Решение № 12231 от 8.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2155/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т. М. С. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес – [област], [улица], вх. „В“, ап. 11, чрез адв. Д., срещу Заповед № РД-12-133 / 17. 08. 2023 г. на и. д. изп. директор на Българска агенция за инвестиции (БАИ) за прекратяване на служебното й правоотношение от длъжността „главен юрисконсулт“ на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради съкращаване на длъжността.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Подробни съображения в тази насока са изложени в депозираната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесната заповед. Претендира разноските по делото.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и претендира разноски по списък.

Ответникът – изпълнителен директор на БАИ, редовно призован, не се явява и не се представлява. Аргументи по същество на спора са изложени в писмена молба.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД [област]-ГРАД след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че със Заповед № РД-12-82/08.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАИ, след проведена конкурсна процедура, Т. С. е назначена на длъжността „главен експерт“ в дирекция „Секторно инвестиционно обслужване“ при БАИ, експертно ниво 3, с ранг [Наименование]младши, считано от 11.05.2015 г. Със Заповед № РД-12-119/01.06.2015 г. е възложено да изпълнява и задължения в дирекция „Маркетинг и инвестиционно обслужване“.

Със Заповед № РД-12-183 от 31.08.2015 г. служебното правоотношение на С. на длъжността „главен експерт“ в дирекция „Маркетинг и инвестиционно обслужване“ е прекратено, считано от 01.09.2015 г., като на същата дата, със Заповед № РД-12-185 от 31.08.2015 г. е назначена на длъжността „главен експерт“ в дирекция „Маркетинг и инвестиционно обслужване“.

Със Заповед № РД-12-223 от 01.12.2016 г., със съгласие на жалбоподателката, й е възложено да изпълнява по вътрешно съвместителство, задължения по допълнително служебно правоотношение до назначаване на служител на незаета длъжност, но не по-късно от 31.05.2017 г., - длъжността „директор на дирекция“ - Дирекция „Административно правно обслужване“. Допълнителното служебно правоотношение по вътрешно съвместителство е прекратено със Заповед № РД-12-05 от 16.01.2017 г. Със Заповед № РД-12-06/17.01.2017 г. на основание чл. 82а, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл Т. С. е преназначена на длъжност „директор“ на дирекция „Маркетинг и инвестиционно обслужване“ до завръщане на титуляра, на когото е разрешен неплатен отпуск до 24.07.2018 г. Заповедта е изменена със Заповед № РД-12-130/23.07.2018 г., като е удължен срокът до завръщане на титуляра, но за не повече от 4 години.

Със заповеди № РД 12 – 37 от 25.03.2019 г. и № РД 12-25-8 от 02.03.2020 г. Т. С. е повишена в ранг – от [Наименование]младши в III младши, считано от 25.03.2019 г., а считано от 02.03.2020 г. - във II-ри младши.

Със Заповед № РД 08 – 34 от 30.10.2020 г., на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл и докладна записка вх. № БАИ-КР-15-4 от 29.10.2020 г. и изразено писмено съгласие от служителя, Т. С. е преназначена на от длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Маркетинг и инвестиционно обслужване“ на длъжност „главен юрисконсулт“ в Дирекция „Административно правно обслужване“.

Със Заповед № РД-12-04 от 12.01.2021 г., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗДСл, чл. 5, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на БАИ, Заповед № I-13 от 12.01.2021 г. и във връзка с утвърдена от изп. директор на БАИ докладна записка от зам. изп. директор, е наредено Т. С. да изпълнява длъжността „главен секретар“ в БАИ за срок не по – дълъг от шест месеца, до 12.07.2021 г., или до назначаване на титуляр на длъжността, считано от 12.01.2021 г. Със Заповед № РД 12 – 25 от 05.03.2021 г. жалбоподателката е повишена от ранг II-ри младши в ранг V старши, считано от 05.03.2021 г. Със Заповед за заместване № РД-08-38 от 01.07.2021 г., на основание чл. 5, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на БАИ и чл. 84 от ЗДСл, изпълнителният директор на БАИ е възложил на С. да изпълнява, считано от 01.07.2021 г., служебните задължения на „главен секретар“ на БАИ поради отсъствието на титуляр, но за не повече от 6 месеца.

Със Заповед № РД 12-147 от 30.07.2021 г., на основание чл. 82, ал. 1 ал. 2 от ЗДСл, докладна записка вх. № БАИ-Кр-15-273/ 30.06.2021 г. и изразено писмено съгласие от служителя, С. е преназначена на длъжност „главен секретар“ за срок до 4 години и до завръщане на титуляра.

