Решение № 1564 от 20.12.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1780/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чл.480 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Образувано е по подадена въззивна жалба от А. А. Б., гражданин на Великобритания, дата на раждане: •••., с ЛНЧ: ••••••••••, паспорт № •••, издаден на 26.04.2012г. с адрес гр.Пловдив, ул. •••, чрез назначения особен представител адв.Д. К., против Решение № 1688/15.04.2024г., постановено по гр.д.№ 9202/2022г. на Районен съд -Пловдив, XX гр.с., в частта, с която е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 03.10.2014г. сумата в размер на 12 551, 11 лв. - главница, 634, 20 лв. - договорна лихва за периода от 28.10.2021г. до 22.06.2022г., 20, 96 лв. - лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до 22.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2022г. до изплащане на вземането; както и е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, сумата от 2471, 74 лв., направени по делото разноски; както и е осъден да заплати в полза на Районен съд - Пловдив сумата от 240 лв., направени по делото разноски. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седА.ще и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк.З. Б., е депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от „Банка ДСК“ АД против А. А. Б. е заведена искова молба и уточняваща молба от 30.06.2022г., като неразделна част, с която посочва, че между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 03.10.2014г., по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер на 78 233, 20 лв. за заплащане на такси за обучение. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период, като сумата за обучение била преведена по сметка на Медицински университет, гр.Пловдив, на дата 03.10.2014г. Усвояването било извършено с превод към МУ на посочената дата – 7 823.32 лв., представляваща окончателен размер на кредита съгласно чл.5.5. от Общите условия. Ищецът е конкретизирал, че кредитополучателят е усвоил само една сума по кредита и не се е възползвал от пълния размер на отпуснатия кредит, поради което се претендира тази сума. С предоставяне на кредита банката изпълнила своя ангажимент и била изправна страна. Предвидена била фиксирана лихва от 7 % годишно. Съгласно чл.10.2 от Общите условия лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като в последния случай се капитА.зирала годишно. Общият размер на капитА.зираната лихва бил 4 727, 80 лв. Кредитът се погасявал на равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Договорът за кредит и Общите условия били подписани от ответника, като след изтичане на гратисния период от негова страна не били извършвани каквито и да било плащания по кредита. Към датата на подаване на исковата молба били просрочени месечни погасителни вноски с падежни дати 28.10.2021г., 28.11.2021г., 28.12.2021г., 28.01.2022г., 28.02.2022г., 28.03.2022г., 28.04.2022г., 28.05.2022г. Позовава се на чл.17.2. от Общите условия при допусната забава в плащанията над 90 дни, затова, че целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. Направено е искане да се приеме исковата молба за покана за изпълнение и считано от получаването на исковата молба, банката считала кредита за предсрочно изискуем. Общо дължимата сума била 13 218, 79 лв., от които 12551, 11 лв. главница – 4 727, 80 лв. просрочена главница и 7 823, 32 лв. предсрочно изискуема главница, 646, 72 лв. договорна лихва за периода от 28.10.2021г. до 22.06.2022г., 20, 96 лв. лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до 22.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до изплащането. Към исковата молба са приложени Договор за кредит за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 03.10.2014г., ведно с погасителен план; Общи Условия към договора за кредит; Примерен Погасителен план и ГПР към датата на договора; Уверение с изх.№ 46/11.09.2014г. по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД; Уверение с изх. № 74538/26.09.2016г., изд. от Медицински университет - гр. Пловдив за дата на завършване; Извлечения от кредитна банкова сметка за периода от 03.10.2014г. до 23.06.2022г. Ответникът А. А. Б., чрез адв. Д. К., е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е взел становище, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва факта, че са били предоставяни заемни суми. Процесният договор бил недействителен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, или унищожаем, тъй като бил сключен поради въвеждане в заблуждение на основание чл.27 и чл.29 от ЗЗД – ответникът бил чужденец и не владеел в достатъчна степен български език. Нямало данни да са преведени Общите условия и погасителния план. Освен това претендираната договорна лихва и наказателна надбавка били нищожни и прекомерни. Договорните клаузи били неравноправни на основание чл.17, ал.5 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти и чл.143, вр. чл.146 от ЗЗП. Вземането на кредитора не било изискуемо, нито пък е станало предсрочно изискуемо, тъй като банката не била уведомила своя длъжник. Ответникът се представлявал от особен представител, поради което връчването на него не можело да се приравни на нотифициране на длъжника. Направено е възражение, че всички вземания са били погасени по давност. В хода на производството са допуснати и приети съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от в.л. Й.П., и съдебно-почерковата експертиза, изпълнена от в.л. М.С.. Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че от представените писмени доказателства се е установило, че между страните по делото е възникнало вА.дно правоотношение, по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 03.10.2014г., по силата на който е усвоена сумата от 7 823, 32 лв. Кредитирани са заключението на съдебно-почерковата експертиза, неоспорено от страните, според което подписите в договора и представените Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, са изпълнени от А. А. Б., както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което сумата от 7 823, 32 лв. е преведена по банковата сметка на кредитополучателя. Според чл.2 от Договора срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, а според чл.3 гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квА.фикационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Според издаденото удостоверение от Медицински университет – гр.Пловдив, изх.№ 046/11.09.2014г., срокът за полагане на последния държавен изпит от ответника е 30.09.2020г. Предвид на цитираните клаузи от договора, съгласно представения погасителен план, кредитът е следвало да се погаси на 120 месечни анюитетни вноски, с падеж на първата погасителна вноска – 28.10.2021г. и падеж на последната погасителна вноска – 28.09.2031г., всяка в размер от 145, 72 лв. Позовава се на чл.17.2 от Общите условия за допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, следователно нА.це са предпоставките за обявяване от страна на банката на предсрочната изискуемост на кредита. С исковата молба било направено и искане същата да се счита като покана за изпълнение и от датата на връчването на ответника да се приеме, че вземането на кредитора е предсрочно изискуемо. Съдебната практика приемала, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването. Приемала също, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея предсрочната изискуемост се обявява на ответника – длъжник, ако са нА.це уговорените с договора условия за настъпването. Така било и по делото – с връчване на препис от исковата молба, вземанията по договора за студентски кредит следва да се считат за предсрочно изискуеми, при осъществяване на необходимите за това предпоставки, като моментът на настъпване на предсрочната изискуемост следва да се определи именно към момента на узнаване от кредитополучателя на изявлението на кредитора, обективирано в исковата молба – 26.06.2023 г. - с получаването на исковата молба от особения представител /Позовава се на съдебна практика - Определение № 60469 от 9.06.2021г. по гр.дело № 342 по описа на ВКС за 2021г., III г.о/. С въззивната жалба на А. А. Б., чрез назначения особен представител адв.Д. К., са въведени възражения срещу направените правни изводи. Поддържа, че между страните не е нА.це вА.дно правоотношение, произтичащо от процесния договор за кредит. Последният е недействителен поради липса на съгласие във формата на нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД или, евентуално, е унищожаем, тъй като е сключен поради въвеждане в заблуждение по чл. 27 и чл. 29 от ЗЗД, с оглед на това, че при сключването му ответникът, който е чужденец, не е владеел в достатъчна степен писмената форма на официалния български език. Последното не му е позволявало да разбере и приеме съдържанието на текста на договора, както и да оцени правните му последици. Представеният с исковата молба договор за кредит не е сключен в нотариално производство, с оглед на което назначаването на преводач по реда на чл. 582 от ГПК е неприложимо. Съгласно извършеното от преводача отбелязване на последната страница на договора от 03.10.2014 г., е преведен бил само текстът на „настоящия договор“, но не и на общите условия, както и на погасителния план, който пък дори не е подписан от страните. Предвид на тези обстоятелства и нивото му на владеене на официалния български език, може да се направи обоснован извод, че ответникът е подписал договора, без напълно да разбира и приема съдържанието му. Общите условия и погасителният план изобщо не са превеждани и са останА. с напълно неясно съдържание за него. На следващо място, Районният съд не бил разгледал и възражението, че претендираната договорна лихва и наказателна надбавка са нищожни и прекомерни. Договорните клаузи от потребителския договор са неравноправни по чл. 17, ал. 5 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти и чл. 143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП, противоречат на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Спрямо договора за финансова услуга приложение намират съответно разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. С оглед качеството на заемателя, нА.це е договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП. По-нататък, Районният съд неправилно е приел, че банката е направила кредита предсрочно изискуем. Вземането на кредитора не било изискуемо съобразно условията в договора, нито пък е станало предсрочно изискуемо, тъй като банката не е уведомила своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока на кредита. Позовава се на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 3/2013 г., затова, че са необходими две предпоставки - изискуемостта на вземането и второ да е обявена на длъжника предсрочната изискуемост на вземането. Последното в конкретния случай не било сторено. По отношение на поддържаното известяване чрез връчване на уведомление до длъжника посредством исковата молба, посочва, че в производството ответникът се представлява от назначен от съда особен представител, след провеждане на процедура по чл. 47 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа. До фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането, не се е стигнало и предаването на уведомление на процесуалния представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда по чл. 47, ал. 6 от ГПК представител. Районният съд не бил разгледал и своевременно направеното възражение на ответника, че всички вземания на ищеца са погасени по давност. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останА.те въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо. Видно е от сключения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 03.10.2014г., че същият е подписан лично както от страните „Банка ДСК“АД и А. А. Б., така и от лицето Милена Тодорова Атанасова, в качеството на преводач, притежаващ клетвена декларация, за извършен превод на английски език. Действително, извършеното от преводача отбелязване е само на последната страница на договора, но не и на общите условия, както и на погасителния план, който не е подписан от страните. Независимо от това, съдът приема, че е възникнало вА.