Решение № 3221 от 22.8.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 8703/2021 г.

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Обжалвано е наказателно постановление № 8 от 23.04.2021 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „Спиди“ АД, с ЕИК: ••• е наложена „имуществена санкция“ в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 82, ал. 1, т. 4 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството- жалбоподател, не се представлява и не изразява допълнително становище по делото. Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. На 20.01.2021 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 26.08.2020 г. в офис 188 – София, Янко Сакъзов, находящ се в гр. София, бул. Янко Сакъзов № 56, „Спиди“ АД е предало пощенска пратка с товарителница № ••• на трето неидентифицирано лице, различно от получателя на пратката М.Н., и без това лице да е било упълномощено от получателя, като с предаването на пратката на това лице, дружеството-жалбоподател му е дало възможност да узнае съдържанието на пратката, без да е имало това право – нарушение на чл. 82, ал. 1, т. 4 от ЗПУ. Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53, вр. чл. 83 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 82, ал. 1, т. 4, вр. чл. 101, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗПУ. Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на свидетелските показания и от писмените доказателства по делото. От показанията на св. Л.В. – актосъставител (л. 50 гръб – л. 51 от делото) и М.Н. (л. 74-75 от делото), както и от приложените по делото писмени доказателства (л. 7 и сл. от делото), се установява, че на възведените време и място дружеството-жалбоподател е предало пратка, предназначена за св. М.Н. на трето лице, което не е било упълномощавано от Н.. Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение. С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и в НП са били посочени всички съставомерни признаци на вмененото нарушение, като по този начин е било гарантирано правото на защита на санкционираното лице в най-пълна степен. Всякакви други пропуски, извън описанието на нарушението (като например непосочването на свидетели, непълно посочване на техните имена, ЕГН, непосочването на други доказателствени източници и т.н.) не накръняват правото на защита на жалбоподателя и не обуславят отмяна на атакуваното НП. От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 82, ал. 1, т. 4, вр. чл. 101, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗПУ като в качеството му оператор, извършващ пощенска услуга е предало пощенска пратка, предназначена за конкретно лице, на друго лице, което не е било упълномощено от адресата на пратката и по този начин, дружеството-жалбоподател е дало възможност на това трето лице узнае съдържанието на пратката, без последното да е имало право на това. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в позитивното ни право нямало изискване за упълномощаване на третото лице. В пратката е бил посочен ясно нейния адресат и на него е следвало тя да бъде предадена. Предаването й на друго лице, за да е валидно и в съответствие с изискванията на закона е необходимо същото да е било упълномощено. Както е добре известно с упълномощаването едно лице предоставя възможност на друго да действа от негово име и за негова сметка, като правните последици настъпват директно в сферата на упълномощителя. С това жалбоподателят не се е съобразил и по този начин е извършил вмененото му нарушение. С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил имуществена санкция в размер на 700 лева, в минимално предвидения от закона размер, поради което същата не може да бъде намалявана допълнително, тъй като това е недопустимо. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (че в резултат на същото освен, че е било узнато съдържанието на пратката от трето лице, от нарушението са настъпили и материални вреди на потребителя, тъй като му е била отнета поръчаната онлайн камера) и на нарушителя (за същия не се установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност), както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен