Решение № 39034 от 24.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6740/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на Директора на Териториална Дирекция „Митница Варна“, със седалище и адрес за призоваване: [населено място], [улица]срещу Решение № ПИ-90/28.03.2025 г. на Директора на ТД на НАП, [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия срещу Разпореждане № С250022-035-0036698/05.03.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, [населено място]., за прекратяване па производството по принудително събиране на публичните задължения на „Строй Импекс Импорт” ЕООД. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че Директорът на ТД на НАП, [населено място] неправилно е приел, че публичният изпълнител е извършил всички действия по установяване на налично имущество и че обосновано и подкрепено с писмени доказателства но преписката е стигнал до извод, че „Строй Импекс Импорт” ЕООД. [ЕИК] не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на публични те му задължения, поради което е прекратил образуваното изпълнително дело, на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Инвокирани са доводи, че данните, послужили на публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не могат да бъдат аргумент за това, че не съществуват възможности за удовлетворяване на кредитора и не могат да обосноват извод за бъдеща такава невъзможност, с оглед активния статут на „Строй Импекс Импорт” ЕООД. Видно от справка в търговския регистър, дружеството не е в производство по ликвидация или несъстоятелност. Според жалбоподателя, предвид произхода на държавните вземания, а именно - публични такива, както и с оглед особено високия общ размер на задълженията - 164 026, 51 лв., следва да се приеме, че прекратяването на производството е неправилно и необосновано. Той твърди, че съгласно чл. 13, параграф 1 от Регламент № 609/2014. за неплатените, респективно несъбрани задължения, всяка държава- членка па ЕС е задължена да предприеме всички необходими мерки, за да предоставят на разположение на бюджета на ЕС сумите, съответстващи на вземанията за традиционните собствени ресурси (приходите от налози, премии, допълнителни или компенсационни суми, допълнителни суми или фактори, мита по Общата митническа тарифа и други задължения, установени или които ще бъдат установени от институциите на Съюза във връзка с търговията с грети държави). Държавите членки не се освобождават от финансовата отговорност и са задължени да предоставят на разположение на Комисията посочените суми, освен в случаи на непреодолима сила или по причини, извън техния контрол, какъвто не съществуват в случая. Излагат се и аргументи, че към момента не е изтекла абсолютната погасителна давност за публичните задължения на „Строй Импекс Импорт" ЕООД. По време на проведеното по делото публично заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Сърбинска, която поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Ответникът по касационната жалба в лицето на Директорът на ТД на НАП, [населено място], представляван от юрисконсулт Й., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен Съд София - град, І отделение, 19-ти състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и изразеното становище на процесуалния представител на ответника по оспорването и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното: Страните не спорят, че срещу „Строй Импекс Импорт" ЕООД е образувано ревизионно производство със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22220423003600-020-002/19.09.2023 г. На основание чл. 121 от ДОПК е издадено постановление за налагане предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С230022-023-0003114/15.11.2023 г. с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на банкови касети, собственост на дружеството в „Обединена Българска Банка“ АД за сумата от 43 998 лв. Съгласно получения отговор от кредитната институция, запорът е наложен, но по сметките на дружеството няма достатъчно средства, с които да се покрият задълженията. Във връзка с ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 22220423006911-020-001/24.11.2023 г., на основание чл. 121 от ДОПК, за предварително обезпечаване на подлежащите за установяване задълженията е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С240022-023-0000555/19.02.2024 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „Обединена Българска Банка“ АД за сумата от 427176, 75 лв. Във връзка с ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 22220423006911-020-002/22.04.2024 г., на основание чл. 121 от ДОПК, за предварително обезпечаване на подлежащите за установяване задълженията е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С240022-0230001736/10.06.2024 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „Обединена Българска Банка“ АД за сумата от 414 185, 25 лв. За събиране на изискуеми публични задължения в размер на 51 564.15 лв. в ТД на НАП София е образувано изпълнително дело №241535045/2024 г. срещу „Строй Импекс Импорт" ЕООД, [ЕИК]. На основание чл. 221 от ДОПК е издадено Съобщение с изх. № 0240022-048-0064348/17.05.2024 г. за доброволно изпълнение С Разпореждане с изх. № 0240022-105-0472758/04.11.2024 г., издадено на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК, е допуснато присъединяване в производството по принудително събиране на публични вземания на ТД Митницd - Варна за вземането ѝ за ДДС и мито, установени с Решение №32-914867/01.07.2024 г. в размер на 164 026.02 лв. и 22 176.56 лв. С Разпореждане с изх. № 240022-105-0491580/18.11.2024 г., издадено на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК, е допуснато присъединяване в производството по принудително събиране на публични вземания на ТД Митница - Варна за вземането ѝ за ДДС в размер на 2792, 60 лв., и за мито в размер на 870, 03 лв., установени с Решение № 32-848522/10.05.2024 г. Издадено е Разпореждане с № С250022-029-0003711/28.01.2025 г. за изпълнение на запорни съобщения към Постановления от 13.12.2023 г., 16.09.2024 г., 15.11.2023г., 19.02.24 г. и 10.06.2024 г., което е изпратено на ТБ „Обединена Българска Банка“ АД. Видно от изготвения от банката отговор, няма наличност по сметките на длъжника, поради което публичните вземания не могат да бъдат погасени. На 21.02.2025 г. е изготвен сигнал до Софийска градска прокуратура относно незаявената от страна на представляващите „Строй Импекс Импорт" ЕООД неплатежоспособност пред съда в 30-дневен срок от спиране на плащанията от дружеството. Органите по приходите са извършили пълно проучване на имущественото състояние на дружеството, след което са направили извод, за това, че установените публични задължения са несъбираеми, поради липса на каквото и да е притежавано от длъжника имущество. В тази връзка и на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК е издадено Разпореждане № С250022-035-0036698/05.03.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, [населено място]., за прекратяване па производството по принудително събиране на публичните задължения на „Строй Импекс Импорт" ЕООД. [ЕИК]. При оспорването по административен ред, решаващият орган, в лицето на Директора на ТД на НАП, [населено място] е приел, че оспореното разпореждане е законосъобразно, поради което е оставил жалбата без уважение. Административен Съд София - град, І отделение, 19-ти състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: По преписката няма данни за редовно връчване на оспореното решение на ТД Митница Варна, поради което следва да се приеме, че подадената директно в АССГ жалба на 14.04.2025 г. (вх. № 9154) е в рамките на 7-дневния преклузивен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Съдът е сезиран от надлежна страна, срещу акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В разглеждания казус жалбата е подадена от публичен взискател срещу разпореждане на публичния изпълнител, който съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК е легитимиран да оспори пред съда решението на директора, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата му. Публичният взискател е включен в кръга на лицата, които могат да обжалват действията на публичния изпълнител пред директора на съответната териториално компетентна дирекция на НАП, съгласно чл. 268 от ДОПК. Като страна в изпълнителното производство, според разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 1 от ДОПК, публичният взискател разполага със самостоятелни права едно, от които е и правото на жалба по чл. 197 от ДОПК, както и по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. При разглеждането на подадената по административен ред жалба до Директора на ТД на НАП, [населено място] жалба, не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила. Спорът в случая е дали са били изчерпани всички способи за принудителното събиране на публичните задължения на „Строй Импекс Импорт" ЕООД, съгласно чл. 215, ал. 1 от ДОПК, включително и тези установени с решения на Директора ТД Митница Варна. За да постанови процесното Разпореждане № С250022-035-0036698/05.03.2025 г., публичният изпълнител при ТД на НАП, [населено място], е направил преценка на възможностите за събиране на публичните задължения на „Строй Импекс Импорт” ЕООД. В разпореждането са изброени извършените проверки, чрез които е установено, че длъжникът не разполага с каквото и да е имущество, включително наличности по банкови сметки, движимо и недвижимо имущество, ценни книжа и т.н., чрез което тези задължения биха могли да бъдат погасени. Установено е, че дружеството не осъществява търговска дейност, от която да получава доходи, за да могат да бъдат предприети действия по събиране на публичните вземания. В Разпореждането за прекратяване са посочени и други несъбрани публични вземания на задълженото лице към НАП и Агенция „Митиници”. Настоящият съдебен състав не приема аргумента, че „Строй Импекс Импорт” ЕООД продължава да съществува в Търговския регистър като лице осъществява дейност, без да са налице данни за заличаването му. Обективните критерии при категоризирането на вземанията като несъбираеми, се определят не от обстоятелството дали дружеството-длъжник е или не е заличено от Търговския регистър, а от това, дали то извършва търговска дейност, от която може да получи доходи и дали притежава имущество, чрез което взискателите могат да удовлетворят вземанията си. При липса на каквито и да е материални активи, срещу които да се насочи принудителното изпълнение и осъществяването на дейност, от която обосновано да се предположи, че длъжникът в бъдеще може да получи някакви доходи, продължаването на действията по принудителното събиране на дълга е необосновано. С прекратяването на принудителното събиране на задълженията, те не се погасяват. Ако в бъдеще възникне промяна в обстоятелствата и се установи, че „Строй Импекс Импорт” ЕООД има налично имущество, няма пречка за образуване на ново изпълнително производство, в хода на което взискателите отново да предявят вземанията си. Съдът не намира за основателен и довода, че за несъбраните публични задължения, с произход митни сборове и ДДС, отговорност ще носи държавата, защото те следва да постъпят в общия бюджет на Европейския съюз. При осъществения от „Строй Импекс Импорт” ЕООД внос митническите органи са били наясно, че за дружеството ще възникнат задължения за заплащане на митни сборове и ДДС. При проявяване на дължимата грижа, те са могли да проучат имуществото състояние на вносителя, включително и дали той има непогасени публични задължения и съответно да изискат представяне на обезпечение, чрез което заплащането на митническите задължения да бъде гарантирано. При непредставяне на такова задължение, стоките не е следвало да бъдат освобождавани в режим на свободно обръщение. Възникването на задължения за държавата за внасяне в бюджета на ЕС на несъбраните митнически задължения, не е основание за продължаване на производството срещу длъжника, при положение, че той не притежава имущество, т.е. задълженията му са несъбираеми и всички изпълнителни способи са изчерпани. По изложените съображения, следва да се приеме, че решението на Директора на ТД на НАП, [населено място] и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени, чрез отхвърляне на жалбата. По отношение на направените разноски, предвид на факта, че ответника по оспорването, чрез процесуалния си представител е поискал разноски, на същият следва да се присъдят такива. Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК, Административен Съд София - град, І отделение, 19-ти състав,