дно облигационно правоотношение и че съдържанието им е било известно на кредитополучателя. С чл.1 на Общите условия е записано, че същите са „неразделна част“ от съответния договор за кредит, поради което и съдът приема, че също са били преведени на английски език и не е необходимо преводачът да извършва отделно заверка и на тях. В случая разпоредбата на чл.582 от ГПК е неприложима, тъй като същата се отнася само за нотариалното производство, а този договор не попада в тази хипотеза. Съгласно чл.17 ал.1 от ЗКСД - Отношенията между банката и студента или докторанта се уреждат с писмен договор. Съобразно А.нея 2 - С договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора. Съгласно чл.17 ал.3 от ЗКСД - Договорът за кредит се изготвя на ясен и разбираем език. Друго изискване не е въведено относно оформянето на договора. По отношение на погасителния план, съобразно чл.24 ал.2 от ЗКСД същият е бил изготвен по-късно във времето, след изтичане на гратисния период. Независимо, че не е подписан, същият е обвързал страните, доколкото след извършения превод на сумата 12 551, 11 лв. А. А. Б. не е направил изявление към дружеството за несъгласие, с който и да било компонент от плана. Месечните вноски са равно разпределени 120 бр. по 145, 72 лв., всяка от тях. Не са ангажирани доказателства договорът да е унищожаем поради въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 27 и чл. 29 от ЗЗД. Въззивният съд намира, че е неоснователно възражението на процесуалния представител, че претендираната договорна лихва и наказателна надбавка са нищожни и прекомерни, съгласно чл.17 ал.5 от ЗКСД. Съобразно тази цитирана разпоредба – За договора за кредит по този закон се прилагат и чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите. Съгласно чл.7 от процесния Договор – За предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база. Съгласно чл.8 изр.2 – Кредитополучателят или трети лица не дължат обезпечение по договора за кредит. Съгласно чл.17.1 от Общите условия – При забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена с Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. От съдържанието на уговорените клаузи не се налага извод за неравноправни такива или че са клаузи, които противоречат на чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.26 ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателят също не въвежда конкретни доводи за нарушение относно определянето на договорната лихва и наказателната надбавка, поради което и съдът приема, че оплакванията в тази насока имат бланкетен характер. Относно възражението, че първата инстанция е приела, че банката е направила кредита предсрочно изискуем. Съдът намира, че това възражение е основателно, но не влияе на крайния правен резултат. В конкретния случай, банката не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на вземането преди завеждане на делото. С връчването на преписа на назначения особен представител по реда на чл.47 от ГПК не се извършва редовно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост. Това е така, защото особеният представител няма правомощие да получава от името на длъжника материалноправни изявления. Безспорно връчването на особен представител не е идентично на връчване на ответника. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт за назначаването му, постановен от съда. Според възприетото в мотивите на т.6 и т.7 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, представителната власт на особения представител е ограничена, като той не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. Особеният представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява. Той не може да сведе до знанието на ответника съобщението за изменение на договора, респективно - приемането на изявление от него не може да породи действие за длъжника. Връчването на особен представител не е и идентично с връчването на упълномощен адвокат, тъй като отсъства връзката на доверие, която се предполага по силата на договорното отношение между ответника и пълномощника му. Съдебната практика константно е приела, че до настъпване на предсрочна изискуемост по кредита размерът на вземането на кредитора се определя съобразно договора и погасителния план, а след настъпване на предсрочната изискуемост кредиторът има право да получи неплатената част от предоставената парична сума и законната лихва върху нея, считано от датата на уведомяването за предсрочната изискуемост до плащането. Недоказването на факта на настъпване на предсрочна изискуемост не е пречка за уважаване на иска за изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са настъпили по делото. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза общо дължимата главница по кредита е 12 551, 11 лв., сбор от реално усвоената сума от 7 823, 32 лв. и сумата от 4 727, 80 лв. капитА.зирана лихва за периода от 03.10.2015г. до 28.10.2021г., на основание чл.10.2 от Общите условия по договора за кредит, съгласно която лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период. Според вещото лице Й.П. договорната лихва е в размер на 634, 20 лв. за периода 28.10.2021г. – 22.06.2022г., а лихвата за забава е в размер на 20, 96 лв. за периода 28.10.2021г. до 22.06.2022г. Относно възражението, че всички вземания на ищцовото дружество са погасени по давност, съдът намира, че е неоснователно, тъй като датата на погасителната давност започва да тече от датата на изискуемостта, поради което за падежирА.те вноски към 23.06.2022г. общият петгодишен срок не е изтекъл. Решението се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. Разноски. Съобразно правния резултат А. А. Б. ще бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД общо сумата общо сумата 1789, 70 лв. за направени разноски, включващи 1589, 70 лв. за депозит за назначен особен представител за въззивна инстанция и сумата 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.