Решение № 4520 от 15.11.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 7734/2024 г.

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК. Образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Л. Т. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 8705/12.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 6842/05.06.2024 г., издадени по ч. гр. д. № 18286/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХII граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 27.11.2019 г. до 07.11.2023 г. в размер на сумата от 1 187, 32 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. "Г." •••, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.01.2020 г. до 31.10.2023 г. в размер на сумата от 169, 45 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.12.2023 г., до окончателното й заплащане. Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № 0101200256, не заплатил за периода от 05.10.2020 г. до 05.02.2024 г.дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., ул. "Г." ••• – собственост на ответника. Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на липсващо измервателно устройство на основание чл. 25, ал. 8 от ОУ и чл. 23, ал. 5 ОУ. Сочи, че са начислявани по 10 куб.м. количество вода за двама обитатели, като вписания водомерен номер в изготвените карнети представлява системен номер към партидата на ответника и не е обвързан с фабричен номер на измервателно устройство. Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове. Ответникът Л. Т. К. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника. Исковата молба, ведно с приложенията, са редовно връчени лично на ответника на установения от връчителя адрес на ответника. С получаване на препис от исковата молба, ответникът е получил и препис от Разпореждане № 17056/11.06.2024 г., с което е разпоредено книжата да се връчат за отговор, ответникът е предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 12.11.2024 г., на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от синът на ответника, със задължение за предаване на книжата на адресата. Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото. Същевременно с получаване на призовката ответникът е бил предупреден и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК. Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие. Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства. По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 18286/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 427, 14 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в 27, 14 лв. за заплатена държавна такса, като не следва да се присъжда юрисконсутско възнаграждение, в който смисъл е изричното изявление на процесуалния представител на ищеца. Така мотивиран, Пловдивският районен съд