Със Заповед № РД 12-171 от 03.09.2021 г. e изменено основанието, на което е преназначена Т. С. на длъжността „главен секретар на БАИ“, а именно чл. 82а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл.

Представен е формуляр за оценка на изпълнението на длъжността „главен секретар“ на Т. С. с поставена годишна оценка на изпълнението „изключително изпълнение“.

Със Заповед № РД 12-102 от 30.06.2023 г. на и.д. изп. директор на БАИ, на основание чл. 54, ал. 7 от ЗА и чл. 82, ал. 1 вр. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, чл. 7, ал. 1 от НЗСДА, е отменена Заповед № РД 12-171 от 03.09.2021 г., считано от 03.07.2023 г. и е наредено от същата дата С. да заеме длъжността, която е заемала преди преместването – „главен юрисконсулт“ в дирекция „Административно - правно обслужване“ в БАИ, с ранг V старши. Заповедта е оформена като връчена при отказ в присъствието на свидетели, за което е съставен протокол.

С докладна записка вх. № БАИ-КР-15-1 от 30.06.2023 г., директорът на дирекция „Административно - правно обслужване“ е уведомил и. д. изпълнителен директор на БАИ, че следва да се предприемат административни мерки за незабавно изпълнение на препоръки, отразени в доклад на Инспектората на МИР вх. № БАИ-КР-04-179 от 29.05.2023 г. и констатации от извършен финансов одит на годишния финансов отчет на МИР от 31.12.2022 г. С доклад вх. № БАИ-КР-15-152 от 17.08.2023 г. от гл. секретар на БАИ до и. д. изп. директор на БАИ, с цел подобряване на капацитета и ефективността на работата произтичаща от функциите на дирекция „Административно - правно обслужване“ по чл. 15, ал. 3 от УП на БАИ, е предложена длъжностна промяна по отношение структурата и организацията на работата на дирекцията – при запазен щатната численост от 7 щатни бройки, съкращаване на щатната длъжност „главен юрисконсулт“ и разкриване на нова щатна длъжност „счетоводител“ по трудово правоотношение.

Със Заповед № РД 08-30 от 17.08.2023 г. на и. д. изпълнителен директор на БАИ, на основание чл. 2, ал. 3 от ЗДСл и чл. 5, ал. 1, т. 11 от УП на БАИ и като е взето предвид предложението от гл. секретар на БАИ, длъжностното разписание на БАИ е изменено, считано от 21.08.2023 г. Възложено е на директора на дирекция „Административно – правно обслужване“ да създаде необходимата организация по изготвяне и актуализиране на длъжностните характеристики на служителите с утвърдените промени.

Видно от представеното изменение на длъжностното разписание на БАИ, до 20.08.2023 г. дирекция „Административно – правно обслужване“ е била с обща численост на персоната от 7 бр., както следва: директор – 1 бр.; главен счетоводител – 1 бр.; главен юрисконсулт – 1 бр.; старши експерт – 1 бр.; специалист – 2 бр.; изпълнител – 1 бр. Считано от 21.08.2023 г. дирекцията е с обща численост на персонала от 7 бр., както следва: директор – 1 бр.; главен счетоводител – 1 бр.; старши експерт – 1 бр.; главен специалист – 2 бр.; счетоводител – 1 бр.; специалист – 1 бр. Длъжността „главен юрисконсулт“ не съществува като наименование в новото длъжностно разписание.

Със Заповед № РД 12-133 от 17.08.2023 г. на и. д. изп. директор на БАИ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с изменението на длъжностното разписание на БАИ, служебното правоотношение на Т. С. на длъжност „главен юрисконсулт“ в дирекция „Административно - правно обслужване“ на БАИ е прекратено, считано от 21.08.2023 г. поради съкращаване на длъжността.

С жалба вх. № 31165 от 28.08.2023 г. по описа на АССГ Т. С. е оспорила Заповед № РД 12-133 от 17.08.2023 г. С Решение № 9734 от 24.06.2024 г. по адм. дело № 8274 / 2023 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № РД 12-133 от 17.08.2023 г. С Решение № 1681 от 20.02.2025 г. по адм. дело № 10025/ 2024 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 9734 от 24.06.2024 г. по адм. дело № 8274 / 2023 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане.

