по пътя от гр.

Симеоновград за гр. Стара Загора, лек автомобил марка „БМВ“ модел „542Д“ с рег. № X••••ВН, управляван от ищеца навлязъл в насрещната пътна лента, от което последвал сблъсък с лек автомобил „Понтияк Вайб“ с рег. № СМК •••, управляван от Л. Д..Този участник не можал да го предотврати ПТП-то, поради внезапността на случилото се, а единствено успял да задейства спирачния механизъм. Двамата участници били изпробвани за употреба на алкохол. На място бил съставен протокол за ПТП и на С. бил съставен АУАН. За настъпването на ПТП е съставен констативен протокол за ПТП № 1728581, издаден на 22.05.2021г. от Ж. П. Ж. – младши автоконтрольор, в който са описани участниците в ПТП- то, материалните щети и обстоятелствата за настъпване на ПТП-то. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та, участници, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.

Страните не спорят, че ищецът имал валидна към датата на ПТП-то застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „Бул Инс” АД. Подадено е заявление за завеждане на щета за изплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди. Претенцията е заведена под № ••••••••••, за имуществени вреди причинени на лек автомобил „Понтияк Вайб“ с рег. № СМК •••, управляван от Л. Д.. На 15.10.2021г. Застрахователното дружество заплатило сумата в размер на 3759, 35 лева по заведената претенция за имуществени вреди.

Д., считал, че не е обезщетен изцяло за претърпените от него имуществени вреди и завел срещу ищеца С. ГД № 98 /2022г. по описа на РС-Харманли.С Решение № 49 /14.03.2023г. той бил осъден на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Л. Д., роден на •••г. от Р. М., с адрес Р. М., гр. К. ул. Н. Т. № 43, ап. •• сума в размер на 4 009, 65 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Понтиак“, модел „Вайб“ с рег. № СМК••• в резултат на ПТП настъпило на 22.05.2021г. на път III-503 КМ 24+800 в община Симеоновград с лек автомобил „БМВ“ с рег. № Х••••ВН, управляван от С., ведно със законната лихва от деня на настъпване на увреждането – 22.05.2021г. до окончателното й изплащане.На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. С. С., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Х. ул. М. № 11 /ищеца/ е осъден да заплати на Л. Д., роден на •••г. от Р. М., с адрес Р. М., гр. К. ул. Н. Т. № 43, ап. •• сума в размер на 645, 47 лева, представляваща направени разноски по делото.

С платежно нареждане от 28.01.2024г. ищеца С. платил на Д. /чрез пълномощника му/ сумата от 5 850.18 лв, представляваща сбор от сумите 4 009, 65 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди-главница; 1 195.06 лв. представляваща законна лихва за периода 22.05.2021г. до 28.01.2024г. и 645, 47 лева, представляваща направени разноски по делото.

По делото са приобщени ГД № 12 044/2024 по описа на СРС и ГД № 98 /2022г. по описа на РС-Харманли.

По първото дело е издадена Заповед за изпълнение № 7727 /12.03.2024 г., по силата на която длъжника –ответника ЗД „Бул инс“ АД, да заплати на ищеца сумата от 6152.65 лева, от които 4 009, 65 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди- главница; 1 195.06 лв. представляваща законна лихва за периода 22.05.2021г. до 28.01.2024г. и 645, 47 лева, представляваща направени разноски по делото, като и 302.47 лв. разноски на ищеца.

Второто от изброените дела е разгледано с участието на ответника, в качеството му на трето лице помагач на ответника по делото-ищец в настоящия процес.При разглеждането на делото са приети доказателства, които съда ползва по настоящото.

По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е изплатил дължимите, съобразно Решение № 49 /14.03.2023г., постановено по ГД № 98/2022 по описа на РС- Харманли, суми на увреденото лице. От своя страна ответното дружество следваше да установи наличие на правоизключващи или правопогасяващи исковата претенция обстоятелства.

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № BG/02/120003029340 за застраховка "Гражданска отговорност" на лек автомобил „БМВ“ с рег. № Х••••ВН и факта на настъпване на ПТП на 22.05.2021г. около 18: 30 часа по пътя от гр. Симеоновград за гр. Стара Загора, лек автомобил марка „БМВ“ модел „542Д“ с рег. № X••••ВН /застрахования автомобил/, управляван от ищеца и лек автомобил „Понтияк Вайб“ с рег. № СМК •••, управляван от Л. Д.. На основание чл.223 ал.2 от ГПК, ответникът ЗД „Бул инс“АД, като трето лице помагач, е обвързан от установеното в мотивите на решението и е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Задължителната сила на мотивите включва всички фактически и правни изводи на съда, намерили израз в мотивите към постановеното решение- Решение № 49 /14.03.2023г., постановено по ГД № 98/2022 по описа на РС-Харманли. В този смисъл, настоящия състав е обвързан от установеното противоправно деяние осъществено от ищеца по делото, чиито преки последици са установените вреди настъпили за увреденото лице в размер на 4 009, 65 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди лева.

Съгласно разпоредбата на чл.453 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл.434 от КЗ.

В чл.386 от КЗ е установено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

От представените по делото доказателства, в частност и цитираното вече платежно нареждане, безспорно се установява, че С. /ищеца/ е платил на пострадалото лице Д., сумите: 5 850.18 лв, представляваща сбор от сумите 4 009, 65 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди-главница; 1 195.06 лв. представляваща законна лихва за периода 22.05.2021г. до 28.01.2024г. и 645, 47 лева, представляваща направени разноски по делото, за които е осъден С. по ГД № 98 /2022г. по описа на РС-Харманли с Решение № 49 /14.03.2023г.

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.5 от КЗ застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. Доколкото застрахователното дружество е било привлечено, като трето лице помагач, по делото срещу застрахования, то дължими са и разноските, които ищецът е бил осъден да заплати на увреденото лице.

В случаите на чл.435 от КЗ вземането е изискуемо от деня на удовлетворяване на увреденото лице. Изпращането на покана до ищеца би имала значение относно изпадането му в забава и дължимостта на законна лихва. От ищеца е претендирана законна лихва върху вземането му от депозирането на настоящата искова молба.

На основание чл.86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава в плащането на главницата за претендирания период, С оглед на всичко изложено предявеният иск се явява основателен за сумата в общ размер на а 5850.18лв. от които 4 009.65 лева — главница, 1195.06 лева — законна лихва за периода 22.05.2021 г. — 28.012024 г., 645.47 лева — разноски по делото, както и остатъкът от направените от него разноски за сумата 302.47лв., както и присъждане на законна лихва от 28.02.2025г. до окончателното плащане.

Съобразно изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, съгласно представения списък, възлизащи в размер на общо 573, 05лв., включващи заплатената държавна такса- 123, 05лв и адвокатски хонорар -450, 00 лв.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в тежест на ответника следва да се възложат и разноските направени в заповедното производство по ЧГД № 12044/2024г. на СРС в размер на общо 573, 05лв., включващи заплатената държавна такса- 123, 05лв и адвокатски хонорар -450, 00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съда