Решение № 340 от 20.10.2020 г. на Административен съд - Враца по дело № 287/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси” гр. София, депозирана чрез гл. ю.к. З.К. против Решение № 113/23.03.2020 г., постановено по АНД № 886/2019 г. на Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от касатора НП № 849/31.05.2019 г. С това НП, Д.С., в качеството ѝ на управител на „ДМВ“ ЕООД гр.София и отговорно лице за изпълнение на задълженията на дружеството е санкционирана с глоба в общ размер на 6 000 лв. за нарушения на чл. 69, ал. 1, пр. трето, вр. чл. 56, ал. 1, т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Излагат се подробни съображения, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, от което е направил необоснования извод, че задълженото лице е било изправено пред обективна невъзможност да изпълни дадените му предписания. Касаторът смята, че ако това е било така, то същото е следвало да уведоми органите, които са му дали предписанията за невъзможността да ги изпълни и да предложи нов срок за изпълнение. В с.з. касаторът, чрез гл. ю.к. З.К., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, моли за отмяна на оспореното решение, като неправилно и постановяване на друго, с което НП на председателя на ДА „ДРВВЗ“ – София да бъде изцяло потвърдено. Ответникът в писмена защита, депозирана от пълномощника адвокат Г. М., оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение, като излага подробни аргументи в тази насока. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е установено наличието на субективния състав на извършеното нарушение и прави искане оспореното решение да бъде оставено в сила. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното в настоящото производство Решение № 113/23.03.2020г., постановено по АНД № 886/2019 г. на Районен съд – Враца е отменено НП № 849/31.05.2019 г. на Председателя на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”, с което на Д.Р.С. в качеството й на управител и представляващ „ДМВ“ ЕООД гр.София, ЕИК •••, на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 69, ал. 1, пр. трето, вр. чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН и чл. 18, пр. 2 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 5500 лева за неизпълнено първо задължително предписание, дружеството да възстанови количество от 488.065 тона запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ от гориво за дизелови двигатели и глоба от 500 лв., за неизпълнено второ задължително предписание да представи в ЦУ на ДА ДРВВЗ и ТД ДР гр. Плевен необходимите документи, изискуеми по ЗЗНН, с които да удостовери създадените ЗИС, които предписания са дадени с КП №1595-1/28.12.2018 г. В решението на РС е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдържат необходимите реквизити и към тях са приложени относимите писмени доказателства. По съществото на спора е прието, че НП е незаконосъобразно, поради което и същото е отменено, защото задълженото лице обективно е било в невъзможност да ги изпълни, предвид обстоятелството, че базата на дружеството е бил запечатана още на 23.11.2018 г. от митническите органи и е останала запечатана до края на срока на дадените предписания, при което обективно не е било възможно изпълнението на предписанията, поради което обективно не е било възможно да бъдат изпълнени. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на РС – Враца. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка. Настоящият касационен състав споделя изводите на въззивния съд, водещи до отмяна на НП. От данните по делото е видно, че с КП №1595-1/28.12.2018 г. на „ДМВ“ ЕООД, което е съхранител по ЗЗНН, са дадени задължителни за изпълнение предписания, подробно конкретизирани в протокола, със срок за изпълнение 27.01.2019 г. и отговорник ответникът по касационната жалба Д.С., в качеството й на управител на дружество. КП е подписан от комисията извършила проверката, като за присъствал на проверката е посочено лице, за което липсват данни да е упълномощено от дружеството или да е негов служител, като същевременно липсва и подпис на посоченото лице в протокола. Едновременно с това в КП №1595-1/28.12.2018 г. е отбелязано, че ответникът по касация – Д.С. е запозната със съдържанието на протокола, чрез упълномощен представител, за каквото упълномощаване по делото липсват доказателства, като липсва и отбелязване на датата на връчване на същия. При това положение не може да се приеме, че предписанията са били надлежно връчени и то преди изтичане на срока за изпълнението им. Връчването на предписанията е от съществено значение, тъй като ако КП с предписанията не е надлежно и своевременно връчен на адресата му, последният няма как да изпълни същите и още повече в определения му срок, както и да уведоми органа за невъзможността да ги изпълни, с оглед запечатването на обекта. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че НП е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия извод, Районен съд Враца е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При извършена служебна проверка на решението съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав не констатира основания за неговата отмяна, извън посочените в касационната жалба, които да сочат на невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон. При този изход на спора разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца