Решение № 1365 от 16.2.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 15853/2014 г.

С присъда от 13.10.2011г. по нохд №2291/2007г. по описа на СГС, 7-ми състав подсъдимата Н.Т. е призната за невиновна по повдигнатите обвинения и оправдана. Мярката й за неотклонение от “парична гаранция“ е изменена в „подписка“ с определение, влязло в сила на 21.10.2011г. След протест на СГП срещу решението, е образувано внохд №27/2012г. по описа на САС, НО, 6-ти въззивен състав, което приключва с решение на съда от 21.10.2013г., което изцяло потвърждава присъдата на СГС. Видно от отбелязването, същата е влязла в законна сила на 29.11.2013г. От представените по делото медицински справки, изготвени от лекарска комисия към СБАЛЛС – София се установява, че в периода на задържането си по постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“ ищцата е била диагностицирана с изострен хрониен бронхит, високо кръвно налягане и невегетативна дистония. Във връзка със съмнения за повишена функция на щитовидната жлеза ищцата е била хоспитализитана в периода 24.02 – 02.04.2006г. в женския сектор на СБАЛЛС – гр. София с оплаквания от напрегнатост, безсъние, емоционална лабилност, редукция на тегло, безапетитие и нестабилни стойности на кръвното налягане. Прието е, че се касае за неврастения с невровегетативна дистония, обоснована от стреса и трудната адаптация в условията на ареста. По делото са представени заверени от страната разпечатки от интернет сайтове, брой на в. „24 часа“ от 11 юни 2007г. със статия, озаглавена „Митничарка и хазартен бос на съд за 11 милиона лева“, както и заверено от страната копие на периодично издание от петък, 13 юни 2008г., от което не може да се установи на коя печатна медия е, но е видно заглавието на статията „Търговци защитават контрабанден канал“, над което е публикувана снимка на жена, а под снимката е посочено името на ищцата, наред със снимката и името на С.А.. От представените доказателства се установява, че проведеното срещу ищцата наказателно производство е получило обществен отзвук и е било отразено в редица печатни и електронни издания. По делото е изслушано заключението на съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р Е.Г., неоспорено от страните, което е компетентно изготвено, пълно и подкрепено от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът го кредитира изцяло. От заключението се установява, че психическото състояние на ищцата се влошило в периода на задържането й под стража от 12.12.2005г. до 18.04.2006г., като се е отразило със симптоматика, отговаряща на остра стресова реакция, преминала в състояние, което може да се диагностицира като посттравматично стресово разстройство с последици повишена тревожност, нарушения на съда и депресивна симптоматика. Вещото лице намира причинно-следствена връзка между влошеното състояние на ищцата и задържането й под стража, престоя в ареста и продължилите следствени и съдебни процедури. Психичните проблеми са продължили през цялото време на задържането под стража и цялото наказателно производство, както същите персистират и към момента на изготвяне на заключението, макар и с намаляваща по интензивност симптоматика. По делото е изслушано и заключение на съдебно-медицинска експертиза на вещо лице д-р Е.В. – В. – ендокринолог, неоспорено от страните, което като компетентно и пълно, съдът кредитира в цялост. В заключението вещото лице е обсъдило подробно представените по делото медицински документи, поради което съдът не ги обсъжда отделно. От същото се установява, че за периода на задържането на ищцата под стража няма данни за повишена обмяна на щитовидната жлеза при установената възлеста гуша, т.е. базедовифицирането на възлестата гуша е от м. януари 2012г. Нодозните промени на щитовидната жлеза са явно от преди януари 2012г., но обмяната е променена едва тогава. Въпросното базодовифициране на възлестата гуша е свързано с предиспозиция за възлеста гуша, а не с провокиращи стресови натоварвания и ситуации. При разпита в съдебно заседание, вещото лице категорично заявява, че стресът е в основата на т.нар. базедова болест – т.е. повишена обмяна при дифузна гуша, а не при възлестата гуша, която по-често е наследствено обусловена. Липсват категорични данни за причинна връзка между изживения от ищцата стрес, причинен от воденото наказателно производство и престоя й в ареста и констатираното базедовифициране на възлеста гуша. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Божидар Василев, Бисерка Башабши и Теменужда Попова. От показанията на свидетелката Попова се установява, че с ищцата се познават от над 20 години, приятели и съседи са. В края на 2005 г. Ищцата била в ареста доста време. След като излязла била коренно променена физически и психически. Преди това имала бизнес с чанти, дрехи, обувки, който се провалил.Ищата била рухнала психически, била без зъби и й предстояла операция на щитовидната жлеза. Затворила се, стояла си вкъщи. Отказвала поканите на свидетелката за излизане навън. Приятелите й се оттдръпнали, а съседите започнали отново да разговарят с нея едва след три години. От показанията на свидетелката Башабши се установява, че същата познава ищцата от 25-26 г. Била всеотдайна, весела, много добра. В края на 2005 г. била обвинена в контрабанда. Шест месеца била в ареста, всички приятели и близки се отдръпнали от нея. Била сломена. Зъбите й изпопадали, нервната й система се разрушила, започнала да вдига кръвно. Оправдали я след около десетина години. На случилото се се дала гласност, по телевизия и по вестници, имало публикация във в. „Труд“. Доста хора от общите им познати се отдръпнали от нея. Загубила бизнеса си. След като излязла от ареста се опитала да работи, имали едно магазинче, но не била в състояние, т.к. била психически сломена. От показанията на свидетеля Васиелев се установява, че същият познава ищцата от 1980 г., от когато е неин съсед. Около 2005г. започнали някакви дела, прибрали я в следствието. Въпреки тези неблагополучия, между тях продължило да има уважение. Делата я убили като човек. Преди била една приятна комшийка, с която било приятно да се контактува, а след това била психически срутена, избягвала контакти. Със свидетеля били близки, преди ходили заедно на море, децата им израснали заедно. После тя отбягвала хората. Съседите започнали да я одумват и клюкарстват. Тя с никого не се карала, не спорила, но се променила, външно не била човекът от преди. Сега се мъчи да възстанови бизнеса си, но била добила лоша слава. Тъй като е борбена натура, продължавала с търговията. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: По материалната легитимация на ответника: Отговорността на П. на Р Б. се претендира на основата на разпоредбата на чл. 46, ал.1 от НПК, съгласно която прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер. Следователно П. на Р.Б. /като централизирана и единна система/ е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане и поддържане на обвинение са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чиито персонален състав е било включено лицето, повдигнало незаконосъобразното обвинение поддържали същото срещу ищеца /чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК/ и същевременно осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство /чл. 52, ал. 3 от НПК/. Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДВПГ. По делото е безспорно установено, че срещу ищ цата е било повдигнато обвинение, описано подробно по-горе, при установяването на фактическата страна на казуса. По повдигнатото обвинение ищ цата е бил а признат а за невинов на и оправдан а с влязла в сила присъда. Наличието на оправдателна присъда характеризира всички извършени в хода на наказателното производство процесуални и процесуално-следствени действия като незаконосъобразни, независимо, че към момента на извършването им същите може да са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган за виновност на дееца и да са били прод и кт у вани от събраните по делото към този момент доказателства. Следователно, крайния т съдебен акт, с който подсъдимият се оправдава, прогласява процесуалната и материалната незаконосъобразност на извършените спрямо него действия и отрича по категоричен начин необходимостта от извършването им. Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед изложеното, съдът намира следното: По иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с присъда на СГС, НК, 10-ти състав по нохд №2291/2007 г., влязла в законна сила на 29.11.2013г: Като взе предвид продължителността на наказателното производство и характера на обвинението, съдът намира, че справедливото обезщетяване на моралните вреди следва да бъде определено на 30 000 лева. Подлежащите на репариране вреди са всички неблагоприятни последици от засягане не само на субективните права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняване на защитени от правото фактически отношения. Следва да се има предвид, че пострадалият не носи тежестта да докаже всяко едно свое негативно изживяване, което твърди да е осъществено /физическа болка, душевно страдание, неудобство и др./. При определяне на конкретния размер съдът съобрази, че от датата на задържането на ищцата на 12.12.2005г. до приключването на образуваното срещу нея производство с влязлата в сила на 29.11.2013г. оправдателна присъда, са изминали близо осем години, през което време безспорно тя е търпял негативни психически изживявания и стрес досежно качеството й на уличена в престъпление, обвиняема и подсъдима и свързаната с това възможност за налагане на наказание за три тежки умишлени престъпления. Установи се от събраните гласни доказателства, че ищцата е понесла тежки последици в личен аспект от повдигнатото обвинение, довели до конкретни промяна в начина й на живот. Съдът намира, че събраните гласни доказателства в настоящото производство установяват нейната тревога, както и стесняването на социалния й кръг. Установяват се конкретни вредни последици за ищцата от незаконното обвинение и неговото медийно отразяване, изразяващи се в стрес и притеснение, породил у нея стремеж към самоизолация, който от своя страна довел до значителна промяна социалния й живот. Освен вредите, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, ищцата е претърпяла и допълнителни вреди, свързани със задържането й в периода 12.12.2005г. – 18.04.2006г. Съобразно указанията по т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, вредите от наложената мярка "задържане под стража" се оценяват като такива, включени в общите вреди от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Следователно при определане на обезщетението съдът взема предвид и претърпените от незаконното задържане вреди. От изслушаното по делото заключение на СПЕ се установява безспорно, че за периода на задържането й под стража, ищцата е претърпяла сериозно влошаване на психичното си състояние, представляващо остра стресова реакция, последвано от посттравматично стресово разстройство. Психичните проблеми са продължили по време на цялото наказателно производство, вкл. и до сега, с намаляваща по интензитет симптоматика. Съдът намира, че налице са очевидните вреди, които всеки човек търпи при задържането си под стража, изразяващи се в лишаване от правото на свободно придвижване, стрес от попадането в нетипичната и обезпокоителна обстановка на ареста, което е особено подчертано, ако се случва за първи път, какъвто е настоящият случай – не се твърди, а не се и доказва срещу ищцата да са образувани други наказателни производства и спрямо нея да е вземана и преди това мярка за неотклонение „задържане под стража“. Видно от заключението на СПЕ при ищцата тези вреди са достигнали особено сериозни по своята дълбочина прояви, съвпадащи със симптоматиката на т.нар. „остра стресова реакция“ и „посттравматично стресово разстройство“. От друга страна, от заключението на СМЕ се установява, че макар и много сериозен по своя характер, претърпеният от ищцата стрес и безпокойство от процесното наказателно производство и задържането й под стража, не са в причинно-следствена връзка с констатираната при ищцата увеличена щитовидна жлеза, с възли – т.нар. възлеста гуша, която е базедовифицирала – довела до промени в обмяната, през януари 2012г., когато е започнато лечение. Съдът намира, че взетите по отношение на ищцата мерки за неотклонение „парична гаранция“ и „подписка“, не са довели до съществени ограничения за ищцата, както в придвижването й, така и в контактите в близките й, поради което не взема същите в предвид при определяне размера на обезщетението. Съдът не взема предвид и твърдените от ищцата пропуснати възможности за бизнес и осъществяване на желаната професионална реализация, т.к. в тази насока не се събраха конкретни доказателства. Като съобрази всичко гореизложено съдът приема, че за справедливо репариране на причинените неимуществени вреди, е достатъчна сума в размер на 30 000 лева. С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 29.11. 201 3 г. /Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/. До пълния предявен размер от 80 000 лева претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. По иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 2 099 лв, съставляващи законната лихва за периода 18.04.2006г. до 21.10.2011г. върху сумата от 3 000 лв, внесена по наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“: Не е категорично установено по делото с кой акт за първи път е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция“. Установено е обаче, че на 18.04.2006 г. ищцата е била освободена от ареста, поради изменение на мярката й за неотклонение в „парична гаранция“. Установено е също така, че сумата от 3 000 лева е внесена в брой на 18.04.2006г. Мярката за неотклонение „парична гаранция“ е изменена в „подписка“ с определение на СГС, влязло в сила на 21.10.2011г. Мярката за неотклонение "парична гаранция" се явява незаконна, поради последвалото оправдаване на ищцата и задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание. През периода на нейното задържане ищцата е била в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същата е пропуснала да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Установява се и причинна връзка между пропускането на ползата и незаконното обвинение - сумата е била блокирана по мярка за неотклонение във връзка с процесното наказателно производство по обвинения, за които ищцата е оправдана и тъй като се касае до парично задължение, законът в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предвидил презумпцията, че в тези случаи вредите са най-малко до размера на законната лихва. Ето защо искът е доказан по основание, а за определяне на неговия размер съдът използва онлайн калкулатор, достъпен на интернет адрес calculator.bg, при което по реда на чл.162 от ГПК определи, че законната лихва върху сумата от 3 000 лева за периода от заплащането на сумата на 18.04.20016г. до отпадането на основанието за нейното задържане на 21.10.2011г. е в размер на 2 098, 17 лева, за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2099 лв. следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските: Ищцата претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, както и за платена държавна такса в размер на 10 лв. За сторените разноски за адвокатско възнаграждение обаче по делото не са представени доказателства, поради което съдът намира, че такива не следва да се присъждат. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски за държавна такса в размер на 10 лв. С оглед изложените съображения съдът