Решение № 962 от 6.8.2025 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 2590/2024 г.

Предявен е иск от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Е. А. Ж. да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по договор за потребителски кредит № 294069/30.03.2019 г., сключен със „Сити кеш“ ООД, както следва: 800 лв. – главница, ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до окончателното й изплащане; 121, 24 лв. – просрочена договорна лихва за периода от 30.03.2019 г. до 30.09.2019 г.; 181, 64 лв. – законна лихва за периода от 30.09.2019 г. до 27.06.2024 г., за които е издадена заповед № 830/03.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1862/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С разпореждане № 1806/11.12.2024г. по настоящото дело, съдът е върнал исковата молба в частта за вземане в размер на 562.10 лева- такси и по вземане в размер на 642, 76-неустойка. Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че между „Сити кеш“ ООД и ответника Е. А. Ж. бил сключен договор за потребителски кредит № 294069/30.03.2019 г. като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който ответникът е получил кредит в размер 800 лв. срещу задължението му да го върне, ведно с фиксирана възнаградителна лихва от 40, 05 %, на шест анюитетни вноски до 30.09.2019 г. Твърди, че ответникът не е извършвал плащания по кредита. Ищецът твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., „Сити кеш“ ООД му прехвърлило вземанията по договор за потребителски кредит № 294069/30.03.2019 г. Твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента изпратил уведомление до ответника за извършване на цесията на посочена в договора електронна поща. Позовава се на уведомяване за цесията с исковата молба. Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва ищецът да е станал титуляр на вземанията по силата на договора за цесия. Оспорва вземанията да са индивидуализирани по основание, размер, страни, дата на възникване, дата на изискуемост, размер на дълга към датата на прехвърляне на вземането. Счита, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет. Възразява за погасяване поради изтичане на погасителна давност на задълженията с настъпил падеж преди 02.09.2019 г., както и на всички мораторни и възнаградителни лихви. Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Издадена е Заповед за изпълнение № 830/03.09.2024г. по ч.гр.дело № 1862/2024г. по описа на ГОРС за Е. А. Ж., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес с. ••••••••••, общ. •••••••, обл. ••••••, ул. „•••••••” № ••• и друг известен адрес гр. •••••••, ж.к. „•••••••“, вх. •••, ет. •••, ап. •••, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ••••••••••••, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В., суми: – 800, 00 лв. (осемстотин лева) представляващи главница за неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 294069, сключен на 30.03.2019 г. („Договор за кредит”) между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК •••••••• („Заемодател“ или „Сити Кеш“ ООД), от една страна, и Е. А. Ж., ЕГН •••••••••• („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 800 лева (главница); 562, 10 лв. (петстотин шестдесет и два лева и десет стотинки), представляващи дължими такси; – 542, 76 лв. (петстотин четиридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит 294069; – 121, 24 лв. (сто двадесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляващи дължима договорна лихва по Договора за потребителски кредит, считано от 30.03.2019 г. до 30.09.2019 г.; – 181, 64 лв. (сто осемдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи дължима законна лихва за забава по Договора за потребителски кредит, считано от 30.09.2019 г. до 27.06.2024 г.; – законната лихва върху главницата от 800, 00 лв., считано от 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; По делото е представен договор за потребителски кредит № 294069/30.03.2019 г.; лог файл по договор за потребителски кредит № 294069. 30.03.2019г. със страни "Сити Кеш"ООД, като Заемодател, и ответник Е. А. Ж., като Заемател, сключен по реда на чл. 6 ЗПФУ. От представената разпечатка на договора за кредит, имаща характер на препис съгласно нормата на чл. 184 ГПК, се установява, че страните са се съгласили за следните условия на договора за кредит: размер на кредита – 800 лева, погасителна вноска –2х 26, 70лв. и 4 х 216, 96 лв., брой погасителни вноски – 6, ден на плащане – вторник, ГПР – 47, 80%, фиксиран ГЛП – 40, 05%, дата на първо плащане – 30.04.2019 г. и дата на последно плащане – 30.09.2019г. Съгласно условията на договора, кредитополучателят дължи връщане на получената заемна сума съгласно включения в договора погасителен план, посочващ размера на дължимите погасителни вноски, датите на тяхното падежиране и оставащата главница. Неразделна част от договора са Общите условия за заеми "Кредирект", предоставени чрез интернет, които Заемателят е декларирал, че е получил. Тъй като процесният договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/.Договорът е сключен по реда на чл.6 ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е скалючен съгласно разписаната в Общите условия и договора процедура, като комуникацията между страните е осъществена на електронната страница на ищеца – Https: // credirect. bg. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3, вр. с чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ЗЕДЕУУ, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис.Според чл. 20, ал. 2 ОУ страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчни подписи на страните. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума кредитодателят е изпълнил своето основно задължение, за което е представена разписка за извършено плащане. Оттук следва, че и ответникът дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в негова тежест възникват задължения за обезщетение за забава. Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за цялостно връщане на сумата на уговорения падеж, поради което решаващият съдебен състав приема, че по отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно неизпълнение на поето договорно задължение. Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключени от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК. Ответникът следва да заплати на падежа 6 на брой равни по размер анюитетни вноски, последната с падеж 30.09.2019 г. Падежът на последната вноска е настъпил още преди подаване на заявлението. Съдът намира, че клаузата относно възнаградителната лихва по договора е нищожна поради противоречие с чл. 147, ал. 1 ЗЗПотр. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 40, 05 процента, който размер е посочен в раздел "Параметри на заема" от договора. Други уточнения относно лихвения процент не се съдържат в договора. Посочен е лихвен процент като стойност в договора, но липсва ясна и разбираема за потребителя информация този лихвен процент как се прилага. Тази съществена договорна информация относно възнаградителната лихва не е уговорена по разбираем начин, поради което клаузата относно възнаградителната лихва по договора е нищожна и не се дължи възнаградителна лихва по договора, претендирана в размер на 121.24 лева, който иск подлежи на отхвърляне. Нищожността на посочената клауза не влече нищожност на целия договор за кредит. За главната искова претенция и обезщетението за забава исковата претенция се явява частично основателна. Въведено от ответника възражение за погасяване на вземането за главница и лихви по давност е основателно и като дължима главница се явява последната вноска в частта за главницата в размер на 209.95 лева, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението- 19.07.2024г.В частта над уважената сума 209.95 лева до претендираната от ищеца 800 лева, искова претенция с правно основание чл. 79 ЗЗД, подлежи на отхвърляне. Предвид недоказване на изпълнение от ответника, същият е изпаднал в забава от 30.09.2019г., до крайна претендирана от ищеца дата 27.06.2024г., дължимото обезщетение за забава, изчислено чрез на „Он лай калкулиране“ за претендирания период е основателна до размера от 109.87 лева, като за разликата до претендираните 181.64 лева, исковата претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД, следва да се отхвърли. По силата на рамков договор за цесия от 21.07.2022г. кредитодателят „ Сити Кеш“ООД като цедент прехвърля своите вземания към ответника на цесионера „ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД. Съдът приема, че вземането е индивидуализирано в Приложение 1 към договора за цесия, размер на всички претендирани вземания, длъжник под номер 294069, като цедирани. С договора за цесия и изрично пълномощно цесионерът е упълномощен за уведоми длъжниците за цесията от името на цедента. За цесията длъжникът може да бъде уведомен както от цедента, така и от цесионера. Целта на уведомяването е за длъжника да се създаде яснота на кого да изпълни, а достоверността на уведомяването не зависи от това кой кредитор го извършва. Длъжникът, в настоящия случай, е уведомен за цесията в хода на процеса при връчване на исковата молба, приложение към която е уведомлението за цедиране на вземането. Налице е редовно връчване на съобщението за цесия чрез особен представител, чрез който ответникът извършва процесуални действия по делото. На основание чл. 47, ал.6 ГПК с оглед охрана на интересите на ответника на последния е назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Поради това следва да се приеме, че в исковото производство връчването на съобщение за извършена цесия чрез особен представител на длъжника представлява надлежно уведомяване на длъжника –ответник- Решение № 198/18.01.2029г. на ВКС по т.дело № 193/2018г. I т. о., ТК и Решение № 60162/26.01.2022г. на ВКС по т.дело № 2482/2018г. II т. о. С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца за производството и в заповедното производство. В заповедното производство заявителят ищец е сторил разноски в размер общо на 144.15 лв., от които дължими са 41.80 лева. В исковото производство пред ГОРС ищецът е сторил разноски в размер общо на 450 лв. / от които 50лв за държавна такса, 300 лв. заплатен депозит за особен представител и и се определят 100 лв. за юрк възнаграждение /, от които дължими са 130.50 лева. Ответникът не е сторил разноски. Така мотивиран, Горнооряховски районен съд