Решение № 1144 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 91/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба вх. № 31467/16.12.2024 г., подадена от Е. М. К., чрез адв. А. против Решение № 420 от 02.12.2024 г., постановено по анд № 20245220201524 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1006-000868 от 17.04.2024 г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Пазарджик, в частта, с която на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно да бъде отменено издаденото Наказателно постановление (НП). Изложени са съображения по съществото на спора, а именно, че не е видно от съдържанието на НП дали на лицето действително са отнети контролни точки. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпила Молба-становище с вх. № 1575/18.02.2025 г., чрез пълномощника адв. А., с която се поддържа подадената касационна жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът - Началник група при Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Пазарджик - редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпила Писмена защита с вх. № 1535/17.02.2025 г. от ответника, чрез юрк. П., в която е заявено, че се оспорва жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че от съдържанието на НП действително не става ясна волята на АНО дали са отнети контролни точки, предвид посоченото, че остават още 39 контролни точки. Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК жалбата е основателна. За да потвърди обжалваното наказателно постановление Районен съд – Пазарджик е приел от фактическа страна, че производството пред него е образувано по жалба на Е. М. К. против Наказателно постановление № 24-1006-000868/17.04.2024 г. на Началник група при СПП в ОДМВР Пазарджик, в частта само досежно постановеното „отнемане на 10 к.т. на основания Наредба № Із - 2539/17.12.12 на МВР“. Съдът е установил, че с Наказателно постановление № 24-1006-000868/17.04.24 на началник сектор ОД МВР Пазарджик жалбоподателят е санкциониран за това, че „на 28.03.2024 г. в гр. Пазарджик, движейки се в посока от Община Пазарджик по бул. България към читалище Виделина със своето електрическо пътно превозно средство – тип тротинетка, kaboo, преминава на червен сигнал на светофара при нормално работеща трисексионна светофарна уредба, което е нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДВП му е наложена глоба в размер на 100 лева“. Постановено е още „ на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР да се отнемат общо 10 точки“. Съдът е установил, че в срока на обжалване на НП жалбоподателят е заплатил глобата, с което е приел, че при условията на чл. 79б, ал.2, изр. първо вр. ал. 1 ЗАНН - НП е влязло в сила в деня на доброволното изпълнение на наложеното наказание глоба, т.е. в деня на плащането 19.04.2024 г. Поради това, съдът е установил, че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление и тъй като процесното НП било влязло в сила, то и правилно са отнети на жалбоподателя 10 контролни точки. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. При постановяване на решението си съдът не е изследвал спорните въпроси и е изложил пестеливи мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Приел е от фактическа страна, че нарушение е осъществено, като на водача следва да бъдат отнети 10 контролни точки. Не е съобразил обаче, че с НП са наложени две наказания – глоба и отнемане на контролни точки, като в НП е записано, че на лицето остават 39 контролни точки. В случая не е спорно, че жалбоподателят е преминал с електрическа тротинетка на червен сигнал на 28.03.2024 г. в 17: 20 часа, което само по себе си е силно укоримо деяние, което застрашава живота и здравето, както на водача на тротинетката, така и на останалите участници в движението. Не е спорно и, че процесното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 18.04.2024 г. Жалба срещу НП, в частта за отнети 10 контролни точки е подадена пред Районен съд – Пазарджик на 26.04.2024 г. Видно е от съдържанието на оспореното НП, че в диспозитива на същото е посочено, че „на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 точки. Към 17.04.2024 г. на водача остават 39 точки“. Тоест едновременно е посочено, че се налага наказание отнемане на 10 контролни точки и същевременно остават 39 контролни точки на този водач. В този смисъл, настоящият състав намира, че въпросът за размера на контролните точки на водачи на МПС е уреден с Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г.). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г., максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39, като по аргумент от чл. 3, ал. 1 от същата наредба, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, ако на водач се отнемат 10 контролни точки, същият от максималният брой 39, би следвало да остане с 29 контролни точки. В случая не става ясна волята на административнонаказващият орган, доколкото не е изяснено дали се отнемат или не контролните точки и ако да – колко са останалите точки. Това затруднява в съществена степен и защитата на санкционираното лице. Освен това, от съдържанието на НП става видно единствено, че лицето е управлявало електрическо ППС тротинетка „kaabo”. Какъв е видът и каква е мощността на превозното средство обаче не е изяснено, с оглед установяване необходимостта от прилежание на СУМПС с цел управление на превозното средство. Ако за управлението на съответното ППС не се изисква наличие на СУМПС, т.е. ако е с ниска мощност, то тогава е лишено от житейска и правна логика и отнемането на контролни точки. Като не е изяснил вида и мощността на процесното ППС и като не е уточнил колко са отнетите контролни точки и колко оставащите контролни точки на водача, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. Поради това и НП в оспорената част е следвало да бъде отменено. Предвид горните и при извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания са налице. По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до съответствието му с материалния закон. Поради това решението на Районен съд – Пазарджик следва да се отмени и вместо него – да се постанови друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да се отмени. С оглед изхода на делото е основателно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, с оглед представен договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът