Решение № 5774 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1140/2023 г.

Производството е по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Областния управител на област Хасково против Решение с номер 1443, обективирано в протокол с номер 69 от редовно заседание на Общински съвет – Свиленград, проведено на 27.09.2023г., с което е добавено ново Приложение номер 1 з „Описание на имотите – публична общинска собственост, с НТП – водоем, които Община Свиленград ще отдава под наем през 2023г.“ в Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2023г., като включва следните имоти: С обжалваното решение Общински съвет – Свиленград е дал съгласие да бъдат отдадени под наем чрез публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години недвижимите имоти – общинска собственост, представляващи ПИ с номер 70055.113.555 при годишна наемна цена от 2150 лв. без ДДС, ПИ с номер 47737.83.428 при годишна наемна цена от 1715 лв. без ДДС, ПИ с номер 66370.11.15, ведно с ПИ [номер] при годишна наемна цена от 705, 00 лв. без ДДС и [ПИ] при годишна наемна цена от 1980 лв. без ДДС. Кметът на Община Свиленград е бил упълномощен да проведе процедура чрез публичен търг с явно наддаване по реда на Глава 7, раздел 2 от НПУРОБИ на Общински съвет – Свиленград и при условията, посочени по-горе. В жалбата се обективира следното: Излага се, че актът страда от съществени пороци. Постановен е при неспазване на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Твърди се, че несъответствието с целта на закона и заобикалянето му обуславят неговата нищожност. В решението липсвали фактически основания, което води след себе си на неспазване на императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК, относно формата на административния акт. Към 27.09.2023г. основният нормативен акт, уреждащ въпросите, свързани със стопанисването, управлението и разпореждането с имотите общинска собственост, е ЗОС. Но правила се съдържат и в Закона за концесиите, Закона за водите и Закона за сдружения за напояване. Решението е взето в нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл. 19 и чл. 20 от ЗВ и ЗК. Безспорно е, че имотите, предвидени за отдаване под наем, са публична общинска собственост, в по-голямата си част с НТП – водоем и не попадат в Приложение 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗВ към момента на вземане на решението. Самото решение е било взето на осн. чл. 14, ал. 7 ЗОС, но в конкретния случай съществуват специални спрямо ЗОС закони, от които се установява, че предоставянето на такива имоти може да стане само чрез концесионен договор.