Решение № 123 от 1.3.2021 г. на Административен съд - Плевен по дело № 34/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуал••• кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните наруше••• и наказа•••. Образувано е по касационна жалба на Община Плевен, чрез юрисконсулт П.П.срещу Решение № 260192 от 10.12.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2048/2020 г. по описа на съда. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 183/03.09.2020г. на Кмета на Община Плевен, с което на „••• Инвест“ ООД – гр. Плевен, представлявано от В.Н.Р. и И.Н. П.П. на основание чл. 79, ал.1 от Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръже••• на територията на Община-Плевен е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен, затова че на 25.08.2020 година около 11: 30 часа в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 192 при извършена проверка е констатирано разполагане на преместваем обект – лятна градина върху терен публична общинска собственост пред класически ресторант „Канапе“ в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 192, без да притежава разрешение за поставяне на преместваем обект, издадено от Община-Плевен. Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материал••• закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че в мотивите на постановеното решение се съдържат изводи, според които съдът приема фактическата обстановка за подкрепена от ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, а показа•••та на актосъставителя, и свидетеля по акта - за обективни и последователни, пресъздаващи преки и непосредствени впечатле••• относно релевантните за делото факти, като деянието и нарушителят се явяват доказани по категоричен и несъмнен начин. Неправилно обаче, съдът приема, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че съгласно трайната съдебна практика на Административен съд Плевен нарушението не е маловажно, когато е типично за вида си, не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на наруше••• от същия вид и липсата на вредоносни последици в резултат от деянието, ако изобщо такива са възможни и нормативно предвидени, не всякога е основание извършеното да интерпретира като маловажно нарушение. Посочва, че при формалните наруше••• институтът на маловажността изобщо е неприложим, а в случая извършеното съставлява неспазване на императивна разпоредба, забраняваща конкретни действия и е налице формално нарушение. Моли, да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. общо за двете инстанции. Ответникът по касация – „••• ИНВЕСТ“ ООД – ПЛЕВЕН, чрез адв. В.И. изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и моли да бъде отхвърлена като неоснователна предявената касационна жалба. Заявява, че споделя доводите на съда, изложени в мотивите, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН да не се налага административно-наказателна отговорност. Възразява, че наказанието е наложено, затова че е разположена лятна градина без издадено разрешение, но в кориците на делото съществува такова Разрешение - № 30-г/27.03.2019 г. от глав••• архитект на общината, поради което не е осъществен състава на административното нарушение. Административ•••т орган, който издава разреше•••та за поставяне на преместваеми обекти е глав•••т архитект, поради което счита, че уведомяването от страна на общинско предприятие „Жилфонд“ не е произвело правно действие и към момента на извършване на проверката е било в сила Разрешение № 30-г/27.03.2019 г. Моли, да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материал••• закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона. Обосновано съдът е приел за доказано описаното нарушение и правилно квалифицирано. Видно от приобщените доказателства по делото издаденото от Глав••• архитект на Община Плевен Разрешение № 30-г/27.03.2019г. за лятна градина към търговски обект в полза на „••• –Инвест“ ООД за поставяне на преместваем обект – Лятна градина към ресторант-клуб „Канапе“, гр. Плевен, ул. „В.Левски“ № 192 е със срок на валидност от 02.03.2019г. до започване на ремонтни дейности по обект „Основен ремонт на пл. „Свобода“ и пешеходна ул. „В.Левски“ от пл. „Свобода“ до пл. „Стефан Стамболов“ – гр. Плевен“ – 101, 50м2. Разрешението за разполагане на лятна градина към ресторанта, разположена върху улица „В. Левски“ в централна градска част – пешеходна зона, представляваща публична общинска собственост, е издадено със срок на валидност до настъпване на посоченото условие – до започването на основен ремонт в централна градска част на гр. Плевен. На 16.04.2020г. дружеството е надлежно уведомено от Община Плевен, чрез ОП „Жилфонд“, стопанисващо имотите, общинска собственост, за започване на планираните ремонтни дейности по проекта и необходимостта от освобождаване и разчистване на общинския терен – лятна градина до 22.04.2020г. Както правилно е приел район•••т съд от посочената дата, с настъпването на прекратителното условие, е отпаднало правното действие на издаденото разрешително и затова към датата на проверката – 25.08.2020г. дружеството вече не е разполагало с разрешение за поставяне на лятна градина, с което е нарушена забраната на чл. 21 ал.1 т.1 Наредба № 15 на ОбС – Плевен за разполагане на преместваеми съоръже••• без издадено разрешение. От показа•••та на свидетелите се установява, че ремонтните дейности към момента на проверката са достигнали до обекта, следователно несвоевременното освобождаване на терена – публична общинска собственост четири месеца по-късно е препятствало извършването им. Предвиденото в чл. 79 ал.1 от Наредба № 15 наказание за извършеното нарушение за юридическите лица е имуществена санкция до 5000 лв., без определен минимален праг. С оглед заеманата от лятната градина значителна площ, централното местоположение и висока посещаемост на ресторанта и пречките, които са създадени за извършване на ремонтните дейности от една страна и от друга - факта, че нарушението е извършено за първи път и за поставянето на лятната градина е имало издадено разрешително, чието правно действие обаче впоследствие е отпаднало, обосновават наложе••• от наказващия орган размер на „имуществена санкция“ от 1500 лв. над минимума като справедлив и законосъобразен при съобразяване тежестта на нарушението, причините за извършването му, както и на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя съгласно чл. 27 ал.2 ЗАНН съобразно критериите за индивидуализация на наказанието. Неправилни са изводите на район••• съд, че не са били засегнати съществено обществените отноше•••, защото ремонтните дейности не са били започнали. Не може да се сподели и схващането, че икономическата обстановка в страната, свързана с ограничителните мерки по повод ковид епидемията, през лет••• сезон е оказала съществено влияние върху дейността на обекта. В случая, след уведомяването за започване на ремонтните дейности, работата на лятната градина след 22.04.2020г. е следвало да бъде преустановена и теренът освободен, а в случая обектът е продължил да функционира още четири месеца през лет••• период без разрешение, през които е реализирал обороти практически при нормална посещаемост след отпадането на извънредното положение. Ето защо нарушението е типично и не разкрива признаци на по-ниска обществена опасност на дееца и деянието спрямо останалите наруше••• от същия вид и не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид което изводът на първоинстанцион••• съд в този смисъл е неправилен. По тези съображе••• р ешението на Районен съд – Плевен следва да се отмени, а по същество да се потвърди НП като законосъобразно. При този изход на делото на осн. чл. 63 ал.3 АПК в полза на Община Плевен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 160 лв. общо за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът