Решение № 20676 от 16.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3562/2025 г.

Производството е по реда на 10а, ал. 4 от ЗЧРБ във вр. чл. 145 и сл. от АПК. Производството е образувано по жалба на П. С. Е., [държава], роден на [дата]., съд. адр. [населено място], [улица], ет. 1 срещу отказ за издаване на виза „Д“ от 10.03.2025 г., издаден от А. З. – завеждащ консулска служба при посолството на [държава] в [населено място], ИР [държава]. Отказът е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, доколкото е прието, че жалбоподателят няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалния закон и процедурата по издаването му. Моли отмяна на акта и присъждане на деловодни разноки. Ответникът завеждащ консулска служба при посолството на [държава] в [населено място], ИР [държава] оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не взима становище. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 – виза „Д“, не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Жалбоподателят посочва в жалбата, че отказът е немотивиран, поради което е дискриминиран, което е недопустимо по силата на чл. 14 от ЕКПЧ. Предвид това оплакване, съдът приема, че то релевира на нарушение на чл. 14 от Конвенцията, озаглавен Забрана от дискриминация и според който: упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. Ето защо, и поради факта, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, съдът приема, че тя следва да се разгледа по същество, като се провери, дали тези защитени от Конвенцията права не се нарушават по недопустим начин с процесния отказ за издаване на виза „Д“. При разглеждане на жалбата по същество, съдът следва да обсъжда само доводи и факти за нарушаване на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека, но не и основанията за отказ за издаване за виза, посочени в ЗЧРБ, именно поради цитираната норма, която изключва обжалването на отказите за издаване на по чл. 9а, ал. 2, т. 4 – виза „Д“. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на акта по чл. 146 от АПК: Страните не спорят, че със заявление по образец от 09.02.2025 г. жалбоподателят е поискал от консулска служба при посолството на [държава] в [населено място], ИР [държава] да му издаде виза тип „Д“, поради приемането му да учи в учебно заведение в [държава] – основание по чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ. Към заявлението са приложени и документи доказващи статута му на приет обучаващ се, задължителни здравни застраховки и необходими средства за престоя в [държава]. Не се спори, че по заявлението на жалбоподателя е издаден процесният отказ за издаване на виза „Д“, издаден от завеждащ консулска служба при посолството на [държава] в [населено място], ИР [държава]. Отказът е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, доколкото е прието, че жалбоподателят няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Съдът приема, че оспореният отказ за издаване на дългосрочна виза вид "Д" е издаден от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 от НУРИВОВР, визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на [държава] или от такива представителства на друга държава-членка на Европейския съюз, с която [държава] има сключено споразумение за представителство за приемане на заявления за визи и за издаване на визи. В тази връзка, по делото от страна на административния орган са представени Заповед № Ав-02-101/30.12.2021 г., издадена от посланика на [държава] в ИР [държава], издадена на основание Заповед № 95-00-254/03.10.2011 г. и Заповед № 95-00-254/03.10.2011 г. на Министър на външните работи на [държава] във вр. чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от НУРИВОВР вр. чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на МВнР във.вр. чл. 25, ал. 1, 2 и 4 от ЗА, с която е възложено на ответника да съставя и връчна откази на визи по чл. 34 от НУРИВОВР. Спазена е установената писмена форма на административния акт: отказът е на стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. Съдържат се реквизитите по Приложение № 7 от НУРИВОВР, изискуеми и от общите изисквания на АПК, в съобразителната му част са посочени поредният номер и датата на заявлението на чужденеца, посочена е разпоредбата от приложимия нормативен акт – чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, изложени са последователно приетите за установени от органа факти, анализирана е относимата правна уредба, формирани са ясни правни изводи. Диспозитивът на акта кореспондира на неговата обстоятелствена част. Актът носи подпис на неговия издател. Указан е редът за неговото обжалване. Съдът не приема възражението на жалбоподателя, че актът е немотивиран, доколкото само преписва разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Действително, в отказа е възпроизведена посочената разпоредба без други мотиви. Това, обаче, е направено в рамките на административно производство, в което са обсъдени приложените към заявлението документи, както и становище на ДАНС № М-5004, екз. № 2, което дава положително становище за уважаване на заявлението, но и отрицателно становище рег. № 513р-21931/28.02.2025 г. на МВР-СДВР-Отдел „МИГРАЦИЯ“, което на базата на документите по преписката, посочва, че жалбоподателят няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. В този смисъл не може да се приеме, че отказът е немотивиран. Следователно оспореният административен акт е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Отказът за издаване на виза „Д“ е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, доколкото е прието, че жалбоподателят няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЧРБ, в случаите по ал. 1 може да бъде издадена виза или разрешено влизането на територията на [държава] по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес или от изпълнението на международни задължения. По делото се навежда, че тъй като отказът е немотивиран, то той противоречи на чл. 14 от ЕКПЧ. Предвид това оплакване, съдът приема, че то релевира на нарушение на чл. 14 от Конвенцията, озаглавен Забрана от дискриминация и според който: упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. На това основание се иска отмяна на акта на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 – виза „Д“, не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Съгласно чл. 30, ал. 2 от НАРЕДБА за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, консулските длъжностни лица издават или отказват издаването на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от дирекция "Консулски отношения" въз основа на мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците в [държава] и Държавна агенция "Национална сигурност" освен в случаите по чл. 35, ал. 2. Съгласуването се извършва по ред и в срокове, определени в инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". По-горе се посочи, че в рамките на административно производство, в което са обсъдени приложените към заявлението документи, както и становище на ДАНС № М-5004, екз. № 2, което дава положително становище за уважаване на заявлението, но и отрицателно становище рег. № 513р-21931/28.02.2025 г. на МВР-СДВР-Отдел „МИГРАЦИЯ“, което на базата на документите по преписката, посочва, че жалбоподателят няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. В този смисъл не може да се приеме, че отказът е немотивиран и поради това – дискриминационен по отношение на жалбоподателя. Предвид гореизложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна. Въз основа на гореизложеното, съдът