Решение № 365 от 18.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1153/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С Присъда №307 от 21.11.2022 г. по НОХД № 20211110217633 по описа на СРС, НО, 94-ти състав признал подсъдимия С. С. Г. за ВИ.ЕН в това, че на 10.02.2021 г., около 19: 00 ч. в с. Яна, общ. Столична, в близост до спирка на линия № 90 на столичен градски транспорт - „Кметство село Яна“, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи: текстилна дамска чанта на стойност 21, 00 лева, съдържаща козметична чантичка на стойност 7, 20 лева; дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 7, 20 лева; два броя ключа на стойност 3, 60 лева; дамско огледало /малък размер/ на стойност 1, 20 лева; червена на цвят флаш памет на стойност 6, 00 лева; сумата от 40, 00 лева; мобилен плеър марка „Apple“, модел „IPod“ със сериен номер CCQX30PCGM1D на стойност 176, 00 лева и мобилен телефон марка „Apple“, модел „IPhone llpro 256 - Space gray“ c IMEI 1 № 353832104209514 и IMEI 2 № 353832104188973 на стойност 1607, 40 лева - всичко на обща стойност 1869, 60 лева /хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, собственост на М.Б., от владението на същата с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал дамската чанта от скута на М.Б. докато същата я държала е лявата си ръка - престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК, поради което и на основание чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК вр. чл. 54 НК го ОСЪДИЛ на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.69 ал.1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК районният съд е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което С. Г. е бил задържан по наказателното производство по реда на ЗМВР със заповед за задържане от 12.02.2021 г. Първоинстанционният съд на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 604, 50 /шестстотин и четири лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща сторени в хода на досъдебното производство разноски. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г. чрез защитника адв. Г. с твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Излагат се доводи за несъставомерност на инкриминираното деяние от обективна страна, като се посочва, че не е установен по безспорен и категоричен начин механизма на осъщественото деяние. Посочва се, че пострадалото лице в хода на съдебното заседание твърди, че не е имало дърпане на чантата от нейния скут нито каквото и да е друго физическо усилие, за да запази владение върху вещта. Оспорва се също и възможността свидетелката Б. да разпознае с категоричност извършителя, като се излагат аргументи, че деянието е осъществено в тъмната част на денонощието. Изтъкват се доводи за липса на упражнено физическо или психическо насилие, с което да се преодолее съпротивата на пострадалата. Посочва се, че деянието не покрива критериите за осъществен основен състав на престъплението грабежа, а е съставомерно по чл. 194, ал. 1 от НК. В заключение се отправя искане до настоящия съдебен състав за изменение на постановения съдебен акт и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. В закрито съдебно заседание на 24.2.2023 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че сезирашата съда жалба е подадена в срок и че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства. В хода по същество на проведеното открито съдебно заседание на 15.03.2023 г. защитникът на подсъдимия поддържа депозираната въззивна жалба, като излага сходни доводи с тези от сезиращия съда документ. Изтъква се, че инкриминираното деяние съставлява престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и че пострадалата не е държала чантата. Посочва се, че С. Г. е отнел инкриминираната вещ без съпротива от страна на свидетелката Б., В заключение защитата иска от съда да измени присъдата и приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Представителят на СГП намира присъдата за правилна и законосъобразна, иска от съда да потвърди постановения съдебен акт. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Производството пред първата съдебна инстанция е проведено при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.1 от НПК. Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите А. И., И. К., И. Д., П.О. и вещите лица, като при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново. При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните тносими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, в това число свидетелските показания на М.Б. /л. 88 – 89 от СП пред СРС, показанията на свидетелката от ДП л. 17 и л. 20 са прочетени частично на основание чл. 281, ал.4 във вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК/, показанията на свидетелите, приобщени на основание чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 отНПК - А. И. /л.32-34 от ДП/, И. Д. /л. 43 от ДП/, П.О. /л. 37 -38 от ДП/, И. К. /л. 41 – 42 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л. 14 – 16 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум към тях /л. 46 – 51 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 52 – 53 от ДП/, съдебно психиатрични и психологични експертизи /л. 56 – 64, 66 - 71 от ДП/, съдебно-оценителна експертиза /л. 72 – 75 от ДП/, разпечатка от „Теленор България“ ЕАД /л. 93 от ДП/, протоколи за доброволно предаване, ведно с приложени към тях копия на изображения на улици от електронна карта и интернет инфрмация, както и електронна кореспонденция /л. 97 – 102, 103 - 113 от ДП/, протокол за доброволно предаване, ведно с приложени копия фактура и касов бон /л. 114 –118 от ДП/, справка характеристика на С. Г. /л. 123 от ДП/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 134 –135 от ДП/, справка за съдимост /л. 73 от СП пред СРС/. Въззивната инстанция се присъединява към изводите на предходния съдебен състав относно поставяне в основата на крайната преценка на свидетелските показания на пострадалата М.Б., както и на А. И. и И. К.. Посочените лица са възприели действията на подсъдимото лице пряко и успяват да възпроизведат ясен спомен за инкриминираното деяние. М.Б. излага еднопосочни твърдения за местоположението си, времевия период, както и срещата си с подсъдимия и свидетеля К.. Пострадалата дава информация за инициирането на разговор от страна на подсъдимия и И. К., както и зададените й въпроси от тях. Свидетелката описва механизма на отнемането на дамската и чанта, като посочва, че подсъдимият е лицето, което е почукало на прозореца на лекия автомобил и е потърсило нов контакт с нея. Относно осъществените от С. Г. действия свидетелката разказва, че същият е издърпал рязко врата на автомобила и впоследствие е дръпнал дамската й чанта от ръката й. Свидетелката посочва, че въпреки че деянието е осъществено в тъмната част на денонощието, същата е успяла да възприеме как изглежда извършителя, тъй като в колата е било осветено. Въззивният съд се довери на изложените твърдения от страна на М.Б. същите се припокриват с представената от свидетелката информация за случилото се пред разследващите органи. Несъществени разминавания съдът констатира в данните относно датата, вещите, които са били отнети, както и жестикулирането на подсъдимия, показващо питане колко е часът. Посочените противоречия са преодоляни посредством приобщаването на свидетелските показания на пострадалата, както и потвърждаването им от страна на М.Б.. Представената от страна на пострадалата информация, касаеща инкриминираното деяние е в синхрон с твърденията на съпруга й от досъдебната фаза. А. И. потвърждава механизма на осъществяване на престъпното посегателство, както и предшестващите го опити на подсъдимия за контакт с него и съпругата му. Разпитаното лице също е възприело как изглежда извършителят, който е отнел от владението на жена му дамската й чанта. В тази връзка по време на досъдебната фаза пострадалата и свидетелят И. са разпознали подсъдимият Г. като лицето, осъществило престъпното посегателство. Информация относно отнемането на дамската чанта на М.Б. се съдържа и в свидетелските показания на И. К., който е придружавал подсъдимия при осъществяване на деянието. Разпитът е осъществен при спазване на правилата на чл. 140 от НПК предвид възрастта на разпитаното лице, като свидетелят е бил допълнително изследван относно годността му да участва като свидетел в наказателното производство. Съгласно заключението по СППЕ са констатира възможността за ориентиране във фактическата обстановка на изследваното лице, както и способността му да бъде свидетел въпреки малолетната си възраст. Предвид което първоинстанционният съд резонно е обсъдил показанията на свидетеля с останалия доказателствен материал. Въззивната инстанция споделя мнението за сходство на твърденията на И. К. с изложените от пострадалата и свидетеля И. обстоятелства. Районният съд резонно е преценил да не кредитира показанията на свидетеля К. относно мястото на осъществяване на деянието, тъй като същото се разминава с установеното от пострадалата и А. И. местоположение. Относно съдържащите се в отнетата дамска чанта на М.Б. вещи съдът взе предвид показанията на пострадалата от досъдебното производство, които дават пълно описание на отнетите й от владението предмети. Пред районния съдебен състав свидетелката успява да посочи по-голяма част от отнетит принадлежности. Описаното от свидетелката Б. движимо имущество кореспондира с твърденията на И. К., който посочва, че в чантата, която подсъдимото лице е отнел е имало „Айпод“ и мобилен телефон „Айфон“, като същият успява да опише индивидуалните особености на вещите, които съвпадат с описанието, дадено от собственичката им М.Б.. Информация за откраднатите от пострадалата вещи се съдържа и в показанията на свидетелите Д. и О.. Същите разясняват какво се е случило с принадлежностите на М.Б. след като са били отнети от владението й. П.О. излага твърдения, че подсъдимия Г. и свидетеля К. са отишли при него с червен „Айпад“ и мобилен телефон „Айфон“, като са го помолили за съдействие при продажбата им. Разпитаното лице посочва, че подсъдимият се е разпоредил с инкриминирания телефон, като дава описание на купувача, както и че впоследствие е разбрал как подсъдимият Г. се е сдобил с телефона. Данни относно процесния „Айпод“ се съдържат в показанията на свидетеля Д., който посочва че е закупил устройството от свидетеля И. К.. Изложените твърдения на И. Д. кореспондират и с данните от протокола за доброволно предаване, с който същият е предал процесния „Айпод“. В подкрепа на установената фактическа обстановка от гласните доказателствени средства е и приобщената останала съвкупност от писмени доказателства и доказателствени средства. Протоколите за разпознаване, съставени по реда и правилата на процесуалния закон и обективиращи резултатите от проведените действия по разследването, подкрепят изложените от страна на свидетелите обстоятелства, като допринасят за установяване на съпричастността на подсъдимия към престъплението. Съдът взе предвид и съставения протокол за оглед на местопроизшествие, от чието съдържание се установи местонахождението на част от инкриминираните вещи отнети от владението на пострадалата, съдържащи се в нейната дамска чанта. Настоящата съдебна инстанция се довери и на съставените протоколи за оглед на веществени доказателства, от чието съдържание се установи индивидуализиращите белези на откритите вещи, които съответстват с даденото от пострадалата описание на отнетите от нея принадлежности. По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за чисто съдебно минало към датата на извършване на престъпното посегателство. Предвид възрастта на подсъдимото лице съдът съобрази и информацията от приложената справка- характеристика, от която извлече данни за липса на възпитателни дела и налагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Настоящата инстанция взе предвид и приложената справка от УИС на ПРБ, от която изведе данни за друго налично висящо наказателно п р о и з в о д с т в о. Съдът възприе заключенията на изготвените и неоспорени два броя съдебно психиатрични и психологични експертизи, изготвени спрямо подсъдимия Г. и свидетеля К.. Съгласно вещите лица подсъдимия и свидетеля К. могат да участват в наказателното производство в конкретното процесуално качество. Експертите са установили, че към момента на инкриминираното деяние С. Г. е осъзнавал свойството и значението на извършеното от него посегателство, както и че при осъществяване на замисленото от него не е проявил лекомислие или увлечение. Съдът придоби представа за финансовата стойност на инкриминираните вещи, които възлизат на 1 872, 60 лева към момента на деянието съгласно назначената и изготвена съдебно оценителна експертиза. С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: Настоящата инстанция е сезирана с въззивна жалба от страна на защитника на подсъдимия с твърдения за липса на съставомерност на престъплението от обективна страна, тъй като не е имало упражнено психическо или физическо насилие. Съдът намира направеното възражение за неоснователно. Изложените твърдения от страна на защитата, че не е налице дърпане на инкриминираната вещ не могат да бъдат споделени. Съгласно показанията на пострадалата в хода на съдебното производство съдът установи по безпротиворечив начин, че дамската й чанта е била отнета чрез използвана от страна на подсъдимия Г. сила, изразяваща се в дърпане на вратата на автомобила, в който се е намирала пострадалата, както и дърпане на дамската и чанта, която М.Б. е държала с едната си ръка в нейно владение. Позицията на ръцете на свидетелката е подробно изяснена пред районния съд, като пострадалата изрично разяснява на поставения от защитата въпрос, че ръката и е била поставена върху чантата й. Обстоятелството, че пострадалото лице не е държало здраво дамската си чанта не обуславя несъставомерност на престъпното деяние и липса на упражнена принуда. В тази връзка са и разсъжденията на районния съд, който основателно посочва, че не се изисква употребената сила да е със значителен интензитет съгласно трайната съдебна практика. Механизмът на осъщественото престъпно посегателство е подробно изяснен и посредством останалата група свидетелски показания, в това число твърденията на свидетеля И., който посочва че извършителят е издърпал чантата от пострадалата. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля П.О., които възпроизвеждат извънсъдебно признание от страна на подсъдимия, че е дръпнал дамската чанта от пострадалото лице. Свидетелят К., който е възприел пряко осъщественото от подсъдимия деяние също посочва пред разследващите органи, че С. Г. е издърпал рязко чантата от ръцете и краката й. Така описаният от страна на свидетелите механизъм на отнемане на процесната вещ осъществява изпълнителното деяние на основния състав на престъплението грабеж в разновидността му употреба на сила. Несъстоятелни са и аргументите на защитника, че пострадалата не може да разпознае с категоричност извършителя. Съгласно протокола за разпознаване пострадалото лице е разпознало успешно подсъдимото лице, като е посочило подробно въз основа на какви индивидуализиращи признаци е определило избора си сред представените пред него лица. Подсъдимият е бил успешно разпознат и от свидетеля И., който като пряк очевидец на престъплението е успял да възприеме как изглежда подсъдимия. Същият в разпит, предхождащ процесуално-следственото действие посочва отличителни белези във външния вид на извършителя, въз основа на които впоследствие го разпознава сред предявените му лица. При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че подсъдимият С. Г. е осъществил с действията си обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК. От обективна страна по несъмнен начин се установи, че С. Г. в изведения в обвинителния акт времеви период и на установеното място е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние, състоящо се в отнемане на инкриминираната вещ чрез използване на сила е безспорно установено въз основа на гласните доказателствени средства. По несъмнен начин се доказа, че чрез предприетите действия по издърпване на дамската чанта от владението на М.Б. подсъдимото лице е отнело инкриминираната вещ от фактическата власт на пострадалата без нейното съгласие. Като между употребената от страна на подсъдимия сила, състояща се в издърпване на инкриминирания предмет и отнемането му е налице функционална връзка. Посредством свидетелските показания на пострадалата, както и тези на свидетеля К., О. и Д. съдът констатира инкриминираните вещи, съдържащи се в отнетата дамска чанта. Въз основа на заключението на СОЕ съдът изгради представа за паричната стойност на отнетите чрез сила вещи. Деянието е осъществено и от субективна страна, като е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Съгласно назначената и изготвена СППЕ спрямо подсъдимия съдът констатира, че С. Г. е съзнавал последиците от осъщественото от него посегателство въпреки непълнолетната си възраст, както и че същият не е осъществил деянието в състояние на увлечение или лекомислие. Относно индивидуализацията на наказанието: За осъществения състав на престъплението по чл. 198, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години. В настоящия случай доколкото извършител е непълнолетно лице, ненавършило 16 години към момента на инкриминираното деяние, районният съд правилно е приложил правилата за редуциране на наказанието, описани в чл.63, ал.1, т. 3 от НК. Въз основа на тях наказанието на подсъдимия следва да се определи в диапазона до 3 години „лишаване от свобода“. Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е индивидуализирал правилно и в съответствие със законовите правила наказанието на подсъдимия. Въззивният съд се присъединява към изведените като смекчаващи отговорността обстоятелства, състоящи се в необременено съдебно минало, нисък интензитет на проявената при отнемането на вещта принуда, както и към отчетените от първоинстанционния съд отегчаващи отговорността обстоятелства –напреднала възраст на пострадалата и паричната равностойност на отнетата вещ. Правилна е преценката на съда за липса на условия за приложение на чл. 55 от НК при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, тъй като не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, нито такова от изключителен характер. Настоящата инстанция намира за съобразено с личността на подсъдимия и обстоятелствата, свързани с осъщественото престъпление, така определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер от 6 месеца. Основателно първостепенният съд е преценил, че в настоящия случай изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, следва да бъде отложено с изпитателен срок от две години съгласно правилата по чл. 69, ал.1 от НК, тъй като са налице предпоставките за условно осъждане и така наложеното наказание би могло да осъществи целите на чл. 60 от НК. Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с направените по делото разноски. С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд