Решение № 6697 от 6.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6325/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 265663/02.04.2025 г., подадена от В. К. Т. срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително производство по изпълнително дело № 20248630403418 по описа на ЧСИ С.Х., обективиран в писмо изх. № 9491/20.03.2025 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт, тъй като В. Т. не дължи сумите, за които е образувано изпълнителното производство. Посочва, че изпълнителният лист е издаден на 02.02.2017 г. по ч.гр.д. № 69536/2016 г. от СРС, 72 състав по молба на „Уникредит Булбанк“ АД, като след издаването му жалбоподателката подала възражение по чл. 414 от ГПК и било образувано производство пред Окръжен съд – Благоевград по гр.д. № 7/2018 г. Постановено било решение, което било обжалвано пред САС и било образувано гр.д. № 4412/2019 г. и решението на ОС – Благоевград било обезсилено и вместо него било постановено друго решение, с което В. Т. била осъдена да заплати сумата от 41849, 76 лева, ведно със законната мораторна лихва по отношение на нея, считано от 17.05.2018 г. до окончателното й заплащане. Посочената в изпълнителния лист главница възлизала на 56555 лева, като с влязлото в сила решение главницата по Договор за банков кредит № 268/11.07.2006 г. била намалена на 41849, 76 лева след произнасяне по неравноправни клаузи и нищожност на допълнителни споразумения. На следващо място, съдът приел, че към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК всички изискуеми анюитетни вноски били изцяло заплатени (част от главницата и съответната възнаградителна лихва), не било налице неизпълнение на твърдени договорни задължения, поради което не били възникнали предявените акцесорни притезания, а именно 2380, 22 лева – възнаградителна лихва, изтекла за периода 23.03.2016 г. до 23.08.2016 г., сумата от 1381, 43 лева – мораторна неустойка (т.нар. лихва върху просрочена главница“), изтекла за периода от 20.02.2016 г. до 29.11.2016 г., сумата от 72, 47 лева – мораторна неустойка върху просрочената възнаградителна лихва, изтекла за периода от 20.03.2016 г. до 29.11.2016 г. и сумата в размер на 1556, 42 лева – мораторна неустойка за просрочена главница, изтекла за периода от 20.02.2016 г. до 29.11.2016 г., като общата стойност на тези притезания, посочени в изпълнителния лист възлиза на 5390, 54 лева.На следващо място, било прието, че не следвало да се присъждат в тежест на ответницата съдебни разноски, сторени в заповедното производство (разделено с другия солидарен длъжник – по 619, 48 лева, заплатена държавна такса и 875, 53 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като поради неустановяване, че към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК не била възникнала твърдяната от заявителя предсрочна изискуемост. Общата сума на тези вземания била 2990 лева, които не били дължими. Междувременно било образувано изпълнително дело № 71/2017 г. на ЧСИ М.Д. с район на действие ОС – Кюстендил, като била извършена публична продан на ипотекиран в полза на банката недвижим имот, собственост на жалбоподателката. Твърди, че на 22.01.2018 г. било извършено разпределение па постъпилата от продажбата сума в размер на 46000 лева. С тази сума били погасени следните вземания: главница в размер на 25146, 53 лева, сумата от 5390, 54 лева – договорна лихва, лихва върху просрочени главница и две неустойки, която сума не била дължима, тъй като с решението на САС в тази част решението на ОС – Благоевград било обезсилено, сумата от 6611, 48 лева – законна лихва върху главница, представляваща законна лихва върху главницата до 24.01.2018 г., която не се дължала от жалбоподателката, тъй като в тази част решението било обезсилено, като законна лихва се дължала от 17.05.2018 г., сумата от 2990 лева, представляваща разноски в заповедното производство, която не била дължима, тъй като с решението на САС било прието, че поръчителят не е дал повод за завеждане на делото и сумата от 1751, 08 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство – по същите съображения. Следователно получените от взискателя суми за съдебни разноски, определени въз основа на претендираното вземане от 61947, 28 лева са в по-голям размер от присъдените на банката със съдебното решение. Моли отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство и отказът за приключването му да бъде отменен. Взискателят „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД не е подал писмени възражения в законоустановения срок. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител С.Х. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: Производството по изпълнително дело № 20248630403418 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, район на действие СГС, е образувано по молба от21.11.2024 г., подадена от „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД (придобил вземането от Ди Ес Ей Мениджмънт“ АД, придобил вземането от „Уникредит Булбанк“ АД) въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.02.2017 г. по гр.д. № 69536/2016 г. по описа на СРС, 72 състав, с което Е.Е.К. и В. К. Т. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 56556, 74 лева – главница по договор за банков кредит № 268/11.07.2006 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 5390, 54 лева за периода от 20.02.2016 г. до 29.11.2016 г. и 2990 лева, разноски по делото, а именно 1238, 95 лева – държавна такса и 1751, 05 лева-възнаграждение за адвокат. В сметка за размера на дълга по изпълнително дело № 20248630403418 по описа на ЧСИ С.Х., съдебният изпълнител е приел, че към 02.12.2024 г. В. К. Т. дължи сума в общ размер на 61294, 15 лева., от които главница в размер на 23181, 03 лева и законна лихва в размер на 17462, 99 лева за периода от 24.01.2018 г. до 02.12.2024г., както и неолихвяеми вземания – 15682, 27 лева, разноски по изпълнителното дело от 100 лева и такса по ТЗЧСИ – 4867, 86 лева. Съобщение за образувано изпълнително дело е връчено на В. Т. на 18.12.2024 г., в което са посочени сумите, отразени в съобщението за размера на дълга. В срока за доброволно изпълнение длъжникът В. К. Т. е направила искане да бъде прекратено изпълнителното производство, тъй като дължимите суми са платени съобразно задължението, определено с влезли в сила съдебни решения. Във връзка с направеното възражение, по изпълнителното дело е приложено Решение № 1238/14.03.2019 г. по гр.д. № 7/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което са отхвърлени предявените искове срещу В. К. Т. за установяване съществуването на дължимите при условията на солидарност с Е.Н.К. вземания по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, материализирана в разпореждане на СРС по ч.гр.д. № 69536/2016 г. по описа на СРС, а именно 56556, 74 лева – главница по договор за банков кредит № 268/11.07.2006 г. и анексите към нето, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2016 г. до окончателното й изплащане, 5390, 54 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2016 г. до 29.11.2016 г., както и за присъждане на 2990 лева разноски в заповедното производство, от които 1238, 95 лева, държавна такса и 1751, 05 лева възнаграждение за адвокат, като В. К. Т. е осъдена да заплати сумата от 56556, 74 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.01.2018 г. до окончателното плащане, 5390, 54 лева – договорна лихва, от която 2380, 12 лева – договорна лихва за периода 20.03.2016 – 23.08.2016 г., 1381, 43 лева – лихва върху просрочената главница от 20.02.2016- 29.11.2016 г., 72, 47 лева – неустойки върху просрочена договорна лихва за периода от 25.10.2016-29.11.2016 г. и 1556, 42 лева – неустойка върху просрочената главница за периода от 20.02.2016 г. до 29.11.2016 г., както и сумата от 1733, 05 лева – разноски през ОС – Благоевград. С Решение от 09.09.2020 г. по гр.д. № 4412/2019 г. по описа на САС, ГО, 8 състав Решение № 1238/14.03.2019 г. по гр.д. № 7/2018 г. е обезсилено в частта, с която на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД са уважени предявените от „Уникредит Булбанк“ АД искове срещу В. К. Т. за заплащане на 56556, 74 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.01.2018 г. до окончателното плащане, 5390, 54 лева – договорна лихва, от която 2380, 12 лева – договорна лихва за периода 20.03.2016 – 23.08.2016 г., 1381, 43 лева – лихва върху просрочената главница от 20.02.2016- 29.11.2016 г., 72, 47 лева – неустойки върху просрочена договорна лихва за периода от 25.10.2016-29.11.2016 г. и 1556, 42 лева – неустойка върху просрочената главница за периода от 20.02.2016 г. до 29.11.2016 г. и производството е прекратено в тази част. Решението е отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от „Уникредит Булбанк“ АД иск срещу В. К. Т. за установяване на съществуването на сумата от 41849, 76 лева, представляваща остатък от предоставен кредит (главница) по Договор за банков кредит № 268/11.07.2006 г., удостоверено в Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на 09.12.2016 г. по ч.гр.д. № 69536/2016 г. по описа на СРС, 72 състав, ведно със законната мораторна лихва от обявяване на кредита за предсрочно изискуем по отношение на В. К. Т. – 17.05.2018 г. до окончателното й плащане и вместо това е признато за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 420, ал. 1 от ТЗ по отношение на В. К. Т. (поръчител- солидарен длъжник с Е.Е.К. – кредитополучател), че „Уникредит Булбанк“ АД е носител на парично вземане в размер на сумата от 41849, 76 лева, удостоверено в Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на 09.12.2016 г. по ч.гр.д. № 69536/2016 г. по описа на СРС, 72 състав, представляващо остатъкът от предоставен кредит (главница) по Договор за банков кредит № 268/11.07.2006 г., ведно със законната мораторна лихва от обявяване на кредита за предсрочно изискуем по отношение на В. К. Т. – 17.05.2018 г. до окончателното й плащане. С решението е отменено определение № 3293/19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 7/2018 г. по описа на ОС – Благоевград, в частта, в която е оставена без уважение молбата на „Уникредит Булбанк“ АД по чл. 248 от ГПК, като В. К. Т. е осъдена да заплати допълнително сумата от 1435, 41 лева – съдебни разноски пред ОС Благоевград и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. К. Т. е осъдена да заплати и сумата от 405, 34 лева В изпълнителното производство е представен Протокол от 22.01.2018 г., по изпълнително дело № 20177440400071 по описа на ЧСИ М.