По делото, освен събраните по адм. дело № 8274 / 2023 г. по описа на АССГ доказателства, са приети и представените от ответника писмени доказателства по опис с молба от 25.03.2025 г. При така установените факти, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД [област]-ГРАД обосновава следните правни изводи:

Обжалва се в срок, подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице интерес от обжалването, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗДСл във вр. чл. 5, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на БАИ. Спазена е установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма на акта за прекратяване на служебното правоотношение, като в него е посочено правното основание - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, придобитият ранг на държавна служба - V старши, размерът и основанията на дължимите обезщетения. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не въвежда изискване за излагането на специални мотиви относно прекратяването на служебното правоотношение. Издаването на заповедта не е необходимо да бъде свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите и самостоятелна преценка по целесъобразност на органа. Актовете, приложени в административната преписка, на основание, на които заповедта е издадена, в достатъчна степен я мотивират, без да е необходимо да се възпроизвежда тяхното съдържание.

Съдът намира, че при постановяване на акта не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Изискване от законодателя е въведено относно условието за отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, като същото не е абсолютно, доколкото неспазването на едномесечния срок може да бъде компенсирано с обезщетение. Видно от процесната заповед административният орган е отчел, че на жалбоподателката се дължи обезщетение съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията - длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Изложеното установява основните белези на понятието: нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. За да се приеме, че една длъжност е реално съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече:

1. не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация и 2. като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на ответника като орган по назначаването, т.е. органът по назначаването носи доказателствената тежест за обстоятелството, че е извършено реално, а не фиктивно съкращаване на процесната длъжност.

При изменение на щатното разписание административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахва отделни длъжности, да създава нови или да прави промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството.

В случая със Заповед № РД 08-30 от 17.08.2023 г. на и. д. изпълнителен директор на БАИ длъжностното разписание на БАИ е изменено, считано от 21.08.2023 г., като в новото длъжностно разписание длъжността „главен юрисконсулт“ не фигурира като наименование. Заповедта е издадена като е взет предвид доклад от гл. секретар на БАИ, в който е посочено, че „При запазване числеността на дирекцията и предвид липсата на достатъчен обем от функции изпълнявани при пълно работно време за длъжността „главен юрисконсулт“ при отчитане наличието и на други служители с юридическо образование в състава на БАИ, длъжността „главен юрисконсулт“ – 1 щ. бр. се съкращава, което ще доведе до прекратяване на служебното правоотношение.“ При извършен сравнителен анализ на приложената по делото длъжностна характеристика на заеманата от Т. С. длъжност „главен юрисконсулт“ и тази на длъжността „старши експерт“, която е вакантна съгласно поименното щатно разписание, в сила от 21.08.2023 г., е видно, че между тях не е налице идентичност. Като основна цел на заеманата от жалбоподателката длъжност съгласно т. 3 от длъжностна характеристика е „ Изготвяне на становища и участие в подготовка на проекти на нормативни актове, свързани с дейността на агенцията. Осъществява процесуално представителство на Българска агенция за инвестиции пред съдебните органи на [държава] “. Длъжността „старши експерт“ (съгласно длъжностната характеристика, утвърдена на 01.06.2015 г.) има за основана цел „ Обезпечаване на човешките ресурси, притежаващи необходимите знания, опит и умения за качествено изпълнение на поставените задачи“. Различават се и областите на дейност, преките задължения, изискванията за заемане на длъжността и др. Представена е и длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт“, утвърдена на 12.12.2023 г., т. е. след издаване на процесната заповед, която също сочи различни цели, задължения и изисквания от тези за заеманата от жалбоподателката длъжност. Не се установява и друга длъжност, която да покрива функциите, задачите и задълженията на заеманата от С. длъжност „главен юрисконсулт“.

Видно от приложеното поименно длъжностно разписание до 20.08.2023 г. дирекция „Административно – правно обслужване“ е била с обща численост на персоната от 7 бр., както следва: директор – 1 бр.; главен счетоводител – 1 бр.; главен юрисконсулт – 1 бр.; старши експерт – 1 бр.; специалист – 2 бр.; изпълнител – 1 бр. Считано от 21.08.2023 г. дирекцията запазва общата численост на персонала от 7 бр., разпределени както следва: директор – 1 бр.; главен счетоводител – 1 бр.; старши експерт – 1 бр.; главен специалист – 2 бр.; счетоводител – 1 бр.; специалист – 1 бр. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в случая щатната бройка за длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Административно – правно обслужване“ е съкратена, което безспорно е една от формите на премахване на длъжността като нормативно определена позиция.

Формално изискванията на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл са осъществени. В случая обаче настоящата съдебна инстанция счита, че дори и да бъде прието, че е налице реално, а не формално съкращаване на щата, оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да упражнява правомощията си добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяната ѝ по чл. 146, т. 5 АПК. Действително, реорганизацията и вътрешното преструктуриране е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на контрол за законосъобразност. Упражняването на правомощията обаче, следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността ѝ. В случая правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 от кодекса административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема, че в случая така извършеното съкращение е продиктувано от лични мотиви, а не са се търсили, целите, изложени в доклада от гл. секретар на БАИ. По делото са представени писмени сигнали от Т. С. подавани до министъра на иновациите и растежа, в които подробно излага опасенията и твърденията си, че е подложена на натиск да бъде отстранена от позицията която заема. В сигналите си С. твърди, че е подложена на психически тормоз, което довело до влошаване на здравословното й състояние, като са представени болнични листа с диагноза „нестабилна стенокардия“ и „есенциална (първична) хипертония – кризис“. За наличието на субективно отношение към жалбоподателката сочат не само дадените от нея обяснения и сигнали, но и показанията на свидетелката С., която също е била служител в БИМ.

Друга индиция, че с така извършеното съкращение се преследва различна цел от заложеното в доклада е назначаването на С. като „главен юрисконсулт“ по -малко от два месеца преди съкращаването на длъжността с новото длъжностно разписание. Заповед № РД 12-171 от 03.09.2021 г., по силата на която жалбоподателката е заемала длъжността „главен секретар“ на БИМ, е отменена със Заповед № РД 12-102 от 30.06.2023 г., считано от 03.07.2023 г. и е наредено от същата дата С. да заеме длъжността, която е заемала преди преместването – „главен юрисконсулт“ в дирекция „Административно - правно обслужване“ в БАИ. Същевременно длъжностното разписание е изменено, съответно длъжността „главен юрисконсулт“ е съкратена, считано от 21.08.2023 г. със Заповед № № РД 08-30 от 17.08.2023 г. на и. д. изпълнителен директор на БАИ, след постъпили доклад вх. № БАИ-КР-15-152 от 17.08.2023 г. и докладна записка вх. № БАИ-КР-15-1 от 30.06.2023 г. Прави впечатление също, че Заповед № РД 12-102 от 30.06.2023 г. на и.д. изп. директор на БАИ, с която се нарежда С. да заеме длъжността „главен юрисконсулт“ е от същата дата, на която е входирана докладна записка вх. № БАИ-КР-15-1 от 30.06.2023 г. до и. д. изп. директор на БАИ, в която се сочи необходимостта от предприемане на административни мерки в дирекцията. В тази връзка следва да бъде посочено, че е недопустимо съкращението по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл да бъде насочено към конкретен служител.

Освен това, както е посочено и при първоначалното разглеждане на делото, следва да се отчете, че на основание чл. 15, ал. 3 от Устройствения правилник на Българска агенция за инвестиции, Дирекция „Административно-правно обслужване“ изпълнява определени функции в областта на правното обслужване, включително и процесуално представителство пред съдилищата, което обаче няма как да се осъществи без назначен юрисконсулт в тази дирекция, длъжност която липсва след съкращението. В случая, действително в закона и в Устройствения правилник на БАИ няма изискване да съществува длъжността „главен юрисконсулт“, но безспорно в този устройствен правилник са вменени законови изисквания Дирекция „Административно-правно обслужване“ да осъществява правното обслужване, което не може да стане без юрисконсулт. За длъжността главен секретар в чл. 14 от правилника са предвидени други отговорности, като е допустимо да му бъдат възлагани и други дейности, включително и процесуално представителство, но това не променя нормативно установените функции на Дирекция „Административно-правно обслужване“.

Съвкупната преценка на гореизложеното обосновава извода, че съкращаването на длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Административно – правно обслужване“ при БАИ в случая представлява превратно упражняване на власт, което на общо основание подлежи на контрол за законосъобразност по чл. 146, т. 5, вр. чл. 6 АПК. Последната разпоредба задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Начинът на осъществяване на тези правомощия е конкретизиран в чл. 6, ал. 2 АПК - административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава - в случая структурни промени с цел оптимизация работата на администрацията. Нарушението на принципа на чл. 6, ал.1 и ал. 2 от АПК обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и е основание за нейната отмяна.

Съвкупната преценка на изложените обстоятелства навежда съда на изводи за неправилно приложение на закона и превратно упражняване на власт – отменителни основания по чл.146, т. 4 и т. 5 АПК. На основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорената заповед следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 226, ал. 3 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски пред трите съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 30/ в общ размер на 2 900 лв., от които 1 250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по адм. дело № 8274/ 2023 г. по описа на АССГ; 1 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по адм. дело № 10025/ 2024 г. по описа на ВАС и 250 лв. адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Така мотивиран, Административен съд [област]-град, І отделение, 5 състав: