Решение № 414 от 28.9.2022 г. на Административен съд - Плевен по дело № 605/2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.72 ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи. Образувано е по касационна жалба и уточнение към нея от 08.05.2022г. на Зонално жандармерийско управление – Плевен, представлявано от началника главен инспектор Валентин Найденов, чрез процесуален представител Х.В.С., началник на сектор „Правно- нормативно обслужване“ в отдел ПНОМСМП при Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР против Решение № 226 от 18.04.2022г., постановено по НАХД № 202244302 00382 по описа за 2022г., Районен съд – Плевен. В жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е решил, че заповедта е немотивирана, в частта й относно фактическото описание на основанието за задържане, че не отговаря на заложените в закона критерии, че липсва информация за данните, от които полицейският орган е направил предположение за съпричастност на жалбоподателя към извършване на посоченото престъпление. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че лицето, адресат на заповедта е заподозрян в извършване на престъпление, без да са изложени каквито и да било факти, въз основа на които този извод е формиран. Излагат се съображения, че това е така, защото първоинстанционният съд неправилно е възприел и посочил в своето решение, че правното основание за задържането на жалбоподателя е по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (1. за което има данни, че е извършило престътление; ). В действителност в заповедта е посочено, че жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба: ) във връзка с чл. 270, ал. 1 от НК, като е налице и надлежно описание на фактическото описание на основанието за задържане, а именно: "отказва да представи документ за самоличност “. Счита се, че в процесната заповед правилно е посочено правното основание и същото е достатъчно мотивирано, тъй като отказът на жалбоподателя да представи документ за самоличност е попречило на полицейския орган да изпълни задължението си по служба, съгласно чл. 39, ал. 5, т. 10 от ЗМВР (10. осъществява превантивна дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и опазване на обществения ред; ) Сочи, че с ъгласно чл. 23 от ЗАНН, , Случаите, когато могат да се прилагат V принудителни административни мерки, техният вид. органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ". В конкретният случай полицейския орган може да приложи ПАМ - задържане на лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. При посочената фактическа обстановка може да се приеме, че ПАМ е съобразена с материалния закон и полицейския орган има право при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Полицейското задържане по същество е с превантивен характер за предотвратяване и пресичане на престъпления или последици от престъпната дейност. Чрез мерките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В този смисъл е и решение № 5593/04.06.2007 г. по адм. дело № 2491/2007 г., V отделение на ВАС, решение № 5593/04.06.2007 г. по адм. дело № 2491/2007 г., V отделение на ВАС. I. Счита, че процесната заповед е съобразена с целта на закона и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на задържания, тъй като му е станало ясно от посоченото в нея, че е задържан, тъй като отказва да представи документ за самоличносност. В заключение се прави искане, де се отмени изцяло решение №226/18.02.2022г., постановено по анд.№ № 202244302 00382 по описа за 2022г. на Районен съд Плевен и да се остави в сила Заповед за задържане на лице рег.№6816зз-3/29.01.2022г., издадена от старши тактически полицай П.Х.С. От ответника е подаден писмен отговор по касационната жалба, в който са наведени доводи, че същата е недопустима, тъй като е подадена от лице без представителна власт. На следващо място се твърди, че жалбата е изцяло неоснователна. Сочи се, че правилно първоинстанционнитя съд е установил, че обжалваната Заповед за държане е немотивирана и не се съдържа изискуемите в чл.72, ал.2 от ЗМВР реквизити, явяващи се императивно изискване за форма, чиято липса води до нарушение правото на защита на задържаното лице. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът ЗОНАЛНО ЖАНДАРМЕРИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ Плевен се представлява от Х.С. – Началник сектор „Правно – нормативно обслужване“ в отдел ПНОМСМП при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР, който поддържа касационната жалба. Моли да се отмени изцяло Решението на Районен съд Плевен. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв А.Д. •••, която счита жалбата са недопустима. Претендира разноски Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, участвала в производството пред районния съд, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното Решение № 226 от 18.04.2022г., постановено по НАХД № 202244302 00382 по описа за 2022г., Районен съд – Плевен е отменил Заповед за задържане на лице рег.№6816зз-3/29.01.2022г., издадена от старши тактически полицай П.Х.С. - полицейски орган в Зонално жандармерийско управление – Плевен в дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ МВР, с която е бил задържан за срок от 24 часа – от 16: 15 часа до 20: 10 часа, на 29.01.2022г. К.Й.Д., ЕГН •••••••••• ••• като заподозрян в извършването на престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Решението е недопустимо. Видно от книжата по въззивното дело е, че като страна-ответник в производството е призована е участвала Зонално Жандармерийско управление – Плевен. Предмет на жалбата е заповед, издадена от полицейски орган -П.Х.С. - ст.тактически полицай при ЗЖУ-Плевен, като принудителна административна мярка по чл.72 от ЗМВР. Принудителните административни мерки представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК и тяхната законосъобразност и валидност подлежат на преценка с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК страни по делото за оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. В настоящия случай съдът е конституирал в качеството на ответник Зонално жандармерийско управление Плевен, която е призована за проведеното на 22.03.2022г., вместо издалия еднолично административен акт – старши тактически полицай П.Х.С.. Т.е. при съдебното производство по обжалване на заповед за полицейско задържане като ответник следва да бъде призован полицейския орган издал заповедта, като в конкретния случай това е от П.Х.С. - ст.тактически полицай при ЗЖУ-Плевен. От изложеното се налага извод, че с участието на ненадлежна страна в производството пред районния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до обезсилване на решението и връщане на делото на друг състав на РС-Плевен за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на К.Й.Д.. По искането за разноски пред касационната инстанция следва да се произнесе РС-Плевен след новото разглеждане на спора и съобразно неговия изход. Воден от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, съдът