Решение № 851 от 25.6.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 5282/2023 г.

Производството е образувано е по жалба на Й. Ю. К., със съдебен адрес в гр. Варна, ул. „•” № 25, вх. А, ет.3, ап. 31 против Наказателно постановление № 726924- F628251/21.09.2023г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал.1 ЗКПО, вр. чл. 261, ал.1 ЗКПО, вр. чл. 92, ал.1 от ЗКПО. Жалбоподателят е депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление с твърдения, че в същото незаконосъобразно е била ангажирана отговорността му, тъй като за процесната година дружеството е нямало дейност и е освободило наетите по трудово правоотношение лица.По тези съображения се моли за отмяна на издаденото НП. В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява. Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, като пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното: На 09.08.2021 год. при извършена проверка в информационните масиви на ТД на НАП – Варна св. В. Т. – служител на ТД на НАП-Варна установила, че жалбоподателят Й. Ю. К., в качеството си на представляващ дружеството дружеството „•“ ЕООД не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за отчетната 2020 год., в срок до 30.06.2020 година. Процесната декларация не е била подадена към момента на съставяне на АУАН, поради което на представляващия дружеството бил издаден АУАН, а впоследствие и НП възприело изцяло фактическите и правни констатации направени с акта. Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от всички налични по преписката писмени доказателства между които не съществуват никакви противоречия и не се оспорват от нито една от участващите в производството по делото страни. Нещо повече в случая между страните не са спорни възприетите от съда фактически положения. При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП –гр. Варна. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Въпреки посоченото, съдът намира жалбата за основателна, тъй като видно от описанието в обстоятелствената част на издаденото НП, а междувпрочем и в акта, който го предшества, не са описани конкретни действия или бездействия на жалбоподателя, в качеството му на представляващ дружеството, а се сочи само, че същият има такова качество, като дружеството „•“ ЕООД като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък не е изпълнило задължението си да подаде ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в законоустановения срок по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО - до 30.06.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Следователно задължението за подаване на ГДД е за данъчно задълженото лице, което съобразно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е „ДС 2019“ ЕООД. Безспорно по делото е установено, че не е спазен срокът за подаване на декларация от чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, като неизпълнението на задължението може да доведе до осъществяване на състава на две административни нарушения – по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО и по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. В първия случай, субект на нарушението е данъчно задълженото лице – в случая това следва да е дружеството, а във втория случай, субект на нарушение е представляващият данъчно задълженото лице, но нарушението не се изразява в неподаване на декларация, а в това, че управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263. В АУАН, и в НП не са посочени никакви факти, относими към състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. В случая, описанието на нарушението съответства на разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице, т. е. на дружеството. В случая категорично е налице несъответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни факти, описанието на нарушението от правна страна и приложената санкционна норма по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и не следва да излага аргументи във връзка с приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изхода на настоящото производство и описаните по-горе основания налагащи отмяна на издаденото НП, съдът намира, че не следва да присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение на административно-наказващият орган. Така мотивиран, съдът