Решение № 1153 от 15.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 812/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „М." ООД, чрез адв. С.В.С., срещу отказ на АВ № № 20240406202550/09.04.2024 г. Жалбоподателят оспорва като неправилни изводите на ДЛР, че „предизвестието за напускане не било достигнало до знанието на другите съдружници", от което произтичало неспазване разпоредбите на чл. 125, ал. 2 73, а също, че „било необходимо волеизявлението за напускане да достигне до своя адресат не формално, а реално"; също така, че длъжностното лице следвало да „следи за съдбата на освободените дялове", като в частност следвало да му се представят доказателства, че оставащите съдружници са поели освободените от съдружниците дялове", че е „внесен в банка капитал на името на дружеството в размер на освободените и поети дялове", както и да бъдел представен актуалния дружествен договор“. Сочи, че от логическото и систематично тълкуване на нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ не може да се направи извода, че законът задължава желаещия да напусне съдружник да изпраща предизвестия до всеки съдружник поотделно, за да му съобщи своето желание. От тълкуване на редакцията на т. 3, на разд. VII от дружествения договор на М. също не може да бъде направен извода, до който е стигнало длъжностното лице. Както от законовата норма, така и от договорната клауза следва, че желаещият да напусне съдружник трябва да предизвести дружеството (общото събрание) за своята воля. Изискването е било изпълнено - дружеството е известено на адреса на управление, вписан в търговския регистър. Всякакви разсъждения за достигане на волеизявлението до съдружниците „не формално, а реално", както е съобразило длъжностното лице, не почиват на закона и му противоречат. не предвижда по-дълъг. В случая дружественият договор предвижда по-дълг - 6-месечен срок (чл. 30, ал. 1 от договора), който към внасянето на заявлението е изтекъл. Позовава се на съдебна практика, застъпваща становището, че прекратяването на членството в дружество с ограничена отговорност може да стане чрез едностранно волеизявление на съдружника, който е длъжен да направи писмено предизвестие най-малко три месеца преди датата на прекратяването. Прекратяването на членството поради доброволно напускане настъпва с изтичането на срока на предизвестието Не е необходимо изрично решение на Общото събрание на дружеството. При този доброволен начин на напускане законодателят не изисква като предпоставка произнасянето на Общото събрание относно съдбата на освободените дялове. Оспорва и изложените от ДЛР относно непредставяне на документ за внесен в банката капитал, решение на Общото събрание за разпределение на дяловете и на учредителен акт с измененията. Сочи, че очакването за представяне на: Решение на ОСС за уреждане статута на дружеството и разпределението на дружествените дялове; изменен Дружествения договор; документ за внесен в банката капитал е необосновано и не е в съответствие със закона. Твърди, че буквалният и логически анализ на чл. 125, ал. 2 от ТЗ сочи, че законовата норма предоставя на съдружника потестативното право да „прекрати участието си" в дружеството, когато са изпълнени следните две условия: 1/ изпращане на писмено предизвестие и 2/ изтичане на срок от 3 месеца, освен ако дружественият догодружеството възникват облигационни отношения във връзка с неуредените имуществени последици, които се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването - чл. 125, ал. 3 от ТЗ, а 3/ изчистването на неуредените имуществени отношения може да стане доброволно или в отделно съдебно производство; 4/ уреждането на имуществените отношения с напусналия съдружник е последица от прекратяване на членственото правоотношение с дружеството, а не условие за прекратяване на членството; 5/ по отношение на освободените от него дялове, след като до настоящия момент не е вземано решение за тяхната съдба, те се поемат от останалия съдружник, респ. съдружници, при условията на чл. 117, ал. 4 от ТЗ - съвместно. Позовава се на Решение № 46 от 22, 04.2010 г, по т.д. № 500/ 2009 г, на Върховен касационен съд, Търговска колегия. Моли да се отмени отказа на ДЛР № 20240406202650/09.04.2024 г., постановен по заявление вх. № 20240406202650/06.04.2024 г. АВ е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила мотиви аналогични на отразените в отказа. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваният отказ е постановен по депозирано заявление вх. № 20240406202650/06.04.2024 г. за заличаване на двама от 5-те съдружници на дружеството, прекратили членственото си правоотношение по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ – с изтичане на 3 м. предизвестие. При извършената от ДЛР проверка на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е установено следното: Заявени са за вписване обстоятелства относно прекратяване на членство на съдружниците О.И.А. и С.С.З. по реда на чл. 125, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.2 от ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най- малко 3 месеца преди датата на прекратяването. В раздел VII Членство, т. 3 от обявения дружествен договор „освобождаването на съдружник става с писмено предизвестие до общото събрание на съдружниците, най - малко 3 месеца преди датата на прекратяване на членството в дружеството“. Съгласно чл.136, ал.1 от ТЗ, общото събрание се състои от съдружниците. Според вписаните обстоятелства към настоящия момент, съдружници в дружеството са петима, освен двамата напускащи - Д.И.Д., Н.Д. А. и Г.М. ХИП ООД, ЕИК •••••••. От приложените към заявлението документи не е установено предизвестията за напускане на съдружниците О.И.А. и С.С.З. да са отправени и получени до съдружниците в дружеството съобразно посоченото в раздел VII Членство, т. 3 от обявения дружествен договор. Тъй като не е установено дали предизвестието за напускане на съдружниците да е достигнало до знанието на другите съдружници, не са налице доказателства за спазване на разпоредбите на чл. 125, ал.2 от ТЗ и дружествения договор за заличаване на съдружниците от Търговския регистър. За да са налице предпоставките на чл. 125, ал. 2 от ТЗ относно прекратяването на членството е необходимо волеизявлението да достигне до своя адресат, не формално, а реално /Решение № 82 от 28.02.2014 г. по т. д. № 136/2014 г. на окръжен съд - Пловдив, Решение № 273 от 12.05.2014 г. по въззивно търговско дело № 432/2014 г. на апелативен съд - Пловдив, Решение № 425 от 13.07.2015 г. по търговско дело № 457/2015 г. на окръжен съд - Пловдив, Решение № 295 от 02.09.2015 г. по въззивно търговско дело № 544/2015 г. на апелативен съд - Пловдив, Определение № 338 от 05.08.2015 г. по въззивно търговско дело № 483/2015 г. на Апелативен съд - Пловдив, Решение № от 27.05.2015 г. ПО гр. д. № 73/2015 г. на Окръжен съд - Монтана/. В случаите на заявено вписване на промяна в състава на съдружниците на ООД от такъв характер, длъжностното лице по регистрацията следва да следи и за съдбата на освободените дялове. Следва да се представят и доказателства, че оставащите съдружници са придобили освободените от напускащите съдружници дялове – документ за внесен в банка капитал на името на дружеството в размер на освободените и поети дялове, както и променен актуален дружествен договор. При така изяснената фактическа обстановка и на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е постановен отказ от ДЛР по заявление № 20240406202650/06.04.2024 г. Към заявлението са представени 2 бр. писмени предизвестия адресирани до общото събрание на съружниците, връчени на осн. чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като дружеството не се е намирало на адреса, съдържащи нотариално удостоверяване на този факт. Те съдържат волеизявления на съдружниците за прекратяване на членственото им правоотношение. При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жабата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на АВ, от лице с правен интерес и следователно се процесуално допустима. Разгледаната по същество е основателна. Съдружник може да прекрати участието си в ООД при хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, посредством свободно формираната си воля, изразена в законово предвидената писмена форма, отправена до дружеството, в предвидения в закона или дружествения договор срок. Правопораждащия факт – прекратяване на участието, настъпва като последица единствено от изтичане на срока и не е в зависимост от други юридически факти.(Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ ТО). Общото събрание на съдружниците е висш колективен орган на търговското дружество. Той не е постоянно действащ, а се свиква по предвидения в устава и закона ред, за вземане на предварително обявен кръг решения. Не е правосубектен, поради което нито може да приема изявления, нито да прави такива от името на дужеството. Това е дейност предоставена на представителните и управителните му органи( в случая управителите), т.е. не може да бъде адресат на изявление на съдружник относно прекратяване на членственото правоотношение. Следователно раздел VII „Членство“, т. 3 от обявения дружествен договор, изискващ писмено предизвестие до общото събрание на съдружниците, следва да бъде тълкуван корективно. Нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ изисква уведомлението да бъде направено до самото дружество, тъй като членственото правоотношение съществува между него и съдружника. Настоящата инстанция намира, че именно в този контекст следва да се и тълкува уставното правило. В контекста на горното следва да се тълкуват и двете покани до „общото събрание на съдружниците“, като адресат е дружеството, по отношение на което е налице фингирано връчване по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, за което съществува нотариално удостоверяване. Тъй като от момента на връчване на предизвестията до заявяването за вписване е изминал период по-продължителен от 3 м., членствените правоотношения са били прекратени. Тези обстоятелства подлежат на заявяване, като то не може да бъде поставено в зависимост от настъпване на други обстоятелства. Следователно не е било налице основание за постановения отказ. Воден от горното Софийски градски съд