Решение № 2796 от 3.10.2008 г. на Районен съд - Варна по дело № 3735/2008 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 100 от СК. Молителите В.Д.М., ЕГН ••••••••••, ••• и К.П.М., ЕГН ••••••••••, •••, твърдят, че са сключили граждански брак на ••. ••. •••• г. в гр. ••••• и роденото от брака им дете е пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да се разведат и представят писмено споразумение, съгласно което: семейното жилище, находящо се в гр. •••••, ЖК “ •••••••••• ”, бл. ••, вх. •, ет. •, ап. ••, се предоставя за ползване на молителя; съпрузите не си дължат издръжка един на друг; след прекратяването на брака съпругата ще носи фамилното име И.; придобитите през време на брака автомобили, остават в обикновена съсобственост между молителите; през време на брака съпрузите не са придобивали недвижими имоти; разноските остават за страните, както са направени. В съдебно заседание молителите се явяват лично, а молителката и чрез процесуален представител и поддържат изразеното съгласие относно прекратяването на брака, както и представеното споразумение между тях. След преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На ••. ••. •••• г. в гр. •••••, К.П.м. и В.Д.И. са сключили граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние, като след сключването на брака съпругата е приела фамилното име М.. За сключеният брак е съставен акт № •••. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: От сключването на брака между молителите е изтекъл срокът предвиден в чл. 100, ал. 2 от СК, поради което искането на страните е допустимо. С оглед изразеното и поддържано лично, сериозно и непоколебимо, взаимно съгласие относно прекратяването на брака, съдът намира, че не следва да се изследват мотивите на молителите за прекратяването на брака им и той следва да бъде прекратен на осн. чл. 100 от СК. Представеното с молбата споразумение между молителите съдът преценява, като законосъобразно, непротиворечащо на закона и морала, поради което то следва да бъде утвърдено. Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 40.00 лв., на осн. чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК, която да бъде заплатена от молителите по равно, съобразно разпоредбата на чл. 329 ГПК и с по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Мотивиран от изложеното, съдът