Решение № 36 от 20.4.2022 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 254/2021 г.

Производството е въззивно, по жалба на основание чл. 258 ГПК, подадена от адв. Г. Н. като пълномощник на „С.И.Г. ЕООД и А.А.Г. срещу решение № 320 от 16 август 2019 г., постановено по т.д. № 425/ 2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с която е обявен за относително недействителен, на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, по отношение на Държавата чрез Н., сключеният между „С.“ ЕООД, представлявано от Р.А.Д. – управител, и А.А.Г. гражданин на И. роден на ••• г. в гр. Р. договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт ••• г., на Нотариус О.Ж. с район на действие – Районен съд – Бургас, по силата на който „С. “ ЕООД е продало на А.А.Г. за обща продажна цена от 62 000 лв. с ДДС следните свои собствени недвижими имоти:

1. Самостоятелен обект в Жилищна сграда за сезонно обитаване, с идентификатор ••• землище с •••, кадастрален район 5, поземлен имот 739, сграда 1 на три етажа, състояща се от общо пет броя апартаменти, с РЗП от 359.86кв.м, изградена в частта му за реално ползване в северозападната част на поземлен имот с идентификатор •••, по кадастралната карта на гр.С., м., , Б.“, с площ от 2094 кв.м, при граници: имот •••, имот ••• имот •••, имот •••, имот ••• имот •••, а именно: Апартамент № 5, с идентификатор •••• самостоятелен обект 5, с предназначение: жилище, апартамент, разположен на трети етаж, с обща площ от 88, 58 кв.м, състоящ се от коридор, всекидневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалетна и две тераси, при граници и съседи на същия етаж •••.1.4, под обекта •••.1.3, над обекта – няма, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата;

1. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване - къща близнак № 2, с идентификатор •••, землище с •••, кадастрален район 6, поземлен имот 532, сграда 3, със ЗП от 127 кв.м и РЗП от 466, 40 кв.м, състояща се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена в югозападната част на ПИ с идентификатор ••• по кадастралната карта на гр. С., м., , Б.“, с площ от 2090 кв.м, при граници: имот ••• а именно: Апартамент № 7, с идентификатор •••.1, на партерен жилищен етаж от сградата, кота 0.00 м., самостоятелен обект 1, с обща площ 75, 68 кв.м, от които 63, 70 кв.м ЗП и 15, 85 % ид.ч., равняващи се на 11, 98 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна, дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж •••.2, под обекта – няма, над обекта •••.4, •••.3, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата;

1. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване - редови къщи- 4 броя с идентификатор ••• сграда 2, със ЗП от 237 кв.м и РЗП от 921, 30 кв.м, всяка една от редовите къщи, състоящи се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена в югоизточната част на ПИ с идентификатор ••• по кадастралната карта на гр. С., м., , Б.“, с площ от 2090 кв.м., при граници: имот ••• а именно: Апартамент № 16, с идентификатор ••• на партерен жилищен етаж от сградата, кота 0.00 м, с обща площ 75, 74 кв.м, от които 63, 60 кв.м ЗП и 8, 37 % ид.ч., равняващи се на 12, 14 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна, кухня и трапезария, и дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж: •••, под обекта няма, над обекта •••, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата.

С въззивната жалба се поддържа възражение срещу извода на съда за ирелевантност на въведения правопогасяващ факт – изтекла погасителна давност относно публичните задължения и следващото от това погасяване на правата на Държавата по отменителните искове на основание чл. 216, ал. 1 ДОПК Поддържано е на следващо място и възражението за прехвърляне на имотите срещу цена, задължението за плащане на която е погасено чрез извършено прихващане с насрещно задължение в значителен размер, произтичащо от договор за заем.

Поддържа се и възражение за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, предвид възпиремането на заключение по назначената техническа експертиза, с която действителната цена на имотите е установена без съобразяване на характеристики на имотите.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от въззивната инстанция, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от НАП, в който се поддържа становище за недопустимост и за неоснователност на въззивната жалба. Във връзка с възражението за погасяване на процесните публични задължения по давност се твърди, че за част от тях абсолютната давност по ДОПК не е изтекла иса налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК са налице.

По въззивната жалба е било образувано в. т. д. № 302/2019 г. по описа на БАС. С решение № 601122 от 29.10.2021 г. по т. д. № 1256/2020 г. по описа на ВКС, ТК, Второ ТО постановеното по въззивната жалба решение № 158/07.01.2020 г по в. т. д. № 302/2019 г. по описа на БАС е отменено и делото върнато за ново разгреждане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. В мотивите на касационната инстанция е посочено, че въпреки принципната правилност на съображенията за сродната природа на отменителния иск, уреден в общата правна уредба на чл. 135 ЗЗД със специалния иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, правната уредба на втория се характеризира със специфика, свързана с регламентирания в чл. 168, т. 3 ДОПК начин за погасяване, според която съдът е бил длъжен да разгледа и да се произнесе по наведеното надлежно в процеса възражение за погасяване по давност на конкретните публични задължения на дружеството-отчуждител на имотите по атакуваната разпоредителна сделка, в размер на 270 44.81 лв., установени по конкретния ревизионен акт № •••/ 18.06.2009 г. Прието е, като не е разгледал въведеното от въззивниците възражение за погасяване на задълженията по давност, като един от предвидените в чл. 168, т. 3 ДОПК способи за погасяване на публичните задължения, е съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка са дадени указания за разглеждане и произнасяне по основателността на възражението за погасяване по давност на конкретното публично задължение, по конкретния ревизионен акт, включително и събиране на доказателства за това, при условията на чл. 266, ал. 2, т.1 и т. 2 ГПК.

В съдебно заседание за въззивниците се явява представител по пълномощие – адв. Г. Н., която поддържа възражението за липса на активна материално-правна легитимация за Държавата чрез Н., поради погасяване по давност на задълженията, във връзка с които предявява конститутивния иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, както и останалите възражения в жалбата. Претендира сторените до момента деловодни разноски – заплатени държавни такси и депозит за заплащане на възнаграждение на вещо лице За въззиваемия се явява представител по пълномощие - публичен изпълнител Георги Радоев, който оспорва въззивната жалба. Претендира деловодни разноски съобразно представения в с. з. списък.

Бургаски апелативен съд, съобразявайки правомощията си по смисъла на чл. 294 ГПК, като във връзка с указанията за произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност спрямо публичните задължения, на които НАП основава своята активна легитимация по иска на основание чл. 216, ал. 1 ДОПК при повторното разглеждане на делото по въззивната жалба приема следното:

Предмет на делото са предявените от Държавата чрез Н., чрез главен публичен изпълнител, в условията на обективно и субективно, евентуално съединени искове против въззивниците - „С.И.Г. ЕООД и А.А.Г., за обявяване за относително недействителен по отношение на Държавата на договор за покупко-продажба на три недвижими имота – собственост на „С.И.Г. ЕООД, срещу продажна цена от 62 000 лв. с ДДС, обективиран в нотариален акт № ••• г. на Нотариус О.Ж. с район на действие – БРС, с правно основание на главно предявения иск - по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК – поради сключване на сделка, при която даденото значително надхвърля стойността на полученото, като сделката е сключена след датата на установяване на публично задължение с ревизионен акт; а на евентуалния - по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК – поради сключване на сделката с намерение за увреждане на публичния взискател, като намерението се извлича от знанието на длъжника за наличието на значително по размер публично задължение и активите, които служат за обезпечаване на кредитора, а продажната цена не е постъпила в патримониума на продавача и не е послужила за погасяване на публичните му задължения, също така и поради деклариране на неверни обстоятелства от длъжника в декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК преди изповядване на сделката.

Въззиваемият като ищец е основал активната си легитимация на публични задължения на „С.И.Г. ЕООД в общ размер на 270 443.45 лв., от които 235 553.64 лева, представляващи главница и 34 889 лв. представляващи лихви за просрочие, които са установени в резултат на данъчна ревизия, приключила с ревизионен акт № ••• от 18-ти юни 2009 г., връчен на 22-ри юни 2009 г. и влязъл в сила. В последствие и с цел да се увреди Държавата като кредитор, била сключена процесната сделка - договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № ••• г. на нотариус О.Ж. с район на действие – БРС, по силата на която собствените на дружеството имоти са прехвърлени на втория въззиваем – ответника А.А.Г. срещу обща продажна цена от 62 000 лв., докато сборът от данъчните оценки на продадените имоти е в размер на 92 235.20 лв. Продажната цена не била получена и е посочено, че е извършено прихващане с насрещно задължение по договор за заем в същия размер.

В отговора на исковата молба, подаден от въззивника А.Г. е въведено твърдение, че посочената в нотариалния акт цена не е действителната, покрива само главницата по посочения договор за заем, като реално са погасени и задължения за лихви и неустойки, произтичащи от договора за заем.

Оспорвани са твърденията относно намерението за увреждане на Държавата като кредитор.

Поддържано е и възражение за погасяване по давност на процесните публични задължения към момента на водене на делото.

При разглеждане на делото за втори път пред въззивната инстанция, в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението и във връзка с поставените пред въззивната инстанция въпроси, Бургаски апелативен съд в настоящия му състав приема следното:

Със заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Д.К.“ при ТД на НАП гр. Бургас, за възлагане на ревизия №••• от 12 декември 2008 г. и заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Д.К.“ при ТД на • гр. Бургас, за възлагане на ревизия № ••• от 23 март 2000 г., е образувано ревизионно производство спрямо „С.И.Г. ЕООД, приключило с ревизионен акт № ••• от 18 юни 2009 г., връчен на 22 юни 2009 г. и влязъл всила като необжалван, с който са установени публични задължения в размер на общо 270 442.81 лв. На 22 октомври 2013 г., с Нотариален акт № ••• на нотариус О.Ж. въззиваемите сключили договор за продажба на три недвижими имота на дружеството, чиято данъчна оценка към релевантния момент е била в размер на 92 235.20 лв. Цената по договора за продажба на имотите в размер на 62 000 лв. с ДДС е посочено в нотариалния акт, че е погасена чрез прихващане, срещу насрещно задължение на дружеството – продавач, произтичащо по договор за заем.

Поддържаното и пред настоящата инстанция възражение за привидност на клаузата относно определената в договора за продажба цена, в действителният размер на която се включват и задължения за лихви и неустойки, при съобразяване на специалните изисквания на чл.• ал. 2 ГПК, е останало недоказано и поради това е неоснователно. Страната, която поддържа възражението за привидност е участвала в сделката, поради което за нея е относимо ограничението на посочената процесуална норма, изискваща наличие на писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно, каквито не са представени в случая, за да бъдат допуснати свидетелски показания.

Неоснователно е и възражението, че уговорената в договора цена е съобразена с характеристиките на имотите към релевантния момент. Определената от заключението на вещото лице пазарна цена от общо 218 640 лв. е съобразена с конкретните характеристики като етажност, квадратура, местоположение, съобразени са оферти за продажби на подобни имоти и са въведени корекции според точно определени специфики.

С оглед задължителните указания и направеното от въззивниците доказателствено искане, поддържано пред настоящата инстанция, съдът назначи съдебно счетоводна експертиза, от заключението по която се потвърждава установения с ревизионен акт № ••• от 18 юни 2009 г. размер на публичните задължения, на които Държавата като кредитор основава активната си легитимация по предявените искове на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.

С разпореждане № ••• от 1 февруари 2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК събирането на задълженията по ревизионния акт е прекратено. Съгласно действащата към този момент редакция на разпоредбата, изм., ДВ бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. - с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в хипотезите на посочените в т. 1 до т. 5 изключения, които не са били налице в случая. Задълженията по ревизионен акт № ••• от 18 юни 2009 г. произтичат от: корпоративен данък в периода 1-ви януари – 31-ви декември 2007 г.; ДДС за периода 1 септември – 30 септември 2009 г.; ДДС за периода 20 май 2010 г. – 13 април 2011 г.; ДДС – лихва за периода 1-ви февруари – 28 февруари 2007 г.; ДДС за периода 19 юни 2009 г. – 19 май 2010 г. По отношение на всички вземания най - късно към 1 януари 2022 г. е изтекъл установения в закона срок на абсолютна погасителна давност, като настъпилият в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция правопогасяващ факт, който е от значение за спорното право, следва да бъда зачетен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед значително по-ниската цена получена по договора за продажба и представляваща около ¼ от действителната пазарна стойност, определена със заключението на вещото лице, са били налице предпоставките на предявения главен иск – по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. За разлика от общия иск по чл. 135 ЗЗД, предпоставка за основателността на специалния отменителен иск е съществуването на конкретното публично задължение, на което Държавата чрез ТД на НАП гр. Бургас основава своята активна легитимация в настоящото производство. Предвид погасяването му по давност, към настоящия момент е погасено и правото на иск по чл. 216, ал. 1 ГПК, поради което предявените в условията на евентуалност искове на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, са неоснователни.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо това апелативния съд да постанови друго, като на основание чл. 271, ал. 1 и ал. 2 ГПК следва да бъде отхвърлен както предявения като главен иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ГПК, така и евентуално предявения на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ГПК. С отмяната на решението за уважаване на главния иск и отхвърлянето му от въззивната инстанция в настоящото производство се възстановява висящността на производството по евентуално предявения. Съществуването на публичното вземане се явява задължителна предпоставка за основателността и на евентуално предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ГПК, при отсъствие на която обсъждането на твърденията и възраженията на страните относно наличието на намерение за увреждане на публичния взискател е безпредметно.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция е основателна претенцията на въззивниците за присъждане на сторените до момента пред всички инстанции деловодни разноски, уточнени от пълномощника в с. з. като такива за заплатените държавни такси и депозит за експертизи по делото от общо 1 261.60 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд