Решение № 10659 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 367/2024 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Ю. Д. Л., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. Х., против Решение № 2153-15-29/26.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба с вх. № 1012-15-2/05.01.2024 г. срещу Разпореждане № 6107064486 по Протокол № 2140-15-932 от 29.11.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО и е потвърдено същото изцяло.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се и сторените разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. В. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със Заявление вх. № 2113-15-3161/07.08.2023 г. от Л. е поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 69б от КСО, към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) (л. 8 и сл.), в т.ч. Трудова книжка № 802/21.03.1979 г. (л. 47-52), Трудова книжка – 1 от 17.11.2006 г. (л. 53-56), Удостоверение изх. № 0-38/04.11.1982 г. и Удостоверение № 228/01.11.1982 г., издадени от Министерство на отбраната, Щаб поделение 24490 (л. 42), Удостоверение обр. УП 3 изх. № 498/17.11.2010 г., издадено от „Алпине България“ АД (л. 76), Удостоверение обр. УП-3 изх. № 8783/10.09.2019 г., издадено от „ПИМК“ ООД (л. 79), Удостоверение обр. УП-2 изх. № 20101202/20.09.2010 г., издадено от „Алпине Бау Гмбх – клон България (л. 15), Удостоверение обр. УП-2 изх. № 497/17.11.2010 г., издадено от „Алпине България“ АД (л 14), Осигурителна книжка № 43601-1/01.03.1996 г. (л. 43-46), Удостоверение обр. УП-2 изх. № У-076-5/28.03.2007 г., издадено от „Петрол“ АД (л. 11-13), Удостоверение обр. УП-3 изх. № 527/10.09.2019 г., издадено от „Ай Пи Транс“ А. (л. 78), Удостоверение обр. УП-3 изх. № У-5-21/14.08.2019 г., издадено от „Петрол“ АД (л. 75) и Удостоверение обр. УП-3 изх. № 20101203/20.09.2010 г., издадено от „Алпине Бау ГмбХ – клон България“ (л. 77).

Във връзка с подаденото заявление е изискано от Ю. Л. с писмо изх. № 2113-15-3161#2/18.08.2023 г. на Ръководител ПО да представи обр. УП-3 за осигурителен стаж от „ПИМК“ ООД за периода от 09.09.2019 г. до 07.08.2023 г., в което да е направено мотивирано предложение за категоризиране на труда (л. 28), в отговор на което са представени Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 801/15.09.2023 г. и Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 811/20.09.2023 г., анулиращо предходно издаденото такова, издадени от „ПИМК“ ООД (л. 80-81).

От Началник на Сектор „ИДОСД“ ТП на НОИ – Пловдив с писмо изх. № 2113-15-3161#1/18.08.2023 г. на Ръководител ПО (л. 31) е изискано извършването на проверка в предадените в Осигурителния архив на НОИ документи на осигурители с прекратена дейност и издаването на:

• удостоверение за периода от 21.01.1983 г. до 18.07.1985 г. от осигурител Автостопанство 10 [населено място], като са приложени копия на стр. 10-11 от Трудова книжка № 802/21.03.1979 г.;

• УП-13 за периодите от 01.05.1986 г. до 30.06.1986 г. и от 07.01.1988 г. до 30.04.1988 г. от осигурител Автостопанство 10 [населено място], като са приложени копия на стр. 12-15 и стр. 26 от Трудова книжка № 802/21.03.1979 г.;

• удостоверение за периода от 06.01.1986 г. до 31.05.1991 г. от осигурител Автостопанство 10 [населено място], като са приложени копия на стр. 12-15 и стр. 26 от Трудова книжка № 802/21.03.1979 г.;

• УП-13 за периода от 31.05.1991 г. до 30.06.1991 г. от осигурител Автостопанство 10 [населено място], като са приложени копия на стр. 14-15 от Трудова книжка № 802/21.03.1979 г. Като основание за искането е посочено, че с цел правилното категоризиране на труда при пенсиониране, е необходима информация дали има приета друга документация, освен разплащателните ведомости, от която да е видно какъв е видът и тонажът на управлявания от лицето автомобил за цитирания период. Уточнено е, че в трудовата книжка е оформен осигурителен стаж за цитирания период, но на стр. 26 от същата е записано, че лицето е ползвало неплатен отпуск, незачитащ се за стаж, който не е приспаднат от общата продължителност на стажа, направено е вписване, че за периода от 05.05.1986 г. до 20.06.1986 г. и от 07.01.1988 г. до 30.04.1988 г. Л. е в неплатен отпуск без трудов стаж, но съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се зачита за трудов стаж. Посочено е още, че следва да бъде представена информация дали има данни за тонажа на управляваните от лицето автомобили за периода и в случай, че на лицето е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за цитирания период, е необходимо да се издаде обр. УП-13.

В отговор е постъпило писмо изх. № 5507-15-1462/19.09.2023 г. (л. 32), в което се посочва, че след извършена проверка на документацията, приета за съхранение от осигурителя Автостопанство 10, [населено място] („Кричим Автотранспорт“ ЕООД [населено място]), е установено следното:

• за периода от 21.01.1983 г. до 31.12.1984 г. не са предадени документи за Автобаза Кричим, предадените документи са само за Автобаза Стамболийски;

• в периодите от м.01.1985 г. до м.07.1985 г. и от м.01.1986 г. до м.03.1986 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Роман“, без вписана длъжност;

• в периода от м.04.1986 г. до м.07.1986 г. няма данни за лицето;

• в периода от м.08.1986 г. до м.02.1987 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „МАЗ-500“, без вписана длъжност;

• в м.03.1987 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, без вписана длъжност;

• в м.04.1987 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, само с име, без данни за отработени дни и получен осигурителен доход;

• в периода от м.05.1987 г. до м.09.1987 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, без вписана длъжност;

• в м.10.1987 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, на длъжност „шофьор“;

• в периода от м.11.1987 г. до м.12.1987 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, без вписана длъжност;

• в периода от м.01.1988 г. до м.04.1988 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, без вписана длъжност, със запис „з.49/21.12.87 г. непл. до 30.04.88 г.“;

• в периода от м.05.1988 г. до м.07.1988 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, на длъжност „шофьор/шоф.“;

• в периода от м.08.1988 г. до м.09.1988 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, без вписана длъжност;

• в периода от м.10.1988 г. до м.11.1988 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати, без вписана длъжност;

• в м.12.1988 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, без вписана длъжност;

• в периода от м.01.1989 г. до м.08.1989 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, на длъжност „шоф.“;

• в м.09.1989 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, без вписана длъжност;

• в периода от м.10.1989 г. до м.10.1990 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, на длъжност „шоф.“;

• в периода от м.11.1990 г. до м.05.1991 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“, без вписана длъжност.

Посочено е още, че в предадените заповеди, свързани с трудова дейност, лицето не фигурира. Няма данни за вида и товароносимостта на управляваните автомобили. С Протокол № 20-15/23.03.2006 г. се сочи, че е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните към момента ведомости за заплати и трудовоправни документи на осигурителя „Кричим Автотранспорт“ ЕООД, [населено място], съответно осигурителният архив не може да удостовери дали приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода на упражняваната от осигурителя дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица.

Като приложение към отговора се сочи, че са издадените:

1. Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5529-15-488/19.09.2023 г. от Началник сектор ИДОСД за периодите от 01.05.1986 г. до 30.06.1986 г., от 07.01.1988 г. до 30.04.1988 г. и от 31.05.1991 г. до 30.06.1991 г. по данни от документите на Автостопанство 10 [населено място] („Кричим Автотранспорт“ ЕООД, [населено място]), като е мотивирано, че в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от осигурителя ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости аз заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация за лицето Ю. Д. Л. за периода от 01.05.1986 г. до 30.06.1986 г. (л. 33);

2. Удостоверение обр. УП-13 № 5526-15-757/19.09.2023 г., в което е удостоверено, че за периода от м.05.1986 г. до м.06.1986 г. няма данни за отработени дни и получен осигурителен доход, а за периода от м.01.1988 г. до м.04.1988 г. – непл., без дни, има запис до името на лицето „з. 49/21.12.87 г. непл. До 30.04.88 г.“, а във ведомостите за заплати за м.06.1990 г. на лицето е изплатена сума 115, 00 лв. „обезщ. отп.“ За 5 дни, „компенсация“ в размер на 455, 00 лв. и сума 540, 00 лв. „чл. 220, ал. 1“, без отразени дни (л. 74).

Междувременно със Заявление вх. № 2113-15-3161#3/07.09.2023 г. Л. е посочил, че за периода от 16.05.2007 г. до 01.05.2008 г. е управлявал бензиновоз над 12 тона, а за периода от 01.05.2008 г. до 01.08.2010 г. е управлявал товарен автомобил „Волво“ – 50 тона в „Алпине Бау ГМБХ“, клон България и моли да се изиска служебно от архива на НОИ удостоверение за категорията труд за периодите (л. 35).

Изискано в тази връзка е с писмо изх. № 2113-15-3164#4/13.09.2023 г. от Началник на сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Пловдив извършването на проверка в предадените в Осигурителния архив на НОИ документи от осигурители с прекратена дейност, както и издаването на удостоверение за периодите от 16.05.2007 г. до 01.05.2008 г. и от 01.05.2008 г. до 01.08.2010 г. от осигурител „Алпине Бау ГМБХ – клон България“, като към искането са приложени копия на стр. 10-13 от Трудова книжка № 1/17.11.2006 г. и заявление от лицето. Като основание за искането е посочено, че с цел правилното категоризиране на труда при пенсиониране, е необходима информация дали има приета друга документация, освен разплащателните ведомости, от която да е видно какъв е видът и тонажът на управлявания от лицето автомобил за процесния период (л. 36).

Постъпил е отговор изх. № 5531-09-2812#1/26.09.2023 г. (л. 37), в който е посочено, че след направена проверка в приетата разплащателна и трудовоправна документация на осигурителя „ИСА БГ“ А. (Алпине България), са открити данни за лицето Ю. Д. Л. с посочено ЕГН, както следва:

• от м.05.2007 г. до м.04.2008 г. – длъжност „Шофьор специален автомобил“, не са записани отдел, звено, марка и тонаж на автомобила.

А в документацията на „Алпине Бау“ ГМБХ – клон България АД са открити следните данни:

• м.05.2008 г. – липсва разплащателна документация, съгласно приемо-предавателен протокол № 7437-21/16.04.2019 г.;

• м.06.2008 г. – м.08.2008 г. – длъжност: „Шофьор специален автомобил“, не са записани отдел, звено, марка и тонаж на автомобила;

• м.09.2008 г. – липсва информация за месеца;

• м.10.2008 г. – длъжност „Шофьор специален автомобил“, не са записани отдел, звено, марка и тонаж на автомобила;

• м.11.2008 г. – липсва информация за месеца;

• м.12.2008 г. – м.08.2010 г. – длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил“, не са записани отдел, звено, марка и тонаж на автомобила.

Посочено е, че „Регионален архивен център“ [населено място], не разполага с друг вид информация, която да дава яснота за вида на положения от лицето труд. А като приложения са представени в заверен вид:

1. Трудов договор № 1049/2006 г. от 14.05.2007 г., сключен между „Алпине България“ А. и жалбоподателя, съгласно който страните са се споразумели за следното: „Работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява в „Алпине България“ А., с място на работа: обект Ц. камък, длъжността: Обслужващ, бензиностанция, код по НКПД 5220 2002 за срок: определен – до завършване на обекта, със срок на изпитване: 6 месеца, считано от датата на постъпване, на пълен работен ден, като работникът е постъпил на 16.05.2007 г. (л. 38-39);

2. Допълнително споразумение към трудов договор № 1049/14.05.2007 г. от 28.09.2007 г., съгласно което е променена длъжността на жалбоподателя от Обслужващ, бензиностанция, код по НКПД 5220 2002, на Шофьор, специален автомобил, код по НКПД 8324 2004, считано от 01.10.2007 г. (л. 40);

3. Заповед № 1018/30.04.2008 г., с която е прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие между „Алпине България“ А. и жалбоподателя, считано от 01.05.2008 г. (л. 41).

След извършена проверка на представените документи за осигурителен стаж и служебно събрани такива, от органите на пенсионното осигуряване е констатирано, че към 07.08.2023 г. (датата на заявлението) лицето има навършена възраст 62 г. 01 м. и 01 ден и осигурителен стаж, зачетен по приложените редовно оформени документи и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО с прекъсване за периода от 22.03.1979 г. до 06.08.2023 г. вкл., както следва:

Осигурителен стаж от втора категория труд – 12 г. 10 м. и 26 дни, от които:

• от 22.03.1979 г. до 20.06.1979 г. с продължителност 00 г. 02 м. и 15 дни на длъжност „автомонтьор“, положен в „Смесено автостопанство“ [населено място];

• от 14.01.1998 г. до 04.02.1998 г. с продължителност 00 г. 00 м. и 20 дни на длъжност „продавач“, положен в „Петрол“ А.;

• от 03.04.1998 г. до 04.05.1997 г. с продължителност 00 г. 01 м. и 01 ден на длъжност „продавач“, положен в „Петрол“ А.;

• от 05.05.1998 г. до 15.02.1998 г. с продължителност 00 г. 00 м. и 10 дни на длъжност „продавач бензиностанция“, положен в „Петрол“ АД;

• от 01.12.1998 г. до 29.12.1998 г. с продължителност 00 г. 00 м. и 28 дни на длъжност „продавач бензиностанция“, положен в „Петрол“ АД;

• от 12.07.1999 г. до 01.01.2000 г. с продължителност 00 г. 05 м. и 19 дни на длъжност „продавач бензиностанция“, положен в „Петрол“ АД;

• от 01.07.2011 г. до 01.08.2011 г. с продължителност 00 г. 01 м. и 00 дни на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил над 12 т.“, положен в „ПИМК“ ООД;

• от 01.08.2011 г. до 28.05.2013 г. с продължителност 01 г. 09 м. и 27 дни на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил над 12 т.“, положен в „АЙ ПИ ТРАНС“ АД;

• от 28.05.2013 г. до 19.01.2017 г. с продължителност 03 г. 07 м. и 21 дни на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил над 12 т.“, положен в „ПИМК“ ООД;

• от 02.03.2017 г. до 09.09.2019 г. с продължителност 02 г. 06 м. и 07 дни на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил над 12 т.“, положен в „ПИМК“ ООД;

• от 09.09.2019 г. до 07.08.2023 г. с продължителност 03 г. 10 м. и 28 дни на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил над 12 т.“, положен в „ПИМК“ ООД.

Осигурителен стаж от Трета категория труд – 23 г. 06 м. и 19 дни.

На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 39 г. 08 м. и 07 дни.

Установено е, че осигурителният стаж за времето от 21.01.1983 г. до 18.07.1985 г. и от 06.01.1986 г. до 31.05.1991 г. с прекъсване, положен в САС 10 [населено място] се зачита по данни от трудовата книжка, с която е удостоверен стажът, с вписана длъжност „шофьор“, без данни за условията на труд (шофьор на какъв автомобил е) от трета категория труд, като е посочено, че съгласно писмо изх. № 5507-15-1462/19.09.2023 г., издадено от ООА – Пловдив, в приетата документация на осигурителя липсват данни за заеманата длъжност, няма данни за вид и тонаж на управлявания автомобил.

По отношение на осигурителния стаж за времето от 01.05.2010 г. до 31.07.2010 г., положен в „Алпине България“ се зачита по данни от приложения обр. УП-3 №498/17.11.2010 г., с който е удостоверен стажът с вписана длъжност „шофьор, специален автомобил“, без данни за условия на труд (шофьор на какъв автомобил е) от трета категория труд, тъй като съгласно писмо изх. № 5531-09-2812#1/26.09.2023 г., издадено от ОАА – Кюстендил, в приетата документация липсват данни за вид и тонаж на управлявания автомобил.

Осигурителният стаж за времето от 01.05.2008 г. до 31.07.2010 г., положен в „Алпине Бау Гмбх“ – клон България, е зачетен по данни от приложения обр. УП-3 № 20101203/20.09.2010 г., с който е удостоверен стажът, с вписана длъжност „шофьор, специален автомобил III кат без данни за условия на труд (шофьор на какъв автомобил е) от трета категория труд, тъй като съгласно писмо изх. № 5531-09-2812#1/26.09.2023 г., издадено от ООА – Кюстендил, в приетата документация на осигурителя липсват данни за вид и тонаж на управлявания автомобил.

В тази връзка и с Разпореждане № 6107064486 по Протокол № 2140-15-932/29.11.2023 г. на жалбоподателя е отказано отпускане на ЛПОСВ, като е прието, че право на пенсия за ОСВ по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2023 г. мъжете придобиват, ако са работили най-малко 15 години при условията на втора категория труд, навършили са възраст 59 години, имат сбор от осигурителен стаж, превърнат към трета категория и възраст 100 и не са придобили право на ранно пенсиониране по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. В тази връзка и на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е прието, че следва да се откаже отпускането на ЛПОСВ, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд – към датата на заявлението Л. има положен осигурителен стаж при условията на втора категория труд - 12 г. 10 м. и 26 дни (л. 58).

Недоволен от така издаденото разпореждане, жалбоподателят го е оспорил, като към жалбата си е представил освен копия на трудовите книжки, копие на Заповед № 3254/30.11.1984 г., съгласно която жалбоподателят е преназначен от шофьор на такси, на шофьор на Роман (л. 66), както и Трудов договор № 624/25.04.2008 г. и допълнително споразумение към него, сключени между „Алпине Бау ГмбХ – клон България“ и жалбоподателя, както следва - считано от 01.05.2008 г. за длъжността шофьор, специален автомобил с код по НКПД 8324 2004 и считано от 04.11.2008 г. за длъжността шофьор, тежкотоварен автомобил с код по НКПД 8324 2005 (л. 67-68).

От ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив с Решение № 2153-15-29/26.01.2024 г. (л. 69-70) са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Допълнително е посочено, че осигурителният стаж за претендираните периоди от 30.11.1984 г. до 18.07.1985 г., от 06.01.1986 г. до 06.08.1986 г. и от 07.08.1986 г. до 19.03.1987 г. е удостоверен в представената към заявлението трудова книжка, като заеманите длъжности, вписани от осигурител „Автостопанство 10“ – [населено място] по време на полагане на стажа, са „шофьор на Роман“, „шофьор на Шкода самосвал“, не е направено предложение за условията, при които е положен трудът, по който осигурителят счита, че следва да се зачете стажът с вписване на точката от ПКТП (в сила до 31.12.1999 г.). Осигурителният стаж за претендирания период от 01.10.2007 г. до 01.08.2010 г. също е удостоверен в представената трудова книжка, като заеманите длъжности от лицето, вписани от осигурителя „Алпине България“ АД и „Алпине Бау ГМБХ“ са „шофьор на спец. автомобил“, „шофьор тежкотоварен автомобил“, не е направено предложение за зачитане на стажа от категория, различна от трета. На основание чл. 2, т. 25 от НКТП (в сила от 01.01.2000 г.) и т. 53А от ПКТП (в сила до 31.12.1999 г.) е посочено, че осигурителният стаж на шофьорите на товарни автомобили с товароносимост 12 и повече тона, е от втора категория. Съгласно пояснителната разпоредба на чл. 9, ал. 34 от Инструкция 13/2000 г. за прилагане на НКТП при пенсиониране по условията на чл. 2, т. 25 от НКТП се зачита трудът на „шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолабораторни; автоработилници и др.“. От втора категория по чл. 2, т. 25 от НКТП е и трудът на шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите се посочва още, че се съдържа и в техническата документация на превозното средство от производителя, като според дефиницията, дадена в § 1, т. 36 от ДР на ППЗДП, „товароносимост“ (идентична с понятието „товароподемност“) е максималната обща маса на товара, която ППС конструктивно е предназначено да превозва и тя може да се определи и по данните от свидетелството за регистрация на автомобила, като разлика между технически допустимата максимална маса и масата на превозното средство. С оглед изясняване на условията на труд за периода до 31.12.1999 г. и след 01.01.2000 г. се сочи, че е изискана информация от ООА при ТП на НОИ – Пловдив, съхраняващ предадената трудовоправна документация на Кричим автотранспорт. Съгласно удостоверение № 5507-15-1462/19.09.2023 г. за периода от 21.01.1983 г. до 31.12.1986 г. – не са предадени документи, за периода от 1985 г. до м.07.1985 г. и от м.01.1986 г. до м.03.1986 г. – няма вписана длъжност, от м.03.1987 г. – няма вписана длъжност във ведомостите за заплати на „Товарни таксита“. А съгласно удостоверение № 5531-09-2812#1/26.09.2023 г. на отдел ООА при ТП на НОИ – Кюстендил, в приетата документация от осигурителя „Алпине България“ за периода м.05.2007 г. до м.08.2010 г. Л. фигурира на длъжност „шофьор на специален автомобил“, не са вписани марка и тонаж на автомобила. Приложени са налични към трудовото досие – трудов договор, допълнително споразумение към този договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в които също няма повече информация за вида, марката, тонажа на управляваните автомобили, от които може да се направи обоснован извод за спазени изискванията на чл. 2, т. 25 от НКТП. Обсъдени са и представените към жалбата доказателства, като е посочено, че в тях също няма данни за вида и товароподемността на управляваните от жалбоподателя автомобили, с оглед категоризиране на труда от категория, различна от трета. По отношение на посочените шифри на длъжността в трудовата книжка – от група 8324 и представените нови доказателства, е посочено, че те обхващат длъжности с общо наименование „шофьори на товарни автомобили“. В ПКТП до 31.12.1999 г. и в НКТП от 01.01.2000 г. изрично изискване е първично отчетната документация да има данни за тонажа на управляваните тежкотоварни автомобили – над 12 тона, за да се отнесе трудът към такъв по условията на втора категория труд. От шифъра по ЕЩТ може да се извлече информация за заеманата длъжност, когато такава липсва в даден документ, но не и за категоризацията, по която следва да се зачете конкретен стаж. Подобна преценка се извършва чрез анализ на специфичните условия, съответния отрасъл и производство, при които е положен стажът и в зависимост от доказателствата за спазени условия на ПКТП в сила до 31.12.1999 г. и на НКТП, в сила от 01.01.2000 г. Като свидетели по делото са разпитани С. А. А. и А. С. Д., чиито показания съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Прието е и заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице В. С., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при необходимост при разглеждане на спора по същество.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане се установи, че е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган. Констатирано се също така и от представената по делото административна преписка, че в хода на административното производство са извършвани допълнителни проверки, изисквани са допълнителни доказателства от жалбоподателя, извършвани са и служебни справки, както и същият е бил уведомен за това. Отделно от това, с жалбата си по административния ред жалбоподателят не е представил нови доказателства за осигурителен стаж, в т.ч. и такъв от втора категория, осигурителен доход и др., различни от представените вече такива, даващи основание за отмяна, респ. изменение на оспореното разпореждане по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, поради което и наведените в тази връзка възражения за нарушаване на административнопроизводствените правила, съдът намира за неоснователни.

Спорът по делото е във връзка с приложението на материалния закон и категорията на осигурителния стаж, положен от жалбоподателя, както следва:

• за периода от 30.11.1984 г. до 18.07.1985 г. и от 06.01.1986 г. до 19.03.1987 г. при осигурител Автостопанство 10 – [населено място] („Кричим Автотранспорт“ ЕООД [населено място]), като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, а от страна на ответника същият е зачетен като такъв от трета категория;

• за периода от 01.10.2007 г. до 01.05.2008 г. при осигурител „Алпине България“, като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, а от страна на ответника същият е зачетен като такъв от трета категория;

• за периодите от 01.05.2008 г. до 01.08.2010 г. при осигурител „Алпине Бау ГмбХ – клон България“, като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, а от страна на ответника същият е зачетен като такъв от трета категория.

Както вече се посочи, подавайки заявлението си за отпускане на ЛПОСВ, жалбоподателят претендира пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, която разпоредба дава право на лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, да придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. От административния орган са зачетени 12 години 10 месеца и 26 дни осигурителен стаж при условията на втора категория труд, или, за да се пенсионира по този ред, на жалбоподателя са необходими минимум още 02 години 01 месец и 04 дни осигурителен стаж при условията на втора категория труд.

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

С разпоредбата на чл. 53а от ПКТП (отм.), е създаден преференциален режим за пенсиониране при условията на втора категория труд на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.

Съответно след 31.12.1999 г., приложение намира чл. 2, т. 25 от действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), според която трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона при пенсиониране се зачита от втора категория.

Следователно, за да е налице признаване на осигурителния стаж за такъв от втора категория труд на посочените основания е необходимо да е установено, че трудовата функция на съответното лице е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време или на повече от половината законоустановено работно време (в този см. чл. 4 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП).

По делото обаче не са ангажирани категорични доказателства, които биха могли да обосноват приложението на цитираните разпоредби.

В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на първия спорен осигурител, а именно: Автостопанство 10 [населено място] („Кричим Автотранспорт“ ЕООД), от жалбоподателя e представена Трудова книжка № 802/21.03.1979 г. (л. 47 и сл.), в която трудова книжка на стр. 10 - 11 и стр. 12-13 е отразено следното:

Наименование (фирма) и местонахождение на предприятието, учреждението или организацията Вид дейност Длъжност (разряд) на работника или служителя Заплата надница тарифна ставка Дата на постъпва- нето или преназна- чаването Подпис на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията и печат Дата на прекратя- ване на трудовия договор По кой чл. и буква от Кодекса на труда или постановление на МС е прекратен трудов. договор Подпис на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията и печат 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Автостопанство 10 [населено място] транспорт …… …. …. …. …. ….. …. —||— —||— Шофьор на Роман 170 лв. 30.XI. 1984 г. Положени са подпис и печат 18.VII. 1985 г. преназначен Положени са подпис и печат......... САС-10 [населено място] Автотранспорт Шофьор на Роман 170 лв. [интернет адрес] Положени са подпис и печат 7.VIII. 1986 преназначен Положени са подпис и печат —||— —||— Шофьор на Шкод. Сам. 145 лв. 7.VIII. 1986 Положени са подпис и печат 19.III. 1987 преназначен Положени са подпис и печат Наименование (фирма) и местонахождение на предприятието, учреждението или организацията Вид дейност Длъжност (разряд) на работника или служителя Заплата надница тарифна ставка Дата на постъпва- нето или преназна- чаването Подпис на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията и печат Дата на прекратя- ване на трудовия договор По кой чл. и буква от Кодекса на труда или постановление на МС е прекратен трудов. договор Автостопанство 10 [населено място] транспорт …..

—||— Шофьор на Роман 170 лв.

30.XI.

1984 г. Положени са подпис и печат 18.VII.

1985 г. преназначен.....

....

САС-10 [населено място] Автотранспорт [интернет адрес] 7.VIII.

1986 Шофьор на Шкод. Сам.

145 лв.

19.III.

1987 С жалбата по административен ред от Л. е представена Заповед № 3254/30.11.1984 г., съгласно която жалбоподателят е преназначен от длъжност „шофьор на такси“ на длъжност „шофьор на Роман“ (л. 66), а от данните в архива на НОИ се установява, че за периода от 21.01.1983 г. до 31.12.1984 г. не са предадени документи за Автобаза Кричим, като предадените документи са само за Автобаза Стамболийски, а за периода от м.01.1985 г. до м.07.1985 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати на „Роман“, без вписана длъжност.

При тези данни административният орган е зачел трудовия стаж за такъв от трета категория, като е посочил, че съгласно писмо изх. № 5507-15-1462/19.09.2023 г., издадено от ОАА – Пловдив, в приетата документация на осигурителя, липсват данни за заеманата длъжност, няма данни за вид и тонаж на управлявания автомобил.

От събраните по делото доказателства следва да се приеме, че Л. за процесните периоди е управлявал автомобил Роман, респ. Шкода. До извод в обратната насока не води и посоченото в цитираното по-горе писмо, че лицето фигурирало във ведомостите за заплати на „Роман“, без вписана длъжност, доколкото при положение, че се касае за дейност на предприятието, свързана с транспорт и е налице нарочна заповед, с която същият е преназначен на длъжност „шофьор на Роман“ и това обстоятелство е отразено надлежно в трудовата книжка отново като длъжност „шофьор на Роман“, очевидно отразеното във ведомостите за заплати на „Роман“, означава не нещо друго, а именно шофьор на „Роман“. По идентичен начин стои въпросът и с периода, в който същият е управлявал автомобил Шкода.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че дефиниция на понятието „товароподемност“ липсва както в ПКТП (отм.), така и в други нормативни актове, налично е обаче в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата такава по отношение на понятието „товароносимост“, употребено в Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., с която наредба е отменен ПКТП и урежда идентични случаи, а именно признаване на втора категория труд на шофьори на товарни автомобили. Така, съгласно § 1 т. 36 от ДР ППЗДвП, „товароносимост“ е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва.

По делото обаче не са представени безспорни доказателства относно товароподемността, респ. товароносимостта на въпросните автомобили. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел А., който твърди, че управляваният от жалбоподателя Роман, е бил 16-тонов, както и че е управлявал автомобил Шкода с ремарке. Това е така, защото по делото липсват доказателства какви точно модели автомобили Роман, респ. Шкода е управлявал жалбоподателят, в т.ч. каква е била тяхната товароподемност/товароносимост, а от приетото заключение по СТЕ се установява единствено, че през спорния период в България са използвани самосвали от марките „Роман“ и „Шкода“, но различните модели са с товароносимост, както до 12 тона, така и над 12 тона. Липсват и пътни листове, товарителници и други документи, от които може да се установи видът и тонажът на шофираните автомобили през спорните периоди. В разплащателните ведомости на предприятието за този период, както и в трудовата книжка на лицето също няма никакви данни относно вида и/или товароподемността на превозното средство, което е управлявал жалбоподателят. При тези данни е невъзможно да бъде изведен извод, че управляваните от Л. автомобили „Роман“ и „Шкода“ са с товароносимост над 12 тона.

Поради това, правилно е прието при преценка на правото за ЛПОСВ и при определяне на осигурителния стаж на лицето, че положеният стаж при осигурителя Автостопанство 10 [населено място] („Кричим Автотранспорт“ ЕООД) е такъв от трета категория труд.

По отношение на следващия спорен момент, а именно, положеният при осигурителите „Алпине България“ АД и „Алпине Бау ГмбХ“ – клон България стаж в периодите от 01.10.2007 г. до 01.05.2008 г., от 01.05.2008 г. до 04.11.2008 г. и от 04.11.2008 г. до 01.08.2010 г., за който жалбоподателят твърди, че е такъв от втора категория труд, тъй като е управлявал специален автомобил с код от НКПД 8324 2004 и тежкотоварен автомобил с код от НКПД 8324 2005, следва да бъде съобразено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните в хода на административното производство доказателства, че в сочените периоди жалбоподателят е управлявал специален, респ. тежкотоварен автомобил, с код по НКТП 8324 2004, съответно 8324 2005. Установява се също така и че в издадените от тези осигурители удостоверения обр. УП-2, като наименование на заеманата от жалбоподателя длъжност е посочено „шофьор, специален автомобил III кат.“, съответно „шофьор, тежкотоварен автомобил III кат.“ (л. 14-15). Това обстоятелство съответства и на внесените осигуровки, доколкото в Справка от Персоналния регистър за осигурителните периоди (л. 19 и сл.) се установява, че за целия спорен период, лицето е осигурявано при условията на трета категория труд.

Или, установява се, че в представената трудова книжка няма предложение за категоризиране на труда, няма вписване стажът да е положен при условията на втора категория труд и видно от данните в РОЛ, Л. е осигуряван при условията на трета категория труд.

Именно с оглед твърденията на жалбоподателя, от страна на административния орган е инициирана проверка с цел правилното категоризиране на труда при пенсиониране (така писмо на л. 36), като е изискана информация за друга приета документация, освен разплащателните ведомости, от която да е видно какъв е видът и тонажът на управлявания от лицето автомобил за спорните периоди. Такива данни обаче не са били открити, поради което и органът е приел, че този стаж следва да бъде зачетен така, както е вписан в издадените удостоверения обр. УП-2, а именно, като такъв от трета категория.

Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по пътя на пълно и главно доказване, че са налице основания за признаване на спорния стаж като такъв от втора категория, респ. че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Показанията на разпитания по делото свидетел Д. сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват извод в желаната от жалбоподателя насока. Според свидетеля, Л. е бил шофьор на камион Волво, който е бил много голям – над 12 тона празен, а натоварен 55 – 60 тона. По делото обаче липсват данни както дали тези осигурители са притежавали товарни автомобили Волво, така и дали жалбоподателят е управлявал точно такъв автомобил, още по-малко пък с каква товароносимост е бил същият. Отговор на този въпрос не дава и заключението по СТЕ, доколкото вещото лице е изследвало самосвал с [Марка] и „Волво А 25“, а както вече се посочи и по-горе, по делото няма данни жалбоподателят да е управлявал именно един от двата модели товарни автомобила. И тук липсват представени пътни листове, товарителници и други документи, от които може да се установи видът и тонажът на шофираните автомобили през спорните периоди.

Поради това, правилно е прието при преценка на правото за пенсия за ОСВ и при определяне на осигурителния стаж на лицето за периода от 01.10.2007 г. до 01.08.2010 г., че следва да се ползват данни от представените удостоверения, в които е удостоверен стаж на длъжност „шофьор, специален автомобил III кат.“, съответно „шофьор, тежкотоварен автомобил III кат.“, още повече, че и осигурителят е внесъл осигурителни вноски за трета категория труд.

Независимо от гореизложеното и доколкото в представената от жалбоподателя трудова книжка стажът за периода от 04.11.2008 г. до 01.08.2010 г. е отразен като такъв, положен на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил“ с код по НКПД, 2005 г. 8324 2005, отговарящ на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“, този стаж дори и да се приеме за такъв от втора категория труд, доколкото е в размер на 01 година 08 месеца и 27 дни, отново не е достатъчен, за да се изпълни условието на чл. 69б, ал. 2 от КСО за наличие на 15 години стаж от втора категория труд. Ето защо съдът намира за правилен крайния извод на ответника.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-29/26.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 6107064486 по Протокол № 2140-15-932 от 29.11.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Л. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,