Решение № 104 от 25.5.2021 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 201/2021 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. Община И., обл.Русе, представлявана от кмета Г.М., е обжалвала решение № 260067 постановено по гр.д.№3332/20г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.26, ал.1, предл.1 и чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет.Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени, при законните последици. Въззиваемите П. С. Б. и Т. А. Б., и двамата от с.П., община И., обл.Русе, изразяват становище, че жалбата е неоснователна. След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по делото е образувано по предявени от Община И. против П. С. Б. и Т. А. Б. искове, с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 и чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот с пл.№12, в м.“Пристанище“, масив 1, землището на с.П., поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет. С исковата молба е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 27.01.1999г. между Община И., представлявана от кмета И.И., от една страна и П. С. Б., от друга страна, по силата на който П.Б. придобива „право на собственост върху земята в имот с пл.№12 в м.“Пристанището“, масив 1, в землището на с.П., Русенска обл., от 100кв.м, при граници: път, земеделска земя, имоти пл.№№11 и 13“ срещу заплащане на сумата от 120000лв.Не се спори, че към момента на сключване на договора купувачът е бил в граждански брак с ответницата Т.Б.. Със заповед № РД-09-146/15.04.2010 г. на Кмета на Община И., издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, § 4н, ал. 13, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр.с § 4к, ал. 8, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, поправена със Заповед № РД-09-324/02.08.2010 г. /л. 12/ на Кмета на Община И., е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти по § 4 к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ на землището на с. П., одобрен със Заповед на областния управител на област Русе № 9500- 361/30.06.2008 г. в частта за м. „Д.“ /“Пристанище“/ в землищата на с.П., с.К., с.Т., с.М., като изключва от плана на новообразуваните имоти 114 броя имоти, обособени от имот № 000010 с площ 57, 917 дка от плана за земеразделяне на с. П., местност „Д.“ /“Пристанище“/. Следва да се отбележи, че под формата на фактическа грешка е налице ново волеизявление, но заповедта не е обжалвана. От извлечение от регистър на ОбСЗГ-И., пълна история на имот № 000010 към 24.07.2020 г. с открита партида на 17.09.1997 г., се установява, че същият представлява вилна зона с площ 57.917 дка, в м.„Д.“, десета категория, с предназначение на земята – за нуждите на селското стопанство, смесена собственост. Като собственик на имота е записана Община И., с.П., на основание – ЗСПЗЗ, като е отбелязано, че няма данни за бивши собственици. Представен е препис от Решение №96 от 31.05.2012г. на ОбС И. по протокол № 12, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 17 и т. 18 и чл. 27, ал.4 от ЗМСМА, във вр. чл. 25, ал. 1 ЗАТУРБ, е създадено селищно образувание „Пристанище“ в м. „Д.“ в землището на с. П.. Със Заповед № РД-18-10/23.05.2014 г. на изп. директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр.49/13.06.2014 г., е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на селищно образувание „Пристанище“ в землището на с. П., общ. И., обл. Русе. В скица на поземлен имот №15-710086-06.08.2020г. издадена от СГКК-Русе, е удостоверено, че процесният имот, с площ 98кв.м по ул.“Пристанищна“ №70 в с.П. е включен в урбанизирана територия. В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан Й.Б., роднина на П.Б., който живее в същото село и притежава имот в района, в който се намира и процесния.Свидетелят установява, че неговият собствен имот е около 150кв.м и е заплатил за същия около 160-170000лв.Уточнява, че мястото на П.Б. е оградено с мрежа и бетонни колони, в него имало бунгало/описва го и като сглобяема рибарска къщичка/. Преди ответникът да купи мястото, всичко там било буренясало.Свидетелят установява, че през 1997/1998г. служители от Поземлената комисия минали, „парцелирали, мерили и извикали всички хора, които имали някакви сградички в тази местност, да си закупят земята“. Получили писмо да се явяват в Община И. и там „дали“ договор за покупко-продажба. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, поради невъзможен предмет.В исковата молба се твърди, че към момента на сключването на договора му описаният имот не е съществувал, а е бил част от имот № 000010 с площ 57.917 дк, а едва с приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри в селищно образувание „Пристанище“ през 2014 г. за пръв път се създава имотът с необходимите реквизити за местонахождение, площ, граници и начин на трайно ползване. Във връзка с така наведеното основание за нищожност, следва да се съобрази, че предметът на дадена сделка е обектът на правоотношението /вещ, действие, бездействие, нематериално благо/. Невъзможност на предмета по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД е налице само ако при сключването й предметът е неосъществим по субективни или обективни причини. Невъзможността може да е фактическа или правна и следва да е пълна, за да има нищожност на сделката. В този смисъл решение № 64/08.03.2012 г.на ВКС по гр.д.№ 820/2011 г., ІІІ г.о. По смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. съобразно тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането. Нищожността поради невъзможен предмет предполага, че предмета на сделката не съществува към момента на сключване на сделката, както и е невъзможно да възникне.Към момента на сключването на договора, имотът- представляващ негов предмет е съществувал и е индивидуализиран в достатъчна степен по местонахождение, вид, площ, граници като – „ земя в имот пл.№12, в м.“Пристанището“, с.П., с площ 100кв.м, посочени са границите: път, зем.земя, имоти пл.№№11 и 13.В ТР № 3/28.06.2016 г. по т.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК е прието, че ако към момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Като основание за нищожност на договора поради пр Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен. Процесният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Той е включен в урбанизираната територия на с. П., общ. И., обл. Русе, в селищно образувание „Пристанище“. С кадастралната карта от 2014 г. за него е предвидено трайно ползване – ниско застрояване. Това е посочено и в скицата от 06.08.2020г.Той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са заявени претенции по § 4а ЗСПЗЗ, няма данни да е предоставян за ползване по някое ПМС. Поради това и при дефицит на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ /вж.Р№ 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК; Р № 88/17.07.2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г. на ВКС, І ГО, решение № 109/25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на ВКС, I ГО и др. /. Представените преписи от протоколи от 1940г. и 1941 г. не променят този извод.Правилно е прието, че ищецът не е установил, че продаденият на 27.01.1999г. имот е частна общинска собственост, за да намерят приложение цитираните правни норми за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост.Представените с въззивната жалба писмени доказателства – Протоколи с решения на Общински съвет П. от 1940 и 1941г. за извършване на заменки и за оземляване на безимотни и малоимотни лица, както и за отчуждаване на мера от м.“Д.“, не променят този извод. С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на ответниците разноските по делото за платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Русенският окръжен съд