Решение № 86 от 25.4.2024 г. на Районен съд - Хасково по дело № 881/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от К. И. С. с ЕГН ••••••••••, от гр.София, срещу Наказателно постановление № 725876 – F702992 от 14.09.2023г. издадено от Заместник Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 182, ал. 1, вр.чл.124, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 38926.52 лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което страдало и от пороци, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че не били настъпили вреди от нарушението и бюджета не бил ощетен. Твърди се, че АУАН не е съставен в сроковете по ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Надлежно упълномощеният по делото процесуален представител адв.А.А. поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Навеждат се доводи за процесуални нарушения. Твърди се, че бюджета не е ощетен. Претендира се алтернативно и маловажен случая на нарушение. В тази връзка се иска НП да бъде отменено и да се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител –юрисконсулт С.Х.., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Претендира за юрисконсултски разноски от 150 лева. Представя и писмено становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Н а 22.02.2023г. св. К. Н. В. и св.С. С. Т. извършили проверка на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК 000696327 - регистрирано по ЗДДС лице. В тази връзка, била извършена справка в информационните системи на НАП за подадените справки-декларации и дневниците за покупки и продажби за периода 03.2021г. - 12.2022г. от справката се установило, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА е включила в дневника за покупки за м. 08.2022г. фактура: №0000000004/01.08.2022г. с данъчна основа 233 559, 11 лв. С ИПДПОЗЛ №П-22222 52 30315 74-040-001/15.02.2023 г. от СТОЛИЧНА ОБЩИНА е изискана фактурата, както и всички съотносими към сделката документи. От СТОЛИЧНА ОБЩИНА са представени: Фактура №0000000004/01.08.2022 г. с ДО 194 632, 59 лв. и ДДС 38 926, 52 лв., издадена от ДЗЗД СРЕДЕЦ с ЕИК 177546073 и получател СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК 000696327. Предмет на доставката - плащане по акт 19-3. Представено е платежно нареждане за извършено плащане в размер на 233 559, 11 лв. на дата 18.08.2022 г. от СТОЛИЧНА ОБЩИНА с получател ДЗЗД СРЕДЕЦ по фактурата. Представен договор за обществена поръчка между СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК 000696327 - възложител и ДЗЗД „СРЕДЕЦ" с ЕИК 177546073.

След направена справка в информационните системи на НАП за подадените справки-декларации и дневниците за продажби свидетелите установили, че К. И. С. в качеството си на управител и представляващ задълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице ДЗЗД „СРЕДЕЦ" с ЕИК 177546073 в законоустановения срок по чл. 125, ал.5 от ЗДДС е подала справка-декларация за ДДС с вх. №26001963709/14.09.2022 г. за периода 01.08.2022г. - 31.08.2022г. с деклариран резултат - 0, 00 лв. Заедно със справката-декларация са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Издадената фактура №0000000004/01.08.2022г. с ДО 194 632, 59 лв. и ДДС 38 926, 52 лв. с получател СТОЛИЧНА ОБЩИНА не била включена в дневника за продажби и в справката-декларация за ДДС за м. 08.2022г. /данъчният период/.

Тоест в дневника за продажби за данъчен период 01.08.2022 г. - 31.08.2022 г. К. И. С. в качеството си на управител и представляващ задълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице ДЗЗД „СРЕДЕЦ" с ЕИК 177546073 не е отразила издаден от нея данъчен документ - фактура №0000000004/01.08.2022 г. с ДО 194 632, 59 лв. и ДДС 38 926, 52 лв. с получател СТОЛИЧНА ОБЩИНА. Неотразяването на издадената от К. И. С. в качеството на управител и представляващ задълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице ДЗЗД „СРЕДЕЦ" фактура в дневника за продажби за данъчен период 01.08.2022 г. - 31.08.2022 г., според свидетелите е довело до определяне на ДДС в размер на 38 926, 52 лв. по-малко за периода 08.2022г. Фактурата не била отразена в дневника за продажбите за данъчен период месец август 2022г. и не била включена в подадената за същия период справка-декларация за ДДС. Горната фактура била отразена в данъчен период м. 03.2023г.

Така проверяващите стигнали до извода за извършено нарушение К. И. С. в качеството на управител и представляващ задълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице ДЗЗД „СРЕДЕЦ", като с това, че не е отразила в дневника за продажби за данъчен период 01.08.2022г. - 31.08.2022г. фактура №0000000004/01.08.2022г., била нарушила разпоредбите на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

За мястото на извършване на нарушението е прието ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, компетентна териториална дирекция на НАП, относно подаването на справки- декларации за ДДС, заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС от ДЗЗД „СРЕДЕЦ". Нарушението било извършено на 15.09.2022г., деня следващ крайния срок за подаване на СД по чл. 125 ЗДДС и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС за данъчен период 08.2022 г. Нарушението както вече бе посочено по-горе е установено на 22.02.2023г. при преглед и анализ на представени от СТОЛИЧНА ОБЩИНА документи, писмени обяснения, подадените справки -декларации за ЗДДС и дневници за покупки и продажби.

За това нарушение на жалбоподателят на 20.04.2023г. е съставен АУАН, в който нарушението е квалифицирано по чл.124, ал.2 от ЗДДС.

Акта е връчен предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя, който не е направил възражения на место. Такива не са постъпили и в срока на ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, като възприел и данните от проверката при определяне на дължимия данък добавена стойност. Наказващият орган е възприел и дадената в АУАН правна квалификация на нарушението, като нарушението е санкционирано на осн.чл.182, ал.1 от ЗДДС.

По делото е представена и приета като писмено доказателство и № 154/01.08.2022г., издадена от съдружника „•••••••••" ЕООД на същата стойност като фактура № 4/01.08.2022 г. По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза според заключението на която:

1. В случай, че фактура за продажби с № 0000000004/01.08.2022г., издадена от ДЗЗД „СРЕДЕЦ" на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, беше включена в Дневник за продажби и Справка - декларация за данъчен период м. Август 2022г., без да се включва фактура за покупка № 0000000154/01.08.2022г., издадена от „•••••••••" ЕООД на ДЗЗД „СРЕДЕЦ", резултата за периода ще бъде ДДС за внасяне в размер на 38926.52 лв.

Данъчният кредит по фактурата за покупки № 0000000154/01.08.2022г. може да се приспадане в един от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.

2. В случай, че фактура за покупки № 0000000154/01.08.2022г., издадена от „•••••••••" ЕООД на ДЗЗД „СРЕДЕЦ" е включена в Дневника за покупки за данъчен период месец Август 2022г. и фактура за продажби № 0000000004/01.08.2022г., издадена от „ДЗЗД „СРЕДЕЦ" на СТОЛИЧНА ОБЩИНА е включена в Дневника за продажби за данъчен период м. Август 2022г. В Справката - декларация за данъчен период м. Август 2022г. резултата за периода щеше бъде 0.00 лв., понеже няма други покупки и продажби през този данъчен период, видно от подадената Справка - декларация, която е с нулеви данни.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св. К. Н. В., св.С. С. Т. и П. В., относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на 124, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност- чл.124, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.

Ал.(4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.

По силата на чл.182 от ЗДДС действащ към датата на нарушението - Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по- малко от 1000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на процесния АУАН и издаването на НП съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното. Според съда и в двата акта описанието на нарушението е пълно, точно и отговаря на посочената правна квалификация на същото. Съдът намира, че правилно са посочени дата и място на извършване на нарушението. Тоест описани са всички обстоятелства при които е извършено нарушението. Посочена е и точната сума която, неотразяването на процесната фактура №0000000004/01.08.2022г., е довело до определяне на ДДС в по-малък размер, а именно от 38926.52 лв., което с оглед даденото описание на нарушението с думи правилно е квалифицирано по чл.124, ал.2 от ЗДДС. АУАН и НП са съставени и съответно издадени от компетентни органи в кръга на техните компетентности и в сроковете по ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че видно от датата на издаване на Резолюцията за извършване на проверка на Столична Община – 14.02.2023г., до датата на съставяне на АУАН – 20.04.2023г. на жалбоподателя е изминал период от малко повече от два месеца, а от датата на извършване на нарушението – 15.09.2023г. до съставяне на АУАН – 20.04.2023г. е изминал период от седем месеца. Тоест не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Затова и съдът намира, че не е на лица съществено процесуално нарушение което да води до отмяна на НП.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват безспорно. Доказа се по делото и не се спори, а и от служебно извършената от съда справка в регистър БУЛСТАТ, се установява, че К. И. С. е управител и представляващ задълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице ДЗЗД „СРЕДЕЦ". От представената и приета по делото фактура №0000000004/01.08.2022г. е видно, че същата е издадена от именно от ДЗЗД „СРЕДЕЦ", чрез управителя К. И. С.. Безспорно както от свидетелските показания, така и от представените и приети по делото писмени доказателства се доказа и че процесната фактура №0000000004/01.08.2022г. издадена от ДЗЗД „СРЕДЕЦ" с ЕИК 177546073 не е отразена в дневника за продажби за данъчен период 01.08.2022 г. - 31.08.2022 г., от управителя на дружеството, за когото е задължението да управлява същото, като това безспорно е довело и до определяне на ДДС в размер на 38 926, 52 лв. по-малко за периода 08.2022г., до колкото видно от същата фактура тя е с ДО 194 632, 59 лв. и ДДС 38 926, 52 лв. и с получател СТОЛИЧНА ОБЩИНА. Последното според съда безспорно е нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС.

Тук следва да се отбележи, че едно от основните твърдения на жалбоподателя и неговият процесуален представител, че до колкото в този период била издадена и друга фактура, а именно за покупка № 0000000154/01.08.2022г., издадена от „•••••••••" ЕООД на ДЗЗД „СРЕДЕЦ", и до колкото ДДС по същата било в същият размер от 38926.52 лв., то резултата за периода щял бъде ДДС за внасяне в размер на 0.00 лева.

Последното действително се потвърждава и от заключението по втората задача на назначената съдебно –счетоводно експертиза.

Това безспорно е така но тук следва да се вземе предвид, дали ДЗЗД „СРЕДЕЦ" и в частност К. И. С., като негов управител е имало задължението да отрази фактурата за покупка № 0000000154/01.08.2022г., издадена от „•••••••••" ЕООД на ДЗЗД „СРЕДЕЦ" или не в данъчният период в който е издадена същата.

Според настоящият състав на съда, това не е било задължително и ДЗЗД „СРЕДЕЦ" и в частност К. И. С., като негов управител не е имала задължението да отрази фактурата за покупка № 0000000154/01.08.2022г., издадена от „•••••••••" ЕООД на ДЗЗД „СРЕДЕЦ" в дневника за покупки за данъчният период в който е издадена фактурата.

Последното произтича от текста на чл.124, ал.4 от ЗДДС, според който - Ал.(4) (Доп.

• ДВ, бр. 108 от 2006 г., изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.

Тоест според съда в случая е предоставено право на задълженото лице само да прецени в кой от тези дванадесет данъчни периода да включи съответната фактура в дневника за покупки и от там в справката декларация за съответния данъчен период. Регистрираното лице обаче няма задължението както в чл.124, ал.2 да отрази тази фактура именно в периода в който тя е издадена. С други думи на в чл.124, ал.4 от ЗДДС е предвидено задължение, но е дадена възможност на регистрираното лице само да прецени в кой именно данъчен период от възможните да стори това. Затова и съдът приема, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС.

Друг основен момент и аргумент на процесуалният представител на жалбоподателя, срещу атакуваното НП е дали правилно е ангажирана отговорността на управителя на дружеството, вместо на ДЗЗД „СРЕДЕЦ".

Тук на първо място следва да се отбележи, че ДЗЗД „СРЕДЕЦ", вписано в регистър БУЛСТАТ под идентификационен номер 177546073, със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, представлявано от жалбоподателя К. И. С. - управител на един от участниците в дружеството - •••••••••••• ЕООД, е гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Посочената норма регламентира възможността две или повече лица да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел, като съгласието им за същото се обективира в т. нар. "договор за дружество". По правната си природа дружеството представлява неперсонифициран субект, характеризиращ се с липса на правосубектност, без обособено имущество, корпоративна структура и органи, чрез които да дава израз на волята си. От тук следва да бъде направен изводът, че дружеството по ЗЗД не е самостоятелен правен субект, а представлява формално обединение на физически и/или юридически лица с оглед постигането на определена стопанска цел.

Еднопосочна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса за административнонаказателната отговорност на дружеството по чл. 357 и следващите от ЗЗД, като широко се възприема разбирането за недопустимост такава да бъде реализирана по отношение на този тип форми на сдружаване поради липсата им на персонификация.

Придобитите от дейността на гражданското дружество активи не преминават в неговия патримониум, а се трансформират в обща собственост на участниците, разпределена съобразно дяловото им участие. Последното по презумпция /съгласно текста на чл. 359, ал. 2 ЗЗД/ е равно, но в настоящата хипотеза, видно от служебната справка на съда, изрично е предвидено противното, разпределението съобразно участието във вноските е следното: •••••••••• ООД– 0, 01 %, "•••••••••" ЕООД – 99, 99. освен това както вече бе отбелязано по-горе от служебно изготвената справка в регистър БУЛСТАТ по партидата на гражданското дружество се установи, че за управляващо и представляващо лице е определен К. И. С. - управител и на един от участниците в дружеството - "•••••••••" ЕООД. Следователно, във вътрешните отношения на участниците спрямо трети лица, е постигнато съгласие правомощията, свързани с представителство и управление на неперсонифицирания правен субект, да бъдат възложени на определено лице, което притежава мандат и съответно е отговорно за осъществяването на дружествените работи. В Решение № 1014 от 20.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 338/99 г., V г. о., е прието, че при постигната договореност за представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя-съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях. В настоящия случай представителната власт е била учредена в полза на физическото лице – К. И. С., като правилно е прието, че неотразяването н а фактура №0000000004/01.08.2022г. издадена от ДЗЗД „СРЕДЕЦ" с ЕИК 177546073 в дневника за продажби за данъчен период 01.08.2022 г. - 31.08.2022 г., е именно нейно задължение и като не е сторила това е то е довело и до определяне на ДДС в размер на 38 926, 52 лв. по-малко за периода 08.2022г. Въз основа на това административнонаказващият орган правилно е подвел под отговорност именно управителя на ДЗЗД „СРЕДЕЦ".

В подкрепа на горното е и принципното положение, заложено от законодателя в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, а именно, че "за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени". В случая е налице идентичност между лицето, отговорно за виновното неизпълнение на правно регламентирано в ЗДДС задължение, и това, по отношение на което е наложена административна санкция /глоба/, на осн.чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.

С оглед дадената правна квалификация на нарушението, според съда правилно е приложена санкционна разпоредба на чл.182, ал.1 от ЗДДС правилно е определен и размера на наложената глоба, а именно 38926.52 лв., която се явява в размер на определения в по- малък размер данъка за процесният период.

Според съда в настоящият случай не е приложима и разпоредбата на чл. 182, ал.(2) от ЗДДС - чл. 182, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 250 лв.

Това е така защото видно от събраните по делото писмени доказателства, а и от свидетелските показания процесната фактура е отразена за данъчен период месец 03.2023г., тоест не в периода следващ този в който жалбоподателят е имал това задължение, а именно за месец 08.2022г.

В случая не са на лице предпоставките на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай глобата е наложена в предвиденият в закона размер, поради което съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на обществена опасност съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид.

Тоест според съда НП следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, претенцията на административно-наказващия орган за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателна и на ТД на НАП Пловдив, се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Мотивиран така, съдът