Решение № 76 от 16.5.2025 г. на Районен съд - Харманли по дело № 1080/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД, ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к....... Бизнес Парк София, сграда 6, действащ чрез пълномощника адв.Ц., против Д. А. О., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Харманли, ул. „......, в която се сочи, че в законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д № 677 по описа на Районен съд – Харманли за 2024г., на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс, предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо Д. А. О. в размер на 496.31 лв.

Твърди се, че между Д. А. О. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) бил сключен Договор за мобилни услуги № 625724541 от 13.01.2022г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер 0896081013, (със стандартна месечна абонаментна такса 49.99 лв. с вкл. ДДС или 41.66 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лв. (39.99 лв. с вкл. ДДС или 33.32 лв. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А32 5G 64GB Dual Lavender.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. април 2022г. - м. юли 2022г.

Фактура № 7334372827/15.04.2022г. била издадена за отчетния период 15/03/2022- 14/04/2022г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер 0896081013 - месечна абонаментна такса 33.32 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и Роуминг таксуване (общо) 5.04 лв., които след приспадане на Други такси 16.66 лв. били в общ размер на 22.45 лв. без вкл. ДДС - 26.94 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга -8.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 35.93 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 2.61 лв., претендираната сума по фактурата била 33.32 лв.

Фактура № ••••••••••/15.05.2022г. била издадена за отчетния период 15/04/2022- 14/05/2022г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер 0896081013 - месечна абонаментна такса 33.32 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които били в общ размер на 34.07 лв. без вкл. ДДС - 40.88 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 49.87 лв.

След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Йеттел България“ ЕАД и Д. А. О., при условията на който бил ползван процесен номер 0896081013, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № 7338264658/15.07.2022г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 404.13 лв., както и Такса за допълнителна услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер 0896081013 (преди 13.01.2024г.) били уредени от страните в т.9 от Договор за мобилни услуги № 625724541 от 13.01.2022г. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер 0896081013 била в размер на 404.13 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка), а именно 124.98 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 31.70 лв. и с добавена разликата в размер на 247.45 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А32 5G 64GB Dual Lavender без отстъпка съгласно актуалната към 13.01.2022г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Общата сума, начислена във фактурата, била 413.12 лв.

Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Харманли, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 677/2024 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което били уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК.

С оглед гореизложеното, молят да се постанови решение, е което да се приеме за установено наличието на вземането им по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 677/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли против длъжника - ответник Д. А. О. с ЕГН ••••••••••, както следва: 496.31 лв. (четиристотин деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №7334372827/15.04.2022г., фактура №••••••••••/15.05.2022г. и фактура № 7338264658/15.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Моли, на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, да се осъди ответникът да заплати на „Йеттел България“ ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 505, 00 лв. (петстотин и пет лева), от които 25, 00 лв. внесена държавна такса и 480, 00 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25, 00 лв. (двадесет и пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 480, 00 лв.

/четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС (400, 00 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022 г. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Д.О. чрез назначения особен представител адв.Т.Д., в който се сочи, че счита предявения иск за допустим. Относно основателността на иска заявява, че доколкото не разполагала с контакт с ответника и с други доказателства, съгласно приложените към исковата молба, счита иска за неоснователен. По настоящото дело не били представени доказателства, освен фактури, че до ответника била предоставена мобилна услуга, която той следвало да заплати. Фактурите били частни свидетелстващи документи и в това си качество имали формална доказателствена сила, като удостоверявали извършване на изявлението и неговото авторство /чл. 180 от ГПК/, без да доказвали верността на вписаните в тях други обстоятелства. Изключение от това правило /материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ/ била хипотезата, при която издателят удостоверявал неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не бил такъв. Именно поради това фактурите не се ползвали с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключения договор между страните и тяхната стойност.

