Решение № 30 от 6.3.2012 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 332/2011 г.

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, образувано по искова молба с правно основание чл.69 и сл. от ЗН за делба на наследствени недвижими имоти – земеделски земи.

Ищецът П.П.К., с ЕГН ••••••••••, ••• е предявил иск с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН против ответниците: В.П.К., •••, Й.Е.И. •••, Г. Е. Г. ••• А, А.Н.М., •••, П.Д.К. •••, И.Г.К., ••• „А” и Р.Н. •••, като моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба между него и ответниците, при посочените от ищеца квоти в допълнителна молба – становище от 15.07.2011 г., съответно за П., В., Й., Г. и П. по 2/16 ид.ч.; за А.М. – 4/16 ид.ч.; за И. и Р. – по 1/16 ид.ч. за всяка от тях, на придобития от всички тях, в качеството им на наследници по закон от общият им наследодател В.Р.К. (посочена в различни документи още с имената В. Н. А. и В. Н. А.), бивш жител •••, починала на 02.03.1974 г., недвижим имот, както следва:

1. Лозе, от 2, 000 дка. (Два декара), а по скица 2010 кв.м., четвърта категория, находящо се в терен по параграф 4 на гр. Тутракан, местността „Голишна”, възстановено на наследниците на В. Н. А., с Решение № ТН628/07.05.2003 г. на ОбС „Земеделие и гори” – гр. Тутракан, при съседи, съобразно Скица № 4043/18.05.2011 г., издадена от СГКК – гр. Силистра, съгл. одобрената Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Тутракан.

Ответниците, редовно уведомени за заведения иск за делба, в срока по чл.131 от ГПК не вземат становище по иска, не представят доказателства, не се явяват и в съдебно заседание. Единствено ответницата А.Н.М., чрез пълномощника си се е възползвала от правото да подаде писмен отговор, като е изразила становище, че иска е недопустим и неоснователен, по изложени в отговора мотиви. В съдебно заседание, проведено на 06.03.2012 г., явяващите се лично И.К., П.К. и А.М., лично и с пълномощника си адв. Доксева, изразяват становище за основателност на предявения иск за делба, включително по отношение на сочените от ищеца квоти.

След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, като взе предвид фактическите констатации, исканията и възраженията на страните и на осн. чл. 235 и 236 от ГПК, ТРС намира за установено от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

От представените от ищеца писмени доказателства - Решение № ТН628/07.05.2003 г.) на ОбС „Земеделие и гори” – гр. Тутракан, Скица с №№ 4043/18.05.2011 г. за имот с идентификатор 73496.505.320, издадена от СГКК – гр. Силистра, въз основа на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Тутракан) и Заповед № 717/17.05.2011 г., на Кмета на Община Тутракан, издадена на осн. §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал.1, изр.1 от ПЗРЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила План на новообразуваните имоти за местността „Голишна”, землището на гр. Тутракан, всички касаещи правото на съсобственост на наследниците на В. Н. А., б.ж. на с. Ветрен, обл. Силистра, починала през 1974 г., върху новообразувания имот извън строителните граници с кад. № 73496.505.320, с площ от 2010 кв.м., при граници и съседи: от север – ПИ № 73496.505.319; от юг – ПИ с кад. № 73496.501.2829; от изток – ПИ с кад. № 73496.505.316 и от запад – ПИ с кад. № 73496.505.322 и ПИ с кад. № 73496.505.321, които са надлежни страни в настоящото производство, върху процесния недвижим имот, представляващ по предназначението си „лозе”, категорично и безспорно се установява, наличието на право на съсобственост върху недвижимия имот, предмет на делбата. Същият, макар и да не е бил в патримониума на наследодателя към датата на смъртта, е бил възстановен като обезщетение на нейните наследници по закон, респ. правото на съсобственост е възникнало за съделителите на собствено правно основание, поради качеството им на наследници по закон, на починалата В. Н. А.. Относно различията в имената на наследодателката В. А., с които тя се споменава в различни документи, приложени към делото, от страна на ищеца са представени Удостоверение № 7356/28.08.1961 г., изд. от Градски съвет – гр. Тутракан, удостоверение за идентичност на лице с различни имена, с изх. № 25/14.07.2011 г., издадено от кметство с. Ветрен, както и декларация, с нотариална заверка на подписа на ищеца П.К., че имената В. Н. А., В.Р.К., В. Н. А. и В. Е. М. са имена на едно и също лице, а именно общата наследодателка на страните по делото. Декларацията, ищеца е подал под страх от наказателна отговорност, с която сам е декларирал че е запознат, по смисъла на чл.313 от НК.

Видно от приложените удостоверения за наследници при смъртта си В.Р.К., починала на 02.03.1974 г. е оставила като наследници своя съпруг Е.И.К. (починал през 1982 г.) и четирите си дъщери – М.Н.Й. (починала на 11.04.1997 г.), Д. Н. А. (починала на 25.11.1988 г.), Н.Н.К. (починала на 23.04.1998 г.) и М.Е.К. (починала на 04.07.1991 г.). Същите от своя страна са оставили свои наследници, които са призовани към делба в настоящото производство. От удостоверението за наследници на М.Н.Й. (на стр. 20 от делото) е видно, че при смъртта си същата е оставила за свои наследници единствено сина си П. д. К., а по право на заместване, от починалия й преди нея самата син Н. Д.К., наследница се явява неговата низходяща (дъщеря) Р.Н.А.. Тъй като сина Н. Д.К. (видно от приложеното удостоверение за наследници на стр.22) е починал на 18.08.1982 г., т.е. много преди своята пряка наследодателка М.Й., същия в наследяването на своята майка следва да се замести по право само от своите низходящи, но не и от съпругата си И.Г.К., сочена от ищеца също като наследник на В.К.. Това е така и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗН, която намира приложение в конкретния случай. Останалите дъщери на В.К., съгласно представените удостоверения за наследници се заместват от своите низходящи, както следва: Д. А. – от сина си Г.Е.Г. и дъщеря си Й.Е.И.; Н.Н.К. се замества от дъщеря си А.Н.М., а М.Е.К. (починала след наследодателката си през 1991 г.) се замества от съпруга си – ищеца П.К. и сина си В.П.К., при равни права.

По отношение на квотите на съделителите, предвид установените факти, въпреки че няма възражения от ответниците по посочените от ищеца дялове, съдът прилагайки разпоредбата на чл.10 от ЗН, по отношение на една от наследниците на В.К. - М.Й., счита че същите следва да се изменят в следния смисъл:

За ищеца П.К. и ответниците В.К., П.К., Р.А., Й.И. и Г.Г. – по 1/8 ид.ч. за всеки от тях, а за ответницата А.М. съответно ¼ ид.ч. или 2/8 ид.ч. Предявеният иск за делба по отношение на ответницата И.Г.К. следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид гореизложеното, искът за делба на съсобствения, придобит в качеството им на наследници на В.К., недвижим имот, съставляващ поземлен имот с кадастрален № 73496.505.320 с площ от 2010 кв.м., находящ се в местността „Голишна”, с трайно предназначение на територията за земеделска земя, се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като делбата следва да се допусне между страните по делото, които като наследници на починалата В.Р.К. се явяват и съсобственици на процесния недвижим имот, подробно индивидуализиран по-горе, при квотите, посочени по-горе в мотивите и по закон.

С оглед на тези обстоятелства, при установеното приложно поле на чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН и на осн. чл.235 във вр. с чл.344 от ГПК, Тутраканският районен съд,