Решение № 639 от 30.11.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 498/2023 г.

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Предмет на подадената от "С." ЕООД с ЕИК............, представлявано от управителя и ЕСК- ВВ. С., чрез пълномощника адв. Б. С. при АК - В., въззивна жалба, е Решение № 512/07.04.2023г. по гр. д. № 2334/2022г. на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е признал за установено, че същия дължи на "Е.С." АД, с ЕИК......, сумите от: 4952, 40 лв. /четири хиляди деветстотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвана електроенергия и мрежови услуги за периода от 05.03.2021г. до 30.06.2021г., за което са издадени фактури с №0307171463 от 20.04.2021г., №0308318860 от 20.05.2021г., №0310028508 от 18.06.2021г. и №0310043001 от 05.07.2021г. по партида с клиентски №.......... за обект с абонатен №................., намиращ се в гр. В., ул. „Е.П.” №..., гараж, 438, 48 лв. /четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ - лихва за забава за периода от 06.05.2021г. до 08.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №561 от 31.05.2022г. по частно гражданско дело №1341/2022г., по описа на Великотърновския районен съд; 76, 37 лв. /седемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани мрежови услуги за периода от 02.08.2020г. до 07.06.2021г., за което са издадени фактури с №0299112099 от 21.09.2020г., №•••••••••• от 08.10.2020г., №0300250717 от 20.10.2020г., №03014116514 от 19.11.2020г., №0302568289 от 21.12.2020г., №•••••••••• от 20.01.2021г., №0304872820 от 18.02.2021г., №0306024217 от 19.03.2021г., №0307175227 от 20.04.2021г., №•••••••••• от 20.05.2021г. и №•••••••••• от 08.06.2021г. по партида с клиентски №.......... за обект с абонатен №................, намиращ се в гр. В., ул. „К.” №..., паркинг 1, 8, 82 лв. /осем лева и осемдесет и две стотинки/ - лихва за забава за периода от 13.10.2020г. до 08.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №561 от 31.05.2022г. по частно гражданско дело №1341/2022г., по описа на Великотърновския районен съд; 76, 37 лв. /седемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани мрежови услуги за периода от 02.08.2020г. до 07.06.2021г., за което са издадени фактури с №0299054425 от 21.09.2020г., №0299547345 от 08.10.2020г., №•••••••••• от 20.10.2020г., №0301406348 от 19.11.2020г., №0302561548 от 21.12.2020г., №•••••••••• от 20.01.2021г., №•••••••••• от 18.02.2021г., №0306018031 от 19.03.2021г., №0307169053 от 20.04.2021г., №0308316319 от 20.05.2021г. и №0308811861 от 08.06.2021г. по партида с клиентски №.......... за обект с абонатен №.............., намиращ се в гр. В., ул. „К.” №.., паркинг 2, 8, 82 лв. /осем лева и осемдесет и две стотинки/ - лихва за забава за периода от 13.10.2020г. до 08.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №561 от 31.05.2022г. по частно гражданско дело №1341/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, като е отхвърлил исковите претенции до пълните им предявени размери. Въззивната страна посочва, че обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е установено вземането на въззиваемия за сумата 4952.40 лв. главница и сумата 438.48 лв. лихва за забава за аб. №................., представляващ гараж в гр.В., ул. Е.П. №.., както и в частта с която е осъден да заплати разноски в размер на 1643.17 лв., както и 161.09 лв. разноски по ч.гр.д. № 1341/22 г. на РС В.Търново. Излагат се подробни доводи за наличие на пороци, обуславящи отмяната му. Излагат се подробни съображения за наличието на необоснованост на обжалвания първоинстанционен акт, поради противоречие на приетите фактически и правни изводи на съда със събраните по делото доказателства. Отправя се искане за присъждане на сторените в производството и пред двете съдебни инстанции разноски. В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна „Енерго про – продажби“ АД гр.В., чрез пълномощника й - адв. А. М., в който се заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за неоснователност на наведените с въззивната жалба, доводи. Отправя се искане за присъждане на сторените в производството разноски. Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. По реда на чл.422 ГПК са предявени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. По делото е безспорно установено валидно облигационно отношение между страните за продажба на ел. енергия за обекта с абонатен номер аб. №................., представляващ гараж в гр.В., ул. Е.П. №.... От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът по жалбата е доставил количествата енергия за този абонатен номер, посочени във фактурите и за периода 05.03-21г. – 30.06.2021г., в общ размер 4969.61 лв. В обекта е монтирано ново СТИ /подменено е старото/ на 04.03.2020г. в 15.20 ч., за което е съставен констативен протокол № 4030688 – л.108 от делото. В същия протокол като титуляр на обекта е посочен „С.“ ЕООД, както и присъствието на негов представител при подмяна на СТИ, който се е подписал в протокола. С искане № 5742255/10.05.2021г., именно жалбоподателят „С.“ ЕООД е поискал да му бъде разсрочено задължението по фактура № 0307171463 – л.112 от първоинстанционното дело. А с фактура № 0307171463 от 20.04.2021г. е начислена стойността на доставената ел.енергия в обект абонатен №................., представляващ гараж в гр.В., ул. Е.П. №... – л.68 от делото. На 26.08.2022г. жалбоподателят е заплатил 17.21 лв. по фактура № 0307171463 от 20.04.2021г. за същия абонатен №.................. Горните обстоятелства и писмени доказателства, събрани в първоинстанционното производство не са оспорени от жалбоподателя. По наведените доводи във въззивната жалба: Фактическата обстановка по делото установена по-горе, касаеща решението в обжалваната му част – за установяване вземането на въззиваемия за сумата 4952.40 лв. главница и сумата 438.48 лв. лихва за забава, представляваща стойност н доставена ел.енергия за за аб. №................., представляващ гараж в гр.В., ул. Е.П. №... за исковия период, е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Поради това и доводите във въззивната жалба за необоснованост на решението на първоинстанционния съд поради неправилен анализ на доказателствата по делото, е неоснователен. Съдът не споделя развитите в жалбата доводи от жалбоподателя за липса на правоотношение с ответника за продажба на ел.енергия при общи условия, по причина, че не е собственик на обекта на доставка със съответния абонатен номер. С представените от жалбоподателя с отговора му нотариални актове – л.154, л.159, се устаноява, че през 2011г. е продал на трети лица два гаража, изградени на етап „груб строеж“, на ул. Е.П. №... в гр.В.. Липсват конкретни доказателства за това гаражите в построената жилищна сграда да са точно два, като липсва и друга конкрента индивидуалицация в документите на обекта гараж в гр.В., ул. Е.П. №.... с абонатен №................. – липсват посочени квадратура, граници, номера, идентификатор и др. В този смисъл съдът приема за недоказани твърденията на жалбоподателя, че е продал на трето лице именно недвижимия имот - гараж и обект на абонатен №................. на „Е. п.п.“ АД. На следващо място, според чл.4, ал.3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енeрго-про продажби“ АД, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е и възложителят, съответно собственикът на сградата, в случаите на временно снабдяване с електрическа енергия, необходима за извършването на строителство, ремонт или реконструкция. Строител на сградата в гр.В. на ул. Е.П. №.... е бил жалбоподателя „С.“ ЕООД, който е продал два от гаражите на етап „груб строеж“, като по силата на чл.4, ал.3 от ОУ е продължил да има качеството потребител на електроенергия, като му е била необходима за извършване на строителството. Този извод се потвърждава и от последвалата смяна на СТИ за обект абонатен № 010520223, извършена на 04.03.2020г. в 15.20 ч., в констативния протокол за което като потребител е посочен жалбоподателя „С.“ ЕООД. Не на последно място, качеството си на потребител на ел. енергия за обекта гараж в гр.В., ул. Е.П. №... - абонатен №................., жалбоподателят „С.“ ЕООД е потвърдил и с подадената от него молба № 5742255/10.05.2021г., с която е поискал да му бъде разсрочено задължението по фактура № 0307171463, с която е начислена стойност на доставена ел. енергия именно в обекта гараж в гр.В., ул. Е.П. №... - абонатен №.................. Накрая следва да се отбележи и обстоятелството че, жалбоподателят е извършил и частично плащане по една от фактурите, издадени за този абонатен номер с обект гаража в гр.В., на ул. Е.П. №.... - на 26.08.2022г. жалбоподателят е заплатил 17.21 лв. по фактура № 0307171463 от 20.04.2021г., издадена за стойност на доставено количество ел.енергия за същия абонатен №................. за посочения в нея период, кореспондиращ с посочения в исковата молба от 05.03.2021г. до 30.06.2021г. Въз основа на същите писмени доказателства, съдът приема за безспорно е доказано изпълнението на задължението на ответника по жалбата да достави фактурираните количества ел. енергия в обекта на жалбоподателя. Тези количества ел. енергия освен, че са отчетени правилно от технически годно СТИ, което е отчело точно преминалата през него ел. енергия, са и признати от жалбоподателя, който с молбата си от 10.05.2021г. е поискал разсрочване на задълженията си за ел.енергия за същия обект - гаража в гр.В., на ул. Е.П. №.... а след издаване на заповедта з изпълнение е направил и частично плащане на задълженията си за ел.енергия, консумирана в този обект На следващо място, според §15, ал.1 от ЗИДЗЕ, в сила от 20.06.2020г., в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. Съгласно §15, ал.2 от ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020г., в случай, че до 30 септември 2020г. вкл., такъв абонат не е сключил договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 от ЗЕ. Жалбоподателят е небитов краен клиент - по силата на §1, 33в от ЗЕ (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна т. 33а, изм., бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.) " Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро – и същия не е сключил договор с търговец на ел.енергия до 30.09.2020г. Безспорно се установи по делото, че към тази дата жалбоподателят е бил потребител на ел. енергия, доставяна му от „Е. п.п.“ АД, по силата на чл.4, ал.3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енeрго-про продажби“ АД. Следователно и след тази дата и при липсата на сключен договор с друг доставчик, доставката на ел. енергия е следвало да се извърши от досегашния му доставчик – „Е. п.п.“ АД. Поради това и доставката на ел. енергия в обекта на жалбоподателя за обекта гараж в гр.В., ул. Е.П. №... - абонатен №................. в периода 05.03.21г. – 30.06.2021г. е извършена по правилата на ЗЕ и ОУ на „Е. п.п.“ АД. Отново следва да се отбележи, че извършената доставка на ел. енергия, така и част от количеството и стойността й, са признати от жалбоподателя с искането му от 10.05.2021г. за разсрочване на задължението му по една от фактурите. Отново в посока доказване на качеството му на потребител на ел. енергия, доставяна от „Е. п.п.“ АД, следва да бъде съобразено и извършеното частично плащане от жалбоподателя „С.“ ООД, след издаване на заповедта за изпълнение - жалбоподателят е заплатил на 26.08.2022г. сумата 17.21 лв. по фактура № 0307171463 от 20.04.2021г. именно за абонатен №................., който е за обект гараж в гр.В., ул. Е.П. №.... От заключението на допуснатата СТЕ се установява, че цената на реално доставената енергия и цената за достъп до електроразпределителната мрежа е определена правилно на база предоставена мощност от 39 kW на ден, според монтираните непосредствено след СТИ три броя автоматични предпазители по 63А. Поради това и общата стойност на доставената и незаплатена от жалбоподателя ел.енергия за абонатен №................., с обект гараж в гр.В., ул. Е.П. №...., за периода 05.03.2021г. – 30.06.2021г., по издадените фактури възлиза на сумата 4952.40 лв., поради което и предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан. С оглед основателността на иска за главница, основателен и доказан се явява иска по чл.422 вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване вземането на „Е. п.п.“ АД и за законната лихва върху сумата 4952.40 лв. за периода 05.06.2021г. – 8.04.2022г., в размер на 438.48 лв. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателя „С.“ ЕООД против него е неоснователна. Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника по жалбата се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото жалбата на жалбоподателя е неоснователна. Разноските надлежно се претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 25 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1704 лв., но към списъка не са налице доказателства, че разноските за внесена държавна такса те са реално заплатени. Доколкото обаче в случая ответникът д въззивната жалба и писменото си становище е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, същото следва да се разгледа. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06, 11, 2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представените договори за правна защита и съдействие се установява, че ответник жалбата е заплатил сумата от общо 1704 лв. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част, като моли същите да бъдат намалени до посочения размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира направеното искане за частично основателно. В случая предвид размера на претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 839.08 лв. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до размер близък до минималния, а именно - 900 лева. В разглеждания казус упълномощеният от въззиваемия адвокат е изготвил отговор на жалба и писмена защита, и е осъществил процесуално представителство на доверителя си в едно открито съдебно заседание. Поради тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено до 900 лева Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът