Решение № 32 от 22.5.2018 г. на Районен съд - Кубрат по дело № 64/2018 г.
Районен съд - КубратНаказателна22.05.2018 г.докладчик АЛБЕНА ДЯКОВА ВЕЛИКОВА
Диспозитив
НАСТАНЯВА на задължително лечение на психично заболяване лицето Б.С.Й., ЕГН ••••••••••, •••, в Държавна психиатрична болница – гр. Бяла за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане в законна сила на решение.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Разград.
Препис от настоящото решение след влизането му в законна сила да се изпрати на лечебното заведение – ДПБ – гр. Бяла за изпълнение, съгласно чл. 165 от ЗЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова
МОТИВИ към Решение № 32/22.05.2018 год. по ЧНД № 64/2018 год. по описа на РС – Кубрат
Мотиви
Производството е с правно основание чл.155 и сл. във вр.с чл.146 ЗЗ.
Образувано е по предложение на Районна прокуратура – Кубрат за настаняване за задължително лечение на лицето Б.С.Й. •••, със снета самоличност, поради това, че страда от психично заболяване и отказва да се лекува доброволно.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Кубрат поддържа внесеното предложение и пледира за постановяване на решение, с което освидетелстваният да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ – гр. Бяла, тъй като са налице условията на чл.155 във вр.с чл.146 от ЗЗ.
Освидетелстваната Б.С.Й. изразява становище, че не страда от психично заболяване и не следва да бъде настанявана на лечение. Назначеният й служебно защитник заявява, че освидетелстваната и представлявана от него Б.С.Й. е лице с психическо разстройство, страдащо от заболяване, посочено в разпоредбата на чл.146 от ЗЗ – „Параноидна шизофрения”; че това заболяване, видно от показанията на разпитаните свидетели и вещи лица, многократно е лекувано, но безрезултатно, поради което Й. представлява опасност както за себе си, така и за околните – близки и съседи. Поради това счита, че е в интерес както на осв. Й., така и на околните, тя да бъде настанена за задължително лечение в специализираната психиатрична болница в гр. Бяла.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Б.С.Й. се води на диспансерен учет от 1992 год. като психично болна в Отделение по психиатрия към МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Разград с диагноза „Реактивна психоза“.
Преписката е била образувана по жалба на живущите във вх. А на блок на ул. Осми март № 17 в град Кубрат за лице, живущо на първия етаж – Б.С.Й., която се завърнала в града в края на миналата година и започнала да тероризира с поведението си всички съседи. Започнала да приютява бездомни животни, през нощта удряла, тракала, крещяла, лопала по вратите на съседите, вдигала невъобразим шум. Движила се основно през нощта, като имало случаи да престоява на стълбището, в тъмното, и всявала уплах у прибиращите се по-късно живущи във входа. Безпричинно проявявала агресивно поведение, като отправяла заплахи и закани, че ще убие или заколи съседите си. Към настоящото производство е приобщено изпратеното по компетентност ЧНД № 6987/2018 г. по описа на РС-София, образувано по Предложение на Районна прокуратура – София за настаняване на задължително лечение на освидетелстваната. Преди да се установи на адрес в гр. Кубрат, тя е обитавала апартамент в гр.София на ул.Тодор Джебаров. И там проявявала същото агресивно и ненормално поведение, в резултат на което полицейските органи били сезирани от живущите там.
След поредно агресивно действие от страна на освидетелстваната, същата била задържана и настанена на лечение в ДПБ – Бяла, от където била изписана след двуседмичен престой, без подобрение по нейно съгласие. Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по преписката доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели П. и М.. От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че освидетелстваното лице боледува от „Шизофрения – Параноидна форма“. Това заболяване се приравнява на посоченото в чл.146 от ЗЗ „сериозно нарушение на психичните функции-психоза“. При катамнезно проследяване на състоянието й е установено, че психозата е приела непрекъснат ход на протичане с настъпила социална, семейна и трудова дезадаптация, при липса на подкрепа от страна на близките. Последната й хоспитализация в болничното заведение в Бяла е от 14.02.2018 г. до 01.03.2018 г., като е била изписана поради липса на съгасие за продължаване на доброволното лечение и изписана без промяна в състоянието й. Провежданото антипсихотично лечение не води до пълно отзвучаване на симптомите и до хармонизация на поведението. Към момента на изготвяне на експертната оценка състоянието на Й. се преценява като пореден пристъп на шизофренната психоза с актуализиране на болестните (параноидни) изживявания, диктуващи поведението й. Липсва критичност към състоянието и заболяването, не осъзнава необходимостта от провеждане на лечение и не може да изразява информирано съгласие за провеждане на лечение. Налице е висок риск от извършване на болестно мотивирана проява, която да застрашава здравето и живота на околните, а така също и на собственото й здраве. В случай, че не желае доброволно да се лекува в Отделението по психиатрия в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр.Разград, намира достатъчно медицински основания за приложение на задължително лечение по Закона за здравето, поради което предлага стационарна форма за провеждане на лечението на Й. за срок от три месеца в затворено психиатрично заведение от типа на ДПБ – Бяла.
Заключението на съдебнопсихиатричната експертиза съдът възприема изцяло, тъй като същото е относимо, компетентно извършено, обосновано и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прецени следното:
Разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица по чл. 146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, действие, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваният Б.С.Й. страда от шизофрения, параноидна форма, което заболяване попада в кръга на тези визирани в нормата на чл. 146, ал.1 от ЗЗ.
От друга страна видно от съдържанието на назначената СПЕ, която съгласно нормата на чл. 3 от Наредбата за СПЕ за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства има основна задача да даде заключение за необходимостта от задължително настаняване на лечение, както и от обясненията на вещите лица непосредствено пред съда, състоянието на освидетелстваната към момента, болестно мотивира поведението й, което създава опасност най-вече за самата нея и уврежда собственото й здраве, а с оглед агресивното поведение – тя е опасна и за околните. Към момента освидетелстваната не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице законовите предпоставки визирани в нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на освидетелстваната на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение. Съотнесено към разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.1 от ЗЗ заболяването на освид.Й. предполага наличието на медицинския критерий за постановяване на задължително лечение. Отделно от това е налице и социалния критерий за постановяване на принудителна форма на лечение по отношение на Й.. Изводите на съда относно наличието на социалния критерий за настаняването на Й. на лечение се подкрепят по безспорен начин от изслушаното експертно заключение, от което се установява, че без лечение заболяването може да доведе до значителна опасност за здравето на освидетелстваното лице и това на околните, поради факта, че налудните изживявания се превръщат в негов мироглед.
Установи се, че заболяването не би могло да бъде лекувано в домашна обстановка, поради липсата на критичност у освидетелстваното лице и оттам и нежеланието за лечение, което може да доведе до автоагресивно и агресивно поведение, с което представлява опасност за себе си и за околните.
С оглед изложените съображения съдът намира, че освидетелстваната следва да бъде настанена на задължително лечение в ДПБ - Бяла при стационарна форма на лечение за срок от три месеца, считано от влизане в законна сила на решението.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.
Мотиви
РЕШЕНИЕ
гр. Кубрат, 22.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кубратският районен съд в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА
При секретаря Вера Димова и в присъствие на районен прокурор ПЛАМЕН ПЕНЧЕВ, като разгледа ЧНД № 64 по описа за 2018 година, докладваното от ПРЕДСАДАТЕЛЯ, на основание чл. 155 от З акона за здравето,
Цитирани разпоредби
8- чл. 155
- чл. 146 ЗЗ
- чл. 146, ал. 1 ЗЗ
- чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ
- чл. 155 ЗЗ
- чл. 165 ЗЗ
- чл. 146, ал. 1, т. 1
- чл. 3