Решение № 417 от 25.1.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 6257/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН. Образувано е по жалба от „Тема Трейд“ ЕООД, ЕИК 175051102, представлявано от Александър Станиславов Ангелов – управител срещу наказателно постановление № 563915-F585038/04.03.2021 г., издадено от Светлана Славчева Паунова – заместник-директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл. 267 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО, обн. в ДВ бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 18 000, 00 /осемнадесет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 26, т. 11 ЗКПО. В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Кристина Раева, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Настоящото производство е второ поред, след като с решение № 3299/16.05.2022 г. по КНАХД № 3174/2022 г. по описа на АССГ, VIII касационен състав е отменено решение от 03.02.2022 г. по НАХД № 5278/2021 г. по описа на СРС, НО, 17 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при СРС със задължителни указания по приложението на процесуалния закон. С акт за установяване на административно нарушение № F585038/14.01.2021 г., съставен от М. И. К. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-София и в присъствието на свидетеля И.Р.Н. е констатирано, че на 28.06.2020 г. в офис „Център“ при ТД на НАП-София жалбоподателят „Тема Трейд“ ЕООД е подал ГДД за 2019 г., в която разходите в размер на 90 000, 00 лева, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР н ЗКПО, не са посочени в Част VII „Деклариране на скрито разпределение на печалбата“. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, т. 11 ЗКПО, като препис е връчен на управителя на дружеството-въззивник на същата дата. Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 563915-F585038/04.03.2021 г. от Светлана Славчева Паунова – заместник-директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл. 267 ЗКПО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Тема Трейд“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 18 000, 00 /осемнадесет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 26, т. 11 ЗКПО. Препис от оспореното НП е връчен на 11.03.2021 г. на управителя на дружеството-жалбоподател, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок в регистратурата на СРС на 18.03.2021 г., видно от поставения печат върху същата. При проведения непосредствен разпит на свидетеля М. К. се изяснява, че същата е взела участие при извършената ревизия на дружеството-жалбоподател, възложена със заповед на 14.05.2020 г., както и че е констатирала твърдяното нарушение на 30.10.2020 г., след преглед на представени от ревизираното лице писмени доказателства на 27.10.2020 г. и 28.10.2020 г. Тези твърдения не са изолирани, а намират пълна подкрепа в материалите от ревизията, изискани по служебна инициатива на съда, съобразно дадените указания от касационната инстанция. На следващо място – от разказа на актосъставителя и приобщените по делото писмени доказателства по несънен начин се изяснява, че отписването на процесната сума в размер на 90 000, 00 лв., представляваща вземания от управителя на търговското дружество-подотчетно лице е извършено най-рано на 01.01.2019 г. и представлява скрито разпределение на печалбата, доколкото паричните средства не са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност и същите са били дължими от свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. „г“ от ДР на ЗКПО. Видно от заключението на назначената на етапа на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза и от разпита на вещото лице Р. Ш. в о.с.з. жалбоподателят „Тема Трейд“ ЕООД е отписало задължението на подотчетното лице Александър Ангелов в размер на 90 000, 00 лв. за сметка на непокритата загуба чрез промяна на началните салда към 01.01.2019 г. по сметки 121 „Непокрити загуби“ и 422 „Подотчетни лица“. В приложената хронологична ведомост за 2019 г. и аналитичната оборотна ведомост на всички аналитични сметки за 2019 г. липсва счетоводен запис за извършена промяна на началните салда към 01.01.2019 г. по сметки 121 и 422, поради което експертът приема, че именно това е датата на отписване на процесната сума. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на притежаваните от нея научни знания, същата е пълна, ясна и обоснована, имайки предвид, че кореспондира изцяло с изготвените в съдебната фаза гласни и писмени доказателствени средства, поради което следва да се кредитира с безусловно доверие. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, не се споделят възраженията, че АУАН и НП не фигурира информация за датата и мястото на неизпълненото правно задължение, доколкото актосъставителят и наказващият орган ясно и недвусмислено са отразили посочените обстоятелства – 28.06.2020 г. /датата на подаване на ГДД за финансовата 2019 г./ в офис „Център“ при ТД на НАП-София. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя от формална страна. Оплакванията за неспазване на 3-месечният срок са неоснователни, имайки предвид, че неизпълненото правно задължение и неговото авторство са установени на 30.10.2020 г., след проверка на представените от търговеца писмени доказателства на 27.10.2020 г. и 28.10.2020 г., поради което последващото изготвяне на акта на 14.01.2021 г. е в съответствие с посочените нормативни изисквания. Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Имуществената отговорност на въззивника „Тема Трейд“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 26, т. 11 ЗКПО, като на основание чл. 267 ЗКПО му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 18 000, 00 /осемнадесет хиляди/ лева. При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал се установява, че административните органи некоректно са приели, че датата на процесното нарушение е 28.06.2020 г., когато е била подадена ГДД за финансовата 2019 г. Санкционната норма на чл. 267, ал. 1 ЗКПО предвижда отговорност за данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба. Именно това е релевантният момент за изчисляване на датата на нарушението, като на етапа на съдебно следствие се изяснява по еднопосочен начин, че жалбоподателят „Тема Трейд“ ЕООД е отписало задължението на подотчетното лице Александър Ангелов в размер на 90 000, 00 лв. на 01.01.2019 г. В контекста на изложеното, не бива да има спор, че датата на извършване на дадено нарушение представлява съществен елемент при формулиране на административното обвинение и същата следва да бъде отразена еднозначно както в съставения АУАН /арг. чл. 42, т. 3 ЗАНН/, така и в издаденото наказателно постановление /арг. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. Визираният задължителен реквизит фиксира не само рамките на предмета на доказване, но и параметрите на реципрочната функция по осъществяване правото на защита от наказаното лице. Тя е меродавна и при изчисляването на давността, визирана в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, където са предвидени различни срокове за ангажиране на отговорността на физическите, юридическите лица и ЕТ по административен ред /в конкретния случай ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението/. В случая не би могло да се приеме, че се касае и за допусната очевидна фактическа грешка при изписването на датата на извършване на твърдяното нарушение, тъй като това понятие да не е легално дефинирано в процесуалния наказателен закон, каквато изрична уредба се съдържа в разпоредбата на чл. 247 ГПК. Ето защо, доколкото от инкорпорирания по делото доказателствен материал не се установява неизпълнението на правното задължение да е осъществено на 28.06.2020 г., а в предходен времеви момент, юридическата отговорност на въззивника е била ангажирана неправилно. Въззивният съд не е в състояние да упражни и правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, доколкото това би довело до съществено изменение на обстоятелствата на първоначалното нарушение, отчитайки необходимостта от вменяване на различен съставомерен факт относим към времевите му рамки. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на търговското дружество, то имуществената отговорност на въззивника е ангажирана некоректно. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от страните доводи. Предвид изхода на делото, НАП следва да бъде осъдена да заплати по банковата сметка на СРС извършените по делото разноски в размер на 433, 00 лв. /възнаграждение за изготвена съдебно-счетоводна експертиза и за явяване на вещото лице/. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав