Решение № 1931 от 17.10.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 1323/2017 г.

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК. Образувано е по предявени от П.на Р.Б.обективно съединени конститутивни искове за разпускане на ПП „Н.Д.С.Д.“, регистрирана по ф.д. № 13376/2004 г. на СГС, поради наличие на предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗПП. В исковата молба прокурор при СГП твърди, че ПП „Н.Д.С.Д.“ следвало да бъде разпусната, тъй като не била пререгистрирана, съгласно изискванията на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗПП (в сила от 01.04.2005 г.), което сочело да извършва дейност при системно нарушение на закона. По заявление за вписване на промени за привеждане на статуса на партията в съответствие с действащия ЗПП, с влязло в сила на 25.02.2008 г. решение от 27.10.2006 г. на СГС, VІ състав, бил постановен отказ, като искания за последващи вписвания не били обективирани. Прокурорът твърди, че при отказ за пререгистрация съдът е следвало служебно да заличи партията, но това не било направено. Затова била налице хипотезата на чл.40, ал.1, т.1 ЗПП, което нарушение на закона не било отстранено и към предявяването на исковата молба и покривало характеристиката да е системно. От друга страна партията в продължение на повече от пет години от последната й съдебна регистрация не била участвала в избори за централни и местни органи на властта, както и не била провеждала предвидените в устава заседания на върховния орган не по-малко от веднъж на пет години и не била представила за вписване в съда състав на ново ръководство. Изложените факти сочели на наличие на хипотезите на чл. 40, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗПП и също налагали разпускане на партията. В депозирания отговор на предявената искова молба, ПП „Н.Д.С.Д.“ оспорва допустимостта на исковете, тъй като партията вече била прекратена по силата на закона, съгласно §4, ал.4 ПЗР на ЗПП. При наличие на решение на СГС, потвърдено от ВКС, с което е постановен отказ за пререгистрация на партията, като в този случай с влизането на решението на 25.02.2008 г., партията се считала за прекратена по силата на закона и съдът следвало служебно да извърши заличаване без провеждане на исково производство. Затова и настоящото било лишено от правен интерес. След като партията е имала възможност да поиска пререгистрация и по искането е постановен отказ, същата е имала възможност в рамките на регистърното производство да упражни правото си на защита срещу евентуалното й прекратяване. На основание §4, ал.4 ПЗР на ЗПП партията била прекратена и регистърният съд бил длъжен да впише заличаването й като правен субект. По същество твърди, че партията следвало да бъде заличена на основание § 4, ал. 4 ПЗР на ЗПП, а не разпусната на основание чл. 40, ал. 1, т.1 ЗПП. След решението на ВКС партията не осъществявала политическа дейност и нямало как системно да е нарушавала изискванията на ЗПП, като отказът за пререгистрация не представлявал подобно нарушение. Не оспорва обстоятелствата, че след 28.10.2007 г. не е участвала в провежданите избори за централни и местни органи на власт, както и признава, че не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния си орган в срок за повече от 5 години, като последното заседание на Конгреса на партията било проведено на 31.05.2006 г.. Дейността на партията била прекратена с влизане в сила на решението на ВКС на 25.02.2008 г. и затова хипотезата на чл.40, ал.1, т.1 ЗПП била невъзможна, но изрично признава да са осъществени хипотезите на чл.40, ал.1, т.3 и т.5 ЗПП, обуславящи разпускането. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното: Страните не спорят и с определение от 04.07.2017 г. за ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че с влязло в сила на 25.02.2008 г. решение е отказано вписване на пререгистрирането на ПП „Н.Д.С.Д.“, като след провеждане на местните избори на 28.10.2007 г. партията не е участвала в други избори за местни или централни органи на държавна власт и последният конгрес на върховния й орган бил проведен на 31.05.2006 г.. Не е спорен и факта, че за периода 2007 г. – 2016 г. ответната политическа партия НДСД е подавала до Сметната палата годишни финансови отчети, но от този факт релевантни за производството изводи не произтичат. Други доказателства от значение за спора не са представени. Основният спорен в производството въпрос касае процесуалната допустимост на предявените искове, като ответникът счита, че с оглед влязлото в сила съдебно решение, с което е отказана пререгистрация на партията, същата е прекратена по силата на закона и настоящото производство, като лишено от правен интерес следвало да бъде прекратено. Възражението е неоснователно. Няма съмнение и видно от представеното удостоверение по фирмено дело № 13376/2004 г. на СГС, VІ-3 състав, ПП „Н.Д.С.Д.“ е вписана в регистъра на политическите партии въз основа на съдебно решение от 21.02.2005 г., поради което е партия, регистрирана към датата на влизане в сила на действащия ЗПП – 01.04.2005 г., съответно е обхваната от приложното поле на §4 ПЗР на закона. Посочената разпоредба изисква вече вписаните политически партии в срок до 31.12.2005 г., продължен до 30.06.2006 г., да приведат уставите си в съответствие с изискванията на новия закон. В ал. 3 на разпоредбата е предвидено задължение за политическите партии, които са регистрирани чрез повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия, регистрирана преди тях, както и чрез прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци, да се пререгистрират с друго наименование при условията и по реда на този закон в срока по ал. 1, т. е. до 30.06.2006 г.. В тази само хипотеза – при частична или пълна идентичност на наименованието, т. е. в случаите по ал. 3, при неподаване в срок на документи за пререгистрация, политическата партия се прекратява от съда по искане на прокурор, а при влязъл в сила отказ за пререгистрация - се заличава служебно от съда (§4, ал.4 ПЗР на ЗПП). Тези последици са насочени към гарантиране прилагането на установеното в чл.14, ал.2 ЗПП правило да не се допуска повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия, както и прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци. Разпоредбата на §4, ал.4 ПЗР на ЗПП урежда последиците при бездействие на политическата партия да промени наименованието си, респ. при влязъл в сила отказ за пререгистрация. Няма основание тези последици да се прилагат и по отношение на §4, ал.1 ПЗР на ЗПП, която разпоредба не е включена в приложното поле на ал.4, а основание за разширителното й тълкуване и прилагане няма. В случая не се твърди и от съдържанието на постановеното съдебно решение по ф. д. № 13376/2004 г., с което е отказано вписване на промени, изразяващи се в избор на политическа контролна комисия и промяна в Устава, не се установява ответната ПП „Н.Д.С.Д.“ да е заявявала за вписване промяна в наименованието, тъй като повтаря наименованието или абревиатурата на друга партия, регистрирана преди нея, затова и постановеният и влязъл в сила отказ няма как да има последицата, предвидена в §4, ал.4 ПЗР на ЗПП – служебно заличаване на партията. Неоснователни са изложените от ответника доводи за приложимост на служебното заличаване във всички случаи на отказана пререгистрация, тъй като граматическото тълкуване на разпоредбата сочи на обратното – ал.4 урежда единствено случаите на незаявена/отказана пререгистрация по ал.3, за да не се допусне едновременното съществуване на политически субекти с еднакви наименования, което съществено би увредило упражняването на политическите права на гражданите, тъй като политическите партии по предназначението си следва да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини (чл.2, ал.2 ЗПП), което значително би се затруднило при идентичност на наименованията им. Затова и законът предвижда санкцията на служебно заличаване на политическия субект, който използва вече съществуващо партийно наименование, за да не се опорочава политическия процес. Следва да се посочи, че в решение № 121 от 04.07.2016 г. по т. д. № 1324/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, посочено, че санкционните норми на ЗПП следва да се тълкуват и прилагат ограничително, тъй като са пряко свързани с ограничаването на политически плурализъм, в какъвто смисъл е и практиката на ЕСПЧ по тълкуването на разпоредбата на чл. 11, т. 2 КЗПЧОС, създадена в множество решения - Решение от 13.02.2003 г. на ЕСПЧ по делото Партия на благоденствието и други срещу Турция (Refah Partisi /T. W. P./ and Others v. T.), Решение от 25.05.1998 г. на ЕСПЧ по делото Социалистическата партия и други срещу Турция (T. Socialist party and others v. T.) и други съдебни актове. Политическите партии са форма на сдружаване с важна роля за правилното функциониране на демокрацията и предвид тяхната роля, всяка предприета срещу тях мярка засяга не само свободата на сдружаване, но вследствие на това и демокрацията в съответната държава. Основание за служебно заличаване при непривеждане на устава в съответствие с новия ЗПП не е нормативно установено, съответно и с решението, с което е отказано вписването на промени в устава такава последица не е приложена. По изложените съображения, съдът приема, че ПП „Н.Д.С.Д.“ не е заличена и продължава да съществува като правен субект, съответно предявените искове за разпускането й не са лишени от правен интерес и разглеждането им по същество е допустимо. Съгласно чл.38, т.5 ЗПП политическата партия се прекратява при разпускане с решение на Софийски градски съд, постановено по предявен иск от прокурора, само при наличие на факти, покриващи хипотезите, предвидени в чл.40, ал.1 ЗПП, които както вече се посочи следва да се тълкуват и прилагат стриктно (ограничително). Ищецът се позовава на хипотезата, предвидена в чл.40, ал.1, т.1 ЗПП, а именно с дейността си партията да нарушава системно изискванията на този закон, тъй като в нарушение на §4, ал.1 ПЗР на ЗПП не е привела устава си в съответствие с изискванията му. Твърдения обаче за конкретна дейност на политическата партия, която системно да нарушава изискванията на закона не са изложени, съответно не е проведено и доказване на такава дейност. Нормата на чл. 4 ЗПП предвижда организацията и дейността на политическите партии да се осъществяват въз основа на Конституцията, законите и в съответствие с техните устави. Уставът като устройствен акт на юридическото лице действително разписва правила за осъществяване на дейността, като теоретично е възможно осъществяванета дейност да съответства на закона и да противоречи на устава, ако последният не е приведен в съответствие със закона. Следователно, за да се приложи най-тежката санкция – прекратяване на партията, акцентът, който законът поставя е върху дейността й като политически субект – участник в политическия процес, т. е. върху външно обективираните действия на партията за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите, а не върху формалното несъответствие на учредителния й акт с изискванията на ЗПП, макар конкретни несъответствия на устава, вписан при учредяването на партията с действащия закон П.да не твърди. В случая, ответната политическа партия е съобразила поведението си с изискванията на §4, ал.1 ПЗР на ЗПП, като е проявила активност и е направила в установения срок искане за вписване на промени в устава, по което обаче искане е постановен отказ, затова няма как да се приеме, че партията е бездействала в нарушение на закона. Към влизане в сила на отказа (25.02.2008 г.) срокът по §4, ал.1 ПЗР на ЗПП, е бил изтекъл и подаването на ново заявление за привеждане устава в съответствие с изискванията на новия закон би било преклудирано. В резултат на така създадената ситуация партията фактически е преустановила дейността си и са възникнали основанията за прекратяването й, но поради наличие на други предвидени в закона хипотези. Твърдяното основание за прекратяване - осъществяване на дейност, с която системно да се нарушава ЗПП, не е доказано в настоящото производство. С разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП законодателят цели да се разпуснат и прекратят онези политически партии, които са неактивни и тяхното съществуване е обезсмислено правно и житейски, включително с оглед невъзможността да съдействат за реализиране на основните политически права на гражданите. Същата е и вложената в разпоредбата на чл.40, ал.1, т.5 ЗПП идея за прекратяване на политическа партия, която не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния ѝ орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство. Предвидените в посочените правни норми основания за разпускане на политическа партия - неучастие на партията за период повече от пет години, считано от последната й регистрация, в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент или за общински съветници и кметове, респ. липсата на избрано и вписано ръководство на партията, която като юридическо лице волеобразува и волеизявява чрез своите органи, визират състояние на само формално съществуване на политическия субект, което не е обществено оправдано. Затова юридическото състояние следва да се приведе в съответствие с фактическото и неосъществяващата дейност партия да бъде прекратена. В случая, фактите, субсимиращи се под хипотезите на т.3 и т.5 на чл. 40, ал.1 ЗПП, са отделени за безспорни. Партията е преустановила участието си в политическия живот и то за период от близо 10 години, което обезсмисля формалното й съществуване и налага разпускането й. По аргумент от чл. 42, ал. 2 ЗПП след прекратяване на политическата партия, имуществото й преминава в полза на държавата. Последицата, която П.претендира чрез провеждане на исковете е разпускане и прекратяване на партията, който конститутивен ефект ще настъпи от съдебното решение, при установяване на някоя от хипотезите, предвидени в чл.40, ал.1 ЗПП, като за този ефект е без значение приетият извод за неосъществяване на хипотезата на т.1 от разпоредбата, който не следва да намери отражение в диспозитива на решението, тъй като потестативното право на П.за прекратяване на партията съдът приема за основателно упражнено. При този изход на спора, ответникът няма право на присъждане на разноски за производството, които претендира, но в приложение на чл. 78, ал. 6 и чл. 77 ГПК ПП „Н.Д.С.Д.“ следва да заплати държавната такса за разглеждане на исковете в размер на 80 лева и разноските за обнародване на решението в "Държавен вестник”, като внесе по сметка на последния сумата от 35 лева. Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,