Мотиви към Решение № 996 от 26.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 16626/2023 г.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Д. К. Ч., с ЕГН: ••••••••••, чрез упълномощен защитник срещу Наказателно постановление № VI – 33/2023г. (без дата) издадено от Началник сектор, , ОП“ при 01 РУ – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение по чл. 21, т.10 от ЗООРПСМ. В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на закона и на процесуалните правила. Развиват се подробни мотиви в тази насока. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалвания акт. За съдебно заседание жалбоподателят Д. Ч., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна подкрепа и претендира разноски. Административно наказващият орган Началник сектор, , ОП“ при 01 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същото е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът, като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните и събраните по делото доказателства, приема за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 16.11.2023г., с начален час 19: 00ч. в град С., се провеждала футболна среща на националния стадион, , В. Л.“, намиращ се на бул., , ••••••••••“ № 38 между отборите на Република България и Република Унгария. С разпореждане на УЕФА двубоят между националните отбори на двете държави бил проведен на упоменатия час, но при закрити врати, както впоследствие и станало. Около 19: 20ч. жалбоподателят се намирал пред храм – паметника, , С. С.“. При сблъсъци с органите на полицията, лицето било задържано като един от евентуалните нарушители на обществения ред. Това довело до неговото задържане с нарочна заповед да срок до 24ч. и съставяне на АУАН № VI - 33 от 17.11.2023г., който бил подписан от него с възражение. Същото не било уважено и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели Г. Г., И. Т. и К. Ш. е, че не са непосредствени очевидци на проявите на жалбоподателя, а по техни признания, АУАН е бил съставен по документи, изготвени от техни колеги. Свидетелят, издал докладната записка и протокола за писмено показания по ЗООРПСМ изрично заявява, че не познава лицето и за пръв път го е видял, когато е било доведено в полицейското управление. В разпита си свидетелят признава, че само е оформил документите. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При извършена служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че същото е издадено в нарушение на процесуалните правила. Както правилно е отбелязал защитника на жалбоподателя АУАН е издаден в нарушение на разпоредбите на чл.43, ал.1от ЗАНН предвид изискването да бъде подписан от свидетели, което предполага това да бъдат лица, възприели непосредствено извършеното деяние. В случая от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не се установява двамата да са видели извършителя на нарушение или неговата проява, както и заявяват, че са съставили акта по докладна записка. Същевременно лицето, съставило докланата записка потвърждава, че също не е видяло жалбоподателя да извършва каквото и да било противоправно проявление, а е възприел отразеното от твърдения на негови колеги. Ето защо съдът намира, че освен опорочаване на процедурата по съставянето на АУАН, е налице и необоснованост на самото административно нарушение, предвид липсата на каквито и да било доказателства, свързващи описаното във фактическата обстановка на наказателното постановление с поведението на жалбоподателя. Предвид тежестта на доказване на деянието от страна на административно – наказващия орган и липсата на безспорни данни в тази насока, основателно се явява оплакването на лицето и в самото възражение по АУАН, че не е участвал в противообществени прояви. На следващо място съдът счита, че деянието, ако и доколкото може да се приеме че е извършено от жалбоподателя, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 2а, ал.1 от ЗООРПСМ. Това е така, тъй като за изпълнителното деяние не се изразява нито в наличието на публична, нито на противообществена проява. Първото изискване на закона изисква провеждане на мероприятието да бъде на обществено място и да има спортно - състезателен характер. Втората изискване обуславя проявата да е била извършена в спортен обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие. Разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ препраща към тази на чл.21, т.1 – 10. По делото не се събраха доказателства, които да установят по какъвто и да е начин поведението но жалбоподателя да покрива признаците на административно нарушение по чл.21, т.10, а именно, , предизвикване или участие в сбивания“. Описаната като нарушена норма е била отразена в АУАН и ЗПАМ, но не и в наказателното постановление, където е посочена единствено тази по чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ. Поради тази причина и следва да се приеме, че същото е било издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, което накърнява правото на защита на лицето. На следващо място футболният мач между двата национални отбора на Република България и Република Унгария е бил проведен при закрити врати, а и във фактическата обстановка, описана в АУАН и НП е отразено, че проявете на жалбоподателя е била извършена пред храм – паметника, , С. С.“, който очевидно не е нито спортен обект, нито спортна зона по смисъла на & 1, т.1 и т.2 от Допълнителната разпоредба на закона. Очевидно храм – паметника няма как да попада в спортната зона и липсва приложен акт на кмета на Столична Община в тази насока. При съвкупния анализ на доказателствата няма как да се приеме, че жалбоподателят е извършил противоправна спортна проява, тъй като неговото изпълнително деяние е било извън спортното съоръжение и липсват твърдения, че е се намира в пряка връзка с футболния мач. Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и при направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Д. К. Ч. сумата в размер на 400.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен защитник. Видно от съдържанието на представеното пълномощно е, че като основание за упълномощавана е посочен чл.38, ал.1, т.3 от Закона за Адвокатурата, а по твърдение на защитника, той е близък с жалбоподателя. Ето защо и дължимата сума следва да бъде определена въз основа на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.