Д., с район на действие ОС – Кюстендил, образувано по изпълнителен лист от 02.02.2017 г. по гр.д. № 69536/2016 г. по описа на СРС, 72 състав. Установява се, че е разпределена сума в размер на 46000 лева, с която са погасени задължения към „Уникредит Булбанк“ АД, като са останали непогасени„Обединена българска банка“ АД и Национална агенция за приходите. От сумата от 46000 лева са погасени задължения за разноски в изпълнителното дело – 2910, 70 лева, като от останалата сума от 43089, 30 лева са погасени 25146, 53 лева главница, 5390, 54 лева – договорна лихва към 21.02.2017 г., 6611, 48 лева – законна лихва към 24.01.2018 г., 2990 лева – разноски в исковото производство, 1751, 05 лева – адвокатски хонорар, 228, 00 лева – разноски в изпълнителното производство от взискателя, 871, 20 лева – платени такси опис, 100, 50 лева-платени допълнително такси от взискател. В протокола е посочено, че задължението на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД след извършеното разпределение е в размер на 31410, 21 лева – главница и 1706, 99 лева – остатък от такса по т. 26. С обжалвания акт, обективиран в съобщение № 9491/20.03.2025 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение молба вх. № 14870/19.03.2025 г. по изпълнително дело № 20248630403418 по описа на ЧСИ С.Х. и е отказал да прекрати изпълнителното производство, както и да приключи изпълнението спрямо В. К. Т.. Съдът намира от правна страна следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу актове, подлежащи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК са уредени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява с постановление на ЧСИ, а в ал. 2 – основанията за приключване на изпълнението. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В чл. 433, ал. 2 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Следователно съдебният изпълнител осъществява принудителното изпълнение до пълното удовлетворяване на материализираното в изпълнителния лист притезание, приключвайки изпълнението само на посочените в чл. 433, ал. 1 и, ал. 2 ГПК основания. В случаите, когато вземането е погасено преди образуване на изпълнителното производство, то подлежи на прекратяване. Във връзка с въведените в жалбата твърдения и при съобразяване на постановеното влязло в сила съдебно решение, както и извършено разпределение в предходно изпълнително производство, настоящият съдебен състав намира, че дължимата сума не е събрана изцяло преди образуване на изпълнителното дело. Установява се, че общият размер на задължението на жалбоподателката В. К. Т., установен в производството по чл. 422 от ГПК, е в размер на 45423, 56 лева, от които 41849, 76 лева - главница, 1733, 05 лева – разноски в производството пред ОС – Благоевград, 1435, 41 лева - разноски в производството пред ОС – Благоевград (по решение на САС) и 405, 34 лева – разноски в производството пред САС. В изпълнителното производство по изпълнително дело № 20177440400071 по описа на ЧСИ М.Д. в полза на взискателя са събрани и разпределени общо 43089, 30 лева (след приспадане на сумата от 2910, 70 лева – дължими, но незаплатени такси по изпълнителното производство). От тази сума за погасяване на задължения по издадения изпълнителен лист са разпределени 40138, 55 лева, а със сумата от 2950, 75 лева – са платени направени от взискателя разноски в производството по изпълнително дело № 20177440400071. От сумата 40138, 55 лева за погасяване на главница по договора за кредит следва да бъдат отнесени 36564, 75 лева след погасяване на разноските в исковото производство, съобразно постановеното съдебно решение и разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Съдът, като съобрази влязло в сила решение по Решение от 09.09.2020 г. по гр.д. № 4412/2019 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, дължима е останала сумата от 5285, 01 лева – главница по договор за кредит, в която не е включено задължението за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 17.05.2018 г. До датата на образуване на изпълнителното производство – 21.11.2024 г. размерът на законната лихва е 3795.45 лева. По изложените съображения, към момента на образуване на изпълнителното производство задължението по изпълнителния лист, издаден по заповед за незабавно изпълнение и след решение в производство по чл. 422 от ГПК, не е погасено изцяло с извършено по изпълнително дело 20177440400071 по описа на ЧСИ М.Д. и следователно не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. В рамките на изпълнително дело № 20248630403418 по описа на ЧСИ С.Х. съдебният изпълнител следва да съобрази постановеното съдебно решение, с което е изменен размерът на задължението на длъжника В. К. Т., както и частично погасяване на задължението по предходно изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, с който е сезиран. Неоснователно е и направеното искане за приключване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал. 2 от ГПК, доколкото в рамките на образуваното изпълнително дело № 20248630403418 по описа на ЧСИ С.Х. не се установява да са извършени плащания, както на вземането на взискателя, така и на разноските и таксите в изпълнението. Предвид на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложените мотиви, съдът