Решение № 311 от 5.7.2017 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 149/2017 г.

Производството по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Разгледан по същество, искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. За да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, те да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложил работата, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, като същите трябва да са причинени в резултат на противоправно поведение на работника или служителя и последният да има вина за причинените вреди. Съгласно нормата на чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, водоснабдителните и канализационните ( ВиК ) услуги по ал. 1 обхващат и дейностите по поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според нормата на чл. 2, ал. 1, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги. Така и разпоредбите на чл. 47, ал. 2, т. 2, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2, вр. чл. 6 и чл. 1, т. 3 от Наредба № 4, възлагат поддръжката и отстраняването на повредите на частите от водоснабдителните и канализационни системи, намиращи се извън частните имоти на оператора на ВиК услуги. Отстраняването на повреди, като понятие, обхваща широк кръг от дейности, включително и процесната авария, по който факт не се спори. В тази връзка отговорност за теча във водопровода, находящ се на уличното платно по ул. „•••“, както и за подмяната му, носи субектът, който носи отговорността да го поддържа и ремонтира, т. е. операторът на ВиК услуги, поради което правната квалификация на иска за ангажиране отговорността на ответника е по чл. 49 от ЗЗД. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира, че в настоящото производство са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. От заключението на изслушаната по делото комплексна техническа и геоложка експертиза се установи, че настъпилите деформации и неравномерно пропадане на земната основа около подкрановия път са в резултат на преовлажняване на почвата, предизвикано от теча от аварията на 03.10.2015 г. на уличен водопровод по ул. „•••“ в гр. Русе в близост до имота на ищеца, при което е изтекла вода в почвата под бетоновата настилка в непосредствена близост до оградата. Вследствие на обилния теч на вода от уличния водопровод – около 54 куб. м., почвата под имота на ищеца и конкретно – около подкрановия път, се е преовлажнила, при което е настъпило значителното й улягане. Носимоспособността на почвата е намаляла, в резултат на което е започнало неравномерно слягане и уплътняване, най-силно изразено около мястото на аварията, доказателство за което е слегналата и напукана ограда на имота, както и пропадналият подкранов път. Експертите, извършили комплексната експертиза са категорични, че нарушенията в целостта на бетоновата настилка, които се дължат на амортизация на същата, нямат причинна връзка с улягането. Дъждовната вода, която попива на тези места също не може да доведе до улягане. Това е така, защото съвсем малка част от водата попива и тя не може да укаже напор в порите на льоса. Льосът се сляга при влага в дълбочина, а повърхностните води, каквито са дъждовните, не могат да достигнат до такава дълбочина. Те достигат до 1.5 – 2 метра, където има почва, т. е. хумусни материали, след което започва льоса. Липсата на отводнителни решетки също не води до улягане на земната маса около подкрания път и няма никаква връзка с льосовата почва. Според вещото лице те се проектират на места, на които теренът не може достатъчно да бъде отводнен, т. е. няма достатъчно зелени почви за попиване. Затова на такива места се прави отводнителна решетка, за да може да се отвежда водата, а не да се задържа. Събраните по делото гласни и писмени доказателства изясняват фактите относно аварията. Макар и своевременно отстранена, налице е пряка причинно следствена връзка между намокрянето на почвата и аварията на водопровода от 03.10.2015 г. и уврежданията, настъпили в имота на ищеца в резултат на преовлажняването и по конкретно – по оградата и подкрановия път. Пукнатините на оградата представляват сплескване в обсега, в който е станала аварията. Оградата е натисната и огъната и е потънала в близост до аварията. Констатирано е хоризонтално и вертикално изместване на релсовия път също в близост до мястото на аварията. В приложените по делото документи за извършени проверки на крана от Дирекция „Държавен технически надзор“ преди аварията, не се съдържат данни за пропадане на релсовия път, докато след аварията, пропадането и изместването на релсовия път е било видимо и това е довело до забраната за движение на крана и ограничаване на обсега му на дейност. Отговорност за това следва да носи ответникът, който стопанисва водопровода и негово задължение е да го поддържа в изправно състояние. Не се доказаха наведените от ответника и третото лице възражения за съпричиняване при настъпването на вредоносния резултат, поради нарушена вертикална планировка на имота, липса на съоръжения за отвеждане на повърхностните води, нарушена бетонова настилка и неводоплътност на същата. Всички те се опровергаха от заключението на вещото лице-геолог, което при изслушването му в съдебно заседание обоснова несъмнен извод за липсата на причинна връзка между изброените дефекти и настъпилите щети, а изрази категорично становище, че единствената причина за настъпилите повреди в имота на ищеца, е аварията на уличната водопроводна инсталация. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Под „всички вреди“ следва да се имат предвид вредите, които са настъпили в резултат на непозволеното увреждане, а също и тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от него. Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането. Вещото лице дава заключение относно видовете строителни дейности, които следва да бъдат извършени за поправяне на причинените вреди и възстановяване в експлоатационно състояние на имота и съоръженията в него, като е определило тяхната стойност на 25 231.88 лева. Тези претендирани вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането и като такива подлежат на репариране от страна на ответника. С оглед изложеното съдът приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество и предявеният срещу него иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД следва да бъде уважен в заявения размер от 25 231.88 лева. Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 03.10.2015 г. до окончателното изплащане. При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 2471, 28 лв., от които 1 021.28 лв. държавна такса, 1 150 лв. адвокатски хонорар и 300 лв. депозит за вещо лице. По изложените съображения, Русенският окръжен съд