Относно иска с правно основание чл.92 ЗЗД за вземанията за неустойка твърди, че ищецът нито в заявлението, нито в исковата молба бил посочил на коя дата според него договорът бил прекратен. Съгласно общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно правоотношение - чл.87, ал.1, изр. 2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен договор, какъвто бил процесният, кредиторът следвало да даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в случая ищецът не представял доказателства, че правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора по начина, по който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото чл.87 ал.1, изр. 2 ЗЗД постановявал, че в случаите, когато договорът бил сключен в писмена форма, какъвто бил настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна, следвало да бъде също писмено. По делото не били налице доказателства ищецът да е изпратил покана за доброволно изпълнение и съобщение за прекратяване на договора на ответника, която да е била връчена на същия.

Твърди също, че в точка девет от договора било предвидено за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции и се надхвърляла безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явявала необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Самата клауза не била индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договорите -чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, поради което и същата била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следвало да се прилага. Отделно от това посредством уговорената неустойка ищецът се стремял да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, респ. абонаментен план, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречала на добрите нрави, като водила до явна нееквивалентност на престациите, а не такава била целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречал на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечавала вреди, а "увеличавала" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство. Същата била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като била извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца „Йеттел България“ ЕАД /„Теленор България” ЕАД/ и ответника Деян О. е сключен приетия като доказателство Договор за мобилни услуги № 625724541/13.01.2022 год. за предоставен мобилен номер 0896081013 с уговорена месечна абонаментна такса 39.99 лв. за 24 месеца, а след този срок – 49.99 лв. и предоставено мобилно устройство “Samsung Galaxy A32“ с цена 299.99 лв. при договорена отстъпка от 369.91 лв.

Издадени са фактура №7334372827/15.04.2022г. за сумата от 35.39 лв. с ДДС за мобилни услуги, месечни и еднократни такси, със срок на плащане 30.04.2022г., фактура №••••••••••/15.05.2022г. за месечни и еднократни такси и задължения от предходен период за сумата от общо 85.80 лв., със срок на плащане 30.05.2022г., фактура №7338264658/15.07.2022г. за сумата от 496.31 лв. за неустойки предсрочно прекратяване на договора, със срок на плащане 30.07.2022г.

Приета като доказателство е последна покана за доброволно плащане от 15.06.2022г., с която ответникът О. е уведомен, че следва да плати задълженията си в 10-дневен срок, като в противен случай договорът за мобилни услуги ще бъде прекратен и ще бъде начислена неустойка от 404.13 лв.

Съгласно информация с №0417/11.03.2025г. на „Български пощи“ ЕАД, че не може да бъде дадена информация за доставката на кореспондентска пратка, подадена на 15.06.2022г. за Д. О., предвид чл.87, т.1 от ЗПУ и чл.22, б. „А“ от ОУ.

Приложено е ч. гр. д. №677/2024г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение № 420/10.07.2024г. срещу длъжника Д.О. за сумата от общо 496.31 лв., дължима по Договор за мобилни услуги № 625724541/13.01.2022 год. и фактура №7334372827/15.04.2022г., фактура №••••••••••/15.05.2022г., фактура №7338264658/15.07.2022г., включваща 33.32 лв. - месечна абонаментна такса за периода 15.03.2022г. – 14.04.2022г., 49.87 лв. – месечна абонаментна такса, такса спиране на номер и такса за допълнителна услуга, 413.12 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване и такса за допълнителна услуга, ведно със законната лихва от 09.07.2024г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 480 лв. – адвокатски хонорар. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури № 7334372827/15.04.2022г., № ••••••••••/15.05.2022г., № 7338264658/15.07.2022 г. са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Включени са в Дневника за продажби за всеки данъчен период. Дължимите суми от ответника за мобилни услуги за периода от м.април 2022г. до м.юни 2022г. за мобилен номер 0896081013 са в общ размер 126.10 лв., както следва:

• По ф-ра № 7332961585/ 15.03.2022 г.- 42.91 лв.

• По ф-ра № 7334372827 /15.04.2022 г- -35.93 лв.

• По ф-ра № ••••••••••/ 15.05.2022 г. - 49.87 лв.

• По ф-ра № 7336948901 / 15.06.2022 г. -2.61лв.

По първата ф-ра № 733961585/15.03.2022г. съгласно заключението е извършено плащане в размер на 42.91 лв. на 05.04.2022г. Остатъкът на задължение към м.юни е 83.19 лв. / 126.10 лв. - 42.91 лв./ Във ф-ра № 73382658/15.07.2022г. е включена дължима сума в размер на 8.99 лв. с основание „застраховка „ Същата е начислена на основание Застрахователна полица за закупеното устройство с № 103263970 от 13.01.2022 г. В т. 4.5 на полицата е посочена сумата на застраховка - без ДДС 8.81 лв. и ДДС 0.18 лв. Общо - 8.99 лв. Вещото лице е отразило, че няма плащания по нея. Дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги с номер 625424541 от 15.01.2022 г. е в размер на 404.13 лв. и е отразена във ф-ра № 733824658/15.07.2022 г. Включва:

• Неустойка за предсрочно прекратяване предоставянето на мобилни услуги в размер на 156.68 лв.

• Неустойка за закупено устройство на лизинг/марка Samsung, модел Galaxy А 32 5 G 64 GB Dual / - 247.45 лв.

По тези задължения за процесния период няма плащания съгласно експертизата.

Размерът на задълженията на ответника за процесния период съответстват на сумите, фактурирани от ищеца за същия период.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 677/2024г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед № 420/10.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите от общо 496.31 лв., дължима по Договор за мобилни услуги № 625724541/13.01.2022 год. и фактура №7334372827/15.04.2022г., фактура №••••••••••/15.05.2022г., фактура №7338264658/15.07.2022г., включваща 33.32 лв. - месечна абонаментна такса за периода 15.03.2022г. – 14.04.2022г., 49.87 лв. – месечна абонаментна такса, такса спиране на номер и такса за допълнителна услуга, 413.12 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване и такса за допълнителна услуга, ведно със законната лихва от 09.07.2024г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 480 лв. – адвокатски хонорар. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже валидното възникване на задължението на ответника, размера на същото и основанието за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения – в случая възражение за нищожност на неустойката по чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона и добрите нрави.

От събраните по делото доказателства (Договор за мобилни услуги № 625724541/13.01.2022 год.) се установява, че отв.Д.О. е сключил с ищеца „Йеттел България” ЕАД договор за мобилни услуги № 625724541/13.01.2022 год., с който е бил предоставен мобилен номер 0896081013, със стандартна месечна абонаментна такса 39.99 лв. за 24 месеца, а след този срок – 49.99 лв., както е било предоставено и мобилно устройство “Samsung Galaxy A32“ с цена 299.99 лв. при договорена отстъпка от 369.91 лв. Следователно налице е валидно облигационно правоотношение между страните по посочения договор за мобилни услуги. Съдържанието му е подробно регламентирано в съответния договор, както и в Общите условия към него, налични на сайта на ищцовото дружество. Това съглашение е подписано от ответника, който не е оспорил автентичността и верността на съдържанието му.

Ищцовото дружество е изпълнило точно своите основни задължения, като е предоставило за потребление и устройство “Samsung Galaxy A32“. При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни абонаменти и потребени услуги, в случай че са налице такива. По делото липсват твърдения, а и доказателства ответникът да е изпълнил задължението си спрямо ищеца, като безспорно се установи обратното, а именно че са налице незаплатени месечни абонаментни такси, такса за спиране на номер, роуминг таксуване и такса за допълнителна услуга, за което са издадени и процесните фактури - фактура №7334372827/15.04.2022г., фактура №••••••••••/15.05.2022г. и фактура №7338264658/15.07.2022г. Задълженията са с настъпил падеж, т.е. изискуеми са, видно от падежите по всяка една от горепосочените фактури, последната от която с падеж – 30.07.2022г. Задълженията за месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер, роуминг таксуване и такса за допълнителна услуга за процесния период съответстват на сумите, фактурирани от ищеца съгласно заключението по приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експретзиа, като и вещото лице не е установило да са налице плащния по тях.

По тези съображения съдът счита за основателен и доказан предявения иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл.229 от ЗЕС, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за сумата от общо 92.18 лв., включваща 33.32 лв., дължими по фактура №7334372827/15.04.2022г. за месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер, роуминг таксуване и такса за допълнителна услуга, 49.87 лв., дължими по фактура №••••••••••/15.05.2022г. за месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер и такса за допълнителна услуга и 8.99 лв., дължими по фактура №7338264658/15.07.2022г. за такса за допълнителна услуга за застраховка, всички издадени на основание сключения с ответника договор за мобилни услуги № 625724541/13.01.2022 год.

В полза на ишеца следва да се признае и правото на законна лихва върху тази сума от общо 92.18 лв., считано от подаване на заявлението на 09.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, каквото претенция е отправена от ищеца и на която има право съгласно чл.86 от ЗЗД, доколкото вземането е лихвоносно.

По отношение на иска за сумата от общо 404.13 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване предоставянето на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № 625724541/13.01.2022 год., от които 156.68 лв., представляващи три стандартни месечни такси в размер на 124.98 лв. и добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер 31.70 лв., и сума в размер на 247.45 лв., представляваща добавена разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А32 5G 64GB Dual Lavender без отстъпка съгласно актуалната към 13.01.2022г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги, настоящият съдебен състав намира следното:

По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за заплащане на неустойка в договора за мобилни услуги, както и че договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка, макар такава договорка за дължима неустойка да е постигната между страните в договора за мобилни услуги, съдът намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка (прекратяване на договора по вина на ответника), от което следва, че не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява прекратени ли са и кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне на договора е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно при този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. Такава е регламентацията на развалянето на договора в приложимите към датата на сключването му Общи условия на „Теленор“ ЕАД – чл.23 / в сила от 01.06.2020г. и с период на валидност: 01.06.2020- 28.02.2022/, поместени в сайта на „Йеттел България“ ЕАД.

В настоящата хипотеза от страна на ищцовото дружество е представена последна покана за доброволно плащане от 15.06.2022г., с която ответникът О. се уведомява, че следва да плати задълженията си в 10-дневен срок, като в противен случай договорът за мобилни услуги ще бъде прекратен и ще бъде начислена неустойка от 404.13 лв. Доказателства обаче за надлежното получаване на тази покана липсват по делото, като такова доказателство не представлява депозираната от ищеца информация с №0417/11.03.2025г. на „Български пощи“ ЕАД, че не може да бъде дадена информация за доставката на кореспондентска пратка до Д.О. не съдържа никакви данни относно това получена ли е била тази покана от ответника и съответно кога е била получена и от кого. Отделно от това така представената покана съдържа единствено предоставяне на срок за погасяване на задълженията на ответника към ищеца и предупреждение, че в противен случай договрът ще бъде прекратен. Но самата покана не представлява волеизявление на ищцовото дружество, че прекратява договора за мобилни услуги, каквото следва да бъде изрично отрправено до ответника и да достигне до неговото знание, за да се счита за валидно и надлежно упражнено правото на едностранно прекратяване на договора за мобилни услиги. Видно и от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като препис от нея не е получен от ответника, а от назначен особен представител и то след като е изтекъл вече срокът по договора – 13.01.2024г. Следва да се отбележи и че връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не може да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като то представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че ищецът не е доказал по делото, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което липсва основание за възникване на неустоечното вземане. Ищцовото дружество не е упражнило надлежно правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срока му, поради което не е осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената неустойка, тъй като безспорно в случая се касае до неустойка, дължима при разваляне на договори, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.

Предвид това, съдът счита, че установителният иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за дължимостта на сумата в общ размер на 404.13 лв., включена във фактура №7338264658/15.07.2022г. и представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на предоставяни услуги по договор за мобилни услуги № 625724541/13.01.2022 год., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това обуславя и недължимостта на законната лихва върху тази главница, доколкото се касае до акцесорна претенция, чиито изход зависи и е обусловен от изхода на делото по главния иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД.

По разноските:

С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважеността на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на общо 93.79 лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото исково производство разноски в размер на общо 223.80 лв. за държавна такса, възнаграждения за вещо лице и особен представител и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът